Интимно предателство

Глава 20

Алиса се мъчи през цялата нощ. Морган неотлъчно седеше до нея и се опитваше да й вдъхне кураж. Никога не се бе чувствал толкова безпомощен както сега, като я наблюдаваше как страда, за да даде живот на детето им. На разсъмване тя заспа неспокойно и барон Уелс най-после успя да го убеди да слезе долу и да хапне нещо. Морган неохотно се съгласи, но отказа да напусне стаята. Донесоха му поднос със студени закуски и той се сви в ъгъла до малката масичка. Ядеше механично и въобще не усещаше вкуса на храната. Очите му не се отделяха от леглото, в което жена му се мяташе в съня си.

От лицето на Алиса бе изчезнала всякаква руменина, косата й бе мокра от пот. Силните болки от контракциите бяха изцедили силата й. Лекарят постоянно проверяваше температурата й и опипваше корема. Накрая притвори очи и тежко въздъхна.

— Трябва да направите нещо. — Мейвис стоеше наблизо и устните й се движеха в безмълвна молитва.

Бе изплашена. Алиса се бе борила толкова дълго, а почти нямаше резултат.

— Тя няма да издържи…

— Знам — едва чуто прошепна лекарят. — Ще трябва да говоря с дука.

Морган застана нащрек, когато баронът се приближи към него.

— Какво става? — попита той, преди лекарят да успее да проговори.

— Детето не е в необходимата позиция за раждане — обясни барон Уелс. — Това се случва често, само че бебето само се обръща. Надявах се и при този случай да е така. Но не стана.

— Какво може да се направи?

Баронът прочисти гърлото си:

— Страхувам се, че не много, Морган. Мога да се опитам да спася единия от тях. Ти ще трябва да решиш кой.

— Моята жена или детето ми? — невярващо попита мъжът и болката сякаш стисна сърцето му. — Ти искаш от мен да избера един от тях?!

— Има още една възможност — приближи се Мейвис. — Кажете му!

— Да — въздъхна лекарят. — Ако успея да обърна бебето със собствените си ръце. Но е много опасно. Възможно е да причиня повече вреда, отколкото полза. Но тя все пак ще има някакъв шанс да се справи.

— Правил ли си го преди? — Морган се хвана за тази последна надежда.

— Не — призна последният. — Пак повтарям, рискът е огромен.

Морган обърна глава и с невиждащи очи се взря в огъня. После се обърна към старата жена.

— Мейвис? — хрипливо прозвуча гласът му.

— Това е единственият им шанс, Ваша светлост. Виждате, че тя отслабна съвсем. Ако чакаме още, въобще няма да се справи. Нека докторът й помогне!

— Добре — спокойно каза мъжът, а сърцето му кървеше.

— Ще трябва да я държиш, Морган — разпореди се баронът. — Дръж я здраво, каквото и да се случи.

Изми грижливо ръцете си и нервно махна завивката от безпомощното тяло в леглото. После кимна към Морган и той хвана здраво китките на ръцете й. Прикова я в постелята и се надвеси над нея.

— Алиса, сърце мое, чуваш ли ме?

Клепачите й потрепнаха, повдигнаха се мъчително и след като облиза пресъхналите си устни, тя изхриптя:

— Свърши ли се вече, Морган? Бебето излиза ли?

Душата му проплака, но лицето му остана твърдо.

— Всичко е към края си, скъпа, но бебето се нуждае от малко помощ. — Опитай се да стоиш спокойно, любов моя. Барон Уелс ще се погрижи за останалото.

— Добре — доверчиво се съгласи тя.

След това стаята се изпълни с ужасяващите й писъци.

— Морган — крещеше тя неразбираемо. — Спри го, моля те! Какво прави с мен този човек. Умолявам те, накарай го да…

Баронът работеше възможно най-бързо, като се опитваше да не обръща внимание на воплите й. Алиса сякаш агонизираше, очите й се замъглиха, молбите отслабнаха.

Дукът вече реши да каже на лекаря да спре с изтезанията, когато се чу триумфиращ вик.

— Направих го! Мисля, че успях! — Баронът повдигна глава и изтри с ръкав капките пот от челото си.

