Думи

Хванете я откъм краищата и леко я извийте

— Приятно ми е, все едно как се казвате — тя сведе мигли. — Но би трябвало да тръгвам…

— Дължите ми обяснение. За уханието. Обяснение. — Той следваше стъпките й по стълбището.

— Ах, това ли — спря се тя. — Ами, ето така, имате някаква дума. Хващате я откъм краищата и леко я извивате. Внимавайте, съвсем леко. Толкова, колкото да капне мъничко сок от нея, но да не потече по-силно или пък съвсем да се скъса. Моят мирис е направен от думата МИРИСКА.

— Чакайте, не може да бъде. Вие се шегувате. Как така…

— Хайде, кажете нещо — погледна го право в устните тя.

— Какво?

— Просто кажете нещо, по възможност нещо хубаво, все пак сигурно знаете някоя дума, в която да има красота.

— Целувка! — каза, макар в същия момент да съжали, уплаши се да не е прекалил…

Ана леко се стресна. Все пак направи няколко движения. Изглеждаше, сякаш откъсва изреченото. После като че ли старателно протри между пръстите си ЦЕЛУВКА. Прекара възглавничката на показалеца по долната си устна. Под пръста остана влажна следа. На руменото мокро място се лепеше околната светлина.

— Хубаво го казахте — прошепна тя и продължи да слиза.

— Почакайте! Почакайте поне да ви се НАГЛЕДАМ! — извика той след нея, входът се изпълни от ехото.

Тя се обърна, като че ли нямаше къде да ходи. Облегна се на стената. Просто се отдаде на тази дума, на думата НАГЛЕДАМ — нежно по косата, дръзко по врата, галещо под ушните миди, кършещо по раменете, нанагорно там, където се издигаха гърдите й. Когато това НАГЛЕДАМ започна да се плъзга по корема, когато започна да притиска роклята към хълбоците й и по-нататък — към бедрата, сякаш люлееше нарисуваните шумолящи клончета, тя каза с пресипнал глас:

— Имате дарба. Искате ли да ви покажа моите речници?

Мълчаливо слязоха още два етажа надолу. Пред жилището Ана изрече думата КЛЮЧ, допря я до бравата и отвори с нея вратата.

— Няма ли да се откажете? След като веднъж почувствате пълнотата на думите, дори най-малката непълнота ще ви наранява! — каза тя на самия праг. — Болката може да бъде непоносима. Понякога дори не може да се издържи.

— Не ме е грижа — отговори той.

— В такъв случай заповядайте.