2.

Джон използва охранителната си карта да извика асансьора. Всяка секунда се влачеше като минута, а когато вратата се затвори, спускането до контролната зала изглеждаше твърде бавно за превъзбуденото състояние на ума му.

Когато асансьорът плавно спря, той изхвърча през отварящите се врати и се втурна по коридора, в който учените се мотаеха с озадачени изражения. Онези, които бяха съборени от непознатия, накуцваха или разтъркваха синините си.

— Къде е доктор Лаути? — извика Джон.

Матю Копенс го зяпна втрещено с абсолютно неразбираща физиономия.

— Как е влязъл неканеният гост? — попита Джон. Никой не можеше да му отговори.

— Накъде отиде?

Някой извика, че е тръгнал към стълбището. Точно тогава Джон забеляза доктор Куинт на пода до един от изходите, притиснал ръка към обилно кървящата рана на главата си.

Джон прибра пистолета и вдигна уоки-токито си.

— Тревър, тръгнал е по стълбите! — съобщи той и изрева: — Прекратете експеримента, доктор Копенс! И някой да донесе аптечка.

— Не, оставете го да продължи! Нямате властта да го прекратявате, господин Кемп — противопостави се Куинт.

— Като началник на охраната имам пълната власт да го направя. Налице е сериозен пробив в сигурността. Доктор Лаути изчезна. Не знаем какво става тук. Ако искате да ме уволните по-късно, добре. Матю, изключи веднага тая проклетия!

Матю нямаше нужда да му се повтаря. Изтича обратно при работната си станция и започна да намалява мощността на магнитите, с което незабавно намали и енергията на сблъсъка. Джон набързо показа на някого как да превърже Куинт, после отново извади оръжието си и се затича към стълбите.

Катеренето по аварийното стълбище беше дълго, сякаш изкачваше трийсететажна сграда. Джон бъхтеше здравата нагоре и се опита да се свърже с Тревър, но тук нямаше обхват.

Тревър гледаше на екраните как чернокосият мъж тича нагоре по стълбите. На всеки няколко минути спираше да си поеме дъх, но Джон никога нямаше да успее да го настигне. Видя го как се мъчи да се свърже по радиостанцията, но чу единствено шум.

Тревър смени честотата и нареди на охраната в лобито да бъде готова да посрещне неканения гост. После завъртя една от камерите към вратата на стълбището.

— Съборете го и го задръжте. Не го убивайте! — извика той в микрофона си.

Всички входове и изходи на лабораторията бяха заключени автоматично. Тревър изгаряше от желание да слезе да помогне на хората си, но протоколът изискваше някой да остане в командния център.

Охранителите на рецепцията, две здрави момчета, се приготвиха и когато мъжът изхвърча през вратата в лобито, му наредиха да спре. Единият вдигна тазера си.

Мъжът ги изгледа с обезумял поглед. Втурна се към тях като бик към червен плат и блъсна с рамо единия, сякаш беше малко момче, като му изкара въздуха и го просна на пода. Вторият извика и стреля с тазера си. Двете иглички се забиха грубата кафява тъкан на дрехата на мъжа и пуснаха петдесет хиляди волта ток.

Мъжът рухна на земята. Тревър гледаше на монитора и преглътна с мъка, когато натрапникът бързо се надигна и нанесе смазващ удар в челюстта на охранителя, след което грабна пистолета от кобура му и се затича през лобито.

Тревър заряза протокола и изхвърча навън, като вадеше деветмилиметровия си браунинг и се мъчеше да се свърже с Джон.

— Джон, чуваш ли ме?

Уоки-токито изпращя в ръката му.

— Почти стигнах — отговори задъхан глас. — Пипнахте ли го?

Тревър стигна лобито и видя как мъжът отчаяно задърпа дръжката на заключената врата, след което заблъска с длани стъклото.

— Стой! — извика Тревър и вдигна пистолета си.

Мъжът не му обърна внимание и започна да рита вратата.

Първият охранител се надигна и извади оръжието си.

— Спри и легни на пода, иначе ще те застреляме — нареди Тревър и пристъпи напред.

