Жозеф Балзамо — бунтът на масоните - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Александър Дюма (ч. notes)

1

Мон-Тонер — букв. „Връх на гръмотевицата“ — бел.прев.

2

Додона — планински град във вътрешността на Епир, прочут с най-стария оракул в Гърция, посветен на Зевс — бел.прев.

3

Тоаз — стара френска мярка за разстояние, равна на 1,949 м — бел.прев.

4

Aqua Toffana — силна отрова на основата на арсена, която не оставя следи, по името на прочута неаполитанска отровителка на мъже — бел.прев.

5

Кръг или ложа — и двете думи са приети в масонската терминология — бел.прев.

6

Пелаг — крал на астурийците (717 — 737 г. сл.Хр.), основал една от испанските монархии и разгромил мюсюлманите при Кавадонга — бел.прев.

7

Сид — Сид Кампеадор — легендарен испански герой, прочул се във войните срещу маврите — бел.прев.

8

Според една от хипотезите, възникването на масонството се свързва с Йерусалимския храм от времето на Соломон. Неговият архитект Хирам е смятан за основател на масонството — бел.авт.

9

Санкониатон — финикийски историк от неизвестна епоха, от чиито трудове са запазени няколко откъса — бел.прев.

10

Свети Жером (331 — 420) — основател на латинската църква, живял като отшелник в пустинята, направил латински превод на Библията, наречен Булгата — бел.прев.

11

Заратустра (ок. 660 — ок. 580 г. пр. Хр.) — религиозен месия на иранските народи, основател на религия, наречена маздеизъм — бел.прев.

12

Маркос Випсаниус Агрипа (63 — 12 г. пр. Хр.) — римски пълководец от рода на Октавиан Август — бел.прев.

13

Ибн Рохд Авероес (1126 — 1198) — роден в Кордоба (Испания), арабски философ и лекар, тълкувател на Аристотел. Учението му, основаващо се на вечността на материята, било осъдено от Църквата — бел.прев.

14

Копти — древни християни, живели в Египет — бел.прев.

15

Друиди — древни галски и бретонски жреци — бел.прев.

16

Луи XV — бел.прев.

17

Луи IX, или Сен Луи (1215 — 1270) — крал на Франция (1226 — 1270), опитал се да съсредоточи отделните власти в ръцете си, за да утвърди кралската власт над феодалния произвол. Осъществил две експедиции, считани за последните кръстоносни походи, едната в Египет и Палестина, а другата към Тунис, където умрял от чума. Канонизиран 1297 г. — бел.прев.

18

Мария-Терезия Австрийска (1717 — 1780) — кралица на Унгария и императрица на Свещената Римска империя, майка на Мария-Антоанета — бел.прев.

19

Императори на Свещената Римска империя. Цезари от династията на Хабсбургите, от чийто род е Мария-Антоанета — бел.прев.

20

Шарльоман (Шарл I Велики), (742 — 814 г. сл. Хр.) — крал на франките, коронясан за император в 800 година, велик завоевател, законодател. Основател на Франкската империя, разпростираща се над Франция, Германия, Италия, Испания — бел.прев.

21

Анри IV (1553 — 1610) — крал на Навара от 1572 и на Франция от 1589. Първият крал от династията на Бурбоните — бел.прев.

22

Жана-Антоанета Поасон, маркиза Дьо Помпадур, и Жана Бекю, графиня Дю Бари — фаворитки на Луи XV — бел.прев.

23

Съпруга на престолонаследника във Франция (дофин) — бел.прев.

24

Жак Клеман — доминикански монах, убиец на Анри IV — бел.прев.

25

Ваза — фамилия, управлявала в Швеция и Полша — бел.прев.

26

Маринян — град в Италия, където крал Франсоа I е победил швейцарците (1515) — бел.прев.

27

Пави — град в Италия, където Франсоа I е бил победен от император Карл V (1525) — бел.прев.

28

Lilias pedibus destrue — букв. „Стъпчете лилиите в краката!“ — бел.прев.

29

Действието на романа „Жозеф Балзамо“ започва на 14 или 15 май 1770 година — бел.ред.

30

Левга — стара келтска мярка за дължина с различно значение в различните страни. Във Франция — сухоземна левга — 4,444 км — бел.ред.

31

Nhe goullac hognoud shaked, haffrit! — Казвам ти да стоиш мирно, демоне! — бел.авт.

