Жадувам за твоите ласки

VI.

Трудно бе за Кейт да издържи на изпитателния поглед на Лаура по време на закуска.

— Къде беше снощи?

— В един ресторант. Тед ме покани на вечеря — отвърна тя.

— Мойра би се „зарадвала“, ако разбере. Вчера много се ядоса, когато мистър О’Мейли ненадейно изчезна.

— Тя присъстваше ли на тържеството? — изненадано запита Кейт.

— Естествено, нали е негова годеница.

— Тед искаше да обсъди нещо с мен, видя и новата ми мостра. Не мислех да продължавам следването си, но той ме убеди.

— Не е лесно да му се възразява, нали? — вметна Лаура, приготвяйки закуската на Питър. — Знаеш ли, струва ми се, че той не е твой тип. Съществува ли… друг мъж в живота ти?

Все някога Кейт очакваше този въпрос, затова кимна утвърдително. Играта на криеница свърши.

— Кой е той? — наля чай Лаура. — Някой от остров Гърнзи?

— Да, но мама не знае и по-добре не й казвай. Между нас всичко е приключено. Разделихме се и се опитвам да го забравя.

— Ще ти се удаде само в началото. Майка ти ще те разбере, защо не й кажеш?

Кейт изпи чая си, приготви се набързо и излезе. Хладният въздух навън съвсем я разсъни. В главата й цареше истински хаос от мисли. Всичко около нея беше така объркано. Въпреки страстните целувки на Тед, мис Донели не се самозалъгваше и не очакваше нищо от него. За нея той си остана загадка. Защо ли присъствието му я правеше така несигурна? О’Мейли се бе настанил в съзнанието й против нейната воля. Не се ли досещаше той, че Кейт беше хлътнала по него или просто желаеше да докаже, че Майкъл е попаднал на неподходяща жена? Кратък разговор с професор Догън щеше да изясни нещата.

Кейт не искаше да продължава играта. Фактът, че Тед заряза годеницата си на тържеството, я порази. Явно той не се съобразяваше с никого. Тя се огледа и с уплаха установи, че се е заблудила — улицата беше непозната за нея. Погледна часовника си и през ума й мина, че Тед я предупреди да не закъснява. Върна се обратно, за да излезе от улицата, но вниманието й привлече витрината на един оказионен магазин. Застана като прикована пред нея. Сред потънали в прах кукли, антични лампи и кожени албуми висеше елегантна нощница от бяла коприна, която събуди любопитството й.

Кейт се приближи до стъклото на витрината. Вероятно нощницата струваше цяло състояние… Ако я боядисаше, щеше да изглежда като вечерна рокля. Дори би използвала наметалото й като джемпер след малка поправка.

На почукването й се отзова възрастна жена.

— Отваряме след час, мис, — посочи тя табелката върху остъклената врата.

— Бъдете така добра, позволете да погледна нощницата! Моля ви!

— Имате късмет, че в момента съм тук — отговори продавачката, откачайки дрехата от витрината.

Нощницата беше в по-добро състояние, отколкото Кейт предполагаше. Почти неизползвана, с добра кройка — плътно прилепваща горна част с тесни презрамки и права пола. Цяла мечта! Наметалото имаше подплата и гарнитура, която можеше да се отстрани.

Кейт поглади блестящата коприна.

— Колко струва?

Жената сложи очила и погледна етикета. Поклати глава и каза:

— Не е евтино — шест лири, мис.

— Шест лири?! — едва сдържа усмивката си Кейт.

Страхуваше се, че цената ще е много по-висока.

— Купувам я — бързо реши тя, — но имам само три лири в себе си. Ще ги вземете ли като капаро с уговорката, да ви доплатя през обедната почивка?

Продавачката се учуди, че Кейт ще купи толкова скъпо една употребявана вещ. Написа на бележка адреса на магазинчето и я подаде на момичето:

— Така по-лесно ще се ориентирате.

Кейт беше в отлично настроение, когато се появи на работното си място с двадесет минути закъснение. Катя изненадано я изгледа от бюрото си.

— Най-после! — каза тя. — Помислихме, че сме те загубили. Какво ще получа, ако не те издам?

— Каквото пожелаеш.

