Жега

Тринайсета глава

Джаред прокара пръсти нагоре-надолу по ръката на Дарси, отпусната върху корема му и се опита да си припомни цялата събрана до момента информация в търсене на онова, което бе възможно да е пропуснал.

Изведнъж без видима причина тя се надигна и седна. Рязкото й движение накара Джаред мигновено да стрелне ръка под леглото и да извади пистолета си.

Тя се втренчи в насоченото към вратата оръжие, след това премести поглед към него.

- Никога не съм чувала от Дани и дума за Крие. Учудвам се, че е казала на Джим за него, не знаех, че са били толкова близки.

- Хм. - Джаред я погледна. - И аз мислих за това. Изпратих имейл на агент Кели с информация за Ралстън. Тя може да има някакви въпроси към него.

Дарси отметна косата от лицето си.

- Не искам да му създавам неприятности. Той не ги заслужава.

Джаред вдигна няколко възглавници зад гърба си и се подпря на тях.

- Единственото, което ме вълнува, е, че ти заслужаваш справедливост и ще направя всичко, за да я получиш.

- Не мислиш, че той има нещо общо с това, нали?

- Не е бил сред заподозрените, които федералните агенти са разпитвали, така че технически погледнато, не ги е лъгал. Но е бил наясно, че се води разследване и не е предоставил информацията, с която разполага. Намирисва на прикриване на нещо.

- Или на желание да предпази някого.

Той посегна към ръката й и сплете пръсти с нейните.

- Близък ли е с Милър?

- Не много. Но аз смятам, че онова, което той каза вчера, беше, за да защити Крие. Ако убийството и палежите имат нещо общо - заради което Крие те търсеше да разговаряте - изваждането на показ на връзката му с Дани го оправдава от подозренията и по двете. Той има желязно алиби за първия палеж, по това време беше извън града - сестра му току-що бе родила. А през нощта на палежа на приюта за животни беше в полицейското управление, работеше върху случая, когато дойде обаждането. В случай че не се открият нови факти, които да хвърлят нова светлина е невъзможно той да е причинил пожара или да се е обадил по телефона от Сиагьл.

Джаред я притегли, подканяйки я отново да се гушне в него.

- Можеш ли да накараш Ралсгьн да говори с теб?

- Да. - Тя положи глава върху гърдите му. - Когато се обадих на Надин, тя спомена, че ревността може да докара човек до лудост. Ако Крие не е бащата на бебето на Дани, както твърди, тогава значи е имало и друг мъж в живота й. Може би той не е знаел за Крие и когато е научил, е обезумял.

- Ще разберем причината, когато го открием. Ще стигнем и дотам, скъпа.

Тя го изгледа.

- Готова съм вече да оставя всичко това зад себе си.

- Къде живееше, преди да се върнеш тук?

- В Албакърки. Исках да бъда на място със сух климат, след като израснах сред всичкия този дъжд тук.

- Аз също харесвам сухия климат.

Погледът й омекна.

- Би ли го направил?

- Разбира се, че мога да се преместя.

- Когато напуснах Ню Мексико, си мислех, че ще мине известно време, преди да реша как да продължа.

- Тя прокара ръка по фините косъмчета на гърдите му.

- Вече мога да започна начисто. На което и да е място.

- Можем да отидем навсякъде, стига само да сме заедно.

- След пожара в мотела... осъзнах, че е можело да загубя и теб... Джаред, не искам да пропилея шанса си.

Той я прегърна силно.

- Няма да пропилеем нищо, скъпа. Абсолютно нищо.

Дарси влезе в паркинга и махна на Триш, която ги чакаше заедно с Ралсгън до отворената врата, водеща към халето, където държаха противопожарната техника.

Джаред сложи ръка върху рамото й.

- Не искам да напускаш града. Дори и приютът за животни е прекалено отдалечен. И не искам да се качваш с никого в кола, ако не караш ти. Пращай ми есемеси, когато тръгваш нанякъде, за да знам къде си във всеки един момент.

- Добре. Сега отивам да довърша огледа в мотела с Джим, след това ще се върна тук, за да разширя и допълня предварителния доклад. Ако програмата ми се промени, ще ти се обадя. - Униформата и вързаната на опашка коса й придаваха делови вид, нищо освен очите й не напомняше за ненаситната любовница отпреди няколко часа. - И ти внимавай - рече тихо.

- Винаги внимавам.

Разделиха се и няколко минути по-късно Джаред проследи с поглед пикапа, излизащ от паркинга. Караше Дарен, до нея бе седнал Ралсгьн.

- Добре ли си? - попита Триш.

- Не мога да се оплача. А ти?

- Включила съм на пълни обороти. Искам да закопчаем тая гадина.

- Започваме оттук заради един доброволец, Мич Куин. В службата са били извършени няколко подозрителни доставки, всички на името на Куин. Според инспектор Майкълс днес той трябва да е на работа.

- Чудесно. Тогава да си поговорим с него.

