… и се роди вещица - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Робърт Хауърд (Писмо до Немйдия) #4

Писмо до Немйдия

Вече много, много години ученият Астреас пътуваше, за да изучава живота и обичаите на хората в далечните източни земи. Събирайки мъдрост и познание, той често пишеше на приятеля си в родната Немйдия — мъдреца Алкемид. Ето какво гласеше едно от последните писма на Астреас:

„Скъпи приятелю, трудно би ми повярвал, ако ти кажа колко катастрофално се промениха нещата в Кауран, откакто кралицата сключи съюз с Констанциус (част от събитията вече ти описах в миналото писмо). Минаха вече седем месеца оттогава, а на мен ми се струва, че самият дявол се е измъкнал от ада и е дошъл в Кауран. Изглежда Тарамис напълно е полудяла. По-рано бе известна със скромност, честност и справедливост. Сега е точно обратното. Личният й живот е направо скандален и думата «личен» тук въобще не е точна. Кралицата дори не си прави труда да прикрива оргиите, които организира в двореца. Това са безкрайни пищни гуляи и разврат, в които по принуда включва и придворните си дами, току-що омъжените жени, дори девиците. Самата тя не си направи труда да се омъжи за Констанциус, който въпреки това седи до нея на кралския престол и управлява. Той живее по същия начин, а неговите офицери не остават по-долу от тях. Когато им се прииска да изнасилят някоя жена, не се съобразяват нито със семейното й положение, нито с възрастта или протестите й. Опустошеното кралство стене под непосилни данъци, селата са обрани до шушка, търговците ходят облечени в парцали, защото нищо друго не им е останало, а и на това са доволни, тъй като поне са успели да спасят кожата си.

Стотици години вече зуагирите нападат безуспешно кауранците и сега са ужасно разлютени, че градът е превзет от техните западни съплеменници. Между хората се приказва, че тази естествена вражда се подклажда допълнително от някакъв човек, бивш капитан от кралската гвардия. Навремето Констанциус заповядал да го разпънат на кръст в пустинята, но по някакъв странен начин капитанът успял да се освободи и да тръгне със скитащите зуагирски скотовъди. Самият той бил също варварин, но от северозапад. Казва се Конан и е от онези известни със свирепата си необузданост кимерийци, с които нашите войски няколко пъти имаха нещастието да се сблъскат и платиха много скъпо за това (спомни си битката при Ванарий!). Та същият този човек станал дясна ръка на хазашкия авантюрист Олгерд, който се появил по тукашните земи, идвайки от север и успял да си извоюва военния чин в едно от зуагирските племена. Ширят се слухбве, че през последните месеци бандата на Олгерд се е разрастнала неимоверно много и, по всяка вероятност под влиянието на Конан, имала намерение да нападне Кауран. При всички случаи в тази работа трябва да има пръст кимериецът, защото зуагирите нямат никакъв опит в обсадата на крепости и не притежават стенобойни машини. Освен това от многобройните си военни набези в миналото за всички е ясно, че неорганизираните номади са безсилни срещу добре въоръжените и обучени шемитски войници. Навярно гражданите на Кауран с радост биха посрещнали чергарите, защото при всички случаи те няма да се отнасят с тях толкова жестоко, колкото сегашните им поробители, а вероятно биха предпочели всички да умрат, отколкото да търпят повече тези ужасни страдания и унижения.

Право да ти кажа, не мога да мисля повече за тази жена като за нормално човешко същество. За мен тя е някакъв хищен изрод, който с удоволствие се въргаля сред човешко месо и оглозгани кости. Този факт може Да разруши вярата ми в божествата, които почитаме — как могат да позволят такова нещо!

Тя възвърна човешките жертвоприношения! Откакто се едуши с Констанциус, повече от петстотин мъже, жени и деца загубиха живота си върху олтара на новия храм, който тя нареди да се построи. При това сама извършваше жертвоприношенията!

За повечето от тези нещастници обаче бе отредена много по-ужасна смърт. В криптата под храма Тарамис отглежда някакво чудовище. Откъде се е появило, как изглежда — това никой не знае. Хората разказват, че малко след като потушава бунта на войниците срещу наемниците на Констанциуе, кралицата прекарва цяла нощ сама в храма, охранявана от група нейни хора. По някое време над постройката започнал да се издига стълб от дим с отвратителен мирис. Цяла нощ над града се носели френетичните викове и заклинания на Тарамис. В тях се преплитали стенанията на измъчваните жертви/И към всичко това сутринта се прибавил някакъв нов звук — прегракнало, съскащо, неприличащо на нищо човешко, смразяващо кръвта стенание.

