Дипломатически имунитет

ГЛАВА 10

Майлс моментално се свърза с „Принц Ксав“ да бие тревога. Последва кратко забавяне, докато Бел договаряше разрешение за безпилотната съобщителна капсула на „Керкенез“. Няколко въоръжени патрулни съда на Съюзната милиция все още обикаляха между станция Граф и флотата на Ворпатрил, заточена на няколко километра встрани от доковете. Само това оставаше — безценната проба на Майлс да бъде попиляна на атоми в космоса от някой милиционер квади с двойна порция нетърпеливи да натиснат спусъка пръсти. Успокои се чак когато от „Принц Ксав“ докладваха, че капсулата е пристигнала и е прибрана на борда.

Най-после успя да се настани на масата в каюткомпанията заедно с Бел, Роик и няколко подноса военен порцион. Ядеше механично, почти без да усеща вкуса на печално известната с липсата на такъв гореща храна, и хвърляше по едно око на виддисплея, на който продължаваха да се въртят на бързи обороти записите от „Идрис“. По всичко личеше, че Дюбауер не е напускал кораба нито веднъж, дори и за кратка разходка из станцията, за цялото време, през което „Идрис“ е бил на док, чак докато квадите не са го преместили принудително заедно с другите пътници в общежитията.

Лейтенант Солиан беше излизал пет пъти, четири от тях — по служба за рутинни проверки на товара, а петия, крайно интересно, беше след края на дежурството му в последния ден преди да изчезне. На записа се виждаше отдалечаващият му се тил, както и ясна снимка на лицето му, когато се беше върнал четирийсет минути по-късно. Колкото и да стопираше образа, Майлс не можа със сигурност да определи дали някое от петната и сенките по тъмнозелената бараярска униформа на Солиан не е следа от кръв от носа, дори и при максимално приближение. Образът, уловен от камерата, когато лейтенантът бе погледнал право към нея, което си беше част от задълженията му в края на краищата — навярно несъзнателно е проверявал дали функционира, — беше запечатал смръщено лице със стиснати челюсти. Младият мъж не изглеждаше спокоен, нито щастлив, нито така, както би трябвало да изглежда човек, комуто предстои интересен отпуск на станцията, а точно такъв беше случаят с него. Изглеждаше… решително.

Това беше и последният път, когато го бяха засекли жив. Тялото му не бе открито, когато Брюн и хората му бяха претърсили „Идрис“ на следващия ден, а те го бяха претърсили щателно, изисквайки от всеки пътник с товар, включително и от Дюбауер, да отключи каютите и трюмовете си за проверка. Оттук произлизаше и твърдото убеждение на Брюн, че Солиан е намерил начин да се измъкне, без да бъде засечен от камерите.

— И къде е бил през тези четирийсет минути, които се губят? — попита Май ле раздразнено.

— Не е минал през моите митнически бариери, освен ако някой не го е навил в килим и не го е пренесъл — убедено заяви Бел. — А в записите ни няма данни някой да е внасял килим. Проверихме. Имал е сравнително лесен достъп до шестте товарни дока в този сектор и до всеки кораб, намирал се на тях по това време. Което ще рече вашите четири кораба, други не е имало.

— Е, Брюн се кълне, че охранителните камери не са го засекли да се качва на никой от тях. Май ще трябва да проверя и всички останали, които са се качвали или са слизали от четирите кораба по времето, което ни интересува. Солиан може да е седнал с някого на сладка скришна раздумка — или с друга, по-зловеща цел — в някое от многобройните кьошета из товарните докове. Със или без разкървавен нос.

— Доковете не се контролират толкова строго, няма и много патрули — призна Бел. — Понякога позволяваме на екипажите и пътниците да използват празните докове за упражнения или игри.

— Хм. — Някой определено беше използвал един от тях за игричката си със синтезираната кръв.

След питателния, макар и еднообразен обяд, Майлс накара Бел да го заведе обратно през митницата до общежитието, където бяха настанени екипажите на задържаните кораби. Въпросното общежитие беше истинска дупка, значително по-неуютно и по-претъпкано от онова, в което се помещаваха галактическите пътници, и наежените екипажи стояха заврени тук от дни, като единственото им развлечение беше холовидеото и собствената им компания. Майлс моментално бе наобиколен от разнородна група висши офицери, както от двата съда на Корпорация Тоскана, така и от двата независими кораба, също попаднали в капана на скандала — всички в един глас настояваха да им каже кога смята да уреди освобождаването им. Майлс надвика врявата и поиска да разговаря с медтехниците на четирите кораба, както и да му осигурят тиха стая, където да проведе разговорите. След известно разтакаване му предоставиха един офис в дъното на коридора и квартет нервни комарци.

