Харо, харав — стар.
Алтаир, Вега, Тубан — най-ярките звезди от съзвездията Орел, Лира, Дракон.
Фѝлия — на латински (ромейски) означава „дъщеря, момиче“.
Бърдуче — малък съд за вода.
Мокан — безделник, мързеливец.
Зертон — дворец.
Кънига — и тази дума, както например зид, обич, къща, баща, кокиче, са дошли от езика на Аспаруховите българи.
„Жими Бога“ — буквално: „Бога ми“.
Възгеч — близко по смисъл до „опашата измислица“.
Боил, боила — благородник. Означава също „главнокомандващ“, например ичиргу боила (началник на всички стражници-стрелци), а в съчетания като боила колобър (жрец) има значението на „велик, почитаем, прославен“.
Мотовила — унищожителка, душегубка.
Рока̀н — сметало; ра̀кам — смятам, изчислявам; рокамчѝя — математик.
Патрав — кривокрак.
Варe, варa — недей.
Кутугер — лечител, знахар.
Велик владетел — кан, канасубиги — висша титла в българската държава.
Хонса — крадец.
Бан, банава — област, район, местност.
Таркан — управител (бори-таркан), надзорник; съдия.
Хестрогин, естрогин — ризница.
Тулш — шлем, каска.
Звънци по колана (или пулове) — знак за храброст, бележи броя победени в бой врагове.
Бир, бири — конен отряд, ескадрон.
Багаин — човек от военното съсловие, командир.
Багатур — тежковъоръжен конник; също така: почетно звание на отличил се воин, то е давало възможност на човек от простолюдието да стане част от по-висшето съсловие багаини, от които после излизали боилските (управляващи) родове.
Белак — годежен дар.
Кубачия — майстор-оръжейник; означава и просто „оръжие, амуниции“.
Чемба, чембаса — плитка, перчем.
Верегава — Стара планина.
Ан уакх — буквално: „Небето помни/знае/вижда“.
Геренида — трева, бурени.
Шоле, шольо — противоположното на „бате, батко“, обръщение към по-малък брат.
Синът на сърната — Авитохол, легендарен прародител на българите.
Змейската година — 680 година, която според източния календар е година на Дракона.
Телот — злато.
Ичиргу — стрелец; стражник; пехотинец.
Дуло — династията, управлявала България; множествено число е Дулар, притежателната форма е Дулари, буквално: „от Дуловците“.
Шаръчи — художник.
Джамач — въоръжен държавен чиновник; човек, изпратен да арестува някого; преследвач.
Откъс от песента на Велизар Ванков-Валдес „Момчетата с бутилките“ от сборника песни „Добрият купонджия“.
Веш — месец.
Чигот — меченосец, пехотинец.
Сабя, меч — Верена употребява тези думи като синоними, понеже през Х век меч и сабя не са били обособени. Предимно конната българска войска е използвала оръжия, по-късно превърнали се в саби. Същинският меч е прав и двустранно остър.
Таръм — изправен, висок, красив.
ОМОН (Отряд Милиции Особого Назначения) — милиционерски отряд със специално предназначение; командоси.
Символите означават „ОБИЧАМ ТЕ“, изписано с древнобългарски докирилски букви.
Калеш — черноок.
Сиряв — мръсен.
Бамбал — буца кал.
Янкул — Юпитер.
Цер — вид дъб.