П. Г. УдхаусГафовете на Арчи

1Скандал в хотела

— Слушай какво, мой човек! — викна разгорещено Арчи.

— Сър? — скокна чевръсто служителят на рецепцията. Целият персонал на хотел „Космополис“ независимо от часа на денонощието беше изключително чевръст. Това беше едно от основните изисквания на господин Даниъл Брустър, собственикът. И поради факта, че имаше навика често да се появява изневиделица във фоайето с цел личен и персонален контрол, за служителите му никак не беше безопасно да се отпуснат и за минута.

— Искам да говоря с управителя — повиши още повече глас Арчи.

— Не бих ли могъл аз да ви помогна, сър? — с подкупващ глас предложи услугите си служителят.

Арчи го изгледа с определено съмнение в погледа.

— Скъпи наемни друже — опита се да изясни намеренията си Арчи, — всъщност, възнамерявам да вдигна един ужасен скандал и не мисля, че ще е честно да те набърквам в него. Негодникът, чиято глава искам на тепсия, е самият проклет управител.

В този момент към разговора се присъедини едър, сивокос мъж, който до този момент стоеше наблизо, наблюдавайки суетнята в лобито със сдържаната строгост на пълководец — тренировъчен бой.

— Аз съм управителят — обяви той.

Очите му излъчваха хлад и недружелюбност. Другите, сякаш казваха те, може и да харесват Арчи Мофам, но не и аз. Даниъл Брустър беше готов за битка — знамената бяха вдигнати, всяка фибра от неговото тяло беше стегната като новобранец пред началството си, а ноздрите му издаваха звукът на бойна тръба. Онова, което чу, преди да се намеси, разтърси самите устои на солидната му натура. Хотел „Космополис“ беше негово лично дело и творение, най-скъпо на сърцето му след дъщеря му Люсил. Той, Даниъл Брустър, се гордееше с факта, че този хотел не беше като останалите нюйоркски хотели, ръководени от безименни акционери и безлични бордове на директори, където липсваше напълно личния контакт и директната връзка. В другите хотели винаги ставаха някакви грешки и провали и клиентите непрекъснато се оплакваха. В „Космополис“ обаче никога не се стигаше до сривове, защото той, Даниъл Брустър, винаги бдеше зорко на своя пост и резултатите бяха налице — липсваха каквито и да било оплаквания от гостите на хотела. И сега пред него стоеше някакъв си гърчав английски зеленчук и вдигаше олелия и врява до бога.

— Какво е оплакването ви? — с леден тон попита господин Брустър.

Арчи впи пръсти в най-горното копче на сакото на господин Брустър, но беше оттласнат тутакси с едно рязко движение на солидната гръдна мускулатура под спомената елегантна дреха на неговия събеседник.

— Слушай, старче! Дойдох тук в тази страна да се поогледам наоколо за някоя работа, защото в Англия, както по всичко личи, никой пет пари не дава за моите услуги. Още щом се демобилизирах, семейният съвет започна да ми опява за Страната на Неограничените възможности и малко след това ме изстреля на един презокеански параход. Идеята беше, че може да се хвана с нещо в Америка…

Арчи докопа отново копчето на сакото на господин Брустър, но отново беше отблъснат.

— Между нас казано, в добрата стара родина аз просто се шляех насам-натам и май омръзнах на всички. Както и да е, ето че ме пратиха тук…

Господин Брустър отскубна за пореден път своя събеседник от връхната си дреха.

— Бих предпочел да отложите за по-подходящ момент историята на вашия живот — прекъсна го той все така с арктически лъх в гласа — и да ме информирате какво точно е вашето оплакване от обслужването в хотел „Космополис“.

— Да, разбира се, добрият стар хотел. Точно си идвах на думата. Ето как стана. Един от спътниците ми на кораба каза, че това е най-доброто място в Ню Йорк, където може да се отседне…

— Бил е абсолютно прав — побърза да потвърди собственикът на райското кътче.

— Прав — извиси глас Арчи — дръжки! Щом този е най-добрият, другите сигурно вонят на мухъл, плесен и бъкат от хлебарки. Взех си стая снощи — продължи разказа за страданията си младият Арчи, — и изведнъж чувам някакво проклето кранче отвън, което цяла нощ не спря да капе — кап-кап-кап — не ме остави изобщо да мигна.

Яростта на господин Брустър рязко се покачи нагоре по скалата и той усети как невъзмутимостта му се пропука с лек пукот. Дори собственик на хотел, който държи изкъсо юздите на своите дела, не би могъл да контролира всяко кранче в околността.

— Кап-кап-кап! — изимитира Арчи звука, потрепервайки от самосъжаление. — Освен това оставих обувките си пред вратата, преди да си легна, а тази сутрин те не бяха пипнати. Давам ви честната си дума! Не бяха пипнати.

— Естествено — отвърна господин Брустър. — Моите служители са безкрайно честни.

— Но аз исках да ги почистят, дявол да го вземе!

— В сутерена има салон за лъскане на обувки. В „Космополис“ обувки, оставени пред вратата, не се почистват.

— В такъв случай мисля, че „Космополис“ е един скапан дървеняшки хотел!

След последните думи на Арчи цялата телесна конструкция на господин Брустър се разтърси от силна конвулсия. Беше му нанесена непростима обида. Ако изкажете съмнения относно благородния произход на господин Брустър или дори стигнете по-далеч — поваляйки го с юмрук на земята, и се разходите по лицето му с подковани обуща, вие пак няма да затворите всички пътища към едно по-нататъшно мирно урегулиране на отношенията. Но изявление от калибъра на гореупоменатото е незабавен сигнал за начало на военни действия.

— В такъв случай — изрече той сумтейки — трябва да ви помоля да освободите стаята си.

— Тъкмо това смятах да направя! — изцвили победоносно Арчи. — Няма да остана и една секунда повече на това отвратително място.

Господин Брустър се завъртя на пети и се отдалечи с бързи стъпки, а Арчи се обърна към служителя на рецепцията, за да уреди сметката си. Така или иначе, той възнамеряваше да напусне хотела тази сутрин, но беше скрил това от противника си, за да засили драматичния ефект на своята ария на Възмущението. Едно от писмата с препоръки, които беше донесъл от Англия, му беше спечелило покана за на прием, организиран от госпожа ван Тюйл в дома й в Маями, и той беше решил незабавно да замине за там.

— Е — мислеше си Арчи на път към гарата, — едно нещо поне е сигурно. Никога вече няма да стъпя в онзи гнусен хотел!

Но на този свят, би казал някой белобрад мъдрец, няма нищо сигурно.

Загрузка...