Физика на невъзможното - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Мичио Каку (ч. notes)

1

Американски фантастичен сериал с елементи на екшън и приключения от 30-те и 80-те години на миналия век. — Б.р.

2

Причината, поради която това е вярно, се крие в квантовата теория. Когато прибавим всички възможни квантови корекции към една теория (скучен процес, наречен „ренормализация“), откриваме, че явления, които са били забранени преди това на класическо равнище, се появяват отново при изчислението. Това означава, че ако нещо не бъде забранено изрично (от един закон за запазването например), в такъв случай то отново се появява в теорията, когато бъдат добавени квантови корекции.

3

Платон е писал следното: „Никой не би се въздържал да посегне към това, което не му принадлежи, когато може да вземе без опасност за себе си това, което му е харесало на пазара, или не би се въздържал да влезе в къщите и да възлегне с всяка жена за свое удоволствие, или пък да убие, или да освободи от затвора когото си пожелае, и не би се въздържал да бъде като Бог сред хората във всички отношения… Ако можете да си представите някой, който притежава тази способност да бъде невидим, и никога не стори нещо лошо или не пипне това, което принадлежи на друг, той ще бъде смятан от околните за най-жалкия идиот…“

4

Myhrvold, Nathan. New Scientist Magazine, November 18, 2006, с. 69.

5

Glausiusz, Josie. Discover Magazine, November 2006.

6

„Metamaterials found to work for visible light“, Eurekalert, www.eurekalert.org/pub_releases/2007–01, 2007. Виж също New Scientist Magazine, December 18, 2006.

7

Нацистите изпратили също един екип в Индия, за да проучи някои древни твърдения в митологията на индусите (подобни на сюжетната линия на „Похитители на изчезналия кивот“). Нацистите се интересували от епоса Махабхарата, в който били описвани странни мощни оръжия, които включвали летящи кораби.

8

Филми като този са разпространили голям брой погрешни представи за лазерите. В действителност лазерните лъчи са невидими, ако не бъдат разсеяни от частици във въздуха. Затова, когато Том Круз трябваше да се промъкне през лабиринт от лазерни лъчи в „Мисията невъзможна“, решетката от лазерни лъчи трябваше да бъде невидима, а не червена. Също така в много битки с лъчеви оръжия във филмите можете наистина да видите как лазерните импулси профучават през една стая, което е невъзможно, тъй като лазерната светлина се движи със скоростта на светлината, която е 186 000 мили (300 000 километра) в секунда.

9

Asimov and Schulman, с. 124.

10

Най-интересният записан пример за телепортация датира от 24 октомври 1593 г., когато Жил Перес, дворцов страж от филипинската военна охрана на губернатора на Манила, изведнъж се появил на Плаза Майор в Мексико Сити. Зашеметен и объркан, той бил арестуван от мексиканските власти, които сметнали, че е в съюз със Сатаната. Когато го изправили пред Пресветия трибунал на Инквизицията, всичко, което успял да каже в своя защита, било, че бил изчезнал от Манила и се бил появил в Мексико „за по-малко време от това, което е необходимо на един петел, за да изкукурига“. (Колкото и невероятни да изглеждат историческите описания на този инцидент, историкът Майк Даш е отбелязал, че най-ранните писмени сведения за изчезването на Перес датират от време, отстоящо на един век след изчезването му, и вследствие на това не може да им се вярва напълно.)

11

Ранните творби на Дойл са прочути с методичното логично мислене, типично за медицинската професия, което откриваме в превъзходните дедукции на Шерлок Холмс. В такъв случай защо Дойл е решил да се прехвърли изведнъж от студената, рационална логика на мистър Холмс върху мъчителните лутания на водения от своята интуиция и опит професор Челинджър, който прониква дълбоко в забранените светове на мистицизма, окултното и най-отвлечените области на науката? Съзнанието на автора било променено дълбоко от внезапната и неочаквана смърт на няколко негови близки родственици през Първата световна война, като сред тях бил любимият му син Кингсли, брат му, двама зетьове и двама племенници. Тези загуби дали дълбоко емоционално отражение върху него. Депресиран от тези трагични кончини, Дойл бил омагьосан до края на живота си от света на окултното, като може би е вярвал, че ще успее да осъществи връзка с мъртвите чрез спиритизма. Той се прехвърлил изведнъж от света на рационалната съдебна наука върху мистицизма и започнал да чете лекции из цял свят, посветени на необяснимите психични явления.

