Добрият път (Мисли на великия китайски мъдрец)

ДОБРИЯТ ПЪТ

Учителят рече:

Да предпочетеш добрия път пред други пътища е по-добре, отколкото само да го познаваш; с него да си щастлив е по-добре, отколкото само да го предпочетеш. Избирайте добрия път! VI, 18

Бъди с неизменна вярност, обичай учението, бъди всякога готов да пожертвуваш живота си, за да отблъснеш нападенията срещу добрия път! Не отивай в страна, тръгнала по опасни пътища. Не оставай в страна, в която господстват размирици. Когато повечето хора под небето следват добрия път, тогава излез напред; щом не е така — скрий се. Ако твоята собствена страна се намира на добрия път, ще бъде позор да си безпомощен и непознат; ако е иначе, считай за позор да си богат и почитан. VIII, 13

Навярно можеш да изведеш човека на добрия път, но не и да го принудиш да продължи по него. VIII, 9

Тзе-чанг попита за пътя на добрите хора.

Учителят рече:

Който не стъпва по следите на дедите, не може да очаква, че ще открие пътя към вътрешното, към същността. XI, 19

Тзе-кунг попита:

Какъв трябва да бъде човек, за да го наричат „добър рицар на пътя“?

Учителят рече:

Този, чиято съвест обуздава преследването на собствените цели и който като пратеник в далечни страни не позори възложените му от неговия княз поръчения — той може да бъде наречен истински рицар.

Тзе-кунг каза:

Може ли да си позволя въпроса: кой би се доближил до него?

Учителят рече:

Този, когото роднините хвалят заради детското му страхопочитание, а приятелите от село — заради уважението му към своите родители.

Тзе-кунг каза:

Може ли да си позволя още един въпрос? Кой друг би заслужил да се доближи до рицаря?

Учителят рече:

Който винаги държи на думата си, който не предприема нищо, което не може да доведе до край; такъв човек би живял при най-скромни условия, но въпреки това трябва да му отредим следващото място.

Тзе-кунг попита:

Какво би казал за тези, които сега управляват?

Учителят отвърна:

Ах, сбирщина от грабливи кариеристи; не заслужават внимание. XIII, 2

Служителят Ванг-сун-чиа попита за смисъла на израза: „По-добре да служиш на печка, отколкото на кумирските скрижали.“

Учителят рече:

Не е вярно. Този, който отправя хули срещу небето, не може повече да очаква добро от него. III, 13

Учителят рече:

Висок пост, заеман от хора с тесен кръгозор, ритуали и форми, извършвани без страхопочитание; скръбни обичаи, следвани без вътрешно съпричастие — това са все неща, които да гледам, не мога да понеса. III, 26

Нека в началото човек да бъде подбуждан от текстовете на песните, след това — щом стъпи на здрава основа — нека се усъвършенства чрез примера на ритуалите и формите, а накрая — чрез музиката. VIII, 8

Учителят рече:

Колко прекрасна е само силата на средния път! Че тя рядко се среща при обикновения народ, се знае открай време. I, 27

Ян Чию каза:

Твоят път ми харесва, но той изисква сили, каквито не притежавам.

Учителят рече:

Който се пресилва, рухва насред пътя. Ти обаче постави разсъдливо границата. VI, 10

Мъдрият Чи-вен-тзе винаги обмислял три пъти, преди да действа. Когато учителят чу това рече:

Два пъти би било достатъчно. V, 19

Тзе-кунг попита:

Кой е по-добър — Ши или Шанг?

Учителят рече:

Ши отива твърде далече, а Шанг не отива достатъчно далече.

Тзе-кунг каза:

Тогава Ши го превъзхожда.

Учителят рече:

Да отидеш твърде далеч, е също така лошо, както и да не отидеш достатъчно далече. XI, 15

Когато не намирам хора за общуване, които да вървят по средния път, неудържимите и прибързаните са ми по-мили, защото неудържимите все пак се налагат, а за похвала на прибързаните трябва да се каже поне това, че има неща, които те оставят недовършени. III, 21

Учителят рече:

Който не се замисля върху това, което е далеч, го заплашва близко зло. XV, 11

Учителят рече:

За това, което е минало и свършено; не се спори. Това, което е вече сторено, не се критикува; това, което отдавна принадлежи на миналото, не се съди повече. III, 21

Тзе-кунг каза:

Да предположим, че човек притежава скъпоценно бижу — трябва ли да го увие и да го пази в кутия, или трябва да се опита да получи възможно най-добрата цена за него?

Учителят рече:

Сигурно ще е по-добре да го продаде! Аз съм човек, който все чака предложения. IX, 12

Учителят рече:

Това, което е важно в живота на един човек е добродетелността. Не я ли притежава, той може да говори за късмет, ако все пак успее да се справи в живота. VI, 17

Който работи по грешна нишка, разваля цялата тъкан. II, 16

Учителят рече:

В древни времена се въздържали от думи, страхували се от позора, който бил неизбежен, ако делата не отговарят на думите. IV, 22

Да имаш недостатъци и да не се помъчиш да ги поправиш, това значи наистина да имаш недостатъци. XV, 29

Да заемеш сериозна и строга стойка, докато вътрешно трепериш, то — ако вземем пример от ежедневието — това е също така непристойно, както, ако тайно се промъкваш на места, където нямаш право да бъдеш, или изкъртиш дупка и минеш през нея вместо през вратата. XVIII, 12

Учителят рече:

Гладките думи вредят на характера. Нетърпението в дребните неща може да развали големи планове. XV, 26

