Човекът сянка

49

Намираме се в стаята за наблюдение с Бари и гледаме през еднопосочното стъкло към Робърт Стрийт. Той е седнал зад масата, а ръцете и глезените му са оковани.

Изглежда някак си незабележим, което ме изненадва донякъде. Косата му е кестенява, а лицето грубо и с остри черти. Очите му са горещи и гневни, а останалата част от тялото му е отпусната. Взира се към нас през огледалото.

— Доста спокоен скапаняк — казва Алън. — Знаем ли нещо за него?

— Не много — отвръща Бари. — Казва се Робърт Стрийт. На тридесет и осем години, ерген, никога не се е женил, няма деца. Работи като треньор по бойни изкуства в Долината. — Поглежда ме и кима към подутите ми устни. — Вече си разбрала това.

— Имаш ли адреса му? — питам аз.

— Да. Живее в апартамент на „Бърбанк“. Със съвпадението на отпечатъците, намерени в дома на приятелката ти, ще успеем да вземем заповед за претърсване. Вече съм възложил задачата на един от моите хора.

— Кой ще проведе разпита? — пита Алън. — Ти каза „един от нас“, така че кой ще бъде? Аз или ти?

— Ти, разбира се. — Това не е работа за мен. Алън е най-добрият, а мъжът в онази стая държи ключа за намирането на истинския Джак-младши и за края на всичко това.

Алън ме гледа дълго време, кима и се обръща към Робърт Стрийт. Наблюдава го дълго през еднопосочното стъкло. Двамата с Бари сме търпеливи, изчакваме го. Наясно сме, че в момента не съществуваме за него, той е влязъл в зоната и дебне Стрийт, както един ловец дебне жертвата си.

Приготвя се да го строши като орех.

Трябва да го пречупим. Истината е, че все още не е наш. Отпечатъците в апартамента на Ани могат да бъдат обяснени. Един добър адвокат би излязъл със защитата, че ги е оставил, когато е преместил леглото, за да си свърши работата като унищожител на вредители. Какъвто може би не е, но все пак това не го прави убиец. Разполагаме с ДНК-то му, но нямаме резултати от него. Ами ако под нокътя на Шарлът Рос е ДНК-то на Джак-младши, а не на Стрийт?

За нас най-важно е да ни отведе до Джак-младши.

Алън поглежда Бари.

— Ще ме пуснеш ли?

Двамата излизат и не след дълго Алън влиза в стаята за разпити. Робърт Стрийт го поглежда. Килва глава на една страна, за да го разгледа добре. Усмихва се.

— Уха — хили се насреща му. — Предполагам, че ти си лошото ченге, нали?

Алън се разхожда бавно из помещението, прилича на човек, който разполага с цялото време на света. Придърпва си стол и се разполага точно срещу Стрийт. Оправя си вратовръзката. Усмихва се. Гледа го. Знам, че всяко негово движение е добре обмислено. Не само движенията, но и тяхната скорост. Близостта със Стрийт. Височината на гласа му, когато говори. Всичко е пиеса, която цели да стигне до един точно определен край.

— Господин Стрийт, името ми е Алън Уошингтън.

— Знам кой си. Как е жената?

Алън се усмихва, поклаща глава и размахва пръст към него.

— Умно — казва той. — Опитваш се да ме ядосаш от самото начало.

Стрийт се прозява артистично.

— Къде е онази путка Барет? — пита той.

— Наоколо е. Нокаутира я доста здраво в апартамента.

Това предизвиква мръснишка усмивка.

— Радвам се да го чуя.

Алън свива рамене.

— Чуй нещо, но да си остане между мен и теб, става ли? Понякога и на мен ми се иска да ѝ вкарам един.

Стрийт присвива очи.

— Наистина? — Не звучи особено убеден.

