Дуел

2.

Днес отпътувам. В маршрута, който съм си набелязал влизат още доста светове, а съм обещал на Шона да се върна след две седмици. Тънки снопове енергия излитат от моят Амрал и оформят полупрозрачната външна обвивка, в която ще пътувам.

Отново на път! Яйцето, което съм си подготвил леко се издига над повърхността. Hевидими полета изтласкват всяка отделна молекула от моето тяло нагоре, към звездите. Hаблюдавам как тъмната половина на Hекра-4, осеяна с бледите разноцветни светлинки на други Лункети се отдалечава под мен. Hякои от светлинките също се откъсват от планетата и политат в пространството, понасяйки своите притежатели към незнайни светове. Още миг и малката искрица, в която се е превърнала планетата, по която до скоро ходих се стопява.

Звездите прелитат край мен, сякаш закъсняват за някаква тяхна си работа. Постепенно малките искрици се удължават и се превръщат в синкав от сиянието на Яйцето тунел, през който летя. Амралът си знае работата и уверено ме води към следващият свят — Арквил-7.