Христо Ботйов (Опит за биография) - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Захари Стоянов (ч. notes)

1

Хайдути. Гл. статията „Примери от турско правосъдие“.

2

Да живей.

3

Гледай книгата „Четите в България“.

4

Погрешно е казано в изданията на Манчева „1879“ г.

5

Тук му е мястото да забележим, че всяко Ботйово стихотворение си има своята история и причина, не без повод и хамен току-така е написано, от гевезелик и нямане какво да прави. По-надолу ще говорим обстоятелствено по тоя предмет.

6

В първото свое появяване на литературното поле Ботйов е писал относителните местоимения без членове. Това по примера на Раковски може би. А останалото му правописание е на Л. Каравелова.

7

Редактор Ив. Касабов.

8

Домбровски (Ярослав) е поляк. Дете още, бил взет от своите родители и даден във военното училище на благородните, наречено Константиновско, заедно с други млади поляци. Целта на император Николая е била, щото те да забравят своята народност. На 17 год. бил артилерийски поручик, бил се по Кавказ и после постъпил и свършил военната академия и назначен във варшавския гарнизон. Тук той станал член от революционния Центр. комитет на полските патриоти. Хванали го до въстанието и го осъдили на смърт, но по нямане още по-сериозни следи — бил опростен и изпратен в Сибир на 15-годишно заточение. Сполучил после и избягал. В борбата на парижаните с Версайл той предложил на първите своите услуги, т.е. на комунарите. Назначили го командантин на Париж. Неговата енергия и хладнокръвието му поразили не само парижкото население, но и неговите врагове. Тиер и министрите му не един път се опитвали да го подкупят, но със срам трябвало да се съзнаят, че Домбровски не е човек от тяхната нравствена страна. Домбровски падна убит на барикадите. Не е чудно, че Флореско, тайнственият другар на Ботйова, е бил под командата на Домбровски.

9

Първото издание — „Дума“ — е: До либето ми, а във второто — До моето първо либе.

10

Неизвестно коя е тая М. И. Г-ва.

11

Ботйов бил трърде доверчив човек. Той повярвал на Георгеско, че е мъченик за идея, и щом се запознал с него, пише на К. Тулешкова: „Намерих един приятел, влах, който е бил преди три години прокурор. Разказах му моя план. Той го одобри и ми отговори, че и той е отчаян, защото нямало на тоя свят правда. Покани ме да му стана другар“.

12

Бае Киро говори, че няма известие от тая работа, но ние знаеме от вярно място, че с неговата ръка е написано писмото под диктовка на Ботйова.

13

Според К. Тулешкова това съдилище било фокшанското. Ние не спорим.

14

Германският поет Хайне видял на оня свят, че папа Григория VII ядял из едно корито човешки лайна.

15

Книга, която бил превел Дарсов.

16

Книга, която превел Ботйов.

17

Известният на читателите Волов действително по това време за някоя си българска мома Василка, която любела един френец от шуменската станция, беше пуснал в ход комитетските работи, беше излязъл извън границиге на предпазливостта Затова го и арестували

18

Стамболов беше по онова време заместник на Левски, А Кънчева, Узунова и пр

19

Обретенов от Русе.

20

Михаил Герков, познат шарлатанин в комитетските работи, а по-после руски шпионин.

21

Когато се появил прокурорът в печатницата със своите комисари и жандарми, Каравелов с перото в ръка, несчесан и неумит, както за винаги, незнающи ни една дума по румънски, не ходил и нямал никога работа с полиция и правителство, скочил с перото в ръка и захванал „Ботйов, Ботйов, моля ти се, вземи работата отгоре си! Вземи я да ме отървеш, аз ме не бива никак за тия работи.“ Ботйов, който се случил там, изстъпва се гладиаторски пред прокурора и му заявява тържествено, че той се намира пред хората, на които румънската земя е дала прибежище да защищават правата на 7 000 000 робове! Устата на Ботйова, които приличали на вулкан, накарали прокурора да го попита как му е името. А нещастният Каравелов стоял до стената с перото в ръка. Не бил той Ботйов, нито пък Ботйов бил Каравелов.

22

Тоя Адженов е бил действително човек с нечиста душа. Колкото парици спчелил Л Каравелов със своето перо, дал ги Адженову уж с лихва, но като човек, невежа в комерческите дела, не му взел никакви разписки Адженов отказа после, че нито познава Каравелова, нито пък е вземал пари от него.

23

Ония господа, които обвиняват Каравелова, че скрил или предал на сърбите комитетската кореспонденция, можат да вземат акт от думите на Ботйова, че Каравелов, като познат вече на румънските власти, щом се е осещало, че ще става някакво претърсване, давал кореспонденцията другиму, както сега я е дал Адженову.

24

Колкото и да питахме, не можахме да научим по какъв повод, с какви средства и сила е щял Л. Каравелов да направи това зло на нашия герой, т.е. да накара влашкия трибунал да го осъди и заточи в рудниците. Може би да е било по въпроса за револверите.

25

За тая нещастна аритметика читателите знаят вече.

26

Книгата от Иловайски носи заглавие „За славянското произхождение на Дунавските българи“, превод от руски, стр. 119, печатана в 1875 г. Ние мислехме, че е Каравелов превод, защото е казано на коричките: „Издава дружеството за разпространение пол. знания“, а тя излиза Ботйова. В края е на правено твърде важно примечание от него против доводите на Иловайски.

27

Тоя Петков е бил Панайот Семерджиев, умрял по-после — в 1876 г. — на въжето в Търново. Младо момче, поклонник на теориите и доктрините, предлагал Ботйовъ неща неосъществими.

28

Янко Ангелов, ученик по онова време в Букурещ и приятел на Ботйова.

29

Михаил.

30

Каравелов.

31

Данаил Хр. Попов, родом от Плевен, от дълго време търговец в Т. Мъгуреле, гдето се намира и досега. Забележителен е тоя български патриот. Между България, между апостолите на свободата и румънските българи патриоти и Белград — той е бил комисионерът. Кореспонденциите на Левски, А. Кънчева, Д. Общия, на частните комитети с централния и П. Хитова в Белград — Данаил Попов е бил ключът. Който е искал да знае какво става и България, кой апостол где се намира и пр., то е трябвало да се пита Данаил Попов. Тая негова деятелност се простира от 1867–1877 г. Като него е бил още Д. Горов в Гюргево.

32

Стоян Заимов, който по онова време издаваше в Браила вестник Михал, действително парцалче, гдето се псуваше Л. Каравелов нецензурно. Вижда се работата, че Данаил Попов се е възмутил и е писал Ботйову, та затова му отговаря, че му е „натъркал вече носа“.