Жени

49

Във вторник вечерта седяхме вкъщи и пиехме: аз, Тами и брат й, Джей. Телефонът звънна. Беше Боби.

— Луи е тук с жена си и тя иска да се запознае с теб.

Луи беше човекът, който наскоро беше освободил сегашния апартамент на Тами. Той свиреше в джазбанди в малки клубове, обаче не му вървеше много. Но беше интересен тип.

— Нещо не ми се идва, Боби.

— Луи ще се обиди, ако не дойдеш.

— Добре, но ще доведа двама приятели.

Отидохме у Боби и се запознахме. Боби извади евтина бира. Беше пуснал уредбата, доста силно.

— Четох разказа ти в Knight — каза Луи. — Много е странен. Нали не си чукал умряла жена?

— Някои от тях все едно бяха умрели.

— Разбирам.

— Тази музика е ужасна — обади се Тами.

— Как върви музиката, Луи?

— Ами събрах нова група. Ако се задържим заедно, може и да успеем.

— Мисля да направя свирка на някого — заяви Тами. — Може би на Боби, или на Луи, или на брат ми!

Тами беше облечена с някаква дълга дреха, нещо средно между вечерна рокля и нощница.

Валери, жената на Боби, беше на работа. Две вечери в седмицата работеше като барманка. Луи, жена му Пола и Боби пиеха вече от известно време.

Луи отпи от евтината бира, прилоша му, скочи и изхвърча навън. Тами също скочи и изтича след него. Подир малко се върнаха заедно.

— Хайде да се махаме — каза Луи на Пола.

— Добре — съгласи се тя.

Двамата станаха и си тръгнаха заедно.

Боби извади още бира. Двамата с Джей се заговорихме за нещо. След малко чух гласа на Боби:

— Не съм виновен! Не съм виновен аз, човече!

Погледнах. Тами беше отпуснала глава в скута на Боби и го беше хванала за топките. После премести ръка и хвана кура му, като през цялото време ме гледаше.

Отпих от бирата си, оставих я, станах и си тръгнах.