12

Или по-точно, според принципа на неопределеността на Хайзенберг неопределеността на местоположението на една частица, умножена по неопределеността на нейния механичен момент, трябва да бъде по-голяма или равна на константата на Планк, разделена на 2p. С други думи, произведението на неопределеността на енергията на една частица по неопределеността на нейното време трябва да бъде по-голямо или равно на константата на Планк, разделена на 2p. Ако позволим на константата на Планк да спадне до нула, тя бива сведена до обикновената Нютонова теория, в която всички неопределености са нулеви. Фактът, че не можете да знаете местоположението, механичния момент, енергията или времето на един електрон, е подтикнал Тригви Емилсон да отбележи остроумно: „Историците са стигнали до заключението, че Хайзенберг сигурно е размишлявал върху любовния си живот, когато е открил принципа на неопределеността: Когато е имал времето, той не е разполагал с енергията, а когато моментът е бил подходящ, той не е можел да установи местоположението.“ Barrow. Between Inner Space and Outer Space, с. 187.

13

Kaku. Einstein’s Cosmos, с. 127.

14

Адамс, Д. Пътеводител на галактическия стопаджия. Прев. Саркис Асланян. Издателство „Бард“, София, 2002. с. 76. — Б.пр.

15

Asimov and Schulman, с. 211.

16

Допуснете за миг, че макроскопични обекти, в чието число влизат и хора, могат да бъдат телепортирани. Това повдига сложни философски и теологични въпроси за съществуването на „душа“, ако тялото на един човек бъде телепортирано. Ако бъдете телепортиран на ново място, дали вашата душа също се движи с вас? Някои от тези етични въпроси са били изследвани в романа на Джеймс Патрик Кели „Мисли като динозавър“. В тази приказка една жена е телепортирана на друга планета, но възниква проблем при прехвърлянето. Вместо оригиналното тяло да бъде унищожено, то остава незасегнато, като и всички емоции на жената се запазват непокътнати. Изведнъж се появяват две нейни копия. Естествено, когато на копието казват да влезе в телепортационната машина, за да бъде дезинтегрирано, то отказва да стори това. Това поражда криза, защото коравосърдечните извънземни, които са осигурили първоначално технологията, гледат на това като на чисто практически въпрос за „изравняване на балансите“, докато по-склонните към емоционални прояви хора симпатизират на каузата й. В повечето разкази на телепортацията се гледа като на дар божи. Но в „Излетът“ на Стивън Кинг авторът изследва последиците от това, което ще се случи, ако възникнат опасни странични последствия при телепортиране. В бъдеще телепортацията ще е нещо обикновено и затова в разказа бива наричана нежно Излета. Точно преди да се телепортира на Марс, един баща разяснява на децата си любопитната история на Излета. Той бил открит за първи път от учен, който го използвал, за да телепортира мишки, но мишките, които преживели телепортацията, били упоени. Мишките, които се събудили по време на телепортацията, загинали мъчително. Затова хората обикновено биват приспивани, преди да бъдат телепортирани. Единственият човек, който е бил телепортиран, докато е бил буден, е бил един осъден престъпник, на когото обещали пълна амнистия, ако се подложи на експеримента. Но след като бил телепортиран, той получил масивен инфаркт, докато произнасял последните си думи: „Там е вечността.“ За съжаление синът, който чува тази омагьосваща приказка, решава да задържи дишането си така, че да не бъде упоен. Резултатите са трагични. След като е телепортиран, той полудява. Косата му побелява, очите му пожълтяват от бяс и той се опитва да ги извади с нокти. Така тайната е разкрита. Физическата материя се телепортира мигновено, но за ума пътешествието продължава вечно, времето изглежда безкрайно и човекът се побърква напълно.