Алиса се бе отпуснала в ръцете на Морган, тялото й изглеждаше разкривено и безжизнено.

— Алиса! — изкрещя Морган.

— Тя е само припаднала, Ваша светлост — през сълзи каза Мейвис. — Нека си почине малко, преди да я разбудим.

Но Алиса дойде в съзнание сама. Силна контракция сепна изнемощялото й тяло.

— Събери дъх и напъни — посъветва я лекарят. — Бебето е добре и сега ще може да мине през родилния отвор.

Алиса сграбчи ръцете на Морган и напрегна мускули. И най-накрая всичко стана много бързо — главата на бебето се появи, после и цялото телце. Стаята се изпълни с благословен бебешки плач.

Морган го чу и си помисли, че това бе най-прекрасният звук на света.

— Момиче — обяви барон Уелс с възхищение и подаде бебето на Мейвис.

— Момиче! — повтори Морган, повдигна Алиса и я притисна до сърцето си. Най-после се бе свършило.

Бебето се бе родило, Алиса бе жива. И мъжът повдигна глава в безмълвна молитва.

— Не мога да повярвам — слабо прошепна Алиса. — Тя добре ли е?

Морган се разсмя високо.

— Доколкото чувам, гласът й е прекрасен.

— Чудесна е — Мейвис подаде току-що изкъпаното бебе на Алиса.

— О, Господи — промълви младата майка през сълзи.

Морган ги обгърна с големите си ръце, а очите му преливаха от щастие.

— Толкова е мъничка — възхитено докосна той дъщеря си.

— Не си разочарован, нали, Морган? — с безпокойство попита Алиса.

Морган я изгледа шокиран:

— Разочарован?

— Че не е момче, имам предвид.

— Боже Господи, не! — искрено извика дукът.

Мейвис взе бебето от ръцете на Алиса и го подаде на Морган.

— Полежи тук — каза тя. — А аз ще трябва да се погрижа за майка ти.

Морган щастливо приюти бебето и нежно го залюля в прегръдката си.

— Така добре ли е? — обърна се той към барона.

Несигурността бе изписана върху лицето му.

— Чудесно — засмя се лекарят. — Дръж я по-близо до тялото си, Морган. И прикрепяй вратлето и главичката й.

Дукът изпълни указанията и с удивление наблюдаваше как малкото същество доверчиво се сгуши на гърдите му, след което се усмихна с изящните си устни. Силно чукане на вратата го стресна и като видя, че Мейвис и баронът са заети с Алиса, Морган извика с мощен глас:

— Влизай!

— Съжалявам за безпокойството — колебливо започна старата дукеса, — но се тревожим толкова много, а преди малко ми се стори, че чух нещо… О, Морган! — старата дукеса удивено се взираше в ръцете му, които държаха детето.

— Ела, бабо — извика Морган. — И вие също… Трис, Каролайн, искам да се запознаете с някого.

Дукът стана, за да им покаже бебето.

— Толкова е красива — изгука дукесата и нежно погали малката главичка.

— Е, какво е, Морган? Момче или момиче? — попита Тристан.

— Момиче, разбира се, не виждаш ли Трис? — отговори гордо бащата.

Каролайн и Тристан си размениха заговорническа усмивка.

— Поздравления, Морган — меко каза Каролайн. — Как е Алиса?

— Почива си — присъедини се към групата сияещият барон. — Изтощена е от мъчителната нощ, — но вече няма опасност. Опасността премина, слава на бога, но ще я наблюдавам отблизо през следващите няколко дни.

— Дай ми бебето, Морган — настоя старата дукеса и протегна ръце.

Дукът с неохота й подаде малката.

— Истински ангел — обяви с насълзен глас старата жена. — Има твоята брадичка, Морган и моя нос. Да, определено е моят.

— Чудесна е — нежно каза Тристан. — Ще трябва да слезеш долу, Морган — продължи той. — Бърк и мисис Кийнли са полудели от тревога.

Дукът кимна и се приближи до Алиса. Наведе се и я целуна по челото.

— Опитай се да си починеш, любов моя. След малко се връщам.

Старата дукеса се настани удобно и отказа да придружи останалите. Предпочете да остане с прекрасната си правнучка. Гледаше я с обожание и не я остави в люлката, докато малката не заспа. Чак тогава старата жена тихо излезе от стаята.

