Петнадесета глава

Докато „Сирена“ бавно плаваше за Неапол, Бонапарт беше в Малмезон и Тюйлери с Дюрок, Лористон и Буриен и се подготвяше да нахлуе в Италия. Запасната армия се набираше в Дижон и от всички краища на Франция прииждаха войници. Шамбарлак дьо Лобспен, четиридесет и шест годишен бивш кралски офицер, замина от Париж начело на първа дивизия. Войските на Ватрен напредваха от Нант, а в Рен към тях се присъединиха подразделенията на Лоазон и дивизията на Шабран. От Карибския басейн пристигна Буде, родом от Бордо. Той пое командването на батальони, които се състояха от обучени войски и нови наборници. В Лион се събираше артилерията и провизиите.

Генерал Дупон беше назначен за главнокомандващ щаба на Бертиер, а Макдоналд беше повишен в старши генерал-майор. Генералите Виктор, Дюесъм и Лан бяха повишени в генерал-майори. Адютантът на първия консул Мармон ръководеше артилерията, а Мареско, генералът-инспектор на френската армия, оглавяваше сапьорите.

Пристигането на Мура в генералния щаб в Дижон даде повод за всеобща радост. Той беше смел и изключително интелигентен млад мъж, успешно женен за Каролин, сестрата на първия консул. Помагаха му генерал д’Арвил и 2300 кавалеристи, предвождани от Шампьо и Келерман, син на валмийския викарий.

Цяла тълпа актьори и музиканти пристигна в Дижон, както и цирковият актьор Франкони с неговата трупа и Гарнерен-аеронавтът с балона си. Войските, разквартирувани в този район, много се забавляваха. Устройваха се балове в замъците, а всички млади офицери бяха радостни и в приповдигнато настроение. Само след няколко седмици Наполеон щеше да започне военните действия, а 60 000-на армия щеше да е готова да нахлуе в Италия.

Когато всичко бъде готово, Наполеон щеше да замине от Париж, за да командва лично запасната армия.

Загрузка...