17

Suplee, Curt. „Тор 100 Science Stories of 2006“, Discover Magazine, December 2006, с. 35.

18

Merali, Zeeya. New Scientist Magazine, June 13, 2007.

19

Deutsch, David. New Scientist Magazine, November 18, 2006, с. 69.

20

На официални вечери човек може също да прави смайващи демонстрации на телепатия. Помолете всички присъстващи да напишат някакво име върху листче хартия и поставете листчетата в шапка. Едно по едно изваждате всички сгънати листчета и преди да ги отворите, прочитате на глас името, изписано върху тях. Публиката ще бъде поразена. Телепатията е била демонстрирана точно пред очите им. Всъщност някои магьосници са стигали до славата и богатството благодарение точно на този трик. (Тайната на това изумително постижение на ума е следната. Извадете първото листче и прочетете наум какво е написано върху него, но обявете, че срещате трудности при прочитането му, защото „психичният етер“ е затъмнен. Извадете второ листче, но не го разтваряйте още. Сега произнесете името, което сте прочел върху първото листче. Лицето, което е написало това първо име, ще бъде удивено, тъй като ще си помисли, че сте прочел сгънатото, второ листче. Сега отворете второто листче и прочетете наум това, което пише върху него. Извадете трето листче и прочетете на глас името върху второто листче. Повторете този процес. Всеки път, когато изричате на глас името върху едно листче, вие прочитате съдържанието на предишното.)

21

Душевното състояние на един човек може да бъде определено в общи рамки, като бъде проследена точно посоката на движение на едно блуждаещо око, докато то разглежда фотография. Чрез осветяването с тънък светлинен лъч на очната ябълка, отразеното изображение на лъча може да бъде прожектирано върху стената. Чрез проследяването на пътя, по който е поел този отразен лъч светлина върху стената, човек възстановява точно мястото, където блуждае погледът на окото, докато то разглежда картина. (Когато разглежда лицето на някакъв човек в картина например, окото на наблюдателя обикновено се движи бързо напред-назад между очите на човека в картината и след това се насочва към устата, а после обратно към очите, преди да проучи внимателно цялата картина.) Докато дадено лице разглежда картина, човек може да види големината на неговите зеници и вследствие на това да установи дали той изпитва приятни или неприятни усещания. По този начин може да се разчете емоционалното състояние на дадено лице. (Един убиец например ще изпитва силни емоции, докато гледа картина със сцена на убийство и разглежда точното място, заемано от трупа. Само убиецът и полицията знаят кое е мястото.)

22

Думата психичен се използва в значението на англ. psychic — свързан с паранормални явления като ясновидство, телепатия и др. — Б.пр.

23

Дружеството за психични изследвания включвало лорд Рейли (Нобелов лауреат), сър Уилям Крукс (изобретател на тръбата на Крукс, която се използва в електрониката), Чарлс Ричит (Нобелов лауреат), американския психолог Уилям Джеймс и министър-председателя Артър Балфур. Сред неговите поддръжници се числели такива светила като Марк Твен, Артър Конан Дойл, Алфред Лорд Тенисън, Луис Карол и Карл Юнг.

24

Първоначално Райн планирал да стане пастор, но след това се прехвърлил да учи ботаника, докато ходел в Чикагския университет. След като присъствал през 1922 г. на сказка, изнесена от сър Артър Конан Дойл, който четял из страната лекции за осъществяването на контакт с мъртвите, Райн бил запленен от парапсихичните явления. По-късно той прочел книгата „Оцеляването на човека“ от сър Оливър Лодж, посветена на предполагаемите контакти с мъртвите по време на сеанси, и това засилило още повече интереса на Райн. Но той бил недоволен от тогавашното състояние на спиритизма. Неговата репутация често била опетнявана от неприятни слухове за измами и мошеничество. Всъщност собствените разследвания на Райн довели до разобличаването на измамничка на име Марджъри Крандън, което му навлякло презрението на мнозина спиритисти, сред които и Конан Дойл.