Мъжът се обърна за миг. Не произнесе нито дума. Изкривената му, озъбена физиономия казваше достатъчно. Той се извърна отново и Тревър го чу как се мъчи да свали предпазителя на пистолета си и да вкара патрон в цевта.

— Хвърли оръжието, друже — каза Тревър. — Или ще те гръмна. — Свърза се с Джон. — Имаме проблем, шефе. Въоръжен е. Искам разрешение за стреляне на месо.

Сигналът по уоки-токито вече беше силен.

— Застреляй го само в краен случай! Нужен ни е жив и говорещ. Почти стигнах.

Мъжът стреля. Стъклената врата се пръсна. Мъжът изрита останалите парчета стъкло и изскочи навън.

— Стой! — извика Тревър, но когато първият охранител се канеше да дръпне спусъка, той му нареди да свали оръжието си.

Точно тогава Джон изхвърча през вратата на стълбището, като дишаше тежко. С бърз поглед оцени ситуацията. Един от хората му лежеше и стенеше. Тревър и другият охранител бяха заели пози за стрелба, а чернокосият мъж тичаше към паркинга.

— Стреля във вратата, шефе — обясни Тревър.

— Не бива да му позволяваме да се измъкне — извика Джон, докато прекосяваше тичешком лобито. — Можеш ли да го улучиш в крака?

— Ще опитам.

Тревър стреля веднъж, пропусна, прицели се по-добре и стреля отново. Мъжът погледна дясното си бедро, извъртя се и изстреля четири куршума към лобито, пръскайки още стъкло и принуждавайки всички да се хвърлят към най-близкото прикритие.

Джон се озова зад едно от канапетата на рецепцията и предпазливо надникна над облегалката.

— Всички ли са добре? — попита той.

Нямаше улучени.

Той стана навреме, за да види как мъжът хваща една жена на паркинга за посетители, блъска я обратно зад волана на един форд седан и сяда до нея.

— Хвана една журналистка! — извика Джон. — Обади се на полицията, Трев. Ще се опитам да го спра.

Той се хвърли през разбитата врата, подхлъзна се на счупеното стъкло и се затича към паркинга. Но фордът вече беше набрал скорост, облиза бронята на една паркирана кола и се понесе към портала.

— Портал А, портал А! — заговори Джон в уоки-токито си. — Към вас приближава въоръжен мъж със заложник. Запишете номера на колата, но не опитвайте да го спрете. Полицията идва.

Оставаше му само да гледа безпомощно как фордът профучава през отворения портал и завива към центъра на Дартфорд.

Следващите няколко часа бяха трескави и хаотични. Първата работа на Джон беше да разкара журналистите. Те се бяха събрали в медийния център и за щастие никой не бе видял инцидента в лобито. Тръгнаха си, меко казано, с неохота, но нямаха друг избор при засилените мерки за безопасност. На Куинт му шиеха раната на главата и Джон се зае сам с разследването на инцидента. Записите от камерите бяха прегледани, разпитаха всички свидетели от контролната зала. Въпреки очевидното заключение, че Емили буквално се е изпарила, Джон настоя да претърсят всеки сантиметър от лабораторията. Мобилният й телефон беше на работната й станция в контролната зала. Когато издирването не даде резултат, той лично взе ключовете за колата й от кабинета и претърси автомобила на паркинга.

Беше изчезнала. Безследно.

Докато течеше издирването на Емили, Джон натовари заместника си с разследването на загадъчния мъж. Тревър се свърза с полицията, която претърсваше Дартфорд за отвлечената журналистка, лондончанка, пишеща на свободна практика за наука, и остана с криминалистите, които снемаха отпечатъци от всички повърхности, които беше докосвал мъжът. Началникът на пресцентъра на лабораторията състави изявление, че МААК е изключен успешно след неоторизирано проникване на въоръжен мъж, който след това отвлякъл журналистка. Засега никой не беше склонен да разгласява нещо повече.

След два часа Куинт се върна с бинтована глава в лабораторията и събра началниците на кризисна среща. Джон докладва за издирването на Емили, на поканения гост и за хода на полицейското разследване. Матю Копенс, който не можеше да спре да се тресе след инцидента, ги запозна накратко с протоколите по изключването на ускорителя.