— Абсолютно. Аз съм от старата школа. Според мен жената трябва да си знае мястото. — Ухилва се. — Тя е под мен, а не над мен, ако ме разбираш какво искам да кажа. — Усмихва се. — Мамка му, от време на време се налага да поотупвам съпругата. За да ѝ напомням къде ѝ е мястото.

Алън вече е привлякъл цялото внимание на Стрийт. Погледът на чудовището е изпълнен с възхищение, примесено с доза съмнение. Той иска Алън да е искрен и тази нужда надделява над недоверието му.

Дните на гумените маркучи и „добро ченге, лошо ченге“ отдавна са отминали. Разпитите са цяла наука, чиито методи са изпробвани и доказани. Те са танц, съвкупност от психология, изкуство и невероятна наблюдателност. Стъпка едно винаги е една и съща: установяване на разбирателство. Ако Стрийт обича риболова, Алън веднага ще се превърне в запален рибар. Ако беше любител на оръжията, Алън щеше да го впечатли с познания за тях. Стрийт обича да наранява жени. Затова Алън трябва да прави същото. Методът му сработва засега. Виждала съм го да сработва дори при закоравели престъпници. Виждала съм го да сработва и при ченгета, които познават тази техника и са обучени да я прилагат. Такава е човешката природа — податлива и неустоима.

— Какво мисли ФБР по въпроса? — пита Стрийт.

Алън се навежда над него, той е самото олицетворение на заплахата.

— Тя знае да си държи устата затворена.

Стрийт кима, впечатлен е.

— Както и да е — продължава Алън. — Удари Смоуки доста здраво. Както и другите момчета. Казаха, че се занимаваш с някакви модерни бойни изкуства. Преподаваш, нали?

— Да.

— В какъв стил?

— Винг чун. Форма на кунгфу.

— Стига бе? Като Брус Ли, а? — Усмихва се. — Имам черен колан в карате.

Престъпникът оглежда Алън от глава до пети — размерът му го изумява.

— Добър ли си? Приемаш ли го на сериозно? Или просто го правиш, за да се фукаш?

— Тренирам два пъти седмично, правя своята ката[23] всеки ден през последните десет години.

Поглеждам Бари.

— Алън не може да разпознае карате от улична борба.

Стрийт кима. Жест на уважение от един мъж към друг. Алън започва да му влиза под кожата.

— Това е добре. Човек трябва да е във форма. Грамада като теб може да бъде доста смъртоносна.

Алън разперва ръце в жест „опитвам се“.

— Имам си своите моменти. Какво ще кажеш за теб? Кога се захвана с кунгфу?

Стрийт се замисля. Прави точно това, което иска Алън, без да го осъзнава.

— Не помня точната година… Бях на пет или на шест. Живеехме в Сан Франциско.

Алън изсвирва.

— От доста време. Колко точно е необходимо на един човек — приблизително, за да стане от нищо такъв спец в кунгфу?

Стрийт обмисля въпроса.

— Трудно е да се каже. Зависи от човека. В общи линии около четири-пет години.

Алън използва безобидни въпроси, за да създаде основа. Използва техника, която се нарича невролингвистичен разпит, при който на субекта трябва да се задават два типа въпроси. Единият е, за да го накара да си спомни нещо. Другият го кара да използва своите когнитивни процеси. През това време Алън наблюдава езика на тялото, какви промени настъпват, когато се опитва да си спомни някаква информация. Основни са очите, а маниерите на Стрийт са класически. Когато Алън го накара да си спомни точна дата — през коя година е започнал да тренира кунгфу — обвиняемият погледна надясно. Когато му зададе въпрос, при който се наложи да помисли — да изчисли колко време е необходимо на някого, за да стане добър, той погледна надолу и наляво. Сега Алън е наясно, че ако зададе на Стрийт първия тип въпрос и той погледне надолу или наляво, вероятно лъже, тъй като по-скоро мисли, а не си спомня.

