Да обичаш Порода

Епилог

Три месеца по-късно

Вашингтон

Джонас изви бедрата си, тласкайки срещу партньорката си, чувствайки горещата стегната хватка на вагината й около болезнената си ерекция. Влажната течна горещина, която го обгръщаше, му помогна да пресметне приближаващия й оргазъм.

Ръцете й се плъзнаха по гърба му, остри малки нокти пронизаха плътта му, докато дългата руса коса се спускаше около двамата във влажни копринени кичури.

Раздалечавайки коленете си върху леглото между разтворените й бедра, той се тласкаше бързо в нея, присвил очи, докато наблюдаваше удоволствието изписано на лицето й, сдържайки собствената си кулминация. Първо дамите. Не бе негово мото, а просто част от сексуалното му обучение. Учените се бяха чудили дали удоволствието и сексуалното освобождаване могат да надвият гените, които пречеха на Породите да се възпроизвеждат. Не се бе случило, но Джонас бе толкова добър в доставянето на удоволствие, че се бе превърнал в жребеца на лабораторията си.

Използваха го да съблазнява съпруги, дъщери и ключови професионалисти — всеки, който бе станал мишена за целите на Съвета. Жените говореха с любовниците си, особено тези, които за първи път бяха с мъж, който знаеше всичко за интимните отношения така, както ги знаеше Джонас.

Докато тласкаше в изкусителната малка адвокатка, намирайки всички деликатни нервни окончания в меката й вагина, ръцете му я милваха и галеха. Устните му се плъзгаха по запотената й плът, хапейки, лижейки и целувайки чувствителната кожа.

Удоволствието му идваше от нейното, колкото и странно да бе това. Тук единствената болка бе агонията на нуждата, или глада, който започваше да изпълва въздуха със стоновете й на удоволствие. Сега ръцете й сграбчиха бицепсите му, бедрата й се повдигнаха към неговите, поемайки пениса му по-дълбоко в себе си, докато той не усети горещината на освобождението й върху цялата си ерекция.

Виковете й се извисиха по-силно, когато вълните на удоволствието не започнаха да карат тестисите му да пулсират. Той можеше да свърши още преди тридесет минути. Вместо това, бе продължил да се движи, плъзгайки се в богатите горещи дълбини на утробата й, докато тя започна да пищи под него.

Тя бе напълно потопена в удоволствието. То блестеше в очите й, тялото й се бе изчервило от него и бе покрито с пот. Главата й се въртеше на чаршафите, миг преди дъхът й да заседне в гърлото, тялото й потръпна безпомощно под него, а вагината й го засмука още веднъж за последно, преди да освободи сладката си огнена влага от освобождението.

Едва тогава Джонас се отдаде на собственото си удоволствие, едната му ръка сграбчи бедрото й, когато започна да се тласка мощно в нея, чукайки я със силни тласъци, докато собственото му освобождение се обви около него.

Той остана вътре в нея, семето му се изля в тесния тунел, докато той стискаше зъби и продължаваше да се движи в нея, решен да извлече цялото удоволствие от това преживяване.

Рядко се случваше да мисли за нещо друго, освен водещата нужда да пази обществото на Породите. Поне тук той можеше да се потопи в топлината, да си позволи да го докосне, макар и само за миг.

Докато последните вълни на освобождението преминаваха през члена му, той знаеше, че това не е достатъчно. Безпокойството, което го преследваше, докато работеше, бе започнало да се промъква и в тези редки часове на удоволствие. Смътно недоволство, което не бе изпитвал преди, по време на секс. И това започваше да го нервира.

Вдишвайки дълбоко, докато последните спазми на освобождението вибрираха през мускулите му, Джонас се отдръпна от прегръдките на Джес, измъквайки се от копринената й вагина, докато прокарваше ръка през разрошената си коса. Имаше нужда от подстрижка.

Той бе наясно, че погледа й го следи, докато ставаше от леглото и се насочваше към банята, за да се измие.

Тя щеше да изчака още малко преди да го последва.

— Знаеш, че един ден ще намериш жена, от която няма да можеш просто да се изправиш и отдалечиш — промърмори тя няколко минути по-късно, в мига, в който той излезе от банята, освежен след бързия душ.

Той се ухили на думите й и започна да се облича. Имаше работа за вършене и да си играе игрички с любовницата си, не бе на дневен ред. Имаше да търси шпионин и сега бе на крачка по-близо да го залови.

— Трябва да придвижим делото по случая с Породата, която бе намерена пребита почти до смърт, миналата седмица — заяви Джес, когато той си обу чорапите, преди да вдигне обувките си. — Искам тези фанатици под закона на Породите, вместо да се изправят пред правителственото правосъдие. Сигурна съм, че Управляващия кабинет може да ги накара да платят за грешките си.

— Не съм съгласен. — Той я погледна мрачно. — Нека правосъдната система се заеме с тях. Цял ден пресата ще го излъчва. Порода записана на запис как се опитва да не нарани похитителите си, а само да избяга, и бива пребита почти до смърт заради усилията си. Ще събуди симпатия, състрадание, както и гняв. Убий ги и на Породите ще се гледа с не по-добро око, отколкото на нападателите им.

Леко смръщване изкриви лицето й.

— Имаме право да получим справедливост — каза тя меко. — Същата група изнасили и уби младата женска порода преди месец и ти го знаеш много добре. Не можем да позволим това да продължи.

— В мига, в който ги освободят, аз ще се погрижа за тях. — Той облече копринената си риза и я закопча, преди да я набута в панталоните си. — Такива хора изчезват постоянно. Засега е най-добре хората да вярват, че полицията ще ги задържи.