Най-напред Майлс се обърна към медтехника на „Идрис“:

— Трудно ли е за неупълномощен човек да получи достъп до лечебницата ви?

Мъжът примигна.

— Въобще не е трудно, лорд ревизор. Така де, тя си стои отключена. При спешен случай може да се наложи хората да влязат директно вътре, без да губят време да ме търсят. Може дори аз да съм спешният случай. — Помълча, после добави: — Малък брой от лекарствата и част от апаратурата си държа в чекмеджета с кодирани ключалки, те се водят и на по-строг отчет, разбира се. Но за останалите не се налага. Когато сме на пристан, корабната служба за сигурност контролира кой влиза и излиза от кораба, а когато сме в космоса, ами, тогава няма какво да се контролира, нали така.

— Значи не сте имали кражби? Изчезнали лекарства, излязла да се поразходи апаратура?

— Много рядко. Тоест, корабът е общ, но не общ в този смисъл на думата. Ако разбирате какво искам да кажа.

Медтехниците от двата независими кораба казаха, че спазват подобен режим на безопасност, когато са в космоса, но на док и двамата били задължени да обезопасяват лечебниците си по времето, когато самите те не са в тях. Майлс си напомни, че един от тези хора може да е бил подкупен да съдейства на който там си беше наумил да синтезира фалшивата кръв. Четирима заподозрени, уф. Следващият му въпрос потвърди, че и в четирите корабни лечебници разполагат с преносими синтезатори като част от стандартното оборудване.

— Ако някой се промъкне в лечебниците ви и синтезира кръв, бихте ли познали, че оборудването е било използвано?

— Ако почисти след себе си… може и да не позная — каза техникът от „Идрис“ — Или пък… за колко кръв става въпрос?

— Три или четири литра.

Разтревоженото лице на човека се проясни.

— О, да. Тоест, ако е използвал от моите запаси с филопаки и течности, а не си е донесъл свои. Бих забелязал, ако изчезне толкова голямо количество.

— След колко време бихте забелязали липсата?

— Следващия път, когато ми потрябва, предполагам. Или при ежемесечната инвентаризация, ако не е имало повод да погледна преди това.

— А забелязали ли сте подобна липса?

— Не, но… всъщност не съм проверявал.

Само дето един добре подкупен медтехник би трябвало да е напълно способен да подправи инвентарния списък на такива обемисти и неконтролирани неща. Майлс реши да ги поизпоти малко и каза безучастно:

— Питам ви, защото кръвта, която беше открита в товарния док и която даде ход на тази злополучна — и твърде скъпа — верига от събития, макар първоначално да съвпадна при ДНК теста с показателите на лейтенант Солиан, при повторния тест се оказа синтезирана. От местната митница твърдят, че нямат данни Солиан да е слизал на станцията, което предполага, макар за съжаление да не доказва, че кръвта може да е била синтезирана и от външната страна на митническия контрол. Мисля, че ще е най-добре да погледнем инвентарните ви списъци, веднага.

Медтехничката от другия кораб на Тоскана, „Рудра“, внезапно се намръщи.

— Имаше… — И млъкна.

— Да? — окуражи я Майлс.

— Сетих се за онзи странен пътник, който дойде да ме пита за кръвния ми синтезатор. Отначало помислих, че просто е от онази порода пътници, които вечно се притесняват за нещо, макар че когато обясни за какво става въпрос, реших че може и да има сериозно основание да се интересува.

Майлс се усмихна предпазливо.

— Разкажете ми нещо повече за този странен пътник.

— Тъкмо се беше включил в списъка с пътниците на „Рудра“, тук, на станция Граф. Каза, че се тревожел, защото ако се случело да пострада по пътя, не можел да използва обичайните кръвни заместители, заради сериозните генетични промени, на които е бил подложен. А то наистина си беше така. В смисъл че му повярвах за проблемите с кръвната съвместимост. В края на краищата, точно затова имаме кръвни синтезатори. Имаше страшно дълги пръсти — с ципи между тях. Каза, че бил амфибия, което ми се стори доста невероятно, докато не ми показа прорезите за хрилете си. Между ребрата му имаше отвори, направо удивително. Каза, че трябвало да пръска хрилете си с овлажнител, докато е на път, защото въздухът в корабите и по станциите му бил твърде сух. — Жената млъква и преглътна.

Значи определено не е бил Дюбауер. Хм. Още един играч? Но дали в същата игра, или в друга?