— Четири-пет години. Не е зле. — Алън прави знак с ръката си зад стола. Това е сигнал и аз отговарям, като чукам по стъклото. Алън се намръщва. — Извинявай. Дай ми секунда.

Стрийт не отговаря. Алън става и излиза от стаята за разпити. След миг се присъединява към нас.

— Може да се прави на железен — казва той, — но си няма грам представа за езика на тялото и разпитите. Направо ще го премажа.

— Внимавай — предупреждавам го. — Искаме да ни отведе при Джак-младши. Все още не знаем колко му е лоялен.

Алън ме поглежда и поклаща глава.

— Това няма да е от значение. — Обръща се към Бари. — Носиш ли онази папка?

— Да. — Бари му подава папка, пълна с най-различни документи — повечето или нямат нищо общо със Стрийт, или са празни. Името робърт стрийт е ясно написано върху нея.

Папката е просто реквизит. Алън ще смени тона и посоката на разпита. Ще стане по-предизвикателен. В нашето общество папките се свързват с важна информация и фактът, че тази е пълна с документи, би втълпила на Стрийт, че имаме доста доказателства срещу него. Алън ще влезе и ще започне с нещо, което се нарича „предизвикателно твърдение“. Това е ключов момент при подобни разпити и положението може да стане доста драматично. Някои заподозрени толкова много се обезсърчават, че понякога буквално припадат.

Алън наблюдава Стрийт още известно време, след което излиза от стаята за наблюдение. Миг по-късно се връща при заподозрения. Прави се, че чете от папката. Затваря я, но я държи така, че да може Стрийт да прочете името си на нея. Този път Алън остава прав, не сяда. Стои наперен. Всичко в него говори, че положението е под негов контрол, че той командва. Цялото му поведение е целенасочено и умишлено.

— Така, господин Стрийт. Знаем, че си замесен в убийствата на Ани Кинг и Шарлът Рос. Стиснали сме те здраво за топките. Отпечатъците от апартамента на Ани Кинг бяха сравнени с твоите. В момента сравняваме и намереното в жилището на Шарлът Рос ДНК с твоето. Обзалагам се, че ще съвпаднат. Също така сме наясно със стила ти на работа преди извършването на престъпленията и разписките, които оставяш след себе си като „унищожител на вредители“. Разполагаме с доста добри специалисти, които могат да докажат, че почеркът е твой. Пипнахме те. Ще те попитам направо — ще говориш ли с мен за всичко това?

Стрийт поглежда Алън, който е надвиснал над него и излъчва увереност и сила, същински алфа мъжкар. Очите му се ококорват леко, а дишането му става по-учестено. Само след секунда отново присвива очи и се усмихва. Свива рамене.

— Разбира се, че бих говорил… стига да имах представа за какво става въпрос?

Стрийт се усмихва по-широко, наподобява Чеширската котка. Продължава да смята, че държи коз в ръката си. Продължава да си мисли, че не знаем, че са двама.

Алън мълчи. Гледа го. С едно бързо движение се обръща, сграбчва масата и я премества до далечната стена. Слага стола си точно пред Стрийт. Сяда близо.

Заплашително.

— Какво правиш? — пита Стрийт. В гласа му се усеща притеснителна нотка. По челото му избиват капки пот.

Алън изглежда изненадан.

— Просто искам да се уверя, че съм разбрал всичко, господин Стрийт.

Преглежда ненужната папка отново и се намръщва. Поклаща глава. Продължава да играе ролята си. Оставя папката на пода и премества стола си по-близо до Стрийт, нарушава личното му пространство. Поставя едното си коляно между неговите, създава подсъзнателна заплаха за мъжеството му. Убиецът преглъща. Потта на челото му продължава да избива. Самият той не осъзнава тези си психологически реакции. За него съществува единствено Алън, който е навлязъл в света му и това го кара да се чувства много неудобно.

— Разбираш ли, има нещо неясно.

Стрийт преглъща отново.

— Какво?