32

Парацелз — псевдоним на Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм (1493 — 1541) — швейцарски лекар, естествоизпитател, професор. Един от основоположниците на фармацията и ятрохимията. Създава ново учение за болестите и лекарствата; въвежда много химични вещества и растителни препарати като лечебни средства, има приноси в хирургията. Прави критична преоценка на античната и средновековната медицина — бел.прев.

33

Peccato. (итал.) — Жалко. — бел.авт.

34

„Канапето в розов цвят“, „Танзай и Неадарне“ — произведения на Кребийон-син — бел.прев.

35

Херцогиня Дьо Шатору (Мари-Ана дьо Мейи-Нел) (1717 — 1744) — фаворитка на Луи XV — бел.прев.

36

Фараон, бириби, пас-ди — хазартни игри с карти или зарове — бел.прев.

37

Мараскин — ликьор от бели череши — бел.прев.

38

Маон, или Порт-Маон — испански град, превзет от херцог Дьо Ришельо през 1756 г. — бел.прев.

39

Филипсбург — център на Австрийската империя през XVII-XVIII в., неколкократно завладяван от французите — бел.прев.

40

Фонтьоноа — селище в Белгия, където маршал Дьо Сакс в присъствието на Луи XV разгромява холандците и англичаните през 1745 г. — бел.прев.

41

Луи-Франсоа-Арман дьо Виньоро дю Плеси, херцог Дьо Ришельо (1696 — 1788), френски офицер, племенник на кардинал Ришельо; маршал на Франция от 1748 г. — бел.прев.

42

Франсоа-Мари Аруе, или Волтер — бел.прев.

43

Има се предвид погачи, в които се слагат зърна от бакла — бел.прев.

44

Дьо Беруик (Жак Фицджеймс, херцог, 1670—1743) — извънбрачен син на Джеймс II, натурализиран французин, става маршал на Франция (1706), убит при обсадата на Филипсбург — бел.прев.

45

And honest! — И честен! (англ.) — бел.прев.

46

Коприната не пропуска електрически вълни — бел.авт.

47

Става дума за Пития — пророчицата на бог Аполон — бел.прев.

48

Франц-Антон Месмер (1733 — 1815) — германски лекар, въвел модата на магнетизма (хипнозата) — бел.прев.

49

Луций Юлий Брут — (ок. 508г. пр. Хр.) — един от създателите на Републиката в Рим, издигнат в консул, издал заповед за екзекутирането на двамата си синове, съдействали за възстановяването на сваления цезар — бел.прев.

50

Пигмалион (мит.) — скулптор от Кипър, извайва статуя на жена — Галатея, и се влюбва в нея. Афродита, като вижда голямата обич на Пигмалион, одушевява статуята и му я дава за жена — бел.прев.

51

Арпан — стара мярка за повърхнина, отговаряща на около 41 ара — бел.прев.

52

Кана (библ.) — град в Галилея, където на една сватба Исус за първи път извършва чудо, превръщайки вода във вино — бел.прев.

53

Журден — герой от комедията на Молиер „Буржоата благородник“, прочут с невежеството си — бел.прев.

54

Днес Кел е град в Германия, на границата с Франция. Двата града са свързани с моста на Европа — бел.ред.

55

Конетабъл — върховен предводител на френските войски — бел.прев.

56

Алеп — древна столица на Сирия — бел.прев.

57

Тоест кардиналите и епископите — бел.прев.

58

Андре Шарл Бул, (1642 — 1732) — френски мебелист и майстор на мозайки — бел.прев.

59

Не го слушайте, дъще моя — бел.авт.

60

Оставете я да слуша, тя поиска да знае и ще узнае — бел.авт.

61

История от Библията — клането във Витлеем на мъжките младенци под двегодишна възраст по заповед на Ирод, комуто е предсказано раждането на Исус — бел.прев.

62

Мария Лежинска (1703 — 1768) — дъщеря на Станислас I Лежински, жена на Луи XV (1725) — бел.прев.

63

Биас (VI в.пр.Хр.) — един от седемте гръцки мъдреци, комуто се приписват думите (известни в латинския превод) omnia mea mecum porto (всичко свое нося със себе си) — бел.ред.

64

Артабан — началник на стражата на Ксеркс (465 пр. Хр.), екзекутиран по заповед на Артаксеркс — бел.прев.