Когато дойде ред Куинт да вземе думата, Джон остана с впечатлението, че директорът е неуверен и объркан. Започна да обяснява надълго и нашироко колко ядосана била госпожа министърът на енергетиката, когато му се обадила в болницата, и колко трудно било да се работи с учени и политици едновременно. Накрая на Джон му писна.

— Вижте, доктор Куинт — каза той. — Точно сега изобщо не ми пука за политическите ви проблеми. Доктор Лаути изчезна! Дори не споменахте името й. Искам да знам какво се случи тази сутрин, по дяволите. Емили беше страшно ядосана, когато ускорителят мина отвъд двайсет тераелектронволта. Тя е главният изследовател и е повече от ясно, че вие и доктор Копенс сте работили зад гърба й, за да прекрачите параметрите на „Херкулес 1“.

— Вижте какво, господин Кемп — гневно отвърна Куинт. — Вие сте началник на охраната. Гледайте си вашата работа и оставете науката на учените. И вместо да сочите обвинително с пръст другаде, съветвам ви да посочите себе си. Вие допуснахте безпрецедентен пробив в сигурността по време на вашата смяна. Външен човек е получил неоторизиран достъп до най-уязвимия район на лабораторията. Повярвайте ми, вече запознах министъра с провала ви. Ако ще се търкалят глави, вашата ще е първата.

Най-неочаквано Матю Копенс вдигна наведената си глава и проговори:

— Господин Кемп е абсолютно невинен. Вината е другаде, доктор Куинт. Виновниците сме вие и аз.

Куинт тутакси нареди на всички без Джон и Матю да излязат.

Когато помещението се опразни, той седна на мястото си.

— Доктор Копенс, няма да търпя подобно неподчинение и ви отправям предупреждение. Господин Кемп, сериозно съм склонен да ви освободя от поста ви. Нямах представа за интимните ви отношения с доктор Лаути и се боя, че това пречи на правилната ви преценка на ситуацията. Изисквам обективност от членовете на екипа си, особено в кризисни моменти.

Матю се разхлипа и Куинт и Джон се обърнаха към него.

— Изобщо не биваше да ви слушам — изхленчи Матю. — Изобщо не биваше да предавам Емили.

На бюфета имаше кутия салфетки. Джон я взе и я плъзна по масата към него.

— Добре. Ето какво искам да знам — поде той, без да обръща внимание на каканиженето на Куинт. — Защо надхвърлихте двайсетте тераелектронволта? И ми дайте най-точната си преценка на случилото се. Емили изчезна за по-малко от една шейсета от секундата.

Матю понечи да каже нещо, но Куинт го прекъсна.

— Доктор Копенс, съветвам ви…

— Не можете да ме накарате да си затворя устата — заяви Матю. — Ако искаме да намерим Емили, всичко трябва да бъде изложено.

— Оставете го да говори — настоя Джон. — Или раната на главата ви ще ви се стори като любовна целувка.

Куинт се вцепени от заплахата и млъкна.

Матю смачка мократа салфетка и я метна на масата.

— Всичко беше заради сливането, нали? Всеки знае, че забавянето на МААК е причина за решението за сливането ни с ГАК. И всеки знае, че Гестнер от ЦЕРН ще поеме отговорност за МААК. Доктор Куинт ми каза, че единственият начин да успее да запази позицията си е „Херкулес“ да постигне незабавен успех с нещо по-важно от откриването на бозона на Хигс от ЦЕРН. Според него трябваше да открием гравитона сега, а не след две години с „Херкулес II“. А това означаваше скачане на трийсет тераелектронволта.

— Дори да не е безопасно — вметна Джон.

— Не знаехме, че не е безопасно — с каменна физиономия отбеляза Куинт. — И още не знаем.

— Добре, Матю — рече Джон, сякаш Куинт изобщо не присъстваше в помещението. — Какво според теб стана тази сутрин?

Матю го погледна право в очите.

— Чувал ли си някога за стрейнджлетите?