Откриха Куин в кухнята да разтоварва хранителни продукти. Той вдигна поглед при влизането им, навъсеното му изражение се промени в широка усмивка. С рошавата си руса коса и бледосини очи приличаше на сърфист, впечатление, усилвано и от наниза мидени черупки на врата му, подаващ се изпод отворената яка на служебната риза.

- Здрасти - приветства ги той. - Инспектор Майкълс ли търсите?

Триш също му се усмихна, но очите й останаха студени и непроницаеми.

- Търсим теб, Мич.

Той застина за миг, след това хлопна вратата на хладилника.

- С какво мога да ви помогна?

Джаред пристъпи напред.

- Трябва да поговорим за някои от доставките, които са минавали през това управление...

Куин захвърли кашона с хранителните продукти срещу него и побягна към вратата.

- По дяволите - изруга Триш.

Джаред прескочи пръснатите на пода портокали и ябълки и хукна подир него.

Дарси крачеше сред овъглените останки на мотела, докато Джим нанасяше бележки в папката си.

- Беше изготвила много добре предварителния доклад, Дарси.

- Благодаря.

Той затвори решително папката.

- Кога ще попиташ защо не съм ти споменал нищо за Милър и сестра ти по-рано?

Тя го изгледа.

- Изчаквах първо да направим огледа.

- Аха. Добре, засега приключихме. Не съм се прибирал, затова не можах да изведа Коломбо на сутрешната му разходка. Какво ще кажеш да го вземем и да си поговорим?

- Защо не? - Те се запътиха обратно към пикапа. Тя остави кашоните със събраните доказателства в каросерията и каза: - След като не си се прибирал през нощта, срещата трябва да е преминала добре.

- Да... не беше зле. Благодаря ти, че пое нещата снощи.

- Така или иначе, подробен оглед трябваше да се извърши на дневна светлина.

Двамата се качиха в колата. Дарси запали двигателя и потегли към дома му.

- Знаеш, че Крие няма нищо общо с това, което се случи с Даниел, нали? - каза Джим след малко.

Тя му хвърли осгьр поглед.

- Не мога да повярвам, че е възможно да го е направил. Не мога да повярвам, че някой от познатите ми е способен да причини такива неща на човешко същество.

Подпрял лакът на рамката на вратата, Джим облегна глава върху дланта си и въздъхна.

- Той беше прав, когато спомена, че Даниел се бе променила. Много ми е трудно да ти го кажа...

- Нищо, просто го кажи.

- Излиза, че тя се е срещала с няколко мъже едновременно.

Дарси стисна волана с всичка сила, кокалчетата на пръстите й побеляха от напрежение. Изпита почти непоносима болка при осъзнаването, че между нея и Дани бе съществувала толкова широка пропаст, без тя дори изобщо да си дава сметка.

- Продължавай.

- Мич й беше любовник.

- Какво?

Още в мига, в който зададе въпроса, Дарси осъзна, че всъщност не е чак толкова изненадана. Мич Купи беше от онзи тип работяги, надарени с чувство за хумор, които сестра й открай време бе харесвала.

- Когато разбра, че не е единствен... го понесе много тежко, направо беше полудял. За него тя беше изключително специална, той не можеше да приеме факта, че чувствата им не са взаимни. Затова отидох да говоря с Даниел, исках да я помоля, ако е решила да скъса с него, да направи раздялата им по-лека. Надявах се така да му помогна, защото той просто не беше на себе си. Тя обаче беше много ядосана, оказа се, че Мич я следял. Предполагам е имал намерение да я хване в момента на изневярата. Та тогава Даниел ми каза, че се опитвала да го разкара в продължение на седмици, и ако аз наистина се тревожа за него, да го предупредя да я остави на мира, иначе ще накара Милър да го арестува. - Джим се изкашля и продължи: - Дарен... аз блъфирах, че знам от Даниел за връзката й е полицейския началник. Когато той дойде у вас, ядосан от свързването на палежите с убийството, изведнъж се сетих как сестра ти ми каза, че Милър ще арестува Мич, ако продължи да я тормози. Тогава ми прозвуча странно. Онзи ден, като видях началника толкова разярен, нещо ми прещрака и просто реших да стрелям в тъмното.

Тя спря пред дома му и с облекчение излезе от колата. Сутринта Джаред я бе питал за Мич, зачуди се какво бе привлякло вниманието му към доброволеца.

- Възможно ли е Мич Куин да е убил сестра ми?

- Не! По дяволите, не. - Джим решително поклати глава. - Ако дори и за миг го бях заподозрял, самият аз щях да го закарам окован при Милър. Даниел често пътуваше до Сиагьл, все си мисля, че там се е запознала с убиеца си. Който и да е бил той.

Дарси сложи длан на челото си и стисна очи. Гадеше й се, невидим обръч бе стегнал гърдите й.

- Наистина се нуждая от разходка - рече тя.

- Това наистина беше много тъпа постъпка, Мич. - Триш се подпря на металната маса за разпити в полицейското управление. - Да си въобразиш, че можеш да избягаш от спринтьор като шериф Камерън.