Като сравнявам сегашното поведение на Тарамис с това отпреди седем месеца, съм склонен да повярвам на мълвата, че в тялото й се е вселил самият дявол. А един младеж на име Валери твърди нещо друго: че това не е Тарамис, а някаква вещица, приела нейния образ. Истинската Тарамис, обичаната от целия народ кралица, незабелязано е била отстранена и затворена в някоя от дълбоките тъмни подземни килии на двореца, а лицето, което сега управлява Кауран, е зла магьосница. Младежът се кълне, че ще открие истинската кралица, ако е останала още жива. Опасявам се обаче, че самият той ще стане поредната жертва на Констанциуе. Валери е участвал в бунта на кралската гвардия, преживял е масовата сеч след него, успял да избяга и се укрие. Твърдоглаво отказва да напусне града и да отиде на по-сигурно място. Срещнах се с него точно по това време и тогава той ми разказа за своите подозрения. След което неочаквано изчезна и не се появи. Много се безпокоя да не е попаднал в лапите на дворцовите шпиони.

Вече трябва да привършвам писмото. Нямам друг начин да го изпратя, освен чрез пощенските гълъби. Те отнасят писмата до границата на Кот. Там ги поемат специални конници, които ги предават на водачите на керваните през пустинята и накрая ги получаваш ти. Трябва да побързам и да пусна гълъба, докато е още тъмно. Утрото наближава, звездите заливат със сребърна светлина терасите на кауранските къщи. Градът е потънал в потискаща тишина. Само в далечината звучат странни удари на барабан. Не се съмнявам, че там някъде, в зловещия храм е Тарамис, подготвяща за своето чудовище поредната порция храна и измисляща някакви нови ужаси.“

Що се отнася до Тарамис, Астреас малко се лъжеше. Тази, която от месеци се представяше пред света за кауранска кралица, в този момент се намираше дълбоко под царските покои, в една влажна и ледена килия, осветена от димящи факли. Пробягващите светлини и сенки само подчертаваха Огромното несъответствие между ангелската й красота и жестокия блясък в очите.

На голия каменен под в нейните крака лежеше сгърчено някакво полуголо, покрито с дрипи тяло.

Саломе гнусливо го подритна с върха на обшития със злато сандал и ехидно се усмихна, когато то потрепери.

— Не ти ли харесват грижите ми, мила сестрице?

Въпреки кошмарните седем месеца затвор, въпреки окъсаните си дрехи, Тарамис все още не бе загубила красотата си. Тя не отговори на язвителната забележка. Само склони глава като човек, свикнал да понася унижения и подигравки. Тази кротост обаче не зарадва Саломе. Захапа устна и недоволно затактува със сандал по пода, като намръщено гледаше неподвижната девойка пред себе си. На гърба й леко се люлееше брокатено наметало, което небрежно бе преметнала през едната си ръка, а в другата стискаше някакъв пакет.

Фалшивата кралица си бе облякла фрапираща пищна рокля, ушита по модата. Наниз от диаманти проблясваше около глезените й, прикачен към връзките на сандалите. Гърдите бяха прикрити единствено от цветчета скъпоценни камъни, свързани със златни нишки. При всяко движение се чуваше лекото звънтене на златните гривни по ръцете и краката. Косите й бяха подредени във висока шемитска прическа, а около ушите проблясваха в пъстри цветове златни халки с нефритови висулки. Върху бедрата на Саломе свободно падаше съвсем прозрачна копринена пола, придържана от колан, обсипан със скъпоценни камъни. Цялото й облекло беше цинична подигравка срещу обществените норми.

Неочаквано Саломе се наведе, хвана сестра си за косите, рязко дръпна главата й назад и я погледна в лицето. Тарамис отвърна на погледа без да помръдне нито един мускул на лицето.

— Виждам, че сълзите ти нещо са попресъхнали, драга сестрице! — изсъска Саломе.

