Човекът сянка

ЕПИЛОГ

Погребахме Ани до Мат и Алекса. Така двете с Бони ще можем да посещаваме семействата си заедно.

Денят е прекрасен. Калифорнийското слънце, което баща ми обичаше толкова много, се е изпъчило в пълния си блясък, потискано единствено от хладния повей на вятъра, който ни пази от горещите му лъчи.

Тревата в гробището не е косена тази седмица и се поклаща от време на време в цялата си зелена и лъскава прелест. Докъдето ми стига погледът, се издигат надгробни плочи и цялата тази картина ми прилича на дъното на океана, покрито с водорасли и ред след ред останки от призрачни кораби.

На гробището има и други хора — сами и в групи, млади и стари. Те са дошли да посетят съпругите и съпрузите си, синовете и дъщерите си, братята и сестрите си. Някои са умрели спокойно. Някои са били насилствено убити. Някои са починали в компанията на близки, а други — сами.

На някои от гробовете няма посетители. Хората остаряват и забравят за умрелите.

Макар да е изпълнено със спомени за смъртта и обитавано от призраци, гробището е спокойно място. И денят е прекрасен.

Бони засажда цветя на гроба на Ани, след което се изправя и изтупва пръста от ръцете си.

— Приключи ли, скъпа? — питам я.

Тя ме поглежда и кима. Усмихва се.

Елейна започна химиотерапия. Алън продължава да идва на работа. Приех факта, че няма как да им помогна. Мога единствено да ги обичам и да ги подкрепям.

Джеймс погреба отново сестра си. Лио си купи ново куче, бебе лабрадор, за което говори през последните няколко дни. Кали се възстановява и с всеки изминал ден става все по-сърдита и по-сърдита заради забраната да става от болничното легло, което е добър знак. Дъщеря ѝ продължава да я посещава и тя някак си се е примирила с новата си титла „баба“. Очевидно няма нищо против.

Двамата с Томи се видяхме още няколко пъти. Бони го харесва. Караме я полека, искаме да видим къде ще ни отведе това.

Оказа се, че Питър Хилстед е отговорен за смъртта на поне още дванадесет жени. Повечето от тях са били перфектни престъпления — научихме за тях от дневника му. Водил си е подробни бележки точно като баща си. Също като него е криел жертвите си, избирал е жени, които няма да липсват на никого, и е унищожавал труповете им, когато е приключвал с тях. Не е оставял никакви следи за смъртта им, само… сенки. Все още нямаме представа за другите чудовища, с които може би е водил кореспонденция и е окуражавал. Не знам дали някога ще открием нещо. Научих се да приемам, че това също е извън моя контрол. Ако изпълзят от пещерите си, аз ще бъда тук, за да ги заловя.

Оказа се, че Робърт Стрийт се е познавал с Хилстед от три години. Участвал е само в последните две убийства. Ако трябва да бъда честна, не ми пука. Единият е мъртъв, а другият скоро ще го последва.

Разбрахме, че Хилстед е използвал поста си на доктор и оторизиран психотерапевт на агенти, за да получава достъп до служебна информация, която смятаме, че го е отвела до дъщерята на Кали. Преди да започне работа, Бюрото я беше проучило добре и Мерилин не се беше изплъзнала от полезрението им.

Докато работехме по случая, уменията на Хилстед да научава всичко за нас ни се струваха почти свръхестествени. В крайна сметка се оказа, че просто е бил умен.

Ние обаче бяхме по-умни, нещо, което непрекъснато си повтарям. Знам, че подобно знание крие своите опасности. Черният влак е моята собствена арогантност, той може да ме прати в пропастта, ако не внимавам. Засега просто се возя на него. Все пак драконите са горди същества.

Семейство Хилстед затрудни профайлърите доста сериозно. Казаха, че са нещо ново и нечувано сред серийните убийци и ала-бала.

Не мисля, че Питър беше много по-различен от другите, които бях преследвала и заловила. Той направи грешка като всички тях. Колкото и „перфектен“ да беше, Рене Паркър — първата му жертва — в крайна сметка протегна ръка от гроба и го завлече при себе си под земята. Това ми носи невероятно удоволствие.

Често си мисля, че истинските призраци на този свят са последствията от действията ни. Те са следите на промяната, които оставяме след себе си.

Последици. Те могат да ни преследват и наранят. Също така могат да ни развълнуват и да ни успокоят през нощите. Не всички призраци стенат или плачат. Някои просто се усмихват.

Бони продължава да не говори. Не се събужда с писъци посред нощ, но не всички нощи са спокойни. Тя е красиво, умно и съобразително дете, което не щади любовта си. Също така е човек на изкуството, художничка. Излива на белия лист красота и мрак, които са нейният заместител на неизречените думи.

Създадохме си рутина. Още не сме като майка и дъщеря, но скоро и това ще стане. Имаме напредък и аз вече не се страхувам. Щастлива съм за Първото правило на майката и съм готова да отида навсякъде, където ме отведе.

Призраците на Мат и Алекса ме посещават в сънищата ми и това ми действа успокоително. Кошмарите вече ги няма.

— Готова ли си да си ходим?

Бони ми отговаря, като ме хваща за ръката.

Тя е няма, а аз обезобразена, но денят е прекрасен и бъдещето вече не е толкова страшно. Аз имам нея, а тя мен и нарастващата помежду ни любов.

А с любовта нараства и животът.

Тръгваме си от гробището, хванати за ръка, под зорките погледи на призраците.

Сигурна съм, че в момента се усмихват.