65

Катон Стари (Марк Порций Катон), или Катон Цензора (234 — 149 г. пр.Хр.) — римлянин, известен с недоверчивостта си към елинизма, обявил се против лукса, непримирим враг на Картаген — бел.прев.

66

Става дума за вид ликьор — бел.прев.

67

Матамор — комичен персонаж от испанския театър, прен. самохвалко, лъжлив храбрец — бел.прев.

68

Avanti, Djerid! Avanti! — Давай, Джерид! Давай! (ит.) — бел.прев.

69

Еманюел-Арман, херцог Д’Егийон (1720 — 1788) — управител на Бретан, министър на външните работи — бел.прев.

70

Шарл дьо Роан, принц Дьо Субиз (1715 — 1787) — маршал на Франция — бел.прев.

71

Габриел дьо Сартин (1729 — 1801) — началник на полицията в Париж от 1759 до 1774 г. — бел.прев.

72

Рене-Никола дьо Мопу (1714 — 1792) — канцлер на Франция. През 1771 г. заедно с господата Д’Егийон и Тере разпуска Парламента. Автор на големи политически и съдебни реформи. През 1774 г. Луи XVI свиква отново Парламента и така разрушава делото на Мопу — бел.прев.

73

Мари Мадлен Гимар (27.XII.1743 — 4.V.1816) — известна френска балетистка от операта — бел.ред.

74

Pater Noster (лат.) — Отче наш — думите, с които започва всяка молитва — бел.прев.

75

Абат Жозеф-Мари Тере (1715 — 1778) — главен контрольор на финансите (1769 — 1774), участвал заедно с Мопу и Д’Егийон в разпускането на Парламента — бел.прев.

76

Легендарна царица на Асирия, на която приписват построяването на висящите градини във Вавилон, едно от седемте чудеса на света — бел.прев.

77

Дамите във Версай са получавали специално столче в салона на кралицата — бел.прев.

78

Цитат по Молиер — бел.ред.

79

Лукреция — римлянка, обезчестена от последния римски император Тарквин Секст. Пробожда се с кама, с което предизвиква революцията от 506 г. пр. Хр., довела до краха на римската империя — бел.прев.

80

Дамиен прави опит за покушение срещу Луи XV, когато при на излизане на краля от Версай го атакува с кама — бел.прев.

81

tu quoque (лат.) — и ти ли — бел.прев.

82

Дворът на крал Пето — израз, означаващ място на пълно объркване, където всички едновременно дават нареждания — бел.прев.

83

Лок — от френски: дрипа — бел.прев.

84

Шиф — от френски: парцал — бел.прев.

85

Грай — от френски: врана — бел.прев.

86

Кармелити — членове на католически монашески орден, основан през XII в. в Палестина (планината Кармел). През 1238 се преместват в Европа. През 1451 във Франция към ордена са включени и жени — бел.ред.

87

Луиз има предвид Касандра — в древногръцката митология прорицателка, дъщеря на цар Приам и Хекуба. Отхвърлила любовта на Аполон и прокълната от него никой да не вярва в предсказанията й. След падането на Троя Агамемнон я получава като плячка — бел.прев.

88

„Unigenitus“ — догматичен труд, написан от папа Климент XI на 8 септември 1713 г. — бел.ред.

89

Лукреций — римски философ и поет. В поемата „За природата на нещата“ застъпва атомистиката на Демокрит и Епикур — светът се състои от вечни и неделими първични материални частици, които се различават по тегло и форма и вечно се движат в празното пространство — бел.ред.

90

На френски вице се произнася „вис“; означава също и порок — бел.прев.

91

На френски ла сури означава мишка — бел.прев.

92

Първоначално шамбеланът се е грижел за всичко, свързано с кралските покои. През XIV век тази длъжност започва да се превръща в почетна и означава, че заемащият я се ползва с особено кралско благоволение — бел.ред.

93

Чарлз I (1600–1649) английски крал от 1625, от династията Стюарти. Син на Джеймс I. Провежда абсолютистка политика. В хода на Английската революция е свален, осъден на смърт от Парламента и обезглавен. Картината представлява Чарлз I на лов и е рисувана през 1635 г. — бел.ред.

