Есе за Гюстав Флобер - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Ги дьо Мопасан (ч. notes)

1

Жак-Гийом Туре — френски политически деец (1746–1794). Адвокат в Руанския парламент, депутат на третото съсловие в Генералните щати (1789), известен с умерените си позиции, противник на Терора. Осъден на смърт и гилотиниран.

2

Шарлот Корде (1768–1793) — привърженичка на жирондистите по време на Френската революция, известна с убийството на Марат. Осъдена на смърт и екзекутирана.

3

Луи Буйе — френски поет и драматург (1822–1869), приятел и съратник на Флобер. Автор на „Меленис, римска приказка“, „Изкопаемите“ и др. Пиесите му „Госпожа дьо Монтарси“ и „Заговорът Анбоаз“ имат огромен успех. В сътрудничество с Флобер написва феерията „Замъкът на сърцата“.

4

Виктор Шербюлие — френски писател (1829–1899), публикувал след пътуването си из Ориента романите „Граф Костя“, „Принц Витал“, „Приключенията на Ладислав Болски“ и др.

5

Жюл Шанфльори — френски писател (1821–1869), автор на няколко романа и на сборника-манифест „Реализмът“, в който защищава това течение както в литературата, така и в изкуството.

6

Ернест Ренан — френски писател и филолог, известен с рационалистическото си тълкуване на религията, високо ценен от съвременниците си като майстор на стила. По-важни произведения: „Спомени от детството и младостта“, „Бъдещето на науката“, „Произход на християнството“, „История на израелския народ“, „Молитва за Акропола“ и др.

7

Марсьолен Бертьоло — френски химик и политически деец (1827–1907). Сенатор, министър на образованието, след това на външните работи. Работил в областта на синтетичната химия, термохимията, усъвършенствал калориметъра, изучавал ензимите.

8

Иполит Тен — френски литературен критик, философ и историк (1828–1893), написал: „Лафонтен и басните му“, „Френски философи от XIX век“, „История на английската литература“, „Философия на изкуството“, „Произход на съвременна Франция“ и др.

9

Пол Алексис — френски писател (1847–1901), представител на натурализма, приятел и следовник на Емил Зола. Автор на романи („Дневникът на господин Мюр“, „Краят на Люси Пелегрен“), на пиеси („Тази, за която не се женят“) и на монографията „Емил Зола — бележки на един приятел“.

10

Теофил Готие — френски поет и писател (1811–1872), един от основателите на Парнаската школа, чиито представители (Льоконт дьо Лил, Катюл Мендес, Жозе-Мариа дьо Ередиа и др.) се противопоставят на романтизма, издигайки в култ „изкуство заради изкуството“. В есето си „Изкуството“ излага принципите на това течение, според които „всичко, което е полезно, е грозно“, а изкуството е цел само по себе си. Автор на романите „Госпожица дьо Мопен“, „Романът на една мумия“, „Капитан Фракас“, на поемите „Албертюс“, „Рибейра“, на стихосбирката „Емайли и камеи“.

11

Пиер-Жозеф Прудон — френски социалист (1809–1865), чиито възгледи претърпяват сложна еволюция. В ранните си произведения отрича правото на собственост и обявява труда за единствения истински капитал. По-късно заема по-консервативни позиции, насочени не толкова към унищожаването на капитала, колкото към реформирането му, за което е критикуван от Маркс в „Нищета на философията“. Известен е като „бащата на анархизма“. По време на I.Интернационал привържениците му се противопоставят на марксистите.