В съседната стая Джаред наблюдаваше през двупосочното огледало как Мич Куин се бе проснал нахално върху стола си, клатейки глава.

- Не бягах от шерифа. Бях забравил един кашон със сладолед в камиона.

- Хм, сладолед. Какъв?

- Ванилов.

- А, това е много лошо. Аз си падам по шоколадовия. - Триш се настани на стола срещу него. - Така че нека да си поговорим за някои от пратките, които са пристигали в противопожарната служба на твое име.

Куин посрещна твърдо погледа й.

- Всички пратки, пристигащи в службата, са адресирани лично до мен, защото преди се е случвало да се загубят. Аз поддържам нещата в ред.

- Ти си педантичен човек, нали, Мич?

- Да, такъв съм.

Триш кимна.

- Предполагам, че сглобяването на едно прецизно запалително устройство ще представлява детска играчка за един точен и организиран пожарникар като теб.

Той подскочи:

- Хей, чакай, чакай! Не се опитвай да ми лепнеш палежите. Аз гася пожари, не ги паля.

- Но в Лъвския залив градският бюджет не е в състояние да издържа повече пожарникари на щатна работа, нали така? Освен ако изведнъж не се развихри някаква епидемия от пожари в областта. Един развилнял се тук подпалвач би бил много удобен за доброволец ветеран като теб.

- Такава мисъл може да се роди само в нечие болно съзнание.

- Именно. В склада на полицейското управление е установена липсата на един флакон със сълзотворен газ. Знаеш ли, че при палежа в мотела снощи е бил използван такъв? Подпалвачът не е имал нищо против да изпържи мен и шериф Камерън, но е искал да го спести на останалите гости. Вчера си бил в склада, Мич. За какво си ходил там?

- Защото на дъската със задачите в противопожарната служба беше написано да взема от склада една кутия с етикет LBFD - Lion’s Bay Fire Department, това е нашата служба, ако не знаеш какво.

- Кой го е написал?

- Не знам.

- Не разпозна ли почерка? Педантичен мъж като теб.

Погледът на Купи беше леден.

- Не съм се вглеждал отблизо.

- Добре. - Тя извади мобилния си телефон. - Ще изпратя съобщение на шериф Камерън да снима дъската и да ми я прати.

- Изтрих я, след като свърших работата - изтърси той. - Винаги правя така, за да не се върши една и съща задача два пъти.

- Да, наистина ще е срамота. Или просто в случая така те устройва?

- Това е лов на вещици. Търсите си изкупителна жертва и аз съм ви много удобен. Няма да стане. Приключих с приказките. Искам адвокат.

- По дяволите! - изръмжа Милър, застанал до Джаред в стаята за наблюдение. -Ето защо трябваше аз да го разпитам. Той ми има достатъчно доверие, нямаше да се стигне до тия глупости за адвокат.

- Прекадено е рисковано - възрази Джаред за пореден път. - Ако палежите по някакъв начин се окажат свързани с убийството на Даниел Майкълс, двамата с теб ще изпаднем в конфликт на интереси.

Мобилният му телефон завибрира. Дарен му съобщаваше, че са стигнали пред къщата на Ралсгьн и че той е посочил Мич Куин като един от любовниците на Даниел.

Триш стана от стола и се дръпна от масата. Беше облечена с дънки и блуза. Единствено шерифското яке издаваше служебното й положение, но водеше разпита напълно професионално.

- Може би адвокатът ти ще може да обясни защо си взимал за четене три различни книги за Реджиналд Меркерсън от обществената библиотека в Сиагьл.

- Това е дяволска лъжа! - Куин скочи на крака, като събори стола си. Беше пребледнял, очите му гледаха невярващо. - Никога през живота си не съм бил в обществената библиотека в Сиагьл.

Тя издърпа копие на библиотекарски картон от папката си и го постави върху масата.

- Този документ тук твърди друго.

- Някой ме е натопил!

- Кажи го на адвоката си. - Триш тръгна към вратата.

- Защо, по дяволите, ще се разкарвам чак до Сиагьл за книги, когато Джим Ралсгьн държи пълен комплект копия на служебните папки по делото Меркелсън в офиса си?

- Погледни датите върху документа тук, Мич. Всички книги са били взети, преди палежите да започнат. Месеци по-рано. Време, предостатъчно да разбереш как да започнеш да изработваш гадните играчки, с които е бил известен Меркерсън.

Челюстта му се стегна.

- Някой гад иска да ме натопи.

- Че защо ще му е на някого да причинява такова нещо на готин пич като теб?

- Не знам. Но аз не съм извършил палежите. Стриктен и организиран човек като мен не би оставил толкова очевидна следа.

- Някога да си излизал с д-р Даниел Майкълс?

Мич видимо беше шокиран от тази неочаквана промяна на темата.

- Излизал съм един или два пъти. Защо?

- Искаш ли да говорим?

Той изправи стола, седна и кръстоса ръце.

- Искам адвокат.