94

Пиер-Огюстен Карон дьо Бомарше (1732–1799) — френски драматург. Известен с комедиите си „Севилският бръснар“ и „Сватбата на Фигаро“, в които отразява конфликтите във френското общество в навечерието на Великата френска революция — бел.ред.

95

Франсоа Буше (1703 1770) художник, картините му изобразяват епизоди от ежедневието на френската аристокрация, протеже на г-жа Дьо Помпадур — бел.прев.

96

Подземната река на мъртвите (гр. мит.) — бел.прев.

97

Цитатът не е открит в събраните съчинения на Волтер — бел.ред.

98

Фридрих II Велики (1720–1785) — пруски крал от 1740 от династията Хохенцолерни. Син на Фридрих Вилхелм I. Възприема идеите на Просвещението. Поощрява развитието на науката, литературата, изкуството и философията. В резултат на завоевателната политика (Силезийските войни 1740–1742, 1744–1745 и Седемгодишната война) територията на Прусия се удвоява — бел.ред.

99

Стих от „Селският гадател“ на Русо — бележка на френския издател

100

Договор, сключен между Бурбоните от Франция, Испания, Парма и Неапол срещу английското морско могъщество. Главно действащо лице при оформянето на договора е херцог Дьо Шоазьол. Годината е 1761 — бел.прев.

101

Кафенето съществува и днес. Там е ходил и Дидро, където е писал „Племенникът на Рамо“ — бележка на френския издател

102

Става дума за Деметрий I Полиоркет, чийто псевдоним Дегосподиниус, буквално означава „който завладява градове“ — бел.прев.

103

„Domine, Salvum fac regem.“ — Господи, пази краля! — бележка на френския издател

104

Кръстницата е възрастна придворна дама, която представя в двореца млада дама, наречена кръщелница, за придворна — бел.прев.

105

Порция — дъщеря на философа Катон, която се самоубива, като поглъща горещи въглени след смъртта на съпруга си — бел.прев.

106

Муций Сцевола — римски герой, проникнал в лагера на етруските, за да убие краля им Порсена. Сгрешил жертвата си, той си изгаря ръката, за да се накаже — бел.прев.

107

Става дума за госпожа Дьо Помпадур — бел.прев.

108

Тоест никога няма да се състои — бел.прев.

109

Леноар — действителен човек, служил във Версай и на Мария-Антоанета, герой в романите „Анж Питу“ и „Графиня Дьо Шарни“ — бел.прев.

110

Според етикета във френския двор от XVIII в. обръщението към престолонаследника е „господин дофин“, към втория син — „монсеньор“, а към останалите — съответната благородническа титла — бел.прев.

111

Серж — вид мек вълнен плат — бел.прев.

112

Сапажу — шут, смешник — бел.прев.

113

Другото име на утринната звезда Венера — бел.прев.

114

Английска мярка за дължина, равна на 25 мм — бел.прев.

115

Произведение на Русо, виж глава Тридесет и четвърта — бел.прев.

116

Сент Жьоневиев — старо парижко абатство. През 1764 г. там започва изграждането на огромна църква, която днес е известният Пантеон. През XIX век сградата на абатството се присъединява към лицея „Анри IV“ — бел.прев.

117

Дяволската бариера — укрепление, близо до днешната Порт Д’Итали — бел.прев.

118

Русо среща за първи път Терез през 1748 г., когато тя е прислужница в една странноприемница — бел.прев.

119

Една ливра е равна на половин килограм — бел.прев.

120

Госпожа Дьо Варен е близка приятелка на Русо, тя се заема с образованието му, като между другото го кара да се откаже от протестанството, понеже е била католичка — бел.прев.

121

Философският роман за възпитанието „Емил“ е осъден от Парламента на Париж, а в Женева е изгорен публично от палач — бел.прев.

122

Диоген — древногръцки философ (413 — 324 г. пр. Хр.) — според преданията е ходел и през деня със запален фенер, търсейки с него „Човека“ — бел.ред.

123

Ла Мюет — замък в Булонската гора, днес така се казва и целият квартал на XVI парижки район — бел.прев.

124

Карабас — тежка кола, подобно на днешните каруци с пейки — бел.прев.

125

Буракан — дебел плат от камилска вълна — бел.прев.

126

Биас — древногръцки философ, един от седемте мъдреци. Когато родината му била нападната от Кир, той единствен от съгражданите си не отнесъл нищо със себе си — бележка на френския издател

127

„in extenso“ — в пространството — лат.; във философията — свойство на телата да се поглъщат от пространството — бел.прев.