Медтехничката продължи с ясно доловимо притеснение:

— Накрая все пак му показах синтезатора, защото той изглеждаше толкова притеснен и непрекъснато задаваше разни въпроси за него. Аз пък най-много се тревожех какви успокоителни ще са най-подходящи, ако се окажеше от хората, които редовно получават истерични пристъпи.

Ако се разскачаше и закрещеше „ура“, Майлс само щеше да уплаши още повече младата жена. Все пак изправи гръб и я удостои с наперена усмивка, от което тя само лекичко се сви в стола си.

— Кога беше това? Кой ден?

— Ъъ… два дни преди квадите да ни накарат да дойдем тук.

Три дни след изчезването на Солиан. „Все по-добре и по-добре.“

— Как се казваше пътникът? Ще можете ли да го познаете, ако го видите пак?

— О, да… така де, нали имаше ципи все пак. Каза ми, че се казва Фирка.

Сякаш му е хрумнало случайно, Майлс попита:

— Бихте ли се съгласили да повторите тези си показания и под въздействието на фаст-пента?

Тя изкриви лице в гримаса.

— Да. Налага ли се?

Нито паника, нито прекомерна готовност — добре.

— Ще видим. Май е ред на инвентаризацията. Ще започнем с лечебницата на „Рудра“. — И просто в случай, че го водеха за носа, другите щяха да я последват.

Изчакаха поредното забавяне, докато Бел се пазареше по комтаблото с Вен и Уотс за временното освобождаване от домашен арест на медтехниците в качеството им на експерти по разследването. След като уредиха този проблем, посещението в лечебницата на „Рудра“ се оказа кратко и плодотворно.

Запасът от остава за синтетична кръв беше с четири литра по-малко. Един филопак, със стотиците си квадратни метри реактивна повърхност, побрани на микроскопични слоеве върху подходяща подложка, беше изчезнал. А машината за синтез на кръв не беше почистена правилно. Майлс се усмихна широко, докато лично остъргваше едно петънце органична утайка от тръбата и я прехвърляше в найлоново пликче за бъдеща употреба от лекаря на „Принц Ксав“.

После нещата се заподреждаха самички — Майлс насади Роик да събере копия от записите, направени от охранителните камери на „Рудра“, като обърне особено внимание на онези с пътника Фирка, а Бел отпрати с техниците да проверят инвентара и на другите три лечебници. Самият той се върна на „Керкенез“ и връчи новата си проба на лейтенант Смоляни, който да я изпрати по най-бързия начин на „Принц Ксав“, после седна да издири настоящото местопребиваване на Фирка. Проследи го до втория от двата хотела, пълни с пътниците от задържаните кораби, но дежурният охранител квади го уведоми, че мъжът е записан като излязъл от сградата преди вечеря и още не се е върнал. Предишното излизане на Фирка за този ден съвпадаше по време със срещата на Майлс с пътниците — сигурно беше седял сред хората в дъното на залата, макар че Майлс със сигурност не беше забелязал ръка с ципи, вдигната да зададе въпрос. Майлс нареди на охраната в хотела да съобщят на него или на гвардеец Роик веднага щом пътникът се върне, без значение по кое време.

Свъсил вежди, той се свърза с първия хотел да провери какво прави Дюбауер. Бетанецът/ сетаганданският хермафродит/ ба или каквото там беше се бе прибрал благополучно от „Идрис“, но след вечеря пак беше излязъл. Което само по себе си не беше странно — малцина от пътниците си стояха в хотела, когато можеха да разсеят вчерната скука, като си потърсят развлечения из станцията. Но нали точно Дюбауер се беше изкарал толкова уплашен, че не искаше да прекоси станция Граф без въоръжен ескорт? Майлс свъси чело още повече и заръча на тамошната охрана да го уведоми веднага щом Дюбауер се прибере.

Зае се да прегледа още веднъж записите от охранителните камери на „Идрис“, отново на бързи обороти, докато чакаше Роик да се върне. Стопкадрите и максималното приближение на ръцете на неколцина иначе с нищо незабележителни посетители не показаха и помен от ципи. Когато Роик и Бел най-после се върнаха, по местното време наближаваше полунощ.

Бел се прозяваше.

— Нищо интересно — докладва той. — Този път май уцелихме с първия удар. Пратих медтехниците обратно в общежитието с ескорт от сигурността, който да ги сложи да спинкат. Какво следва?

Майлс загриза лекичко пръста си отстрани.

— Ще чакаме лекарят да потвърди произхода на двете проби, които изпратих на „Принц Ксав“. Ще чакаме Фирка и Дюбауер да се върнат по хотелите си, а ако не се върнат, ще хукнем из станцията да ги дирим. Или, още по-добре, ще накараме патрулната охрана на Вен да ги търси, макар че май не ми се иска да отклонявам вниманието им от преследването на моя атентатор преди да са го пипнали.

