17

Лоиз Уитерспоон гледаше Мейсън с блестящи очи.

— Не бива да правите това с моя баща — каза тя.

— Какво да не правя?

— Знаете какво имам предвид. Ако не бях аз, по-точно, ако не бях поставила за заблуда втората патица, папа изобщо нямаше да бъде замесен в тези неща.

— Откъде можех да зная, че баща ви е искал да донесе някаква въдица на мистър Бур, а след това да твърди, че изобщо не е правил това?

— Не смейте да твърдите, че баща ми лъже!

— Силата на уликите действа срещу него — сви рамене Мейсън.

— Все ми е едно какви улики действат срещу него. Вярвам на баща си! Той си има своите недостатъци, но лъжата не спада към тях.

— Щеше да е хубаво, ако можехте да убедите полицията в това.

— А сега ме изслушайте, мистър Мейсън. Нямам намерение да стоя тук и да си говоря с вас. Вие знаете, че баща ми не е убил мистър Бур.

— Проблемът е да бъдат убедени в това дванадесетте души на скамейката на съдебните заседатели — каза Мейсън.

— Е добре, веднага започвам да действам. Ще отида в полицията и ще разкажа за патицата, която поставих в колата на Марвин. Ще разкажа и как вие ме накарахте да направя това.

— И каква ще е ползата?

— Това ще обясни как патицата е дошла в колата на Марвин и…

— И че патицата, която е взел Марвин от имението е същата, която беше намерена в жилището на Милтър — каза Мейсън.

— Е, дори и така да е…

— И без усилие Марвин ще бъде обявен за виновен.

— Но Марвин има сигурно алиби.

— За какво?

— За времето на убийството.

— А какво е неговото алиби при убийството на Милтър?

— Не знам дали има алиби за тогава, но когато беше убит мистър Бур, той се намираше в полицията в Лос Анжелос. Вследствие на това доказателството „патица“ не може да му навреди с нищо.

— Така както представяте нещата, може би — каза Мейсън, — но ако се разглеждат по друг начин?

— По какъв начин?

— Не разбирате ли? Щом полицията се заеме с Марвин, тя ще се осведоми за миналото му, за неговите родители, за възпитанието му и така нататък. И вестниците ще използват това като интересен материал.

— По какъв начин? Искате да кажете, че те ще пишат как той е бил отвлечен?

— На вас не ви ли е известна истината за онова мнимо отвличане? — попита Мейсън.

— Аз… не, знам само това, което ми е казано.

— Вашият баща ми даде един протокол и няколко изрезки от стари вестници. Взех ги с мен у вас, за да ги прочета. Докато вечеряхме някой е влизал в стаята и ги е чел.

— Мистър Мейсън, да не би да искате да ме обвините, че аз съм ровила в тези неща?

— Не обвинявам никого, само съобщавам един факт.

— Е, аз нямам нищо общо с това. Изобщо не съм виждала тези протоколи.

— И не знаете какво се крие зад историята с отвличането?

— Не. За Марвин знам само това, което е казала майка му преди смъртта си.

— Това е лъжа — каза Мейсън. — Лъжа, която е разказвала, за да осигури на сина си щастие в живота. Тя е знаела, че той ви обича. Знаела е също що за човек е баща ви и че на всяка цена ще се информира за семейството на Марвин. И тогава ще се натъкне на неприятни събития от миналото.

— Но за какво става дума?

— През 1924 година бащата на Марвин е бил осъден на смърт и екзекутиран.

Лицето й се изкриви от ужас.

— Мистър Мейсън! — извика тя. — Това не може да е вярно!

— Истина е. Затова ме ангажира баща ви. Трябваше да проуча протокола от процеса и да установя, дали той съдържа нещо, което да говори за невинността на Хорас Адамс.

— Успяхте ли? Намерихте ли нещо?

— Не.

Тя го погледна така, сякаш я беше ударил.

— Баща ви не искаше да ви каже нищо, преди да приключа проучването — продължи Мейсън.

— Как да разбирам това?

— След като разбере резултата от проучването, ще му е много лесно да ви забрани всякакви срещи с Марвин, всякаква връзка, писмена, устна или по телефона.

— Мен не ме интересува какво е направил бащата на Марвин. Все ми е едно що за човек е бил той. Аз обичам Марвин. Разбирате ли това, мистър Мейсън?

— Аз разбирам, но баща ви — не.

— Но… това е… това е… Мистър Мейсън, истина ли е това? Знаете ли със сигурност, че това което каза мисис Адамс не е вярно?

— Няма място за съмнение.

— Неговият баща е бил съден като убиец и екзекутиран?

— Да.

— Вие как мислите, бил ли е виновен?

— Не.

— Стори ми се, че преди малко казахте обратното.

— Не. Казах, че при проучването на протоколите не можах да открия доказателство за невинността му.

— Но така се стига до същото.

— Не.

— Как така не?

— Отначало не разполагах с нищо друго, освен с протокола. Намерих нещо, което би могло да сочи за неговата невинност, но то няма сила на доказателство. Надявам се да докажа, че е бил невинен, но това ще стане не чрез протокола, а с развитието на някои неща, които се случват сега.

— О, мистър Мейсън, ако можете да направите това!

