Икономика на свободния софтуер

Всъщност, на практика свободният софтуер не е безплатен — той просто е евтин до пренебрежимост. Причините са следните:

2.1. Количества и цена.

Във всеки бизнес по-голямото количество означава по-ниски цени. В информационните технологии обаче това важи повече от навсякъде другаде.

Себестойността на една стока включва два компонента: създаване на продукта, и производство на конкретната бройка. Първият се плаща само веднъж, вторият — за всяка бройка. Следователно, колкото повече бройки, толкова по-малко себестойност за създаване се пада на отделната бройка.

Относителният размер на двата компонента е различен за различните стоки. При производството на бензин например почти няма себестойност за създаване на продукта — технологиите са отдавна известни, усъвършенстванията са минимални. Софтуерът е на другия край на скалата — почти 100% от себестойността му е за създаване на продукта, останалото е печатане на СД-та. Така че при големи обеми себестойността за създаване за бройка е пренебрежима. А свободните неща лесно достигат големи обеми.

2.2. Комодитизация и количества.

Комодитизация се нарича групирането на пазара около определен продукт. Колкото по-добър и по-евтин е продуктът, толкова повече клиенти привлича. Това пък води до още по-добро качество и по-ниски цени — в случая, на свободния софтуер.

На софтуерния пазар комодитизацията е много силна и поради нуждата от добро взаимодействие. Доброто взаимодействие между отделните компоненти беше основната причина Майкрософт да завладее софтуерния пазар. Сега свободният софтуер започва да го предлага, при още по-ниска цена, и привлича клиентите.

2.3. Високо качество.

Където гледат много очи, недостатъците се виждат лесно. Тъй като изходният код на свободния софтуер — неговият дизайн, план и реализация — са достъпни за всеки, както за оглед, така и за коригиране, дефектите се виждат и изчистват много бързо. Тежките, естествено, са най-първи: при откриване на сериозни уязвимости в свободен софтуер обикновено проблемът бива отстранен в течение на няколко часа до ден-два. При комерсиалния това време рядко е под седмица, а понякога е години.

Високото качество не свършва дотук. Нужните възможности винаги биват реализирани приоритетно и с максимално желание, по много проста причина. Свободният софтуер се създава обикновено от потребителите си — той е нещо, писано не за продажба, а за себе си. Стока е само впоследствие.

Най-сетне, при свободния софтуер рекламата в стил „оправдана лъжа“ е антиреклама. Когато всеки може да види с очите си, че нещата не са каквито ги описват, да излъжеш е начин да загробиш продукта. Затова свободният софтуер създава атмосфера на честност и откровеност.

2.4. Цената на създаване като „заплащане на лиценз“

Разходите за свободния софтуер се заплащат от създателите му, чрез труд (ако са програмисти), или пари (ако не са, и плащат на програмисти). В известен смисъл, те са нещо като заплащане на лиценз за използването му.

Оттук обаче тръгва разликата. Ако някой има нужда от още нещо, той ще заплати с труда си само това нещо — тоест, цялото ще му излезе много по-евтино. Другите автори пък ще получат добавката безплатно, и тя ще намали техния разход за „единица продукт“. Ако авторите са повечко, цената за всеки почва да става твърде ниска в сравнение с полученото.

Интересен елемент тук е балансът на разходите. Ако създаването на някаква програма е твърде скъпо за един, но останалите чакат да я получат наготово, тя никога няма да бъде написана. Ако от нея няма реална нужда, толкова по-добре. Ако обаче има, най-нуждаещите се ще бъдат принудени да се договарят да споделят цената, докато тя не стане приемлива. Това довежда до изключително ефективно менажиране на ресурси на ниско и разпределено ниво — менажиране, пред което стандартният модел на големите софтуерни компании изглежда като тоталитарна икономика пред пазарна. Резултатът е далеч по-висока ефективност на производството, и съответно по-ниска себестойност на продукта.

2.5. Гъвкаво и честно разпределение на разходите.

Друга една причина е, че свободният софтуер, поради механизма си на разработка, предлага много гъвкаво и честно разпределение на разходите за създаването му.

Не всички автори плащат еднакво за всичко. Нужните на всекиго части получават подкрепа от всекиго. Модул, нужен на само един автор, би получил подкрепа само от него. Тези, които имат по-силна нужда от даден модул, допринасят повече от тези, които имат по-малка.

Всичко това води не само до отлична ефективност, но и до честно разпределяне на производствените разходи. А това още веднъж допринася за честността и откритостта около свободния софтуер. Изобщо, откритостта при софтуера е както при хората — всеки вярва на откритите, и се съмнява в прикритите. Често основателно.

2.6. Неограничена взаимопомощ между създателите на свободен софтуер.

Съвременният строител не ходи да копае сам глината за тухлите, нито пък сече и дяла лично дърветата за дограмата. Той използва направо готови панели или дори цели модули. Точно така съвременният програмист не пише всичко от двоичен код на ръка — той предимно сглобява готови компоненти.