Роик, който тъкмо беше започнал да излъчва тревога, се отпусна и каза с благодарност:

— Правилно разсъждавате, милорд.

— На мен това ми звучи като идеалната възможност да поспим — изказа мнение Бел.

Майлс с раздразнение установи, че прозявките на Бел са заразителни. Така и не беше усвоил докрай забележителната способност на бившия им колега от наемническата флотилия, комодор Тънг, да заспива независимо от мястото и времето, отвори ли се удобна за целта пролука в бойните действия. Опасяваше се, че все още е твърде превъзбуден, за да заспи.

— Само по една дрямка — отстъпи намусено той.

Бел, много умно от негова страна, веднага се възползва от възможността да се прибере у дома при Никол. Пренебрегвайки аргумента на Бел, че самият той е бодигард, Майлс го накара да вземе със себе си един от патрулиращите квади. После със съжаление реши да изчака новини от лекаря и на свой ред да събуди началник Вен — не можеше да си позволи грешки в очите на квадите. Разтреби набързо и легна в миниатюрната каюта без особена надежда да заспи. Ако можеше да избира между дълбок, непрекъсван и отморителен сън и бързи новини, би избрал второто.

Предполагаше, че Вен ще го уведоми незабавно, ако от службата му за сигурност заловят неизвестния квади с пушката, изстрелваща нитове. Някои станции за космически трансфер нарочно бяха проектирани така, че да няма къде да се скрие човек. За съжаление, Граф не беше от тях. Архитектурата й можеше да се опише единствено като резултат от безразборно дострояване. Сигурно беше пълна със забравени кьошета. Най-лесно щяха да заловят неизвестния, ако се опиташе да напусне станцията, но ако беше достатъчно хладнокръвен да се притаи в някоя дупка и да чака? Или, след като беше пропуснал целта си първия път — която и да беше целта му, — щеше ли да е достатъчно навит, че да си опита късмета отново? Смоляни беше освободил „Керкенез“ от рамата и го бе отвел в позиция на няколко метра от станцията, просто за всеки случай, докато лорд ревизорът си поспи.

Заместването на въпроса кой би тръгнал да стреля по безобиден бетански хермафродит на почтена възраст, който превозва овце, с въпроса кой би тръгнал да стреля по сетагандански ба, прекарващ контрабандно таен човешки — или свръхчовешки — товар, чиято цена беше повече от висока, поне за Звездните ясли, разкриваше редица възможни усложнения с крайно тревожен характер. Майлс вече беше решил за себе си, че пътникът Фирка го чака среща с фаст-пентата рано сутринта, със съдействието на квадите, ако Майлс успееше да го уреди, или без него. Но пък нямаше гаранция, че наркотикът на истината ще подейства на един ба. За кратко той се отдаде с копнеж на фантазиите си за по-старите методи на разпит. Нещо от времето на Лудия император Юри, може би, или от онова на прапрадядо му граф Пиер — Ворутиер Кървавия.

Обърна се в тясното си легло и си даде сметка колко самотна е тишината в каютата без успокоителното ритмично дишане на Екатерин откъм горното легло. Постепенно беше свикнал с еженощното й присъствие. Тая работа с брака започваше да прераства в навик, един от най-добрите му навици. Докосна часовника на китката си и въздъхна. Сигурно вече беше заспала. Твърде късно беше да й се обади и да я събуди, само за да изслуша обърканите му мисли. Пресметна колко дни остават до раждането на Арал-Александър и Хелен-Наталия. Времето им за обратния път до Бараяр намаляваше с всеки ден, който губеше тук. Докато мозъкът му съчиняваше някакъв омешан текст към една стара детска песничка, нещо за фаст-пента и зайченца, сънят най-после се смили и той се унесе.

— Милорд?

Майлс се сепна и се разсъни моментално от гласа на Роик по интеркома.

— Да?

— Лекарят от „Принц Ксав“ ви търси по обезопасеното комтабло. Казах му да изчака, докато ви събудя.

— Да. — Майлс погледна светещите цифри на стенния часовник, които показваха, че е спал има-няма четири часа. Предостатъчно засега. — Идвам. Само да се облека.

Роик, отново — не, все още — в униформа, го чакаше в каюткомпанията, която май беше започнала да им става като втори дом.

— Ако не се лъжа, ти казах да дремнеш — рече Майлс. — Утрешният ден… вече днешният всъщност, може да е от дългите.

— Преглеждах записите от охранителните камери на „Рудра“, милорд. Мисля, че май открих нещо.