— Може ли чаша чай? — усмихна се приятелката й.

— Чудесна идея! — присъедини се към тях Тим О’Хара.

— Ако мълчите, поръчката ще бъде изпълнена веднага — напомни Кейт.

Когато донесе чайника, Тим не се стърпя:

— Нашите поздравления за колекцията, която ще представите в Париж.

Кейт остана силно изненадана. Нали в момента работеше върху новия проект.

— Представяш ли си, скъпа, нова колекция!? Въпрос на престиж — намеси се Катя.

Мис Донели не разбра и се опита да поясни, че снощи мистър О’Мейли е видял неин образец, а днес й предлага друго.

— Вчера на тържеството ли? — сега изненаданата беше Катя.

„Изглежда, човек може да се довери повече на нея. Тим би се разприказвал“ — разсъждаваше Кейт.

— Отивам при шефа. Не мисля, че интриги се правят по този начин.

— Зает е и не бива да го безпокоите! — каза секретарката, когато Кейт влезе в приемната.

Мъката й разочарованието се смесиха с гняв. Мис Донели вече се намираше в кабинета му, за да го запита защо я залъгва.

Едва сега тя забеляза стройна женска фигура с гръб към нея, която бавно се обърна. Жената носеше син костюм и воалетка. Руса коса, червени устни… Това мокеше да бъде само Мойра Мак Гий.

— И вас ще сполети същата участ — каза презрително годеницата му, хвърляйки смразяващ поглед към Кейт.

После сне пръстена от ръката си и го постави на масата.

Когато напускаше помещението, Кейт забеляза сълзи в очите на Мойра, седна в едно кресло и погледна към Тед.

— Надявам се, че не ви попречих?

— Преди два и половина месеца вие бяхте за мен само една непозната студентка, а сега заплашвате съществуването ми. Колко бързо се променя всичко! — отбеляза той, запали пура, седна и невъзмутимо преметна крака върху дъбовото бюро пред него.

Кейт не знаеше, какво се е случило с Мойра. Вълнуваха я други проблеми:

— Не съм ли още в екипа по разработката на проекта „Нови тенденции в производството на туид“?

— Необходима сте ми другаде — обясни Тед, изпускайки гъст облак дим.

— Но аз не желая…

— Ако не бяхте закъсняла сутринта, първа щяхте да наумите причините. Мис Донели, изглежда, забравяте, кой е шеф тук и кой разпределя работата! Вслушайте се в думите ми и не ме изнудвайте. Защо ли не ви предложих преди време пет хиляди лири? Щеше да бъде най-успешната сделка в живота ми — отвърна той, сваляйки краката си от бюрото и се изправи.

„Непоносим човек — помисли си Кейт, но в същия миг си спомни целувките през нощта пред входната врата. Как допусна тази подла игра?“

Стисна зъби. Точно сега не трябваше да избухва, а да изясни положението си.

— Не е честно! — уточни тя. — Знаете с какво усърдие започнах проекта. Работех извънредно, четях литература, разработвах образци на тъкачния стан. Снощи ме уговаряте да продължа следването си, а днес…

— Съжалявам, но ситуацията се промени. Рано сутринта ми телефонира Шарл Русел от Париж. Той подготвя нова колекция, която ще засенчи класическия костюм на Шанел. Колекцията ще бъде представена на модно ревю, организирано от Русел, Унгаро, Сен Лоран и Диор. За целта ми поиска нов туид — подчерта Тед и изтръска пурата си. — Това е страхотна сделка, която не бива да ни се изплъзне. Не сте учила напразно. Ще отидем в Париж, където като дизайнер ще представите новия туид, разработен от вас с моя помощ. Проумяхте ли вече, защо проектът е толкова значим за нас?

— Париж?! — промълви тя. — Ще бъдем в … Париж?

— Да. Какво ще кажете?

Кейт остана безмълвна и потъна в мисли: „Дизайнът трябва да е готов до март — не, по-рано, тъй като за Русел е необходимо време за производството… Интервюта за водещи модни списания…“

Не можеше да повярва. Това бе шансът в живота й!

— Но аз още не съм готова? И защо аз? Защо именно аз?

