Ex Machina

След няколко часа Голегър бе изпаднал в работна треска.

— Номерът е — обясняваше той на Джо — да науча всичко, каквото мога, за тези същества. Тогава може би ще разбера откъде са дошли и как съм ги хванал. После вероятно ще мога да открия къде са се дянали дядо и Хардинг. След това…

— Защо не седнеш и не помислиш върху въпроса?

— Именно по това се различаваме. Ти нямаш инстинкт за самосъхранение. Ти можеш да си седиш и да мислиш, докато в пръстите на краката ти започва да се развива верижна реакция, но не и аз. Твърде млад съм, за да умирам. Не преставам да си мисля за затвора в Рединг. Имам нужда да си пийна. Само ако можех да се напия, демоничният ми подсъзнателен двойник щеше да реши целия проблем вместо мен. Наоколо ли е дребното кафяво животно?

— Не — отвърна Джо.

— Тогава може би ще успея да си открадна една чашка. — Но след напълно безуспешния опит, Голегър избухна: — Никой не може да се движи толкова бързо.

— Ускорен метаболизъм. Трябва да е подушило алкохола. Или може да разполага с допълнителни сетива. Дори аз едва успявам да го варорирам.

— Ако налея керосин в уискито, може би дребното чудовище-алкохолик няма да го хареса. Обаче и аз няма да го харесвам. Е, добре. Да се върнем към работата — каза Голегър, като продължи да изпробва реактив след реактив върху динамото със сините очи, но без никакъв резултат.

— Хората могат да опознаят същността на нещата — рече Джо язвително.

— Млъкни. Чудя се дали не мога да му пусна един електрошок на това създание. Така ще го парализирам. Но то вече е тъй или иначе като приковано към пода. Как ли яде?

— Въз основа на логиката, бих казал, чрез осмоза.

— Твърде вероятно. Чрез осмоза, но какво?

— Има дузина начини, по които можеш да решиш проблема си — раздразнено прещрака Джо. — Инструментализъм. Детерминизъм. Витализъм. Разсъждения върху причинно-следствените връзки. За мен е съвсем очевидно, че си решил проблема, който ти постави фирмата „Адренал“.

— Решил съм го?

— Естествено.

— Как?

— Много просто. Хората могат да опознаят същността на нещата.

— Ще престанеш ли да повтаряш тези остарели истини и ще се опиташ ли да ми бъдеш полезен? Във всеки случай грешиш. Хората могат да опознаят същността на нещата, но като съчетаят опита с разсъждението!

— Колко смешно — рече Джо. — Философска некомпетентност. Ако не можеш да докажеш тезата си с помощта на логиката, губиш. Никой, който зависи само от опитите, не заслужава внимание.

— Защо ли седя тук и споря по философски въпроси с някакъв си робот? — зададе Голегър въпрос, който не бе отправен към никого. — Искаш ли да ти покажа на практика, че генерирането на идеи зависи от факта, че радиоатомният ти мозък не е разпръснат върху пода?

— Убий ме тогава — отвърна Джо. — Загубата ще е за теб и за света. Земята ще стане по-бедна, когато умра. Но насилието не означава нищо за мен. Аз нямам инстинкт за самосъхранение.

— Чуй ме сега — каза Голегър, като опита нов подход, — ако знаеш отговора, защо не ми го кажеш? Демонстрирай ми чудесната си логика. Убеди ме, без да е необходимо да правя опити. Използвай единствено разсъждения.

— Защо трябва да те убеждавам? Аз съм убеден. И съм толкова красив и съвършен, че мога само да се възхищавам от себе си.

— Нарцис — изръмжа Голегър. — Ти си комбинация от Нарцис и супермена на Ницше.

— Хората могат да опознаят същността на нещата — заключи Джо.