— Добре. Ще ми го покажеш, само да свърша с това. — Намести се в стола, включи заглушаващия конус и активира образа на комвидеото.

Главният флотски лекар — с капитански чин, според нашивките на зелената му униформа — беше типичен представител на младите и атлетични „нови хора“ от прогресивното управление на император Грегор. Ако се съдеше по блесналите му очи и развълнувания поглед, явно не съжаляваше много за пропуснатия тази нощ сън.

— Милорд ревизор. Капитан Крис Клогстън на вашите услуги. Приключих с кръвните проби, които изпратихте.

— Чудесно. И какво открихте?

Лекарят се наведе напред.

— Най-интересно беше петното на вашата носна кърпа. Бих казал, че без съмнение е от сетаганданска висша кръв, само дето половите хромозоми са тотално сбъркани и вместо допълнителната двойка хромозоми, с която обикновено въвеждат генетичните си модификации, тук има две допълнителни двойки.

Майлс се ухили. „Да!“

— Ясно. Експериментален модел. Сетагандански висш, наистина, но нашият човек е ба — безполов — и почти сигурно от самите Звездни ясли. Замразете част от пробата, обозначете я като строго секретна и я пратете у дома до биолабораториите на ИмпСи с първия възможен куриер, заедно с поздрави от мен. Сигурен съм, че ще искат да я имат в архива си.

— Слушам, милорд.

Нищо чудно, че Дюбауер се беше опитал да задържи изцапаната с кръв кърпичка. Като оставим настрана риска за прикритието му, информацията за специалната генетична дейност на Звездните ясли не беше сред нещата, които висшите дами биха оставили да се разпространяват на воля, освен ако самите те не са го уредили, при това филтрирана през няколко подбрани сетагандански гемски кланове чрез техните висши трофейни съпруги и майки. Вярно, хоут дамите трепереха най-много над гените, които пазеха за собствения си, добре охраняван геном, и с право, защото той беше произведение на изкуството, върху което се бяха трудили не едно и две поколения. Майлс се зачуди каква ли печалба би могъл да натрупа човек, предлагайки пиратски копия на клетките, с които самият той се е сдобил, без да иска. Или не — тукашният ба определено не беше последното им постижение. Даже беше изостанал с цяло столетие от днешните модни тенденции.

Последното им постижение си лежеше кротко в трюма на „Идрис“. „Уф!“

— Другата проба — продължи Клогстън — се оказа Солиан 2, тоест идентична със синтезираната кръв на Солиан, вероятно от една и съща партида.

— Добре! Това вече е напредък. — „Накъде, за Бога?“ — Благодаря, капитане. Информацията е безценна. Идете да поспите, заслужихте си го.

Лекарят, с ясно изписано на лицето му разочарование, задето са го отпратили без повече обяснения, прекъсна връзката.

Майлс се обърна към Роик точно навреме, за да го хване как се бори с напираща прозявка. Гвардеецът се смути и поизправи гръб в стола.

— Та какво искаше да ми покажеш? — подсети го Майлс.

Роик се изкашля да си прочисти гърлото.

— Пътникът Фирка всъщност се е записал да пътува с „Рудра“ чак след първата дата, на която е трябвало да отпътува флотилията, по време на забавянето заради недоизкусурения ремонт.

— Хм. Което навежда на мисълта, че разписанието му не е било планирано предварително… може би. Продължавай.

— Има го на доста записи как се качва и слиза от „Рудра“ преди квадите да задържат корабите и да евакуират пътниците. Изглежда, е използвал каютата си вместо хотел — доста хора го правят, за да спестят пари. Две от излизанията му съвпадат по време с тези на лейтенант Солиан — едното съвпада с последната му рутинна инспекция на товара, а другото се покрива до секунда с онези четирийсет минути, за които нямаме информация.

— О, браво! Та как изглежда този самообявил се за амфибия приятел?

Роик занатиска разни бутони по комтаблото и след минута над плочата се появи ясна снимка в цял ръст от корабните видеозаписи на „Рудра“.

Мъжът беше висок, с бледа, болнава на вид кожа и тъмна коса, обръсната почти до голо, с вид на проскубан мъх, покрил тук-там черепа му като лишей върху голям камък. Голям нос, малки уши и печален израз — направо изглеждаше разтеглен някак, с тъмни, кръгли очи. Дълги тънки ръце и крака; широка туника или пончо прикриваше горната половина на тялото му. Ръцете и стъпалата му бяха особено интересни и Майлс ги извика на преден план. Едната ръка беше наполовина скрита от платнена ръкавица с отрязани пръсти, която скриваше ципите от случайния поглед, другата обаче беше без ръкавица и леко вдигната, така че ципите се виждаха ясно — тъмнорозови петна между ненормално дългите пръсти. Стъпалата бяха скрити в меки ботуши или боти, завързани на глезените, но и те бяха близо два пъти по-дълги от нормалното, макар и не по-широки. Дали този приятел можеше да разтваря и пръстите на краката си във водата, също като тези на ръцете, сдобивайки се по този начин с по-широки плавници?