Който разхищава, често става дързък; който е пестелив, често става алчен. Но дързостта е много по-тежък недостатък от алчността. VII, 35

Учителят рече:

Да правиш жертвоприношение за чужди кумири, а не за своите, не е пристойно. Да виждаш правдата и да не постъпваш според нея — е страхливост. II, 24

Учителят рече:

Първо и преди всичко: Бъдете лоялни и спазвайте обещанията си! Не бъди приятел с тези, които не са равни с теб! Направите ли грешка, не се срамувайте да я признаете и да я поправите! IX, 24

Учителят Кунг рече:

Има три вида приятели, които носят добро, и три вида, които погубват:

Приятелство с искрени, с верни до смърт хора и с такива, които много знаят — е плодоносно. Приятелството с черногледци, с опортюнисти и с такива, които ловко приказват — е пагубно. XVI, 4

Тзе-кунг попита:

Докъде се простира приятелството?

Учителят рече:

Бъди спрямо приятелите си искрен и дискретен. Не стигнеш ли с това далеч, откажи се. Недей стига в старанието си до унижение. XII, 23

Учителят Кунг рече:

Има хора, с които можеш да се учиш заедно, но не и да напреднеш; с други можеш да напреднеш, но не и да работиш съвместно; а има и такива, до които можеш да стоиш, но не и да се разбираш с тях. IX, 29

Учителят рече:

Напразно съм дирил онзи, чийто стремеж да изгради своя характер е толкова силен, колкото е силен инстинктът за сексуалните му потребности. XV, 12

Няма смисъл да се съветваш с такива, които следват други пътища. XV, 39

Можете да ограбите три войски на техния вожд, но да промените мнението и на най-нищожния селянин — не можете. X, 25

Само най-мъдрите и най-глупавите не могат да се променят. XVII, 3

Тзе-кунг каза:

Това, което не искам друг да стори на мен, аз също не правя на другите.

Учителят рече:

Още не си стигнал дотам. V, 11

Един Благороден бе обезпокоен от крадци. Той попита Учителя какво да направи. Учителят Кунг отговори:

Да беше освободен от алчността, те не биха имали какво да ти откраднат, дори срещу пари. XII, 18

Учителят рече:

Следи точно какво някой иска; внимавай с какви средства той преследва своите цели; разбери от какво той изпитва задоволство; ще може ли тогава истинската способност на човека да остане скрита за тебе? II, 10

Някой попита:

Какво означава, когато се казва: „Противопоставяй на враждебността силата на твоята личност?“

Учителят рече:

Какво значи тук сила на личността? Заставай открито пред враговете и противопоставяй силата на твоята личност на останалите. VI, 36

Учителят рече:

Да не говориш за добрия път с някого, с когото би могъл да говориш за това, означава да лишиш един човек от полза. Който наистина е мъдър, не пропуска възможността да бъде от полза на друг човек. Той също така не си пилее и думите. XV, 7

Учителят Кунг каза:

Най-високо стоят тези, които по рождение са мъдри. Най-близо до тях са тези, които чрез учене стават мъдри, след тях са онези, които трудно се учат; към най-низшата класа спадат тези, които трудно се учат, без никога да се научат. XVI, 9

Тзе-кунг попита:

Какво би помислил за човек, обичан от всички свои селски приятели?

Учителят рече:

Това още нищо не значи.

Тзе-кунг попита:

Какво би си помислил за човек, когото всички негови съселяни мразят?

Учителят рече:

И това още нищо не значи. Най-добре ще е, ако добрите хора го обичат, а лошите го

мразят. XIII, 24

Да изприказваш в пресечката това, което си чул на улицата, означава да захвърлиш собствената си стойност. XVII, 14

Ученикът Тзе Чианг попита как най-добре се успява с хората.

Учителят рече:

Бъди принципен и дръж на всяка своя дума; бъди сериозен и прилежен във всичко, което вършиш. Тогава винаги ще успееш, дори да живееш сред варвари. Но не си ли принципен в това, което вършиш, то как би могъл да се надяваш, че ще успееш, дори да живееш в условията, на които си привикнал? Където и да си, не забравяй тези принципи. Когато караш своята каруца, имай ги написани пред теб на впряга. Тогава можеш да си сигурен, че ще успееш.

Тзе Чианг написа този принцип върху колана си. XV, 5

Тзе-кунг все критикувал другите хора.

Учителят рече:

Добре, че той е толкова съвършен и че има време за това. Аз нямам време. XVI, 31

Така наречените благочестиви хора на село са всъщност похитители на добродетелта. XVII, 13

Цъфнало клонче на дива череша,

колко бързо се стрелва назад!

Каквото и да е, обичам те.

Но колко далеч е твоят дом!

Учителят рече:

Всъщност той не я обича. Иначе не би оплаквал разстоянието. IX, 30

Учителят рече:

Ритуали! Нищо повече ли не са те от това, да жертваш нефрит и коприна? Музика, музика! Нима тя е само от камбани и барабани? XVII, 11

Учителят рече:

С жени и прости хора трудно се общува. Любезен ли си, загубваш респект. Държиш ли си на разстояние, ще ти се обидят. XII, 25

Учителят рече:

Вземете насип, на който липсва една единствена кошница пръст, за да бъде завършен. Остане ли насипът без нея, това значи несъвършенство, застой. Вземете равната основа, върху която е изсипана една единствена кошница пръст. Продължи ли човек да насипва, за мен това означава стремеж към съвършенство, към развитие. IX, 18