Имало едно мече…

Мама оздравяла

Една сутрин татко стегна колата. Той отиде в града да доведе мама. Тя била вече оздравяла.

Вечерта от училището припнах право у дома. Още отдалече видях колата сред двора. Сърцето ми затупа.

Посрещна ме баба и ме поведе към стаята. Оттам се чуваха гласове. Дошли роднини да видят мама. Влязохме. Покрай стената бяха насядали гостите. Малко встрани от тях, върху постелката, седеше мама.

Колко е отслабнала, колко е бледа, горката!

Не знаех какво да правя. Баба ме побутна по рамото.

— Иди — рече тя, — целуни ръка на майка си. Кажи й — добре дошла!

Аз пристъпих. Мама ми подаде костеливата си ръка. Целунах я. Тя ме помилва по лицето. От очите й закапаха сълзи.

От този ден в нашата къща се върнаха пак предишната радост и веселите дни.