Цилиндърът на ван Троф

Послеслов

Тук завършва, по-скоро се прекъсва коментарът на Акк Нуми, изпълнил последните страници на ръкописа, кой знае как останал в жилището ми. Въпреки моите упорити търсения не открих нищо друго — нито сред своите, нито сред неговите вещи. Трябва да си призная, че първоначално подцених значението на този документ. Обаче след като го прочетох внимателно, особено ме заинтересува недовършената мисъл на Акк в края на ръкописа му. Каква цел е можел да има Безсмъртния? Тази загадка не ми даваше мира. Все ми се струваше, че енигматичното твърдение е свързано по някакъв начин с изчезването на Акк. Дали така наречената интуиция или пък моето подсъзнание, разполагащо с необходимата информация, разрешиха загадката, преди да я разгадая на равнището на съзнанието си?

Сега, когато пристъпвам към заключителното обобщение, знам почти всичко. Ще ми се все пак, преди да споделя изводите си с когото и да било, да опиша всичко подробно. Така се случи, че аз съм единственият човек, комуто се изясниха обстоятелствата около изчезването на моя приятел Акк.

Анализирах много пъти, изречение след изречение, текста на „Бележника на Безсмъртния“ (в свободния превод на Акк), докато най-сетне разбрах какво е имал пред вид моят приятел. Професор Вергил ван Троф подсказва на Безсмъртния мисълта за въпросната „цел“. Когато му описва принципа на действие на гравитационната камера, той споменава, че ако би имал достатъчно време, би се опитал да я модифицира. Става дума за използване на антигравитацията и за постигане на движение обратно във времето. Пак пътешествие във времето — но назад в миналото!

Именно тази идея се е превърнала в опора на съществуването на Безсмъртния, именно тя го е тласнала към пътешествията в бъдещето… Той е вярвал твърдо, че Земята ще бъде заселена отново, че нейната цивилизация няма да загине безвъзвратно. Следователно разчитал е на нас, филийците, завърнали се след единадесет столетия при люлката на своята цивилизация, за да разкрият миналото на света, контактът с който толкова дълго време е бил прекъснат. Изграждайки съвсем отначало нашия нов свят на планетата Филия в системата на звездата Тау Цета, ние предавахме от поколение на поколение всичко, което ни свързваше с родната планета. Поддържахме нейните културни традиции, като смятахме, че нейното минало до момента, когато първата и единствена група земни колонисти е дошла на Филия, е и наше минало.

Последваха векове, изпълнени с борба с трудностите, със стихиите на чуждата природа, но ние избягнахме много от извършените на Земята грешки. Запазихме човешката си същност както в биологично, така и в психическо отношение. А сега, когато на Земята не е останал нито един човек, ние ще й върнем живота, нашите потомци ще я заселят отново. Но дотогава ще изминат пак векове…

Значи, и Безсмъртния е съзрял в същото своя шанс. За него времето на практика не играе роля. Той може да изчака в своя цилиндър произволно отдалечен момент от новия цивилизационен цикъл. Възможно е след няколко часа „цилиндрово време“ нашите потомци да настигнат и да надминат гения на ван Троф. По силите на разумния човек е да реализира всичко, съществуващо като идея сред безкрайните варианти и възможности на Вселената…

На какво се надява Безсмъртния? Дали мечтае да се завърне в своето време, в изходната точка, в момента на старта към Дзета? Дали иска още веднъж да срещне своята изгубена Йетта? Или пък Сандра — нейното вярно копие, което може би също е загубил? Дали в такъв случай той е привърженик на теорията за съществуването на неизброимо много успоредни действителности, раждани всеки миг и разклоняващи се като фронта на вълната на Хюйгенс, която, достигайки произволна точка на пространството, дава началото на нова вълна? И сигурно вярва в правилността на хипотезата на Варм за временната гънка, позволяваща да се реализира парадоксът на така наречената примка на времето, тоест срещата със самия себе си в миналото…

Във всеки случай той вярва, че е възможно да се върне обратно в своето неизживяно време на Земята, от която е отсъствувал прекалено дълго, загубвайки нещо единствено и неповторимо — друг човек…

Подбудите, които насочват действията на Безсмъртния, са за него от първостепенна важност, затова той ще направи всичко, за да не му попречи някой да реализира намеренията си.

Въпреки цялата си проницателност моят приятел Акк Нуми е пропуснал една възможност. Може би не я е пропуснал, а просто я е пренебрегнал. Той твърди, че трябва да търсим Безсмъртния в подземията на Град Ц, във вътрешността на цилиндъра.

Аз пък се заех да разследвам пренебрегнатия вариант. Предположих, че Безсмъртния е знаел за нас. Знаел е, че сме кацнали на Земята и че изследваме и неговия Град. Следователно — той е сред нас! Или по-точно — е бил! Той си е давал сметка, че в Града се намира неговият неподлежащ на унищожение бележник! Че ако някой любопитен археолог намери този бележник, непременно ще започне да търси цилиндъра. Докато не си е възвърнал бележника, не е можел да бъде сигурен, че няма да открием скривалището му. Безсмъртния е бил сред нас. Разбрал е у кого са бележките му. Разбрал е, че никой освен Акк не е запознат със съдържанието им. А след това е изчезнал заедно с Акк, бележника и всички останали материали, свързани с работата на Акк. Убеден съм, че Акк е жив. Доколкото го познавам, не е било нужно дълго да го убеждават. Срещу обещанието да отпътува в миналото се е съгласил доброволно да придружи Безсмъртния. В такъв случай кой е бил Безсмъртния? Заедно с Акк изчезна професор Пер Оффи. Той е познавал частично, а може би изцяло съдържанието на бележника. Първата версия на предположенията ми гласеше, че Безсмъртния е взел и двамата в цилиндъра. Но… освен тях двамата не изчезна никой друг от нас!