128

Бисетър — през XVII-XVIII в. приют за старци и душевноболни — бел.прев.

129

Колбер — препоръчан от Мазарини на Луи XIV, той е последователно интендант, инспектор по финансите и от 1688 — държавен секретар. Създател на Френската академия на науките и на Обсерваторията. Допринася много за укрепването на абсолютната монархия — бел.прев.

130

Вобан — френски маршал, главен секретар по укрепленията. Критиките му за политиката на Луи XIV причиняват упадъка в кариерата му — бел.прев.

131

Троншен — политик, роден в Женева, юрист по образование, член на Съвета на Женева, автор на съчинението „Писма, писани от полето“, насочено срешу Жан-Жак Русо — бел.прев.

132

Място в църквата във формата на кръст, предназначено за литургии; в случая — за монахините от манастира — бел.прев.

133

Средната част на църквата — бел.прев.

134

Гимпа — парчето плат около главата на монахините, което пада чак до раменете им — бел.прев.

135

Verba et voces — букв. думи и гласове — бел.прев.

136

Грифон — митическо животно, нещо средно между лъв и орел — бел.прев.

137

Тюрен (1611–1675) — френски маршал. По време на Тридесетгодишната война командва армия, произведен е за маршал през 1643 г., през 1675 г. завладява Елзас за Франция — бел.прев.

138

Ришельо (1585 — 1642) — кардинал по времето на Луи XIII; създава Френската академия на науките през 1635 г. — бел.прев.

139

Дени Дидро (1713 — 1784) — френски писател, философ и енциклопедист — бел.прев.

140

Жан-Франсоа Мармонтел (1723 — 1799)-френски писател и философ — бел.прев.

141

O, младост, ти пролет на човешкия живот! О, пролет, ти младост на годината!

142

Харпократ — египетски бог на слънцето. Поради изобразяването му винаги с пръст на устните гърците погрешно са го сметнали за бог на мълчанието — бележка на френския издател

143

Силфи — въздушни духове — бел.прев.

144

Цитатът е от „Отело“, V, сцена II — бележка на френския издател

145

Старинни монети — бел.прев.

146

Никола Фламел — писател, обвързан в клетва с Парижкия университет (1330 — 1418). Предполага се, че е натрупал състояние, като защитавал преследваните по онова време евреи. Носели се и слухове, че произвеждал злато — бел.прев.

147

Марката отговаря на осем унции, а една унция се равнява на 28,35 грама — бел.прев.

148

Margarita pretiosa — Безценната Маргарита — бел.прев.

149

Разбира се, максимумът е двадесет и четири карата — бел.прев.

150

Аристей — син на Аполон, научил хората да отглеждат пчели — бел.прев.

151

Алфонс X — крал на Кастилия и Леон, наречен Мъдрия (1221 — 1284), бил е и астроном — бел.прев.

152

Раймон Люл — испански писател и теолог (1235 — 1315), приписват му много трудове, свързани с магиите и кабалистиката — бел.прев.

153

Пиер Толески — Пиер Жестокия (1334 — 1369), крал на Кастилия и Леон — бел.прев.

154

Великия Албер — известен теолог и философ (1193 — 1280), на негово име е кръстен площад в Париж — бел.прев.

155

Господин Дьо Шоазьол (1719 — 1785) — виж по-напред в книгата. Той е бил наистина приятел на енциклопедистите — бел.прев.

156

Дюма описва познатото днес електрошоково дразнене на мускулите и нервите на трупа — бележка на френския издател

157

Големият и Малкият Трианон са два замъка, построени в парка на Версай — съответно през 1687 и 1762 г. През XVII и XVIII в. трианон означава луксозна вила — бел.прев.

158

Стол, носен от двама души — единият отпред, а другият отзад, и използван често за превоз в големите европейски столици в XVIII век — бел.прев.

159

Сватбата се е състояла на 16 май 1770 г. — бел.прев.

160

Братята на дофина — бел.прев.

161

Жан-Франсоа Гало дьо ла Перуз (1741 — ок. края на 1788), френски мореплавател, изпратен на експедиция от Луи XVI с фрегатите „Ла Бусол“ и „Л’Астролаб“, по време на която загива около Ваникоро, на север от Каледония — бел.прев.