— Но — продължи Мейсън, — ако полицията започне да проучва миналото на Марвин и позволи на пресата да съобщи за стария процес, работата ми много ще се затрудни. Дори и да успея да направя нещо, то няма да окаже никакво въздействие. Щом веднъж хората приемат мисълта, че бащата на Марвин е убиец, няма да има никаква полза, ако след това докажа, че не е така. Хората ще бъдат убедени, че това е някакъв трик, за който бащата-милионер е платил на известен адвокат. Докато е жив, злите езици ще говорят зад гърба му.

— Това не ме интересува, въпреки всичко ще се омъжа за него.

— Вие сте достатъчно силна да понесете това. Но Марвин? И какво ще стане по-късно с вашите деца?

Мълчанието й показа колко силно е засегната от тази мисъл.

— Марвин е чувствителен, много обича своята професия и желае непременно да се издигне. Досега не е притежавал много, нито дрехи, нито пари. Но той е интелигентен и без съмнение след време ще заеме някаква ръководна длъжност. В колежа той е бил председател на класа и издател на училищния вестник. Хората се отнасят с уважение към него и това му е приятно. Ако му се отнеме това и хората започнат да сплетничат зад гърба му, тогава…

— Замълчете! — извика Лоиз.

— Аз само излагам фактите.

— Вие не можете да допуснете баща ми да бъде осъден само заради една патица…

— Що се отнася до убийството на Роланд Бур, патицата няма никакво значение за осъждането или освобождаването на баща ви. Действително, той е станал подозрителен за полицията след показанията си за патицата. Единствената възможност да се свали обвинението от него, е да се установи кой е занесъл въдицата на Бур.

— Как е възможно това? — попита тя. — Всички от прислугата твърдят, че не са я носили. А никой друг не е бил в къщата. Мисис Бур отпътува с лекаря за града. И двамата потвърдиха, че мистър Бур е поискал въдицата малко преди да излязат. А те излязоха заедно.

— Да. Точно затова нещата изглеждат доста зле.

— Мистър Мейсън, нищо ли не можете да направите?

— Баща ви не иска да бъда негов адвокат.

— Защо?

— Защото настоях да сравни своето положение с това на Хорас Адамс преди седемнадесет години. Това никак не му хареса. Неговата гледна точка е, че семейство Уитерспоон не може да се сроди със семейството на човек, който е обвинен в убийство.

— Бедният папа! Мога да се поставя в неговото положение. Той толкова държи на семейната чест и винаги е бил горд с нашата.

— За него ще е здравословно да бъде свален с един удар от коня. За всички ни ще е полезно едно такова лечение от високомерие.

— Не знам какво имате предвид.

— Ние винаги сме възприемали много неща като естествени, само защото са ни завещани от нашите предшественици. Хипнотизирали сме се сами. Винаги говорим гордо, че другите народи трябва да се страхуват от нас, защото никога не сме губили война. Но трябва да се научим да мислим обратното. Във всеки случай, добре ще е да се научим, че всеки трябва да стои на собствените си крака. Случаят ни дава възможност да започнем с вашия баща.

— Аз обичам баща си, обичам и Марвин.

— Естествено.

— И няма да жертвам единия заради другия.

Мейсън сви рамене.

— Не можете ли да ме разберете, мистър Мейсън? Няма да допусна съмнението да падне върху моя баща, само защото съм поставила патицата в колата на Марвин.

— Разбирам това.

— Но не ми помагате много.

— Мисля, че за това никой не може да ви помогне, Лоиз. Трябва сама да си помогнете.

— А, така, затова сега променяте вашето отношение?

— Вероятно.

— Не можете ли да намерите някакъв изход?

— Ако вие кажете на полицията — каза Мейсън, — че сте поставила патицата в колата на Марвин, сама се поставяте в много лошо положение. С това вашият баща няма да се измъкне, още не. Но със сигурност ще вкарате Марвин вътре.

— Ако не беше това с патицата, полицията нямаше да има никакво подозрение към баща ми.

— Така е, но тя вече го има. Полицията е открила достатъчно доказателства и не търси повече потвърждения. Може да се случи баща ви да застане пред съда като убиец на Ролан Бур и Марвин като убиец на Милтър. Що за положение ще е това?

— На мен не ми харесва да играя със съвестта си — каза Лоиз, — защото би могло да се случи това или онова. Считам, че трябва да направя това, което мисля за правилно, без да се грижа за това, какво ще стане накрая.

— И какво смятате, че е правилно да се направи в този случай?

— Да се каже на полицията истината за патицата.

— Изчакайте още няколко дни.

— Не, няма да изчаквам… искам да си помисля.

— Добре — каза Мейсън, — направете така.

Видът на Лоиз показваше, че едва се сдържа да не заплаче на рамото му, но тя събра цялата си гордост и излезе с изправена брадичка.

Мейсън отиде до стаята на Дела Стрийт и почука на вратата. Мис Стрийт отвори със загрижена физиономия.

— Какво искаше тя, шефе?

— Да изчисти съвестта си — засмя се Мейсън.

— Заради патицата?

— Да.

— И какво мисли да прави?

— Да разкаже всичко.

— Какво означава това за вас?

— Че съм поставен на тясно.

— И все още говорите оптимистично?

— Разглеждам всяка ситуация през възможно най-розовите очила — усмихна се широко Мейсън.

— Колко време ще ви даде, за да намерите решение?

— Самата тя още не знае.

— Един до два дни?

— Може би.

— А как ще изглеждат нещата след това?

— След това ще седя върху вулкан, който може всеки момент да изригне. А сега изиграйте ролята на добра домакиня и ми налейте едни уиски.

Загрузка...