Обичам сутрин рано край кладенеца да застана и витела с ръка да завъртя. Цигук-цигук, цигука витела, — цигук-цигук, въжето се извива, цигук-цигук, въжето се издига и плиска весело вода по дървеното геранило. Върти се, вителю, върти!
Живота цял живот, цигук-цигук, извиваме на витела!
Върти се, вителю,
цигук-цигук!
Живот, навивай се,
цигук-цигук!
Издигай се, ведро,
цигук-цигук,
и плискай весело вода
по дървеното геранило!
Върти се, вителю, върти!
Цигук-цигук! Цигук-цигук