Тук Хезиод излага възгледа си за ролята на спора като фактор за развитие в живота на обществото.
Хезиод бил първородният син и по правото, осветено от боговете, трябвало да получи по-големия дял от наследството. Но брат му Перс по нечестен начин си го присвоил, подкупвайки управниците — „дароядци“, след това пропилял дела си и имал намерение да заведе ново дело срещу Хезиод, за да получи и неговата част.
В оригинала — „слез и асфодел“.
Това била храната на най-бедните. Тоест, ако си моряк, ще преустановиш плаването.
Нартекс, или дяволски дивисил — вид дърво, служещо като огниво.
В оригинала — Аргифонт, прозвище на Хермес. Тълкува се по два начина: „убиец на Аргус“ (Хермес по заповед на Зевс убил стоокия Аргус, за да спаси Ио) и „бляскавосветъл“.
Тоест Хефест. Веднага след като го родила, ужасена от грозотата на сина си, Хера го хвърлила от Олимп. Хефест окуцял, но по-късно й отмъстил, като я приковал към трона й, без никой освен него да може да я освободи.
Пандора — „дарена от всички“.
Жената е Пандора. В епохата на патриархата на жената започва да се гледа пренебрежително: от източник на блага тя се превръща в причина за беди.
В оригинала — „демони“. Демоните са свръхестествени същества, които заемат по-долно място в йерархията в сравнение с боговете.
Мелийски нимфи — става въпрос за нимфите на ясена. Дръжката на копията се правела от ясен; самото копие получило постоянен епитет „ясеново“. Оттам и представата, че хората войни произлизат от ясена.
Героите са потомци на бог и смъртна жена или на богиня и смъртен, или пък на знатни предци.
Гостите и молителите се ползвали с особен статут: законите на гостоприемството били свещени, молителят също бил неприкосновен.
Плеядите изгряват през май, а залязват през ноември.
През октомври.
Лакътят, стъпката, педята и дланта като мерки за дължина — 1 лакът е 44,4 см, 1 стъпка — 29,6 см, 1 длан — 7,4 см, 1 педя — 22,2 см.
Една от функциите на Атина Палада е била да покровителства занаятите и всяка трудова дейност на човека изобщо.
Около средата на ноември.
Деметра е богиня на плодородието. Хадес, като бог на подземното царство, владее и скритите в земните недра богатства.
Зърното на Деметра е всъщност житното зърно. Наречено е „свято“, понеже житният клас е бил една от светините в Елевзинските мистерии.
Става дума за зимното слънцестоене, през декември.
През март.
По гръцкия календар — януари—февруари. През този месец се чествали Ленеите — празници в чест на Дионис, по време на които били изпълнявани пови комедии.
Според поверието октоподът, когато няма какво да яде, си изяжда краката.
Старецът е наречен трикрак заради тоягата, на която се подпира.
Краят на февруари.
Според мита атинският цар Пандион имал две дъщери — Прокна и Филомела. Прокна той дал за жена на тракийския цар Терей, който обаче се влюбил в сестра й. За да има Филомела, той я излъгал, че Прокна е мъртва, а след това й отрязал езика и я заточил. Но Филомела тайно успяла да съобщи на сестра си и Прокна замислила страшно отмъщение — убила сина си и с месото му нахранила Терей, баща му. После избягала със сестра си. Терей се втурнал да ги гони и щял да ги настигне, но тогава боговете се смилили над сестрите и превърнали Прокна в лястовица, Филомела — в славей, а Терей — в папуняк.
През юни.
Библинското вино се правело в Южна Тракия.
Гърците смесвали виното си, което било много гъсто, с вода в пропорция 3:1.
През юли.
През септември.
Краят на октомври.
Краят на октомври и началото на ноември.
Най-вече се има предвид, че в Троя е била отведена Хубавата Елена, заради която, според мита, избухнала Троянската война.
На тези игри Хезиод победил Омир.
Според античното схващане певецът не твори сам, а само повтаря внушените му от някое божество песни. В момента, в който лее песента си, той изпада в боговдъхновено безумие.
През август
Следват редица религиозни предписания, за чийто смисъл можем само отчасти да се досещаме.
В текста: това, което не бива да се пипа, например гроб.
Дните във всеки месец древните гърци разделяли на три декади според фазите на луната. Броенето ставало по следния начин: указвала се датата и се добавяло „от началото“, „от средата“ или „от края на месеца“. Например — „седмият ден от началото на месеца“ означавало, както и днес, седми. „Седмият ден от средата на месеца“ бил седемнадесети, а „седмият ден от края“ — двадесет и четвърти, защото дните от последната декада се броели отзад напред. Необходима подробност е, че гръцките месеци не съответстват на съвременните. Те започват откъм средата на всеки днешен месец и траят двадесет и девет или тридесет дни.
Тоест в началото на месеца.
Тоест шестнадесети.
Тоест четиринадесети.
Съдбоносните дни са четвърти и двадесет и седми (двадесет и шести, в зависимост от това дали месецът има тридесет или двадесет и девет дни).
Гърците гадаели по летежа и гласа на птици.
Тук не е ясно дали става дума за петия ден от всяка декада или само за първата декада. Ако е вярно първото предположение, дните са пети, петнадесети и двадесет и шести (двадесет и пети) от месеца.
Тоест седемнадесети.
Понеже малко по-горе се говори за ден от средата из месеца, логично е да предположим, че и тук е така. Тогава денят е четиринадесети.
Тоест деветнадесети.
Корабът е бърз, защото е управляван от много гребци, а те седят на пейки.
Тоест четвърти, четиринадесети и двадесет и седми (двадесет и шести).