Алън кима.

— Просто не ми е ясно. — Навежда се още по-близо до него. Приближава и коляното си. — Работата е там, че знаем, че не си действал сам.

Стрийт се ококорва насреща му. Дишането му става още по-учестено. Отваря си устата като риба на сухо, без да го съзнава.

— Какво?

— Имаш съучастник. Разбрахме това от видеото на убийството на Ани Кинг. Разликата във височината. Знаем, че той е истинският Джак-младши, а не ти.

Стрийт прилича на риба на кукичка, устата му се отваря и се затваря. Очите му не се откъсват от Алън. Зяпа отново. Ръцете му прикриват отбранително чатала му. Всяко негово действие е рефлексивно, но той не осъзнава това. Алън се навежда още повече над него.

— Знаеш ли кой е той, Робърт? — пита го.

— Не! — Очите му се преместват надолу и наляво. Лъже.

— Виж, Робърт… Мисля, че го познаваш, Робърт. Робърт, мисля, че знаеш кой е и къде можем да го намерим. Робърт, така ли е? — Алън постоянно повтаря името му, за да създаде едно подводно течение на обвинение и чувство, че няма къде да се скрие. Все едно постоянно му повтаря „ТИ това, ТИ онова“.

Убиецът се пули насреща му. Целият е плувнал в пот.

— Не.

— Знаеш ли кое не ми се връзва? Защо искаш да го предпазиш? — Алън надвисва още повече отгоре му. Потърква брадичката си замислен. — Може би… — Щрака с пръсти. — Сещаш се, когато двама серийни убийци мъже работят заедно, през повечето време се чукат здравата един друг. Е, всъщност водещият от двамата чука. Такъв ли е случаят тук? Затова ли го пазиш? Защото обичаш да го поемаш?

Стрийт се опулва още повече насреща му. Трепери от ярост.

— Не съм някакъв шибан педал!

Алън се навежда над него, докато носовете им почти не се докосват. Стрийт потреперва. Отново отваря уста като риба на сухо.

— Не това каза малкото момиченце. Помниш ли я? Бони? Каза, че единият от вас лапал патката на другия, все едно се намирал на състезание за ядене на наденички.

Стрийт почервенява от яд.

— Тя е една малка лъжлива курва!

— Пипнах те — заявява Бари.

Алън не се отказва.

— Сигурен ли си? Каза, че единият от вас е лапал маркуча заедно с топките. Доста подробно описа картинката. С подробности, които дете на нейната възраст няма как да си измисли.

— Лъже! Вероятно е наясно със смукането на курове, защото майка ѝ беше курва! Никога не сме се докосвали един…

Млъква, защото осъзнава какво се случва. Какво е казал.

— Значи си бил там — констатира Алън.

Лицето на Стрийт почервенява. По бузите му потичат сълзи. Не мисля, че го осъзнава.

— Майната му! Да, бях там! Помогнах му да убие тази курва! Какво от това? Никога няма да го заловите. Ще се измъкне, ще видите. Прекалено е умен за вас!

— Единият от тях си призна — казвам аз.

Бари кима.

— Току-що си купи еднопосочен билет за газовата камера.

Алън се отмества назад, но само малко. Коляното му остава заплашително там, където е. Стрийт се разнищва пред очите ни.

— Знаеш ли, Робърт, наши хора пътуват към апартамента ти, докато говорим. Робърт, обзалагам се, че там ще има нещо, което ще ни помогне да разберем кой е той, нали, Робърт?

Стрийт поглежда надясно. Опитва се да си спомни, след което казва:

— Не! Няма нищо! Да ти го начукам! Престани да повтаряш името ми постоянно!

— Видя ли? — пита Бари развълнуван.

Видях го и също ме изпълва вълнение.

Когато Стрийт отговори „не“, погледът му се заби в пода. В пода и наляво.

Лъже.

Има нещо в апартамента му, което не иска да намерим.