Екстаз

2

— Божичко, каква тръпка! — възкликна Лей, докато потропваше с крак под масата в безоблачния септемврийски следобед. — Никога няма да ми омръзне.

Усмихнах се широко. През месеците, откакто работех за компанията й, се бях заразила с нейния вирус. Бяхме преживели много силни моменти заедно, но днешният бе много специален. След месеци на хитри ходове и ухажване ни предстоеше да сключим сделка, с която щяхме да отмъкнем две от най-ярките звезди на Иън Пембри под носа му. С този съкрушителен удар Лей щеше да се разплати за онова, което нейният бивш съдружник й бе причинил преди много време.

Шефката ми беше облечена подходящо за случая, аз — също. Дизайнерската й рокля от „Даян фон Фюрстенберг“ беше класически модел в любимото й червено. В съчетание с черните ботуши й придаваше дързък сексапил. Аз за първи път носех новия си топ в тъмно злато, който бях успяла да докопам от есенната колекция на „Дона Каран“, и панталон тип „цигара“, комбиниран с него от дизайнерката. Тоалетът беше шикозен и отразяваше новото ми „аз“ — една по-различна Джиана, която бе претърпяла голяма трансформация през последната година.

Нямах търпение да приключим сделката и отправих поглед към входа на хотелския бар. В същия момент сякаш по поръчка се появиха близнаците Уилямс и усетих прилив на адреналин. Братът и сестрата бяха поразителен тандем — и двамата с червеникавокестеняви коси и изумрудени очи. Работеха като екип в кухнята и си бяха спечелили слава с домашни южняшки рецепти, на които придаваха съвременен облик с гурме съставки. Образът, който си бяха изградили, успешно продаваше луксозни готварски книги и симпатични кутийки с подправки, но истината далеч не беше толкова красива. Зад кулисите двамата не можеха да се понасят.

Именно тук бе фаталната грешка на Пембри по отношение на динамичния дует. Беше им казал да стиснат зъби и да не показват враждата си, защото ролята на успешни близнаци, която играеха, му носеше милиони. Лей им бе предложила онова, което най-много искаха — възможност да се разделят и всеки да засияе със собствен блясък, но да продължат да извличат дивиденти от съперничеството си, изиграно като закачка. Намерението й беше да създаде верига ресторанти с дуели в кухнята на територията на световноизвестните казина и хотели „Мондего“.

— Чад, Стейси — поздрави ги Лей и двете станахме на крака. — Изглеждате зашеметяващо.

Чад се приближи и ме целуна по бузата, преди дори да каже „здрасти“ на шефката ми. Флиртуваше с мен от известно време и това се бе превърнало в част от преговорите ни.

Признавам, че на моменти се изкушавах да премина отвъд флирта, но мисълта за острата реакция на сестра му ме спираше. Чад определено не беше светец и гореше от неукротима амбиция. Но Стейси беше още по-опасна и ме мразеше повече, отколкото ненавиждаше брат си. Не ме хареса от самото начало въпреки всичките ми опити за сприятеляване и това сериозно пречеше на работата ни.

Подозирах, че спи с Иън Пембри или му е бивша любовница, но все още има чувства към него. Според мен затова не харесваше и Лей, но може би просто бе от онези жени, които мразеха всички останали от пола си.

— Надявам се, че стаите ви са удобни — усмихнах се, макар да знаех отлично, че не може да не са. Хотелската верига „Фор Сийзънс“ ненапразно имаше петзвездна репутация.

Стейси сви рамене и лъскавата й грива погъделичка кожата й. Лицето й бе ангелски красиво, бледо, обсипано с очарователни лунички. Смущаващо бе, че толкова сладка и невинна на вид жена със захаросан южняшки акцент може да е такава бясна кучка.

— Стават — измърка тя.

Чад извъртя очи и посегна да дръпне стола ми, за да седна.

— Страхотни са — увери ме. — Спах като заклан.

— Аз не — оплака се сестра му и грациозно се настани на стола си. — Иън не спря да ми звъни. Усеща, че става нещо. — Хвърли кос поглед към Лей, сякаш за да прецени какъв ефект са произвели думите й.

— Разбира се, че усеща — отвърна шефката ми спокойно. — Иън е умен мъж. Именно затова съм изненадана, че не е положил повече усилия, за да ви задържи и да сте удовлетворени. Знам, че е способен.

Стейси се нацупи. Чад ми намигна. Намигането рядко ми се струваше симпатично, но на него му се получаваше. То бе част от чара му на добро старомодно момче, балансиран от огнения му сексапил. Нещо в него подсказваше, че може да те напляска с готварска шпатула така сръчно, както умееше да я върти в кухнята.

