6.

Пакостнико, палаво момче,

ти със всичко хитро се задяваш.

Рошиш разцъфтялото дръвче.

Птицата на клона полюляваш.

Тичам с изподраскани нозе.

Падам, ставам, гоня те замаян:

— Пакостнико,

шапката ми взе.

Спри се,

шегобиецо нехаен.

Що е то?


(Вятър)

Загрузка...