25

Randi, с. 51.

26

Randi, с. 143.

27

San Francisco Chronicle, November 26, 2001.

28

В заключение трябва да кажем, че възникват и правни, и морални въпроси, ако ограничени форми на телепатия станат нещо обикновено в бъдеще. В много държави е забранено от закона да се прави магнетофонен запис на телефонните разговори на дадено лице без негово съгласие, затова в бъдеще може да бъде забранено да се записват и мисловните модели на определен човек без негово разрешение. Либертарианците също могат да се противопоставят на четенето на мислите на дадено лице без негово разрешение, с каквато и цел да се извършва това. Като се има предвид деликатното естество на мислите на дадено лице, може би никога няма да бъде разрешено от закона да бъдат представяни мисловни модели пред съда. В „Специален доклад“ — филм, в който главната роля се изпълнява от Том Круз, бе повдигнат етичният въпрос дали можете да арестувате някого за престъпление, което той още не е извършил. В бъдеще може да възникне въпросът дали намерението на едно лице да извърши престъпление, за което свидетелстват неговите мисловни модели, представлява инкриминиращо доказателство срещу същото това лице. Ако едно лице отправи заплахи с думи, дали това ще има същото значение както в случая, когато е отправило тези заплахи наум? Ще възникне и въпросът за правителствата и агенциите по сигурността, които не спазват каквито и да е закони и подлагат хора против волята им на мозъчни сканирания. Дали това ще представлява правилно поведение в правно отношение? Дали ще бъде разрешено от закона да се четат мислите на един терорист, за да бъдат разкрити неговите или нейните планове? Дали ще бъде разрешено от закона да се имплантират лъжливи спомени, за да бъдат измамени някои индивиди? В „Зов за завръщане“ — филм, в който главната роля се изпълнява от Арнолд Шварценегер, постоянно възниква въпросът дали спомените на едно лице са истински или имплантирани, което засяга самото естество на това, което представляваме като личности. Тези въпроси вероятно ще останат чисто хипотетични през следващите десетилетия, но докато технологията напредва с бавни стъпки, тя неизбежно ще повдига морални, правни и обществени въпроси. За щастие разполагаме с достатъчно дълго време, за да им дадем отговор.

29

Fox, Douglas. New Scientist Magazine, May 4, 2006.

30

Ross, Philip. Scientific American, September 2003.

31

Science Daily, www.sciencedaily.com. April 9, 2005.

32

Cavelos, с. 184.

33

Изумителния Ранди, възмутен, че професионални магьосници, които притежават необходимата квалификация и умения, за да мамят наивници, могат да претендират, че притежават парапсихични способности, се впуснал в кариерата на разобличител на измами. Той изпитвал особено удоволствие от това да възпроизвежда всяко изключително постижение, извършвано от екстрасенсите. Изумителния Ранди следва традицията на Великия Худини — магьосник, който също станал разобличител на измамници и шарлатани, които използвали своите магьоснически умения, за да мамят другите за своя изгода. Ранди обаче се хвали, че може да измами дори учени със своите трикове. Той казва: „Мога да отида в една лаборатория и да измамя която и да е група от учени.“ Cavelos, с. 220.

34

Cavelos, с. 240.

35

Cavelos, с. 240.

36

Ross, Philip. Scientific American, September 2003.

37

Nicoletis, Miguel, and John Chapin. Scientific American, October 2002.

38

Dunn, Kyla. Discover Magazine, December 2006, с. 39.

39

Requicha, Aristides A. G. Nanobots, http://www.lmr.usc.edu/-lmr/publications/nanorobotifcs.