162

Бригантина — малък двумачтов кораб — бел.прев.

163

Дофинът, бъдещият Луи XVI, е внук на Луи XV. Баща му — дофинът Луи, херцог Дьо Бурбон, умира през 1712 г. — бел.прев.

164

Филип Д’Орлеан, племенник на Луи XIV — бел.прев.

165

Фамилия фламандски художници. Тук става дума за най-известния от тях Давид II, наречен Младия (1610 — 1690) — бел.прев.

166

Луи Расин (1692 — 1763) е син на великия поет и драматург от епохата на класицизма Жан Расин (1639 — 1699) — бел.прев.

167

По нов стил 18 май — бел.прев.

168

Мандрен — популярен народен герой — бел.прев.

169

Евридика — любимата на Орфей, която той се опитва да изведе от царството на мъртвите — бел.прев.

170

Мари Жозеф Жилбер Мотие, маркиз Дьо Лафайет (1757 — 1834) — френски политик, генерал. Участва във Войната за независимост на Северна Америка. Един от ръководителите на либералните монархисти по време на Френската революция. Командващ Националната гвардия — бел.ред.

171

Шарл Ламет (1757 — 1832) и брат му Александър (1760 — 1829) са видни политици, привърженици на монархията — бел.прев.

172

Жан-Пол Марат (1743 — 1793) — френски политически деец, един от водачите на якобинците по време на Френската революция, лекар и публицист — бел.ред.

173

„Age quod agis“ (лат.) — „Прави, каквото правиш“ — бел.прев.

174

in petto (итал.) — мислено — бел.прев.

175

Лот — библейски герой, чиято жена въпреки Божията забрана погледнала назад и се превърнала в статуя от сол — бел.прев.

176

Lepopodium — вид папрат, заешки уши — бел.прев.

177

Lysimachia fenella — вид пълзящо растение от рода на примулите, ленивче — бел.прев.

178

Plantago nonanthos — вид живовляк — бел.прев.

179

Основател на Френската академия е херцог Арман-Жан дю Плеси, кардинал Дьо Ришельо (1585 — 1642). Маршал Дьо Ришельо е негов праплеменник — бел.прев.

180

Емануел-Арман Д’Егийон (1720 — 1788) — министър при Луи XV. Имал е сериозни сблъсъци със съда в Бретан, където известно време е бил управител — бел.прев.

181

Луи-Рене дьо Ла Шалоте (1701 — 1785) — водач на съпротивата на Съда, противник на йезуитите. Бори се усилено срещу господин Д’Егийон — бел.прев.

182

Прякор на Луи XV — бел.прев.

183

Става дума за Арзас, който умеел да се възползва от слабостта на неприятелите си. Така той създал и царството си през II в. пр. Христа върху територията на част от днешен Иран и Месопотамия — бел.прев.

184

Гийом Дюбоа (1656 — 1723) — министър на външните работи, през 1718 осигурява мир чрез Четворния съюз. През 1722 г. кардинал Дюбоа става премиер-министър — бел.прев.

185

Casus belli (лат.) — повод, причина за война — бел.прев.

186

Габриел — име на семейство френски архитекти. Тук става дума за Жак-Анж Габриел (1698 — 1782). Освен Малкия Трианон той е проектирал операта, военното училище, площад „Луи XV“ (днес „Конкорд“) и др. — бел.прев.

187

Ришар Мик (1728 — 1794), френски архитект — бел.прев.

188

В тази част на романа Дюма нарича Жан ту граф, ту виконт. Исторически Жан дю Бари е бил граф — бел.прев.

189

Имало е обичай с такива речи да се казва на краля, че някой издаден декрет не е особено удачен — бел.прев.

190

Седмичен вестник, основан през 1672 г., със заглавие „Меркюр дьо Франс“. Сменя много пъти заглавието си, но винаги запазва думата „Меркюр“. През 1717 г. например се нарича само „Меркюр“ — бел.прев.

191

Ланж е едно от имената на Жана, взето от монашеското име на баща й. Ланж означава ангелът, а анж — ангел — бел.прев.

192

Читателят вече е срещал герой от същия род и със същото име в романа „Кралица Марго“. Там то беше транскрибирано Муи. И тук, както и при още някои имена има разлика поради различното гледище на преводача — бел.прев.

193

Quolibet — подигравка, шега, каламбур — бел.прев.