— Иън направи много за нас — възрази Стейси. — Чувствам се като предателка.

— Не е нужно. Още не си подписала нищо — намесих се в разговора. Установила бях, че методът на обратната психология е най-успешен при хора с нейния опак характер. — Ако смяташ, че славата ви като екип има по-голям потенциал от твоята индивидуалност, определено трябва да послушаш интуицията си. Все пак тя те е довела чак дотук.

С крайчеца на окото си забелязах как на устните на Лей потрепна потисната усмивка. Стана ми приятно, че е доволна от мен, тъй като именно тя ме бе научила на всичко за прикоткването на егоцентрични характери и повеждането им в желаната от мен посока.

— Не бъди такъв инат, Стейс — промърмори Чад. — Нали разбираш, че тази сделка с казината е първокласна възможност за нас?

— Но може и да не е единствената — настоя сестра му. — Иън твърди, че трябва да му дадем шанс да се докаже.

— Казала си на Иън? — скастри я намръщен брат й. — По дяволите, нямаш право да вземаш такива решения на своя глава! Става въпрос и за моята шибана кариера!

Притеснена, стрелнах Лей с поглед, но тя само поклати глава едва забележимо. Беше невероятно колко хладнокръвна и спокойна изглеждаше, въпреки че тази сделка можеше да изравни резултата между нея и бившия й наставник, превърнал се в смъртен враг.

Холивудските заведения, с които Иън й бе извъртял номер, започнаха да западат, когато на звездите им омръзна да си играят на инвеститори и се заеха да си търсят други скривалища от данъчните, в които не се изискваше да се появяват публично. Двама готвачи от тежката му артилерия се върнаха в родните си страни, а след това цялото бреме се стовари на крехките плещи на близнаците Уилямс.

— Разбира се, сделката с „Мондего“ е ексклузивна само за „Сейвър“ — отбеляза Лей. — Какво ви предлага Иън?

Какво, по дяволите, се обърка? Поглеждах ту брата, ту сестрата, а после и шефката си. Приготвила бях договорите, чакаха кротко в късметлийската ми чанта под масата. Бяхме на финалната права, а изведнъж най-важният ни залог бе на път да ни се изплъзне.

По-късно щях да разбера какво е причинило вълната на осъзнаване, която трептеше по повърхността на кожата ми в онзи момент. Но тогава си помислих, че е лошо предчувствие. Сякаш инстинктът ми ме предупреждаваше, че сделката се е провалила много преди да седнем на тази маса.

После го видях.

Притихнах напълно, сякаш хищникът не можеше да ме види, ако не мърдам. Влезе в бара със сладострастна походка, заради която стиснах ръце в юмруци под покривката. Крачеше така леко и плавно, толкова самоуверено. По някакъв начин подаваше сигнал към женския мозък, че носи опасно оръжие между дългите си силни крака и знае как да го използва.

Боже, как знаеше.

Облечен със сив пуловер с шпиц деколте и стилен свободен панталон в по-тъмен цвят, изглеждаше като успешен мъж в отпуск, но мен не можеше да подведе. Джаксън Рътлидж никога не си вземаше почивка. Работеше здраво, забавляваше се здраво и чукаше здраво.

Посегнах към чашата с вода с трепереща ръка и мислено отправих молитва да не ме разпознае. Не изглеждах по същия начин като момичето, което някога се бе влюбило безнадеждно в него. Вече не бях същата.

И Джакс бе някак различен. По-слаб. По-жилав. Лицето му бе още по-впечатляващо заради непривичната острота в линията на челюстта и скулите. Вдишах дълбоко, но на пресекулки, когато спрях поглед върху тялото му. Реагирах на присъствието му така, сякаш ми бе нанесен физически удар.

Дори не забелязах, че Иън Пембри е с него, докато не се спряха пред нашата маса.

— Каква е вероятността Джаксън Рътлидж да има роднинска връзка със сенатор Рътлидж? — попита Лей с кадифено гладък тон, когато се настанихме на задната седалка на колата й. — Или с когото и да било от семейство Рътлидж?

Шофьорът потегли, а аз извадих таблета си и започнах да цъкам по него — нуждаех се от извинение да не поглеждам шефката си в очите. Боях се, че ще издам твърде много, а с проницателния си поглед тя веднага щеше да долови колко съм разтърсена.

— Стопроцентова — отвърнах, вперила очи в екрана на таблета и в прекрасното лице, което се бях надявала да не видя никога повече. — Джаксън и сенаторът са братя.

