Главк — главен комитет. Б.пр.
Кимберлит — плътна туфообразна скала от групата на ултраосновните, т.е. с малко съдържание на кварц и увеличено съдържание на желязо и магнезий.
Грикваит, грикваитова скала — скала от гранат, смесен с оливин, образувана в много дълбоки зони на земната кора.
Фактория — снабдителен ловен пункт в отдалечените краища на Сибир. Б.пр.
Хромдиопсид и дистен — скалообразуващи минерали на дълбоките основни скали.
Лиственици — борово дърво, листата на което окапват наесен. Б.пр.
Багулник — многогодишен блатен храст.
Геофизик — учен, който изучава физическото състояние на Земята.
Силата на тежестта — силата на земното привличане.
Положителни аномалии — местни увеличения на силата на тежестта.
Уред на Щукрат — махаловиден уред, с който се измерват и най-незначителните колебания на силата на тежестта.
В научната литература такива тръби се наричат „некове“. Б.пр.
Перидотити — образувани в дълбочина магматични скали, съставени предимно от оливин (ултраосновни)
Палма — тежък нож-секач с дълга дръжка.
Диабаз — вулканична стара скала, подобна на базалтовите лави.
Интрузия — вмъкване на разтопени скали (магма) в пукнатини, празнини или между пластовете в отделни участъци на земята.
Елувиален пласт — пласт, образуван на място, без пренасяне или смесване на продукти от разрушаването на скали.
Шурф — изкоп за разузнаване във вид на кладенец.
Основна скала — твърда основа под рохкавите млади наноси.
Октаедри — кристална форма, осмостенник.
Репер — висок сигнален или маркиращ знак.
Ромбододекаедър — дванадесетостенник, всяка стена на който има форма на ромб.
Борт — вид диамант, образуван от срастването на микроскопични кристали
Ижица — последната буква от славянската азбука — Б.пр.
Щрек — дълга хоризонтална галерия, насочена от шахтата по рудния пласт.
Орти — напречни спрямо щрека хоризонтални къси галерии.
Сбойка — съединение на галериите помежду им.
Травербан — хоризонтална галерия, която, за разлика от щрека, е прокарана по нерудната скала.
Теодолит — геодезичен ъгломерен инструмент за определяне на вертикални и хоризонтални ъгли.
Вап — варовита твърда глина.
Юберзибрехен — хоризонтална галерия, която съединява две съседни шахти.
Траверз — направление перпендикулярно на курса на кораба или на неговата диаметрална плоскост. Б.пр.
Склянка — промеждутък от време, равен на половин час, отбиван с камбанен звън. Б.пр.
Странично стърчило — хоризонтална обла греда, която се поставя перпендикулярно на корабната стена над водата и служи за завързването на корабните лодки, когато корабът е на котва. Б.пр.
Люк — отвор в палубата за влизане в кораба. Б.пр.
Секстант — морски ъгломерен инструмент. Б.пр.
Бриг — двумачтов ветроходен кораб с напречни ветрила и с наклонник на главната мачта. Б.пр.
Лайка — чувствителен фотоапарат. Б.пр.
Телевизор — далекогледач — радиоприемно устройство, което служи за приемане на изображения, предавани по радиото. Б.пр.
Буй — шамандура. Б.пр.
Ест — отговор на заповед или на повикване. Б.пр.
Дурал — дуралуминий, сплав от алуминий и мед с малки примеси от магнезий, манган, силиций и желязо. Б.пр.
Щурвал — волан, кормилно колело. Б.пр.
Радиопеленг — насочване, даване посока по радиото. Б.пр.
Марсел — второто платно отдолу нагоре по мачтата на ветроходен кораб.
Скула — извивката на корабния корпус там, където бордът се закръглява и преминава в дъно. Б.пр.
Фалшборд — лъжестена — леката обшивка, която представлява продължение на борда на горната палуба. Б.пр.
Склянка — корабна камбана, чрез която се отбива времето всеки половин час със съответни двойни удари.
Вител — малко, кръгло, слабо извито колче, заострено на края — един от най-важните инструменти за въжарски работи. Б.пр.
Лек и бързоходен ветроходен съд със смесен тип екипиране на платната. — Бел.NomaD.
Шхунка — много малък, лек двумачтов ветроходен кораб. Б.пр.
Брамсел — платното, което стои над марсела (второто отдолу нагоре). Б.пр.
Висулки — въжени люлки под напречниците, на които стъпват моряците, когато поставят и прибират платната. Б.пр.
Шканци — средната част на горната палуба, която се счита за почетно място. Б.пр.
Бриг — двумачтов ветроходен кораб с право ветрилно стъкмяване, имащо наклонник на главната мачта. Б.пр.
Капитан-комодор — чин в английската флота между капитан I ранг и контраадмирал. Б.пр.
Тази автобиографична бележка е изпратена от автора по молба на издателството ни специално за настоящото наше издание.