Дневникът на един маг

ЕпилогСантяго де Компостела

От прозореца на хотела си виждам катедралата на Сантяго де Компостела и няколкото туристи пред главния й вход. Студенти със средновековни дрехи се разхождат сред хората, а продавачите на сувенири започват да подреждат сергиите си. Ранна утрин е и освен бележките това са първите ми редове за Пътя на Сантяго.

Вчера пристигнах в града, след като взех автобуса, движещ се по редовна линия между Педрафита — близо до Себрейро — и Компостела. За четири часа изминахме сто и петдесетте километра между двата града, и аз си спомних за прехода ни с Петрус. Трябваха ни две седмици, за да изминем същото разстояние. След малко ще изляза и ще отида да оставя на гроба на Сантяго мидите с образа на Света Богородица Апаресида. После при първа възможност ще взема самолета за Бразилия, защото имам много работа. Спомням си как Петрус ми каза, че е събрал всичките си преживявания в една картина. В главата ми се върти идеята да напиша книга за случилото се. Тепърва ще я обмислям. Сега, когато си върнах меча, ми предстои да свърша много неща.

Тайната на меча ми принадлежи и аз никога няма да я разкрия. Тя бе написана и оставена под един камък, но мастилото сигурно вече се е размило от дъжда. Така е по-добре. Нямаше нужда Петрус да знае.

Попитах Учителя дали е знаел датата на моето пристигане, или просто е тук от доста време. Той се засмя и каза, че е дошъл предишната сутрин и че щял да си замине на другия ден, дори и още да ме няма.

На сбогуване, когато вече беше в колата, наета до Мадрид, той ми подаде малко пакетче от Ордена на Сантяго де ла Еспада и каза, че вече съм получил голямо прозрение — прочел съм го в очите на агнето.

Каза още, че ако продължавам да полагам усилия като досегашните, може би някой ден ще разбера, че хората винаги пристигат точно навреме на мястото, където ги очакват.