— Вече не можеш да изцедиш от очите ми нито една сълза! Прекалено често се наслаждаваше на представлението, в което кралицата на Кауран със сълзи на очи те моли за милост и съчувствие! — отвърна Тарамис. — Разбирам, че досега запази живота ми с единствената цел по-дълго да ме мъчиш и унижаваш — затова измисляше мъчения, които не могат да убият или осакатят. Но вече не се страхувам от теб. Ти унищожи и последните следи от надежда, страх и срам… Хайде, ела име убий, защото никога повече няма да пролея и една сълза, за да те зарадвам, ти дяволско изчадие!

— Надценяваш силите си, миличка! — замърка като котка Саломе. — Досега измъчвах само твоята гордост, смачквах достойнството ти. Забравяш обаче, че за разлика от мен, ти можеш да изживяваш огромни душевни терзания. Показваше ги, когато се забавлявах да ти описвам драматичните преживявания на твоите поданици. Днес съм ти донесла едно много по-силно доказателство за моята кралска дейност. Знаеш ли, че твоят предан канцлер Кралид се завърна от Туран и моите войници веднага го арестуваха?

Тарамис пребледня:

— Какво си му направила?

Вместо отговор Саломе измъкна пакета, който криеше в гънките на плаща си. Отметна копринената покривка и го вдигна пред очите на Тарамис. Беше главата на млад мъж с лице, изкривено от ужасна гримаса — смъртта го беше настигнала в момент на адски мъки.

Тарамис сърцераздирателно изкрещя, като че ли прободоха сърцето й с кинжал.

— О, Иштар! Та това е Кралид!

— Точно така. Опитваше се да бунтува хората. Разправяше, че това, което казва Конан, е истина. Че аз не съм ти! Как биха могли тези нещастници да се опълчат срещу въоръжените шемити?! С камъни и тояги ли? Хм, глупости! Сега обезобразеното му тяло е хвърлено на скитащите кучета по пазара, а после огризаните му кости ще намерят градинския канал. Ай-ай, сестричке! Май виждам сълзички — значи не си забравила съвсем да плачеш? — засмя се Саломе садистично. — Много добре! Оставих душевните мъки за накрая — отсега нататък ще имаш повече такива преживявания!

В светлината на факлите, с отсечената човешка глава, вдигната над падналата жена, Саломе наподобяваше някакво неродено от човек създание. Тарамис не вдигна повече глава. Беше притиснала лице към каменния под, раменете й се разтърсваха от отчаяни хлипания, а малките й бели юмруци безпомощно удряха хладните камъни.

Саломе се запъти към вратата, съпроводена от тихото подрънкване на украшенията по тялото й.

Малко по-късно мина по кривуличеща уличка и след една малка тайна вратичка се появи под свода на огромна каменна арка, водеща към вътрешния кралски двор. Чакаше я един шемит с широки рамене и намръщено чело. Огромна черна брада покриваше блестящата броня върху гърдите му.

— Е, плака ли? — гласът му звучеше като ръмженето на мечка, като тътен от далечна буря. Беше един от малцината, които знаеха тайната на кауранската кралица, генерал в наемните войски на Констанциус.

— И то доста, Кумбанигаши! Има една чувствителна област от психиката й, която не бях пипала… Ела насам, пършиво псе! — обърна се Саломе към един просяк, навъртащ се наоколо.

От уличния прахоляк излезе един невероятно изпокъсан и мръсен, с кичури сплъстена коса млад мъж. Саломе му подхвърли отсечената глава:

— Вземи това и го хвърли в най-близкия канал!

Просякът бързо се отдалечи с понакуцваща походка.

Генералът се обърна към кралицата и гласът му се понесе по тясната уличка като грохот на гръмотевица:

— Не разбирам защо трябва да пазиш още всичко в тайна. Вече седиш толкова здраво на кауранския трон, че няма от какво да се страхуваш. Защо тези каурански глупаци най-после да не разберат истината? Все едно са напълно безпомощни. Открий им коя си! Извади любимата им кралица и заповядай да й отсекат главата на централния площад!

— Не, Кумбанигаши, още не!

… Вратата с трясък се затвори. Просякът още седеше в двора с отсечената глава в ръце. Наоколо беше съвсем пусто. Никой не беше забелязал как потрепера, когато чу последните думи на шемитския генерал. Нито че силните му мургави ръце странно контрастираха с жалостивия му външен вид.

— Знаех си аз — знаех, че е жива! О Кралид! Твоята мъченическа смърт не отиде напразно! Значи е затворена в подземните килии. О, Иштар, ако си милостива богиня, помогни ми! — шепнеше разгорещено момъкът.