1

Харо, харав — стар.

2

Алтаир, Вега, Тубан — най-ярките звезди от съзвездията Орел, Лира, Дракон.

3

Фѝлия — на латински (ромейски) означава „дъщеря, момиче“.

4

Бърдуче — малък съд за вода.

5

Мокан — безделник, мързеливец.

6

Зертон — дворец.

7

Кънига — и тази дума, както например зид, обич, къща, баща, кокиче, са дошли от езика на Аспаруховите българи.

8

„Жими Бога“ — буквално: „Бога ми“.

9

Възгеч — близко по смисъл до „опашата измислица“.

10

Боил, боила — благородник. Означава също „главнокомандващ“, например ичиргу боила (началник на всички стражници-стрелци), а в съчетания като боила колобър (жрец) има значението на „велик, почитаем, прославен“.

11

Мотовила — унищожителка, душегубка.

12

Рока̀н — сметало; ра̀кам — смятам, изчислявам; рокамчѝя — математик.

13

Патрав — кривокрак.

14

Варe, варa — недей.

15

Кутугер — лечител, знахар.

16

Велик владетел — кан, канасубиги — висша титла в българската държава.

17

Хонса — крадец.

18

Бан, банава — област, район, местност.

19

Таркан — управител (бори-таркан), надзорник; съдия.

20

Хестрогин, естрогин — ризница.

21

Тулш — шлем, каска.

22

Звънци по колана (или пулове) — знак за храброст, бележи броя победени в бой врагове.

23

Бир, бири — конен отряд, ескадрон.

24

Багаин — човек от военното съсловие, командир.

25

Багатур — тежковъоръжен конник; също така: почетно звание на отличил се воин, то е давало възможност на човек от простолюдието да стане част от по-висшето съсловие багаини, от които после излизали боилските (управляващи) родове.

26

Белак — годежен дар.

27

Кубачия — майстор-оръжейник; означава и просто „оръжие, амуниции“.

28

Чемба, чембаса — плитка, перчем.

29

Верегава — Стара планина.

30

Ан уакх — буквално: „Небето помни/знае/вижда“.

31

Геренида — трева, бурени.

32

Шоле, шольо — противоположното на „бате, батко“, обръщение към по-малък брат.

33

Синът на сърната — Авитохол, легендарен прародител на българите.

34

Змейската година — 680 година, която според източния календар е година на Дракона.

35

Телот — злато.

36

Ичиргу — стрелец; стражник; пехотинец.

37

Дуло — династията, управлявала България; множествено число е Дулар, притежателната форма е Дулари, буквално: „от Дуловците“.

38

Шаръчи — художник.

39

Джамач — въоръжен държавен чиновник; човек, изпратен да арестува някого; преследвач.

40

Откъс от песента на Велизар Ванков-Валдес „Момчетата с бутилките“ от сборника песни „Добрият купонджия“.

41

Веш — месец.

42

Чигот — меченосец, пехотинец.

43

Сабя, меч — Верена употребява тези думи като синоними, понеже през Х век меч и сабя не са били обособени. Предимно конната българска войска е използвала оръжия, по-късно превърнали се в саби. Същинският меч е прав и двустранно остър.

44

Таръм — изправен, висок, красив.

45

ОМОН (Отряд Милиции Особого Назначения) — милиционерски отряд със специално предназначение; командоси.

46

Символите означават „ОБИЧАМ ТЕ“, изписано с древнобългарски докирилски букви.

47

Калеш — черноок.

48

Сиряв — мръсен.

49

Бамбал — буца кал.

50

Янкул — Юпитер.

51

Цер — вид дъб.

Загрузка...