Ex Ponto (Лирична проза)

ЕПИЛОГ

Много си самотен и дълго мълчиш, сине мой, буренясал си в мечти, изморен си от броденето на духа. Видът ти е унил, лицето ти — бледо, ресниците ти са дълбоко спуснати и гласът ти наподобява скърцане на килийна врата. Излез в летния ден, сине мой!

— Какво видя в летния ден, сине мой? Видях, че земята е силна и небето вечно, а човекът — слаб и кратковечен.

— Какво видя, сине мой, в летния ден? Видях, че любовта е краткотрайна, а гладът вечен.

— Какво видя в летния ден, сине мой? Видях, че животът е трудно нещо, състои се от неправилно редуване на греха и нещастието и да живееш, значи да редиш измама върху измама.

Ще заспиш ли, сине мой? Не, отче, отивам да живея!