Спомни си описанието, което Екатерин беше дала на пътника, спрял двамата с Бел по време на разходката им из станцията през първия ден — „имаше най-дългите и тънки ръце и крака, които съм виждала“. Бел трябваше да види тези кадри в най-скоро време. Майлс пусна видеото на нормална скорост. Пътникът имаше леко тромава походка, вдигаше високо клоунските си крака, сякаш стъпваше в паници.

— Откъде е? — попита Майлс.

— В документите му се твърди, че е асландец. — Гласът на Роик прозвуча натежал от съмнение.

Асланд беше един от сравнително близките съседи на Бараяр във възлената връзка, обеднял селскостопански свят в едно затънтено кьоше на космоса отвъд Център Хеген.

— Ха. Кажи-речи от нашия край.

— Не знам, милорд. Според митническите регистри е пристигнал тук един ден преди първоначалната дата, когато е трябвало да отпътува нашата флотилия, с кораб, на който се е качил при Тау Кит. Не знам откъде е обаче — може да е от Асланд, а може и да не е.

— Аз бих заложил на второто. — Дали пък нямаше някой воден свят близо до външната граница на възлената връзка, чиито колонизатори да са предпочели да променят децата си вместо околната среда? Майлс не беше чувал за такъв, но все някога и това трябваше да се случи. Или Фирка бе единичен проект, експеримент или прототип? И преди беше срещал резултати от подобни експерименти. Нито едното, нито другото обаче не се връзваше с асландски произход. Макар че може да беше имигрирал там по-късно… Майлс си напомни да поиска в следващия си доклад до ИмпСи биографично проучване на Фирка, макар че резултатите най-вероятно щяха да пристигнат твърде късно, за да са му от непосредствена полза. Или поне се надяваше дотогава да е разчистил тази каша и да е пратил колетчето с панделка по пощата.

— Първо се е опитал да наеме каюта на „Идрис“, но не е имало места — добави Роик.

— Ааа! — Или може би трябваше да е „Ъъъ“?

Майлс се облегна в стола си и примижа. Да поразсъждаваме преди резултатите от така любимата му и лелеяна фаст-пента — да приемем, че въпросният индивид е имал някакви лични контакти със Солиан преди лейтенантът да изчезне. Да приемем, че се е сдобил някак с образец от кръвта на Солиан, може би също толкова случайно, колкото Майлс се беше сдобил с образец от кръвта на Дюбауер. В такъв случай защо, в името на здравия разум, по-късно си е направил труда да осигури фалшива проба от кръвта на Солиан и да я разлива по целия под на товарния док?

За да прикрие убийство, извършено другаде? Изчезването на Солиан вече е било обявено за дезертьорство от собствените му командири. Не е имало нужда от прикриване — ако е било убийство, значи на онзи етап то си е било направо ненужно, като се има предвид предстоящото прекратяване на разследването.

Или целта е била да натопи някого? Да прикачи другиму убийството на Солиан? Привлекателна идея, но не трябваше ли в този случай някой невинен човечец вече да е задържан и обвинен? Освен ако Фирка не е бил невинната жертва, на постановката й липсваше главен герой.

Да се прикрие дезертьорство? Възможно ли бе Фирка и Солиан заедно да са уредили измяната му? Или… кога едно дезертьорство може да не е дезертьорство? Когато е част от тайна операция на ИмпСи, естествено. Само дето Солиан беше от службите за сигурност, а не от ИмпСи — войник, а не шпионин или обучен агент. И все пак… един достатъчно умен, лоялен, силно мотивиран и амбициозен офицер, попаднал в центъра на сложна ситуация, можеше и да не изчака висшестоящи заповеди, а да се впусне сам в преследване на бързо развиваща се афера с дългосрочни последици. Майлс знаеше това много добре.

Разбира се, поемането на такива сериозни рискове можеше да свърши със смъртта на офицера. Което Майлс също знаеше много добре.

