Гост

Изчезналото шимпанзе

Съобщение, предадено по радиото и телевизията:

„През нощта на осемнадесети юни от зоопарка е изчезнало мъжко шимпанзе на име Джим. Молим всички, които го видят, да съобщят в дирекцията на зоопарка, в службата за защита на природата, в милицията.“

Минаха два дена. Никой не съобщаваше за шимпанзето Джим. С търсенето на изчезналата маймуна освен възрастните се заловиха и учениците от града — членове на кръжоците по естествознание. Така бяха открити избягалото от един училищен зоокът дресирано мече Костя, заселилото се в новия парк семейство лосове и изгубената от близкия совхоз крава…

Чак на шестия ден попаднаха по следите на Джим. Туристи, които обикаляли историческите места, чули през нощта в гората викове, трясък на клони, шум от борба. Разтревожени, те излезли от палатката. Внезапно на обления от лунна светлина хълм за няколко секунди се появили странни фигури. Едната от тях — ниска, приведена, с дълги ръце — приличала на маймуна. В стремежа си да избяга тя скочила към едно дърво. Срещу нея изтичала другата фигура. Чули се звуци от удари в метал, скърцане, ужасен вик, стон…

На въпроса, защо фигурите са им се сторили странни, туристите — те бяха четирима, включително и едно осемгодишно момче, — в един глас отвърнаха, че само едната от тях изцяло приличала на човешка. А втората, макар и да приличала на нея, по нещо се различавала.

— По какво именно? — попита следователят.

— По движенията — отвърна единият от туристите. — Някак твърде резки…

Той помисли няколко секунди и добави:

— И твърде бързи…

С помощта на отрядниците милиционерите претърсиха гората. Шимпанзето беше намерено в едно дере. Единственото оцеляло око на маймуната неподвижно гледаше към небето. Черепът беше отворен. Върху тялото откриха няколко разреза — толкова майсторски, сякаш беше правена аутопсия върху анатомическата маса в някоя клиника…