40

Професор Пенроуз твърди, че мозъкът трябва да притежава квантови ефекти, които правят възможна човешката мисъл. Повечето компютърни специалисти биха казали, че всеки неврон в мозъка може да бъде дублиран чрез сложна серия от транзистори. Вследствие на това мозъкът ще бъде сведен до устройство от класически тип. Мозъкът е усложнен във висша степен, но по същество представлява куп от неврони, чието поведение може да бъде дублирано чрез транзистори. Той твърди, че в една клетка има структури, наречени микротубули, които проявяват квантово поведение, затова мозъкът никога не може да бъде сведен до прост набор от електронни компоненти.

41

Kaku. Visions, с. 95.

42

Cavelos, с. 90.

43

Brooks, Rodney. New Scientist Magazine, November 18, 2006, с. 60.

44

Kaku. Visions, с. 61.

45

Kaku. Visions, с. 65.

46

Gates, Bill. Skeptic Magazine, vol. 12, no. 12, 2006, с. 35.

47

Gates, Bill. Scientific American, January 2007, с. 63.

48

Scientific American, January 2007, с. 58.

49

Kruglinski, Susan. „The Top 100 Science Stories of 2006“, Discover Magazine, с. 16.

50

Kaku. Visions, с. 76.

51

Kaku. Visions, с. 92.

52

Cavelos, с. 98.

53

Cavelos, с. 101.

54

Barrow. Theories of Everything, с. 149.

55

Brenner, Sydney. New Scientist Magazine, November 18, 2006, с. 35.

56

Kaku. Visions, с. 135.

57

Kaku. Visions, с. 188.

58

Затова нашите механични творения в крайна сметка могат да се окажат ключът към дългосрочното ни оцеляване. Както казва Марвин Мински: „Ние, хората, не сме краят на еволюцията, затова ако можем да направим машина, която е толкова интелигентна, колкото е дадена личност, вероятно ще можем и да направим такава, която да е много по-умна. Няма смисъл да правим просто друга личност. Вие искате да направите машина, която може да прави неща, които ние не можем.“ Kruglinski. „The 100 Top Science Stories of 2006“, с. 18.

59

Безсмъртието, разбира се, е нещо, което хората са желали, откакто са станали разумни същества, сами в животинското царство, и са започнали да размишляват върху своята тленност. Коментирайки безсмъртието, Уди Алън казва: „Не искам да постигна безсмъртие чрез моята работа. Искам да го постигна, като не умра. Не искам да продължавам да живея в сърцата на моите съотечественици. Бих предпочел да живея в моя апартамент.“ По-специално Моравец вярва, че в далечното бъдеще ние ще се слеем с нашите творения, за да създадем по-висш порядък интелект. Това ще изисква дублирането на стоте милиарда неврони, които се намират в нашия мозък, като всеки от тях на свой ред е свързан може би с няколко хиляди други неврона. Докато лежим върху масата в операционната зала, до нас лежи робот с формата на пашкул. Хирургическата операция се извършва така, че докато махаме един-единствен неврон, в робота с форма на пашкул бива създаден дублиращ силициев неврон. С течение на времето всеки единичен неврон в нашето тяло бива заменен от силициев неврон в робота, така че ние се намираме в съзнание по време на операцията. Накрая целият ни мозък бива прехвърлен за постоянно в робота, докато ние сме присъствали на цялото събитие. Един ден умираме в нашето немощно, разлагащо се тяло. На следващия ден се озоваваме в безсмъртни тела, които притежават същите спомени и личност, без да губят съзнание.

60

Stahl, Jason. Discover Magazine. „Тор 100 Stories of 2006“, December 2006, с. 80.

61

Cavelos, с. 13.

62

Cavelos, с. 12.

63

Ward and Brownlee, с. xiv.

64

Cavelos, с. 26.

65

Спътникът „Кеплер“ с мощен телескоп на борда бе изведен в хелиоцентрична орбита на 7 март 2009 година. — Б.р.