— Какво, по дяволите, прави Иън с човек от клана Рътлидж?

И аз си бях задала същия въпрос, когато сделката, за която бях работила толкова усърдно, се сгромоляса пред очите ми. Бяхме дошли с договори и писалки, а си тръгнахме с празни ръце. Съвсем изпуснах края на разговора в мига, в който Джакс позволи на Стейси да лепне превъзбудена целувка на бузата му. Бученето на кръвта в ушите ми бе заглушило всичко останало.

Лей барабанеше безшумно с аления си маникюр по тапицираната кожена дръжка на вратата. Манхатън се простираше край нас — по улиците гъмжеше от коли, по тротоарите — от хора. От отдушниците на изровените под земята тунели се виеха изпарения, а от висините ни притискаха сенки — огромни небостъргачи скриваха слънцето.

— Нямам представа — отвърнах смутено, леко уплашена от енергията, която струеше от шефката ми. Беше като тигрица, готова за лов. Имаше ли представа Джаксън що за звяр е събудил, когато се изпречи на пътя на Лей?

— Джаксън е единственият от мъжете в клана Рътлидж, който не заема политическа длъжност някъде из страната — добавих. — Управлява „Рътлидж Кепитъл“, фирма за рисков капитал.

— Женен ли е? Има ли деца?

Ядосвах се, че знам отговора на този въпрос, без да го търся.

— Нито едно от двете — отвърнах., — Волна птица е. Даже твърде волна. Предпочита да се появява на публични места с дългокраки блондинки от сой, но не би отказал да се пъхне между чаршафите и с по-сочно парче.

Нямаше да забравя как ме бе описала веднъж Алисън Келси, съпруга на един от братовчедите на Джакс: „Ти си сочно парче, Джиана. Мъжете обичат да чукат такива като теб. Чувстват се сякаш правят секс с порнозвезда. Но след време това ги отблъсква. Наслаждавай се, докато не си му омръзнала.“

Мелодичният глас и жестоките думи на Алисън ехтяха в ума ми и ми напомниха защо изправих естествено къдравата си тъмна коса и спрях да поддържам ноктопластиката с френски маникюр, с която се чувствах толкова секси. Не можех да направя нищо, за да прикрия онова, което ми бяха дали гените ми — прекалено пищен задник и големи цици, но се стараех да туширам всичко останало по себе си и се стремях да изглеждам по-скоро елегантна, отколкото сочна.

Лей ме изгледа остро:

— Разбра всичко това за пет минути в интернет?

— Не — въздъхнах, — за пет седмици в леглото му.

— Ааа! — В тъмните й очи проблясна хищно пламъче. — Той бил значи. Е, току-що стана още по-интересно.

През остатъка от пътя до офиса се подготвях мислено за момента, в който Лей щеше да ми каже, че конфликтът на интереси е проблем. Отчаяно търсех начин да го омаловажа.

— Не беше нищо сериозно — обясних на шефката си, докато се качвахме с асансьора. „Поне за него“, добавих наум. — Нещо като свалка за една нощ, но малко по-продължително. Мисля, че дори не ме разпозна преди малко.

По дяволите, как ме заболя от това! Дори не ме погледна.

— Джиана, ти не си жена, която мъжете забравят лесно — изгледа ме Лей замислено. — Мисля, че можем да се справим с положението, но ти готова ли си? Ако има опасност нещата да станат твърде лични за теб, трябва да го обсъдим още сега. Не ми се ще да те поставям в неудобна ситуация. А и не искам да излагам бизнеса си на риск.

Първата ми мисъл бе да излъжа. Искаше ми се Джакс да означава толкова малко за мен, колкото аз за него. Но уважавах Лей и работата си твърде много, за да си позволя да я подведа.

— Не ми е безразличен — признах.

Тя кимна.

— Виждам. Радвам се, че си честна с мен. Мисля засега да те задържа в играта. Може да всееш смут у Рътлидж, което ще ни е от полза. А и ти си моят коз с Чад Уилямс. Приятно му е да преговаря с теб.

Въздъхнах с облекчение. Грешеше за Джакс, но не смятах да изтъквам заблудата й, за да не проваля шансовете си.

— Благодаря.

Слязохме на нашия етаж и стъклените врати се отвориха с бръмчене пред нас. Лакони, рецепционистката, ме изгледа с вдигнати вежди. Явно бе усетила, че сме неспокойни. Трябваше да се върнем в победоносно настроение, а не раздразнени.