Ако се абстрахираме от намерението, какъв беше реалният ефект от кървавата примамка? Или какъв щеше да е, ако злощастната връзка на Корбо и Гранат Пет не беше влязла в конфликт с бараярските предразсъдъци и идиотизъм? Показното кърваво представление на товарния док със сигурност щеше да насочи вниманието обратно към изчезването на Солиан, почти със сигурност щеше да забави отпътуването на флотилията, макар и не така зрелищно, колкото бяха успели да го направят действителните събития. Ако приемеше, че проблемите на Гранат Пет и Корбо са били случайни. Тя си беше актриса в края на краищата. А и разполагаха само с думата на Корбо за личния му комуникатор.

Майлс с копнеж рече:

— Едва ли имаме ясна снимка как този жабок изнася от кораба половин дузина еднолитрови туби, нали?

— Нямаме, милорд. Обаче по едно или друго време е внасял и изнасял доста пакети и кутии — тубите като нищо може да са били скрити в нещо.

„Пфу!“ Натрупването на факти би трябвало да прояснява мисълта, а ето че ситуацията ставаше все по-мъглява и по-мъглява. Той се обърна към Роик:

— Да се е обаждала охраната на някой от двата хотела? Дюбауер или Фирка да са се прибрали?

— Не, милорд. Никой не се е обаждал.

Майлс се обади и на двете места, за всеки случай. Никой от интересуващите го пътници не се беше появил. Минаваше четири сутринта — 04:20 от двадесет и четири часовата система със земен произход, която квадите все още използваха, поколения след като немодифицираните предци на предците им бяха напуснали родния свят.

Майлс прекъсна връзката и сърдито попита:

— Къде ходят цяла нощ, дяволите ги взели?

Роик сви рамене.

— Ако беше първото, което ни идва обикновено наум, не бих ги търсил преди закуска.

Майлс се направи, че не забелязва червенината, избила по страните на гвардееца.

— Жабока — може би, но ти гарантирам, че нашият ба не е тръгнал да си търси женска компания. А и в цялата тази история няма нищо обикновено. — Майлс решително посегна към бутоните за набиране.

Вместо началник Вен на фона на зашеметително радиалния му кабинет се появи образът на жена квади в сивата униформа на службата за сигурност. Майлс не беше сигурен на какъв чин отговарят нашивките й, но жената изглеждаше разумна, достатъчно възрастна и изтормозена, за да е напреднала в служебната йерархия.

— Добро утро — любезно започна той. — Къде е началник Вен?

— Спи, предполагам. — От изражението й се виждаше, че смята да направи всичко по силите си това да не се промени.

— В такъв момент?

— Все пак той изкара цели две смени и половина и… — Тя примижа насреща му и изглежда, най-после го позна. — О! Лорд ревизор Воркосиган. Аз съм отговорникът за трета смяна, заместник на началник Вен, Терис Три. С какво мога да ви помогна?

— Нощно дежурство, а? Много добре. Да, моля. Бих искал да уредите задържането и разпита, вероятно с фаст-пента, на един от пътниците на „Рудра“. Името му е Фирка.

— Има ли някакво криминално обвинение срещу него, което бихте искали да повдигнете?

— Важен свидетел, като за начало. Имам основание да подозирам, че е имал нещо общо с кръвта по пода на товарния док, с която е започнала цялата тази каша. И държа да разбера със сигурност.

— Сър, не можем просто така да арестуваме и дрогираме хората. Необходимо ни е официално обвинение. А ако транзитно преминаващият не се съгласи доброволно да бъде разпитан, ще трябва да получите съдебно разпореждане за фаст-пентата.

Този проблем, реши Майлс, щеше да го прехвърли на контрольор Грийнлоу. Звучеше му като нещо по нейната част.

— Добре, обвинявам го в предполагаемо замърсяване. Неправилното изхвърляне на органични материали все трябва да е незаконно по някой параграф дори и тук, нали?

Ъгълчето на устата й потрепна, сякаш по своя воля.

— Води се за дребно хулиганство. Да, това ще свърши работа — призна тя.

— Всеки предлог, който би ви улеснил, е добър за мен. Искам го и го искам бързо, веднага щом ви падне в ръчичките. За жалост, е излязъл от хотела си в седемнайсет часа вчера и оттогава не са го виждали.

— Трудовата ни група по сигурността е сериозно претоварена във връзка с вчерашния… неприятен инцидент. Не може ли случаят да изчака до сутринта, лорд ревизор Воркосиган?

— Не.

За момент си помисли, че ще го атакува с целия си бюрократичен арсенал, но след като стисна устни в израз на дълбок размисъл и стоя така няколко секунди, жената все пак отстъпи:

— Добре. Ще издам заповед за задържането му, в сила до края на смяната, а после началник Вен ще трябва да я потвърди. Но ще трябва да се погрижите за съдебното разпореждане веднага щом го задържим.