66

И изобщо, въпреки че местните езици и култури ще продължат да процъфтяват в различни региони на Земята, ще възникне един планетарен език и култура, които ще обхванат всички континенти. Тази глобална култура ще съществува едновременно с местната. Това положение вече важи за елитите на всички общества. Има и сили, които се противопоставят на този преход към планетарна система. Те инстинктивно осъзнават, че движението към една планетарна цивилизация е напредък, който ще превърне толерантността и светския плурализъм в украса на възникващата култура, но тази перспектива е заплаха за хората, които се чувстват по-уютно в настоящото хилядолетие.

67

Северноамериканската зона за свободна търговия, влязла в сила от януари 1994 г. — Б.р.

68

Федералното управление на авиацията на САЩ. — Б.р.

69

Kaku. Hyperspace, с. 302.

70

Материал, който се използва, за да задвижи даден обект. — Б.пр.

71

Gilster, с. 242.

72

NASA, http://science.nasa.gov, April 12, 1999.

73

От 2009 г. тази длъжност се заема от Майкъл Грийн. — Б.пр.

74

Cole, с. 225.

75

Cavelos, с. 137.

76

Kaku, Parallel Worlds, с. 307.

77

Cavelos, с. 151.

78

Cavelos, с. 154.

79

Cavelos, с. 154.

80

Kaku. Parallel Worlds, с. 121.

81

Cavelos, с. 145.

82

Hawking, с. 146.

83

Nahin, с. 322.

84

Pickover, с. 10.

85

Nahin, с. ix.

86

Pickover, с. 130.

87

Kaku. Parallel Worlds, с. 142.

88

Nahin, с. 248.

89

Kaku. Hyperspace, с. 22.

90

Pais, с. 330.

91

Kaku. Hyperspace, с. 118.

92

Max Tegmark. New Scientist Magazine, November 18, 2006, с. 37.

93

Cole, с. 222.

94

Greene, с. 111.

95

Още една привлекателна черта на интерпретацията, свързана с „много светове“, е, че не се изискват допълнителни допускания, които се различават от първоначалното вълново уравнение. В тази образна представа не трябва да колапсираме никога вълновите функции или да правим наблюдения. Вълновата функция просто се дели изцяло сама на себе си, автоматично, без никаква намеса или допускания отвън. В този смисъл на думата теорията за „много светове“ е по-проста в концептуално отношение от всички други теории, които изискват външни наблюдатели, измервания, колапси на вълните и т.н. Вярно е, че сме обременени с безкрайно много вселени, но вълновата функция ги следи зорко без никакви допълнителни допускания отвън. Един от начините да разберем защо нашата физическа вселена изглежда толкова стабилна и безопасна се състои в това да призовем на помощ декохерентността, т.е. да приемем, че сме декохерирали от всички тези други паралелни вселени. Но декохерентността не елиминира тези други паралелни вселени. Тя обяснява само защо изглежда толкова стабилна нашата вселена, която се намира сред безкрайно много други вселени. Декохерентността се основава на идеята, че вселените могат да се разделят на много вселени, но че нашата вселена, чрез взаимодействия с околната среда, се обособява напълно от тези други вселени.

96

Kaku. Parallel Worlds, с. 169.

97

Asimov, с. 12.

98

Някои хора са възразявали на това, като са обявявали, че човешкият мозък, който е може би най-сложният обект, създаван някога от Майката природа в Слънчевата система, нарушава Втория закон. Човешкият мозък, който се състои от над 100 милиарда неврона, няма равен на себе си по сложност на нищо, което се намира в рамките на 24-те трилиона мили от Земята до най-близката звезда. Но как това огромно понижение на ентропията може да се съгласува с Втория закон, питат те? Самата еволюция като че ли нарушава Втория закон. Отговорът на въпроса гласи, че намаляването на ентропията, създадено от възникването на по-висши организми, в чието число влизат и хората, е настъпило за сметка на повишаването на общата ентропия другаде. Намаляването на ентропията, предизвикано от еволюцията, е балансирано с лихвите от повишаването на ентропията в околната среда, т.е. от ентропията на слънчевите лъчи, които се удрят в Земята. Създаването на човешкия мозък по еволюционен път понижава още повече ентропията, но това се компенсира с лихвите от хаоса, който създаваме (например замърсяването, отработената топлина, глобалното затопляне и др.).