Помогна това, че един от хората на Алонзо бе намерил смъртта си на мястото, където бяха нападнали Хармъни и Ланс. Обвинявайки един от активистите за опита за убийство над шерифа, който бе на косъм да стане успешен, бе отнело голяма част от силата на групировката.

Няколко внимателни маневри и Джонас бе направил всички следи за случилото се да водят към убиеца познат като Смъртта. И тези следи водеха точно към лейтенанта на расистката организация, който Хармъни бе убила.

За Джонас това бе правосъдие. Сега Хармъни бе в безопасност в Броукен Бът със своята половинка, а онези, които подозираха, че тя е Смъртта, вече не можеха да говорят, за да я обвинят.

— Игричките ти един ден ще доведат до нечия смърт — каза най-после Джес и въздъхна, когато той приключи с обличането.

Усмивката му бе твърда и студена.

— Много вероятно — съгласи се той. — Кръвните расисти и онези проклети групировки ще са първите, ако продължат да ми се пречкат. Света ще е по-добър без тях.

— Те казват същото за Породите. — Тя поклати глава и се изправи от леглото. — Ще се погрижа случая да стигне до съд, но там има дванадесет заседателя, които просто може да ги пуснат на свобода. — Не беше нещо ново. Да осъдиш кръвен расист никога не бе лесно.

— Да ги накарам да изчезнат е много лесно. — Факта, че те ще избягат, не го тревожеше толкова, колкото възможността да не стигнат до съдебен процес.

Ако успееха да се отърват от обвиненията в побой, след очевидните доказателства, които имаше за престъплението, той знаеше накъде трябва да се насочи, за да осведоми света какви опасности грозят Породите. Всичко можеше да бъде направлявано, особено емоциите.

До тогава той трябваше да пренапише плана си за залавянето на Първия Лъв. Ако Породите имаха късмет, той можеше да успее да покрие тайната за чифтосването още поне за година. И да се надяваме, че през това време учените ще могат да научат повече за феномена, време, за да научат тайните на забавеното стареене.

Калън Лайънс, лидера на Прайда, вече бе над четиридесетгодишен, но имайки предвид тестовете и физическото му състояние, след чифтосването си той бе остарял не повече от година, макар Джонас да се съмняваше в това. Кейн Тайлър, половинката на Шера, сестрата на Калън, също не бе остарял, а той не бе порода. Жена му също не бе остаряла. Вече започваха да се чуват спекулации и да ги държи далеч от публичността бе почти невъзможно. Ситуацията ставаше експлозивна, имайки предвид, че в Убежището имаше шпионин.

Винаги имаше шпиони. Предателствата бяха ежедневие за Джонас. Но това не значеше, че той оставя шпионите живи веднъж щом научи кои са.

— Пак си в зоната, Джонас. — Гласът на Джес го накара да я погледне, пъхайки крака в меките кожени обувки, преди да седне, за да ги завърже.

Предпочиташе ботуши, но бързо бе научил, че на тази арена, на която се бореше, външността бе всичко.

— Имам работа, Джес. — Времето за игра бе приключило. — Погрижих се да свършиш, след това се погрижих и аз да свърша.

Смехът й бе лек и изненадващо нежен. Той рядко успяваше да я вбеси, макар да бе опитвал доста пъти.

— Да те видя чифтосан ще е голяма забава — провлачи тя, когато мъжът я стрелна с поглед, присвил очи.

— Нямам половинка — напомни й той внимателно.

— Все още. — Откритото веселие изписано на лицето й бе дяволски обидно. — Но когато я откриеш, ще е дяволски забавно, Джонас. Надявам се да съм тук, за да го видя.

Интересно. Кой е казал, че жените са нежния пол? Който и да е бил, не е имал ни най-малка представа какво говори.

— Имам работа за вършене. — Той се изправи и се запъти към вратата на спалнята. — Ще се видим в офиса, на сутринта. Не забравяй, че трябва да летим за Убежището.

Проклетите Вандерел Индъстрис заплашваха да спрат спонсорирането на оръжията и превозните средства, от които се нуждаеха Породите. Пращаха един от представителите си, който да обсъди притесненията им с Управляващия кабинет. По дяволите, точно това му трябваше, още едно проклето задължение пред Убежището.

Жената, която изпращаха, дори не бе някой с важен пост в организацията на Вандерел.

Тя беше проклет книжен плъх. Превзета малка писарка, която го караше да изтръпва, щом се замисли кои ли финанси ще реши да им отреже. Не че Убежището нямаше да оцелее без тях, но, по дяволите, щеше да е много неприятно да загубят интернационалната си подкрепа.

Освен това, трябваше да се срещне с Ели и да разбере дали има информация, идваща от имплантанта, поставен на тила на Хармъни. Криптираното съобщение, което бяха получили преди три месеца, с GPS координатите, вероятно бе спасило живота на Хармъни и Ланс. Преди месец Ели докладва, че има подозрения този чип да съдържа много повече от координатите на Хармъни.

Докато разглеждаше списъка със задачи за идната седмица и ги нареждаше по важност, той излезе от дома на Джес. Знаеше, че навън го чака екип Породи, бодигардовете му, и лимузина. Погледа му огледа района, сетивата му автоматично долавяха сигналите и уханията в нощния въздух, липсата на опасност.

Което бе достатъчно.

Настанявайки се в лимузината, той отвори куфарчето, което го очакваше, и издърпа първият файл. Беше време да се заеме отново с работата си. Доближаваше се до шпионина, а скоро щеше да се доближи и до Първия Лъв. Нямаше да се предаде.