— Мислила ли си за името на дъщеря ни, скъпа? — попита я Морган, след като премести големия поднос с остатъците от вечерята от леглото.

— Иска ми се да я наречем Катрин — отговори Алиса и погледна към люлката, в която спеше бебето.

— Катрин? — засмя се дукът. — Ти, разбира се, знаеш, че това е първото име на баба.

— Да. Мислиш ли, че ще е доволна?

— Ще полудее от радост — възкликна Морган. — Тя и сега не се отделя от бебето. Мога да си представя как ще я разглези, ако я наречем на нея.

— Добре. Харесвам идеята някой да глези дъщеря ми — твърдо каза Алиса. — А второто й име ще е Елинор, на майка ми.

И така, в една мразовита декемврийска утрин Катрин Елинор Аштън бе кръстена в малката църква на семейството в замъка. Тристан и Каролайн с гордост приеха да станат кръстници, а старата дукеса настоя да държи малката по време на церемонията. Вечерта Морган сърдито мърмореше за поведението на баба си и Алиса се насили да му се усмихне:

— Така ли ще я защитаваш винаги, Морган? А какво ще правиш, когато стане младо момиче и се заредят ухажорите?

— Господи! — Той видимо пребледня. — Разни нетърпеливи контета да се навъртат около дъщеря ми? Не ме ли състаряваш преждевременно?

Алиса се изсмя високо, наслаждавайки се на очевидното му раздразнение.

— Започвате да гледате на жените по друг начин, Ваша светлост, така ли?

— Предполагам, че да — съгласи се той с широка усмивка.

Наблюдаваше я, докато кърми, и нищо по безизразното му лице не показваше чувствата му.

Любовта, която изпитваше към Алиса, растеше с всяка седмица. Понякога чувството бе толкова силно, че го обземаше изцяло. Но все още се страхуваше. Да, бе й отдал сърцето си, но как да й го покаже? При тази мисъл усещаше ужас, но и опиянение. Знаеше, че тя все още мисли, че той се е оженил за нея само заради детето. И сега, след като явно бе влюбен в дъщеря си, не искаше Алиса за пореден път да разбере погрешно любовните му обяснения. Този път нямаше да има недоразумения. Щеше да изчака и да избере най-подходящия момент, за да й каже, че я обича.

— Напредваш ли с приготовленията за Коледните тържества? — Дукът с опитни ръце пое бебето от скута на майка му.

Постави малката на рамото си и бавно се заразхожда из стаята. Алиса ги наблюдаваше с нарастващо удивление. Нейният арогантен, красив и по принуда задомен дук нежно галеше гръбчето на дъщеря си. Катрин се оригна шумно и родителите й се усмихнаха едновременно. Морган постави детето в елегантната люлка, загърна я грижливо със завивката. После се обърна към жена си.

Тя все още не бе закопчала роклята си и Морган видя млечнобелите пълни гърди. Усети как се възбужда и несъзнателно впи нокти в ръцете си, за да се овладее. След това прочисти гърлото си и отново попита за коледните приготовления.

— Старата дукеса вече ми обясни някои от традициите на замъка. Освен това ми помага във всичко.

— Добре. Не се преуморяваш, нали, Алиса? Баронът ми каза, че ще ти трябват поне няколко седмици, за да се възстановиш напълно.

— Всичко с мен е наред. Скъпият барон го потвърди тази сутрин. Освен това ме увери, че ще съм в цветущо здраве само след броени дни — подчерта Алиса.

Морган не можа веднага да разбере истинския смисъл на казаното, но възхитителната й руменина му подсказа намека и той я изгледа със страстен, почти похотлив поглед:

— Може и да са няколко дни за барон Уелс, скъпа моя — прошепна той, — но за мен са цяла вечност.

Протегна се и я привлече към себе си. Целувката му бе нежна, но Алиса почувства желанието му. После усети познатото вълнение, предизвикано от настойчивия му език, и сключи ръце около врата му. Несъзнателно раздвижи хълбоци срещу него, като се наслаждаваше на нежните ласки на пръстите му.

— Ако продължаваш по този начин, ще пратя по дяволите съветите на добрия доктор.