— Благодаря. Гарантирам ви, че няма да имате проблем с разпознаването му. Мога да ви пратя копие от документа му за самоличност и няколко видснимки оттук, ако искате.

Тя призна, че щяло да е от полза, и Майлс зададе прехвърлянето. С което отметна първата задача.

Следваше дори по-смущаващата дилема с Дюбауер и той се поколеба. Между двата проблема определено нямаше очевидна връзка. Засега. Може би разпитът на Фирка щеше да им предостави такава?

Майлс остави вярната последователка на Вен да задвижи нещата и прекъсна връзката. После извика видеозаписите с Фирка и ги изгледа няколко пъти.

— И така — рече той след известно време. — Как, по дяволите, е опазил дългите си шляпащи стъпала от кървавите локви?

Роик вторачи поглед през рамото му.

— Плъзгач? — каза накрая. — Макар че трябва да има по две колена на всеки крак, за да се сгъне в някоя от тези мивки.

— Той си и изглежда така, сякаш е с по две колена. — Но ако пръстите на краката му бяха толкова дълги и хватателни като пръстите на ръцете, дали не би могъл да управлява с крака контролните ръчки, проектирани за долния чифт ръце на квадите? При този нов сценарий нямаше нужда да мъчи въображението си с представи как човекът в плъзгача влачи тежък труп насам-натам, а само как излива еднолитровите си туби по пода и добавя няколко артистично размазани петна с подходящ за целта парцал.

След неколкократни опити да си го представи, от което му остана единствено чувството, че очите му са на път да се кръстосат, Майлс въведе видснимките на Фирка в един образен манипулатор и настани жабока в плъзгач. Оказа се, че не е крайно необходимо предполагаемата амфибия да има по две колена или да си строши краката, за да се вмести вътре. Ако се приемеше, че долната част на тялото му е доста по-гъвкава от тази на Майлс или на Роик, Фирка като нищо можеше да се смести в плъзгач. Изглеждаше малко неудобно, наистина, но напълно възможно.

Майлс огледа още веднъж образа над видплочата.

Първият въпрос във връзка с нечие описание, който хората задаваха на станция Граф, не беше „мъж или жена“. А „квади или външен“. Първата отсявка, с помощта на която отхвърляш поне половината възможности и се съсредоточаваш върху другата.

Представи си рус квади с тъмно сако, който набира скорост с плъзгача си по коридора. После си представи и закъснелите преследвачи на същия квади, профучаващи покрай външен с бръсната глава и светла дреха, който върви в обратната посока. Само толкова би било необходимо в един достатъчно напрегнат момент. Да слезе от плъзгача, да обърне сакото с хастара навън, да напъха перуката в някой джоб, да остави плъзгача при другите, които чакат кротко на стенда си, да тръгне с бавна походка… Би било много по-трудно да се направи по обратния начин, разбира се — един квади да наподоби външен.

Взря се в хлътналите, оградени с тъмни кръгове очи на Фирка. Изтегли подходяща перука с руси къдрици от менюто и я наложи върху грозноватата му глава.

Приличаше ли поне малко на тъмноокия набит квади със занитвача? Зърнал го беше само за част от секундата, при това от петнайсет метра, а и, честно казано, вниманието му тогава беше насочено най-вече към плюещия искри, трещящ, изхвърлящ нагорещен метал от дулото си предмет в ръцете на стрелеца… имаха ли ципи онези ръце?

За щастие, можеше да се допита и да второ мнение. Набра домашния код на Бел Торн по комтаблото.

Не беше за учудване, при този безбожен час, че визуалният образ не се включи, когато съненият глас на Никол отговори на повикването му:

— Ало?

— Никол? Майлс Воркосиган се обажда. Извинявай, че те вадя от леглото. Трябва да говоря със съквартиранта ти. Изритай го, ако обичаш, и го накарай да включи видеото. Спал е достатъчно, поне в сравнение с мен.

Видеото се включи. Никол се подравни спрямо Майлс и придърпа към тялото си пухкавата дантелена дреха с една от долните си ръце — тази част от апартамента, който делеше с Бел, явно беше с нулева гравитация. Беше твърде тъмно, за да различи нещо повече от неясния й полюляващ се силует. Тя потърка очи.

— Какво? Бел не е ли с теб?

Стомахът на Майлс премина в режим на нулева гравитация, въпреки че системите на „Керкенез“ работеха съвсем нормално.

— Не… Бел си тръгна преди цели шест часа.

Никол свъси чело. Сънят се отцеди от лицето й, заменен от тревога.

— Не се е прибирал!