— По две причини — засмя се Тед и изпусна няколко кръгчета от пурата си. — Първо: какъв ще бъде отзвукът, ако примерно Тим се занимава с дамска мода? Вярно, че е представителен мъж, но не би се справил с тази задача. Вариантът не е подходящ. Освен това е важна и рекламата.

Мистър О’Мейли се замисли за малко, после бавно добави:

— Втората причина е, че ви харесвам.

— Харесвате ме? — недоумяваше Кейт. — Не може да бъде!

— Така е. Действително е така! — кимна той. — Имате квалификация тъкмо за тази работа. Не си мислете както винаги, че зад предложението ми се крие користна подбуда.

Кейт стана и го погледна с недоверие.

От рекламите Майкъл Догън щеше да чуе за нея. Какво ли ще предприеме? Не бе в стила му да сключва сделки с туид. Според схващанията му дизайнът на платовете служи предимно за търговски цели и няма нищо общо с изкуството. Майкъл реално ще прецени ситуацията — в това бе уверена. Касае се за нейното бъдеще. Сега имаше възможност да се утвърди в текстилния бранш и не трябваше да я пропусне.

— С какво време разполагаме?

— Шест седмици — осведоми я Тед. — Туидът се произвежда ръчно, тоест ще се забавим малко. Русел ще постави поне пет седмици срок на доставката… Приемате ли?

— Да — плахо отвърна тя.

— Това исках да чуя! — удари с юмрук той по бюрото н набра някакъв номер по телефона:

— Здравей, Роджър! Можеш ли да изпратиш камелии на мис Мак Гий? Добре, тогава всичките, които имаш. Окей, но не забравяй да сложиш визитната ми!

Тед затвори.

— Отвратителни цветя, но тя ги харесва.

— Искате да… й се извините?

— Непременно. Не се караме за първи път. Жените са непостоянни, но вие не го вземайте сериозно.

Смаяна, Кейт напусна кабинета. Всъщност трябваше да се радва на предоставения шанс, но това означаваше още по-тясна съвместна работа с Тед, който безогледно си играеше с чувствата й.

На работното си място мис Донели завари цял куп книги и специализирани списания от библиотеката на Тед. Списанията отразяваха парижката мода и по-специално тази на Русел. На отделен лист беше отбелязано местонахождението на статиите за него от вестници и списания. Доста време бе отделил за тази работа. Сделката не беше случайна, а резултат на изгодни преговори за продажба, които вероятно бяха причина за честите му командировки до Париж.

Кейт разлистваше списанията с интерес.

— Моите поздравления! — прозвуча гласът на Катя зад нея.

— Благодаря! Още не мога да повярвам.

— Ако моделите на Русел се разпродават добре, а аз не се съмнявам в това, тогава всички ще имаме повече работа отпреди, фирмата ще преуспее, сигурно Тим ще получи по-високо възнаграждение и тогава би се замислил за женитба. Щях да забравя — Кен Уилогби ми телефонира.

— Кой? — не разбра добре Кейт.

— Кен Уилогби… мъжът, който ще ми бъде кавалер на партито на учредителите. Съгласен е. Предложи един свой приятел, тъй като стана дума и за тебе.

— Наистина ли? — зарадва се Кейт.

С него тя щеше да се чувства по-сигурна пред Тед. Идваше й като по поръчка. Нещата се нареждаха добре.

— Ти съгласна ли си? Прекрасно! — сияеше Катя. — Не го познавам, но е колега на Кен — от години са приятели и се нарича Никола Йеролд. Изглежда добре и обича забавленията.

— Окей, скъпа! Вече имам рокля. Кой във фирмата е най-добрият бояджия? — прошепна мис Донели, за да не чуят околните.

— Най-добрият бояджия?

— Да. Това е стара рокля, която искам да пребоядисам. Останалото е изненада.

— Аз ще взема от сестра си една зелена рокля, а това е любимият ми цвят. Попитай в бояджийницата, там ще те осведомят.

— Достатъчно си побъбрихте, момичета? — намеси се Тим. — Ако не възразяваш, необходима ми е помощта ти, Кейт.

— Идвам! — смигна тя на Катя и се приближи към него.

— Искам да те попитам, дали желаеш да те придружавам по време на партито? — започна Тим.