194

Interim — временно изпълняване на длъжността от друго лице — бел.прев.

195

В задълженията му влизало организиране на спектакли. На френски титлата е жантийом дьо шамбр, нещо като камериер — бел.прев.

196

Едуард Бомстън — герой на Русо от „Новата Елоиза“ — бел.прев.

197

Герой от едноименен роман на Ален-Рене Льосаж (1668 — 1747). Куция дявол прониквал във всяка къща и изненадвал стопаните й — бел.прев.

198

Кралският съд — бел.прев.

199

Пер — най-напред титла на кралски васал, предан на короната, после титла на благородник, чиито владения са издигнати в перство. Едва през 1814 г. с тази титла се отличават членовете на Горната камара на Парламента — бел.прев.

200

Жак Кало (1592 — 1635), френски гравьор и художник — бел.прев.

201

Атила (395 — 453 г. сл. Хр.) — владетел на хуните. Понеже победил императорите, нарекъл себе си Бич Божи — бел.прев.

202

Извънредно заседание на Съда, на което присъствал кралят, се наричало ложе на правосъдието — бел.прев.

203

По съвет на пазителя на печата Мопу Луи XV заточава Кралския съд през 1771 г. и създава на негово място Кралски съвет. Адвокатите отказват да пледират в него и получават народната подкрепа. Луи XVI възстановява Съда веднага след качването си на престола — бел.прев.

204

Така се наричали членовете на религиозни секти през XVII век — бел.прев.

205

Vitam impendere vero — Да посветиш живота си на истината — бел.прев.

206

В тази глава за първи път след уводната част на романа Дюма се връща към темата за масонството. Авторът споменава тук за идеи, идващи от Германия, и всъщност има предвид тайна организация, основана през 1776 г. от Адам Вайхаупт и забранена от баварското правителство през 1785 г. След тази дата организацията се приютява във Франция, но намира малко последователи. Що се отнася до страховете на Русо от масоните, те просто изразяват разпространяваните ужасни измислици за отмъщенията им на изневерили техни съмишленици — бел.прев.

207

Филип Хубави (1268 — 1214) — крал на Франция. Синовете му са Луи льо Ютен, или Луи X (1289 — 1316), Филип льо Лонг, или Филип V (1293–1322), и Шарл IV Льо Бел (1294 — 1328) — бел.прев.

208

Анри II Хубави (1519 — 1559) — крал на Франция, съпруг на Катерина Медичи. Синовете му Франсоа II (1544 — 1560), Шарл IX (1550 — 1574) и Анри III (1551 — 1589) са герои на Дюма от романа му „Кралица Марго“ — бел.прев.

209

Марат е автор на научния труд „За човека, или влиянието на душата и тялото“ — бел.прев.

210

Игнас Гийотен (Гилотен) (1738—1814) — френски лекар, привърженик на смъртната присъда и конструктор на гилотината, която влиза за първи път в действие на 25 април 1792 г. — бел.ред.

211

Героиня от операта на Русо „Селският гадател“ — бел.прев.

212

Ultima thule — на ръба на силите, последен предел — бел.прев.

213

Аполон накарал да одерат жив фригийския цар Марсий за това, че се осмелил да се състезава с него — бел.прев.

214

Всъщност преводът на граф Дьо Прованс също не е точен. Най-близкият превод е „властническа краткост“ или „заповедническа краткост“ — бел.прев.

215

Бозир съчетава думите бо — красив, и сир — господар. — бел.прев.

216

Богът се влюбил в Аретуза, докато тя се къпела в реката. За да я спаси, богинята Диана превърнала и нея в река, но Алфей влял водите си в тези на Аретуза — бел.прев.

217

От френски белка и хитрец — бел.прев.

218

Протей — син на Посейдон, надарен от баща си с дарбата да променя външния си вид — бел.прев.

219

Бенвенуто Челини (1500 — 1571) — италиански скулптор, художник на миниатюри и златар, привлечен в двора на Франсоа I — бел.прев.

220

Според легендата философският камък е открит от прочутия алхимик Никола Фламел, за когото вече стана дума в романа. Този среден по големина камък с кървавочервен цвят имал свойството да превръща всеки друг метал в злато, а също и да дарява с безсмъртие — бел.прев.