— Съжалявам — шеговито промълви Алиса и невинно го погледна в очите.

— Съмнявам се, че изпитвате каквито и да било угризения, мадам — сухо отговори той, пусна я и постави последна целомъдрена целувка на челото й. — Огромен куп досадна кореспонденция ме чака в кабинета. Ще се видим на следобедния чай, ако ми обещаеш, че ще си починеш.

— Добре, Морган — отзивчиво отговори младата жена и дукът учудено повдигна вежди от тази неочаквана готовност. — Нямам друг избор — продължи тя. — Ти току-що ми демонстрира какво ме очаква, ако се възстановя бързо.

Заразителният смях на мъжа й стигна чак до входното фоайе, като събуди любопитството на слугите.

После дойде вълшебството на коледната утрин. Всички присъстваха на службата в малката църква на замъка, а после след обяд се събраха в балната зала. Алиса, под ръководството на старата дукеса, бе превърнала салона в приказна феерия — отвсякъде надничаше свежа зеленина с вплетени между клонките разноцветни гирлянди, проблясващи на светлината на многобройните бели, червени и зелени свещи. Под огромната маса бяха струпани красиво опаковани подаръци, покрай стените бяха аранжирани кулинарните деликатеси. В центъра на залата бе чудото на тържеството — огромен Йоркширски коледен пай. Мисис Кийнли с гордост бе обяснила на Алиса как лично бе наблюдавала приготовлението му. Произведението наистина бе шедьовър на кулинарията по специална рецепта — напълниха гълъб с вкусни дреболии, после го поставиха в дива яребица, нея положиха в кокошка, кокошката — в гъска, гъската — в пуйка. После обвиха всичко в тесто и го поляха с масло. Икономката бе също много доволна от масата с десертите, отрупана с пирамиди от табли с наредени върху тях торти, сладоледи, тропически плодове, кремове, захаросани ядки, кексове и други сладкиши.

След като опитаха от деликатесите, започна раздаването на подаръците. Алиса стоеше до Морган и заедно с Каролайн, Тристан и старата дукеса поздравяваше членовете на персонала на замъка, като за всеки имаше малък подарък. Веселото настроение се повиши още повече, когато музикантите засвириха и танцуващите двойки изпълниха голямата зала.

В този момент Морган даде дискретен знак и господарите, един след друг, напуснаха салона, за да оставят слугите да се повеселят спокойно.

Алиса бавно изкачваше голямото стълбище и коментираше с Каролайн изненадата, приготвена за Морган. И двете с нетърпение очакваха вечерята, на която щяха да си разменят подаръците.

— Това наистина е най-прекрасната Коледа, която някога съм прекарвала — възкликна Каролайн. — Бях чувала за традициите на замъка, но никога не бях присъствала на подобно тържество.

Алиса кимна:

— Засега всичко върви чудесно. Баба ми разказа, че обичаят за размяна на подаръци е немски и за първи път го е видяла у една своя приятелка — дукесата на Йорк.

Алиса стигна до стаята си, усмихна се на Каролайн и влезе вътре, следвана по петите от Морган. Завари Мейвис да се грижи за бебето и я изпрати да се весели с останалите. После седна на освободеното от бавачката кресло и леко залюля люлката, като не изпускаше от очи изящните черти на малкото личице. Беше просто невероятно как това дете приличаше толкова много на Морган със сребристосивите си очи и упорита брадичка. Тъкмо се двоумеше дали вече да не събуди бебето за хранене, когато съпругът й се появи, пресегна се и взе малката в ръце.

— Трябва да призная — с твърд глас започна той, — че дъщеря ни става все по-красива и по-красива с всеки изминал ден.

— Естествено е да го твърдиш, Морган. Катрин е изцяло твой образ и подобие.

Младата жена пое бебето от ръцете на мъжа си и седна на удобен стол пред камината, за да се приготви за кърмене. След малко стаята се изпълни от силното и доволно мляскане на детето.

— Не е много възпитана, нали? — весело каза Морган.

— Наистина яде като малко зверче — съгласи се Алиса.

Малката се засити и младата жена я подаде отново на баща й. Бавачката на Катрин се забавляваше в балната зала, но Алиса знаеше, че Морган с удоволствие ще се погрижи за дъщеря си.