— Съжалявам, Тим! — твърдо отвърна тя. — Вече съм заета.

— Разбирам — скри разочарованието си той и повдигна рамене. — В такъв случай ще се задоволя с Катя. Последна надежда…

— Как можеш да говориш така. Тя е прекрасно момиче.

Тим мълчаливо изпи чая си.

Кейт ходи по работа в бояджийницата и успя да се консултира с главния майстор, който я насочи към светложълт цвят. Тя реши за разумно да се вслуша в съвета му, още повече, че жълтото й отиваше.

През последните дни Кейт не се оплакваше от безсъние. Вечер се връщаше изтощена и си лягаше веднага. Имаше нощи, когато заспиваше с дрехите, а на другия ден беше като пребита. Струваше й се, че се е състарила с няколко години.

— Кейт, може ли една жена да има едновременно двама мъже? — попита я веднъж Катя по време на работа.

Мис Донели не се озадачи. Не й бе необходимо да я пита за „втория мъж“ — той беше Тед, докато мечтата на нейните безсънни нощи, идолът, суперменът, героят, когото Катя обичаше, се наричаше Тим О’Хара.

— Не знам, Катя — въздъхна тя.

Приятелката й изглеждаше нещастна и сподели:

— Мъжете остават без крака да тичат след някоя, а като я получат, бързат да избягат.

— Имаш право! Но все пак ние имаме своята работа.

— Така мислиш ти, защото твоята работа е по-интересна, а моята мечта е не да пиша само писма и адреси. Желая да се съберем с Тим, да се грижа за децата ни. С мен сигурно ще бъде щастлив.

— Убедена съм в това. А той покани ли те на тържеството?

— Да, като заместник. — горчиво се усмихна Катя.

„Какво ли е станало с Тим, за да се отнесе така коравосърдечно с нея“ — помисли си Кейт и попита:

— Ти какво му отговори?

— Казах му за Кен, с когото вече се бях уговорила. Тим остана като попарен, но това не ме утешава. Бих дала всичко, за да танцувам с него.

— Не се тревожи. Всичко ще се уреди.

В това изпълнено с работа и много напрежение време Кейт си мечтаеше да види със собствените си очи картините на великите майстори на четката Ван Гог, Утрильо, Писаро и Бонард в Париж. Неочаквано тя узна, че е настъпила важна за нея промяна.

— Както знаете, лекциите са предвидени за два семестъра. Искам да доведа до знанието ви, че те ще бъдат изнесени от професор Догън — съобщи един преподавател пред аудиторията.

Кейт застина като вцепенена. Не повярва на ушите си, докато около нея информацията живо се обсъждаше. Сърцето й заби по-силно, щеше да се срещне с Майкъл още преди да замине за Париж!

Вечерната рокля за партито надмина и най-смелите й очаквания — стоеше й по мярка, само наметалото трябваше да се промени. Тя отстрани връзките и рюша и прикачи щрас по кантовете му.

Когато се въртеше пред огледалото с новите си дрехи, неочаквано се появи Лаура.

— О, Лаура! Исках да те изненадам!

— Не ти ли стана твърде много! — закани се с пръст нейната хазайка и добави:

— Майка ти ще припадне, ако те види.

— Не се безпокой. Можеш да я уведомиш, но други не бива да узнаят.

— Ще бъда като гроб — увери я Лаура. — Къде ще си намериш дантелено бельо?

Кейт замълча.

— Ще ти дам — предложи тя, повеждайки я към таванската стая.

Покривът беше толкова нисък, че се навеждаха. Лаура освети с прожектора една стара ракла. Отвориха я — най-отгоре лежеше сгъната дантелена рокля на розови цветчета — сватбената й рокля. Под нея откриха френски корсет.

— Носех жартиери, но те изчезнаха загадъчно — призна тя.

— Изчезнаха? — не повярва Кейт. — Твоите жартиери?

— На тях беше прикрепено сребърно медальонче с надпис „Младоженци“. Питър ги закачи върху бравата на хотелската стая по време на медения ни месец. Изглежда, някой ги е взел като трофей.

— Или за щастие — допълни Кейт и се хвърли на врата й. — Благодаря ти, Лаура!

Двете се прегърнаха и се разсмяха като ученички.