221

Фаон — древен жител на остров Лесбос, който превозил Афродита с лодка, без да й вземе пари. Богинята му дала еликсир, благодарение на който станал чудно красив и всички жени се влюбвали в него от пръв поглед. Влюбила се и Сафо, но той я отхвърлил и в отчаянието си тя се хвърлила в морето — бел.прев.

222

Калибан — герой на Шекспир, чудовище бунтар, който от създаването му около 1611 г. до наши дни е претърпял най-много метаморфози под перото на различни писатели, с четката на различни художници и в интерпретацията на различни актьори — бел.прев.

223

Реторта — съд за лабораторни опити подобен на колбата, но с криво и извито гърло — бел.прев.

224

Влъхви — добри магьосници. Тримата влъхви са Балтазар, Мелхиор и Гаспар, представители на различни езически религии. Идват да поздравят Младенеца при люлката му — бел.прев.

225

Фегор или Ваал-Фегор — идол на моавците, свързан с плодородието и разврата. Изобразяват го като фалос (библ.). Подобни божества има у персите, гърците, римляните и индусите — бел.прев.

226

Гад — син на Яков, който дава името на племе, обитавало земите на запад от река Йордан, вероятно на североизток от Мъртво море — бел.прев.

227

Французите смятат Версай за замък и го наричат шато, но в много преводи на френски автори на български език е предпочетен преводът дворец, тъй като Версай е постоянна резиденция на френските крале и е логично да бъде назован така — бел.ред.

228

Клод Луи Ектор, херцог Дьо Вилар (1653 — 1734) — маршал на Франция — бел.прев.

229

Quid — какво (лат.) — бел.прев.

230

Според древните гърци тези птици прелетявали огромни разстояния, за да си построят гнездата на сигурно място, и затова се считали като предвестници на добри времена и щастливи събития — бел.прев.

231

Егийон на френски език означава жило на пчела, а също и остен — бел.прев.

232

В скандинавската и в германската митология — дух на въздуха — бел.прев.

233

Андре-Шарл Бул (1642 — 1732) — парижки мебелист. Създател е на мебели от мозайка, покрити със седеф и мед, често инкрустирани и с бронз — бел.прев.

234

Автобиографично нравоучително четиво — бел.прев.

235

Русо умира в имението на маркиз Дьо Жирарден, което е в Ерменонвил. Днес Ерменонвил се нарича Нантьой льо Идуен и е главен град на департамента Оаз — бел.прев.

236

В оригинала — billets de caisse. Френската национална банка издава за първи път бонове около 1800 г. — преди да пусне в обращение банкноти. Има сведения за менителници в Ним, под чието учредяване са се подписали собственици на работилници, банкери и търговци — около 1790 г. В романа „Тримата мускетари“, чието действие се развива през 1627–1630 г., също срещаме billet de caisse, сполучливо преведено от Йордан Павлов с „бон“: херцог Дьо Бъкингам плаща на бижутера си с бон за хиляда пистола — бел.прев.

237

На френски език думата maitresse означава и господарка, и любовница. Очевидно тук Жилбер е изкушен да я употреби във втория смисъл — бел.прев.

238

Голям булевард по брега на река Сена, създаден през XIV в. от Мария Медичи, която кара да засадят дървета върху блатата. Днес булевардът носи името „Булевард Албер I“ — бел.прев.

239

Тиренско море е част от Средиземно море, между Апенинския полуостров, Корсика, Сардиния и Сицилия. Оттам е минал Еней на път от Троя към Лациум — бел.прев.

240

След заминаването на Еней от Картаген Дидона изпада в крайно отчаяние и напразно се бори с него, преди да се самоубие — бел.прев.

241

Прочут кей и булевард в Париж — бел.прев.

242

Виле-Котре — главен град на кантона Ен, родният град на Дюма — бел.прев.

243

Кочияшът (или пощальонът) обикновено язди един от впрегнатите най-отпред коне — бел.прев.

244

Жан-Батист Грьоз (1725–1805) — френски художник, прочут с моралистичните си сюжети. Сред по-известните му картини са „Счупената стомна“ и „Бащиното проклятие“. Автор е и на портрети — бел.прев.

245

Цезар пресича реката Рубикон, когато тръгва към Рим за решителна битка с Помпей. Думите са: „Жребият е хвърлен.“ Оттогава да пресечеш Рубикон означава да направиш не само решителна, но и необратима стъпка — бел.прев.