Ако създавате комерсиален софтуер, вие трябва или да напишете от нулата всички компоненти, които ще използвате, или да ги закупите, често на висока цена. И дори ако я платите, ще имате достъп до само малка част от съществуващите комерсиални компоненти (обикновено под 1%). А да закупите 100 различни компилатори и библиотеки с компоненти, да не говорим за това да си обучите персонала на всичките, ще направи програмата Ви недопустимо скъпа.

Когато пишете свободен софтуер, всички свободни компоненти на света са на ваше разположение — а те са колосално количество, и невероятно разнообразни. Просто избирате от тях най-доброто и най-подходящото. Това драстично сваля себестойността на готовия продукт. В добавка, подобрява качеството на компонентите — колкото повече се използват, толкова по-лесно се виждат и по-бързо се отстраняват недостатъците им. А оттам се подобрява и качеството на програмата ви, която ги използва.

Резултатът е интересен и от теоретична гледна точка. Една от важните причини за високата икономическа ефективност в създаването на свободен софтуер като цяло е правилното балансиране на конкурентния и кооперативния елементи в модела му. Дисбалансирането в полза на конкурентния елемент, което имаме при затворения софтуер, подобрява конкурентността му, но намалява ефективността на създаването му. Икономическите последствия са много, и много важни.

2.7. Невъзможност за установяване на монополни цени.

Дори когато се продава, свободният софтуер не може да се използва като инструмент за „изцеждане“ на клиента. Тъй като всеки може да го разпространява, постави ли някой кожодерски цени, другите ще го подбият и елиминират. Когато купувате свободен софтуер, плащате не именията и влоговете на еди-кой си, а реалния труд, вложен в продукта. Ако изобщо плащате, де.

В допълнение, свободният софтуер елиминира комодитизирането по фирми. Ако фирмата Х, произвеждаща комерсиален софтуер, успее да ви „зариби“, тя може да влошава качеството на услугите и да качва цените значително — да се прехвърляте тепърва на различен продукт ще ви излезе още по-скъпо. Подобрени и оправени версии пак можете да получите само от нея. Така че се налага да търпите.

При свободния софтуер могат да ви запазят като клиенти само с отлични качество и цени. Иначе твърде лесно преминавате към други. Печелят не размерът на фирмата или маркетинговите умения, а качеството на работата. А достъпният изходен код позволява точна преценка на реалното качество, докато системите със затворен код са в това отношение „черна кутия“. Това е чудесен стимул за подобряване на качеството и намаляване на цените.

2.8. Спонсориране от големи ИТ компании, правителства и т.н.

Големите ИТ фирми получиха горчив урок от това, че позволиха базовият софтуер да попадне в ръцете на монополист. Изгубиха милиарди, и позволят ли това да продължава, ще изгубят още повече. Затова и много от тях спонсорират създаването на свободен софтуер, като конкуренция на монополиста. По същество те инвестират в антимонополна защита — не платят ли 10-те стотинки разход за създаване на продукта за вашето копие, рискуват милиардите си. Ако сте техен мениджър, кое бихте избрали?

Подобно е положението на неизброими по-дребни софтуерни фирмички. Те също страдат от монополизма в базовия софтуер, и имат изгода той да изчезне. Приносът на всяка поотделно е малък, но са много, и сумарният им принос под най-различни форми е значителен.

Правителствата са в подобно положение. Никое не харесва идеята софтуерът му да бъде контролиран от една фирма. Особено ако е от друга държава, без значение колко приятелска. Също, за много правителствени цели софтуерът трябва да бъде 100% проверим дали не съдържа „задни вратички“ и шпиониращи подпрограми. Отвореността на свободния софтуер решава тези проблеми, и съответно по-богатите правителства го спонсорират.

Най-сетне, някои правителства чрез поддръжка за свободния софтуер улесняват създаването на местни „Силиконови долини“. Поне където не са прекалено подкупни за софтуерните монополисти.

2.9. Индиректно заплащане

Цената за едно копие от свободен софтуер клони към нулата, въпреки че цената за създаването му е огромна. Например общата стойност на GNU/Linux, въпреки цялата ефективност на свободния софтуер, е вероятно милиарди. На практика обаче тя се разпределя върху огромен брой автори и потребители, повечето от които плащат индиректно.

Дори при „безплатния“ вариант — просто да си прекопирате дисковете от приятел — вие покривате изцяло разхода за производството на вашето копие, без да го усетите (и вероятно без да протестирате особено. :-) А при такива големи количества този разход е преобладаващият.

Ако плащате на Интернет провайдер, най-вероятно част от парите ви отиват, пряко или косвено, за писане и поддръжка на свободен софтуер. (Не ми е известен български провайдер, който да не използва свободен софтуер.) Същото важи за всяка покупка на стока или услуга, в създаването на която участва свободен софтуер — а такива са все повече. Ако пишете такъв, съобщавате за грешки в него, или просто го хвалите пред приятели, това също е принос към него.

В крайна сметка, свободният софтуер не е истински безплатен. Той просто е приемливо евтин за тези, които го създават, и на практика безплатен за всички останали.