— Имам нужда да полегна преди вечеря. Моля те, сложи Катрин да спи. Ще я чуя, ако се разбуди.

Морган кимна.

— Ще кажа на Дикинсън да ти изпрати Джанет, за да ти помогне при обличането довечера.

Отпочинала и ободрена, Алиса се взираше невярващо в огледалото. Беше доволна да забележи, че фигурата й бе възвърнала обичайната си изтънчена слабост, с изключение на пълните гърди, които подчертаваха женствеността й. Роклята й, специално ушита за случая в Лондон, беше с по-усложнен модел от обичайното. Богатият китайски креп падаше плавно и стегнато обгръщаше тялото й отпред, докато отзад образуваше богат шлейф. Самата пола се състоеше от пет волана, украсени със златисто бродирани панделки. Горната част на роклята бе също в златисто, с набор точно под бюста и стигащи до лактите ръкави. Дълги бели ръкавици и меки ниски обувки допълваха тоалета.

Алиса се намръщи и отстъпи няколко крачки назад. Джанет бе решила, че прическата, която би подхождала на тази рокля, е огромен, сложен кок. И бе прекарала последния час в създаване на творението си. Прекрасната червеникава коса бе опъната високо като корона, от нея излизаха отделни кичури, в които бе вплетена тел. Множество гребени поддържаха прическата, а красиви свежи цветя от оранжерията създаваха впечатлението за цветна градина.

— Изглеждате великолепно — обяви Джанет. — Негова светлост няма да свали поглед от вас тази нощ.

— Не се и съмнявам — подхвърли Алиса. — Благодаря ти, Джанет!

След като момичето излезе, тя продължи да се взира в огледалото, като не можеше да реши дали харесва новия си образ. В този момент се появи Морган. Алиса притаи дъх и се обърна към него в очакване.

— Добър вечер — поздрави той, а очите му издадоха изненадата от видяното. — Готова ли си да слезем долу?

— Ти не я харесваш — разочаровано прошепна тя.

— Какво имаш предвид под „не я харесваш“? Роклята е прекрасна и ти си великолепна както винаги.

— Морган, знаеш, че никога не съм харесвала начина, по който лъжеш. Правиш го толкова лесно и с такава готовност! — избухна младата жена.

Отиде до тоалетната маса и нерешително вдигна гребена.

— Какво да правя с това?

— Не е толкова лошо. Ефектът е… — Тя му отправи смразяващ поглед. — Е, добре — продължи мъжът. — Изглеждаш, като че ли куп птици са се загнездили върху главата ти и се канят да мътят. Сега доволна ли си?

Алиса нервно се разсмя при удачното му описание.

— Хайде, помогни ми, Морган! — Тя започна да сваля фибите от главата си.

Той се зае с готовност да маха цветята, после и гребените. Най-сетне дойде ред на кичурите. Алиса внимателно освободи косата си от жиците и тя свободно се разпиля по раменете й. Младата жена разтърси глава с облекчение.

— Така е много по-добре — заключи тя. — И без това не бях сигурна, че ще успея да нося цялата тази тежест толкова дълго време.

Морган взе четката от ръката й и започна да разресва прекрасните къдри.

— Ето, така предпочитам косата ти, скъпа — прошепна в ухото й той, прокара пръсти сред кичурите и очите им отново се срещнаха в огледалото.

Веселите искрици бяха изчезнали от погледа на мъжа и той жадно се взираше в разголените й рамене. Притисна я рязко към възбуденото си тяло и прилепи устни до нежната кожа.

— Имаме ли достатъчно време? — прошепна Алиса.

— Какво? — заекна той, несигурен, че е разбрал въпроса.

Алиса се обърна в прегръдките му и го погледна в лицето.

— Питах те дали има достатъчно време — повтори тя и обсипа лицето му с леки целувки.

— Мислиш ли, че си достатъчно добре?

Алиса усети напрежението на мускулите и тревогата в гласа му.

— Ще трябва някак да издържа на тази болка — промърмори тя, привлече ръката му и я постави между бедрата си. — Точно тук.

Морган я погледна и радостно се разсмя.

— Имате късмет, мадам. Разполагам с това, което ви трябва!