— Имаш ли представа защо Рътлидж изведнъж проявява интерес към ресторантьорския бизнес? — попита Лей, докато крачехме към кабинета й.

— Възможно е някой от роднините му да е дължал услуга на Пембри.

Така работеше кланът Рътлидж. Действаха като сплотен отбор и макар че Джакс не беше политик, и той бе в играта с роднините си.

Лей седна зад бюрото си.

— Трябва да разберем каква е била тази услуга.

Долавях и разбирах раздразнението в гласа й. Иън Пембри години наред бе правил мръсно на шефката ми, но тя не бързаше да си отмъщава. Научила се бе на търпение и признаваше, че така е станала по-добра в бизнеса. Решена бе да докаже, че си е взела поука от последния му урок по предателство, а аз бях готова да й помогна.

— Добре — кимнах.

Чувствата й ми бяха донякъде познати. Все още се ядосвах на себе си, задето си позволих да скоча в леглото на Джакс. Знаех кой е, наясно бях с репутацията му, но си мислех, че съм достатъчно обиграна, за да се справя с него.

На всичкото отгоре се бях самозаблудила, че му пука за мен. Живееше във Вашингтон, а аз във Вегас. В продължение на пет седмици летеше редовно дотам, за да ме види — всеки уикенд, а понякога и в работен ден. Казвах си, че сексапилен красавец като Джакс не би си правил труда и не би харчил толкова пари, ако просто иска да преспи с някоя.

Само че не бях взела предвид колко много пари има. Беше достатъчно богат, че да му е забавно да прелита половината страна заради един сочен задник. А и бе достатъчно предпазлив, за да отчете колко е удобно да си има неподходяща любовница, която е далеч от семейството му и няма опасност да го видят на обществено място с нея.

Телефонът на бюрото ми иззвъня и аз забързано излязох от кабинета на Лей, за да го вдигна. Работното ми място бе разположено точно пред вратите на нейното. Така че бях последната бариера пред посетителите, преди да стигнат до аудиенция с шефката ми.

— Джиана. — Гласът на Лакони в слушалката звучеше напрегнат. Рецепционистката говореше бързо. — Джаксън Рътлидж е във фоайето. Иска да се види с Лей.

Хвана ме яд, защото сърцето ми подскочи при споменаването на името му.

— Тук ли е?

— Нали това казах? — подразни ме тя.

— Изпрати го горе. Ще съм там след минута, за да го посрещна и да го придружа до заседателната зала.

Внимателно поставих слушалката обратно върху телефона и влязох в офиса на Лей.

— Рътлидж всеки момент ще бъде в приемната.

Шефката ми повдигна вежди.

— Иън с него ли е?

— Лакони не каза.

— Интересно. — Хвърли поглед към инкрустирания с диаманти часовник на китката си. — Почти пет е. Можеш да останеш за срещата с Рътлидж или да си тръгнеш. Оставям избора на теб.

Знаех, че навярно е по-добре да остана. Вече чувствах, че позициите ми са разклатени заради шока, в който изпаднах във „Фор Сийзънс“. Бях твърде стъписана от внезапната поява на Джакс и въобще не се усетих как се променя ситуацията с близнаците Уилямс. За съжаление, в момента не бях в много по-добра форма.

— Вместо да седя тук, може би ще е по-добре да използвам това време, за да се свържа с Чад — предложих. — Да проверя какво мисли след последното развитие на нещата. Знам, че искахме да привлечем близнаците Уилямс като екип, но ако успеем да дръпнем дори само единия, това значително ще нарани Пембри.

— Хубав план — усмихна се шефката ми. — За Рътлидж ще е добре да ме опознае малко по-отблизо, не мислиш ли? Ако Иън го е подвел, че съм лесна мишена, още сега трябва да му докажа колко греши.

Почти се ухилих при мисълта за сблъсъка между Джакс и Лей. Бившият ми любовник бе свикнал жените да припадат по него заради убийствено красивата му външност и репутацията на клана Рътлидж, който бе най-близкото подобие на кралско семейство в Америка.

— Ще направя малко проучване, след като поговоря с Чад — обещах, докато излизах заднишком от кабинета, — за да видя каква може да е връзката между Пембри и семейство Рътлидж.

— Добре — кимна Лей. Опря лакти на бюрото си, събра връхчетата на пръстите си и облегна брадичка върху тях. Погледна ме внимателно. — Извини ме за въпроса, Джиана, но обичаше ли Джаксън?

— Мислех си, че и двамата се обичаме.

Лей въздъхна:

— Иска ми се поне този урок жените да не научаваха по трудния начин.