99

Тесла обаче също е трагична фигура, тъй като вероятно е лишен с измама от възнагражденията, изплащани под формата на процент от прихода, за много от своите патенти и изобретения, прокарали пътя за появата на радиото, телевизията и революцията в телекомуникациите. (Ние, физиците, обаче сме гарантирали, че името на Тесла няма да бъде забравено. На него сме нарекли единицата мярка за магнетизъм. Един тесла се равнява на 10 000 гауса или това е величина, която съответства приблизително на големината на магнитното поле на Земята, увеличена двадесет хиляди пъти.) Днес той е забравен до голяма степен, като изключим това, че по-ексцентричните му твърдения са станали тема на разговори за конспирации и са част от градските легенди. Тесла вярвал, че може да осъществи връзка с форми на живот на Марс, да довърши единната теория на полето на Айнщайн, да разреже Земята на половина като ябълка и да разработи лъч на смъртта, който да унищожава десет хиляди аероплана от разстояние 250 мили (около 450 км). (ФБР се отнесло толкова сериозно към твърдението му, че може да създаде лъч на смъртта, че конфискувало голяма част от бележките и лабораторното му оборудване след неговата смърт, като известна част от това имущество все още се държи някъде тайно на съхранение и до днес.) Тесла бил на върха на славата си през 1931 г., когато името му се появило на първата страница на списание „Тайм“. Той редовно смайвал публиката, като пускал пред ахкащите зрители огромни изкуствени мълнии с мощност от милиони волтове електрическа енергия. Това, което погубило Тесла обаче, било, че той бил прочут с небрежното си отношение към финансите и правните си дела. Изправен срещу батареята от адвокати, представляващи възникващите тогава електрически гиганти, Тесла загубил контрол над най-важните си патенти. Той започнал да проявява и признаци на МНР (маниакално-натрапчиво разстройство), тъй като бил обсебен от числото три. По-късно станал параноик, който живеел в нищета в хотел „Ню Йоркър“, като се страхувал, че враговете му го тровят и винаги бил една крачка пред своите кредитори. Починал в пълна бедност на осемдесет и шест години през 1943 година.

100

Шекспир. Избрани трагедии. Макбет. Превод: Валери Петров. Народна култура, София, 1983 г., с. 707. — Б.пр.

101

Barrow._Impossibility_, с. 47.

102

Barrow. Impossibility, с. 209.

103

Pickover, с. 192.

104

Barrow. Impossibility, с. 250.

105

Rocky Kolb. New Scientist Magazine, November 18, 2006, с. 44.

106

Hawking, с. 136.

107

Barrow. Impossibility, с. 143.

108

Max Tegmark, New Scientist Magazine, November 18, 2006, с. 37.

109

Причината за това е, че ако прибавим квантови корекции към Айнщайновата теория за гравитацията, те, вместо да бъдат малки, стават безкрайни. Години наред физиците измисляли трикове, за да елиминират тези безкрайни периоди, но никой не постига успех заради квантовата теория за гравитацията. Но в струнната теория тези корекции изчезват по няколко причини. Първо, струнната теория притежава симетрия, наречена суперсиметрия, която балансира много от тези отклоняващи се периоди. Струнната теория притежава и изключвател — дължината на струната, която спомага за контролирането на безкрайностите. Произходът на тези безкрайности действително ни връща при класическата теория. Според Нютоновия закон за обратните квадрати силата между две частици е безкрайна, ако разделящото ги разстояние спадне до нула. Тази безкрайност, която е очевидна дори в теорията на Нютон, се пренася в квантовата теория. Но струнната теория разполага с изключвател — дължината на струната или дължината на Планк, които ни позволяват да контролираме отклоненията.