Границите на безкрая

ТРИ

— И какво стана с момичето-вълк? — попита Илян след продължителна хипнотизираща тишина.

— Ами… всичко тръгна добре. Скоро тя стана сержант. Хирургът на флота й предписа някакви лекарства, с които забави малко метаболизма й.

— Това ще удължи ли живота й?

Майлс вдигна рамене.

— Бих желал да зная. Може би. Във всеки случай — надявам се.

— Добре. — Илян се размърда. — Трябва да ти напомня, че остава да разкажеш и за Дагула. Единственият рапорт, който получих от теб преди да последват другите ти акции беше, хм, онзи, който изпрати от Махата Соларис. Изключително кратък.

— Той трябваше да е предварителен. Мислех, че скоро ще мога да ти докладвам лично.

— Това не е проблем… във всеки случай не и за граф Ворволк. Дагула, Майлс. Разкажи за Дагула и после можеш да поспиш.

Майлс уморено се намръщи.

— Всичко започна съвсем просто. Както и с Джексън Хол. После нещата малко се пообъркаха. А след това съвсем се объркаха…

— В такъв случай започни от началото.

— Началото. Господи! Добре…