Нима?…

Проучих подробно миналото на професор Оффи. Оказа се, че този мъж на шестдесет и няколко години е пристигнал тук с втората експедиция и след това нито веднъж не е заминавал. От почти двадесет години неизменно стои тук, изследвайки планетата. Той е забележителен познавач на нейното минало. Днес на Земята няма нито един човек, който да го познава от самото начало на пребиваването му тук. Другарите му отдавна се завърнаха на Филия.

Нима Пер Оффи е Безсмъртния? Правата и обратна връзка траят прекалено дълго, за да мога по този път да получа в разумен срок снимки или описание на този Пер Оффи. Тук, в нашата подръчна библиотека, намерих само популярно издание на енциклопедията с неговата снимка, много стара, отпреди половин век може би, тъй като той още тогава е бил знаменитост в научния свят. Взирам се в тази снимка, а подозренията ми се задълбочават. Май че не е същият човек…

Както и да изглеждат нещата, сигурен съм, че Безсмъртния не е знаел за бележките на Акк, които попаднаха в ръцете ми. Дали и самият Акк помни къде ги е оставил? Винаги си е бил доста разпилян… А ако помни, ще каже ли на Безсмъртния?

Има още толкова много въпроси, а всеки от тях поражда нови. Не бих могъл да докажа нищо със сигурност, обаче ми се струва, че съм прав. Неотдавна ми хрумна още един начин за проверка на моите догадки. Разсъждавах така: Ако Безсмъртния реализира своя план — тоест ако след пътешествието в бъдещето той разгадае тайната на пренастройването на цилиндъра за пътешествие в обратната посока, — то заедно с Акк те ще попаднат в миналото. Може би по времето на Разделянето, а може би — още по-рано. Акк няма да се лиши от удоволствието да види с очите си XXI или дори XX век…

Ако той знае, че съм намерил бележките му, като нищо може да предположи, че ще си направя съответните изводи. Познавам своя приятел добре — знам, че той ще се опита да ми даде някакъв сигнал, някакъв знак от миналото, за да потвърди моите предположения. Как би могъл да направи това? Как, като познава съдбата на цивилизацията, ще ми предаде тази информация? Писмо не е изпратил, защото аз щях да го намеря досега… Не, има все пак начин. Акк разполага с историята на Безсмъртния. Когато са в XXI век или по-рано, Безсмъртния няма да се противопостави на публикуването на този материал!

Следователно, ако Акк издаде работата си в достатъчно голям брой екземпляри, може би поне един от тях ще остане до днес! Не на Земята наистина, а на Луната, където лунаците са взели със себе си цели библиотеки.

Наскоро подадох радиограма до един мой колега, изследовател на лунните селища. Помолих го да прерови книгите в библиотеките. Оказа се, че съм постъпил правилно, като му наредих да търси не сред научните публикации — по онова време материалите на Безсмъртния нямаше да бъдат издадени като научен труд. Възложих му да прегледа белетристиката и по-специално изданията от типа научна фантастика от двадесети век. По онова време научнофантастичните книги са имали огромни тиражи, така че ако Акк публикува работата си като фантастика, сигурно ще ми даде възможност да попадна на запазен екземпляр от книгата.

Разбира се, нямах представа под какво заглавие може да я издаде Акк, но и в това отношение интуицията ми не ме излъга. Дадох на колегата си от Луната двадесетина ключови заглавия и му поръчах да прегледа всичко, което асоциира с тях. Доколкото познавам фантастиката от XX век (а аз я познавам добре, понеже колонистите на Филия бяха взели със себе си много книги от този жанр, заглавието обикновено отразява съдържанието…

И ето, пред мен е една издадена в края на XX век книга. Заглавието й не поражда никакви съмнения. Вероятно това е изданието, което ми трябва. Случайното съвпадение е напълно изключено. Заглавието гласи:

Отварям книгата наслуки, прочитам няколко изречения. Да, този начин на излагане на мислите ми е познат. Стилът на Акк, неговите думи. Значи, бях прав: Акк е там, с Безсмъртния… Тоест сега е в цилиндъра, но ще бъде… бил е… О, тези времена, граматиката ме обърква… Важното е, че бях прав…

Те успяха… Значи, дори да започнем да търсим цилиндъра, няма да го намерим в подземията на Града, въпреки че той сигурно е там. Щом са успели, никой никога вече няма да намери цилиндъра… Странно е наистина, понеже ние, археолозите, щом знаем, че нещо е скрито под земята, обикновено не го оставяме на мира.

Има и нещо още по-странно. Започвам да чета тази книга от началото. И виждам: ами че там, във встъплението, думите вече не са на Акк! Това е мое встъпление, аз съм го написал! Как е възможно? Дали пък не Акк ми дава знак от миналото, а аз самият — на себе си? В такъв случай моят ръкопис… и аз …трябва също да попаднем в цил…