Испанска кръв

12

Светлината се върна като червена мъгла пред очите му. Силна горчива болка разтърси отвътре главата, лицето му и заскърца между зъбите. Езикът му беше тежък и надебелен, когато се опита да го помръдне. Насили се да раздвижи ръце, толкова далечни, изобщо не бяха негови.

Тогава отвори очи и червената мъгла се отдръпна, отстъпи място на нечие лице. Беше широко, много близо до неговото, грамадно лице. Тлъсто, с гладки синкави бузи, с пура, увита в ярък бандерол, и ухилена дебелобърнеста уста. Лицето се изкикоти. Делагера пак затвори очи и болката го заплиска с вълните си, потопи го навътре. Изгуби съзнание.

Минаха секунди или години. Отново съгледа лицето. Чу плътен глас:

— Е, пак се върна при нас. Това момче е бая яко.

Лицето се доближи, запаленият край на пурата мъждукаше като ярка черешка. Делагера се закашля, раздиран от спазми, задушен от пушека. Слепоочието му сякаш избухна и се разцепи. Усети как свежа кръв шурна отстрани по скулата му, загъделичка кожата, а сетне се застича по коравата засъхнала кръв, спекла се вече върху лицето му.

— Така му се пада — произнесе плътният глас.

Втори глас с лек южняшки акцент каза нещо спокойно и нецензурно. Голямото лице се извъртя към гласа, оголило зъби.

В същия миг Делагера дойде на себе си. Ясно видя стаята, съзря четирима в нея. Едрото лице беше на Големия Джон Мастърс.

Слабото русо момиче се беше настанило в единия край на дивана и се взираше в пода с упоено изражение, ръцете й бяха като сковани, китките бе заровила отзад във възглавниците.

Дейв Ейдж беше подпрял дългото си мършаво тяло на стената до скрития зад пердета прозорец. По клиновидното му лице бе изписана досада. Началникът на полицията Дру седеше в другия край на дивана, под лампата със скъсания абажур. Светлината превръщаше косата му в сребро. Сините му очи бяха много ярки, особено напрегнати.

В ръката на Големия Джон Мастърс лъщеше пистолет. Делагера премига срещу него, понечи да се надигне. Силна ръка го блъсна в гърдите, рязко го върна назад. Спазъм за повръщане го разтърси като вълна. Плътният глас изрече остро:

— Кротко, ченге! Достатъчно се позабавлява. Сега е наш ред.

Делагера облиза устни.

— Дайте ми вода — промърмори.

Дейв Ейдж се отлепи от стената и мина през свода в трапезарията. Върна се с чаша и я опря в устните на Делагера. Той отпи жадно.

— Харесва ни твоята твърдост, ченге. Само дето не я използваш както трябва. Явно не разбираш от намек. Толкоз по-зле. Това те изважда от играта. Нали разбираш?

Русокосата обърна глава и се загледа в Делагера с натежали очи, после пак ги извърна. Ейдж зае предишното си място до стената. Дру взе да поглажда лицето си с бързи, нервни пръсти, все едно разкървавената глава на Делагера му предаваше болката си.

— Убийството ми само ще те обеси на по-висок клон, Мастърс — бавно произнесе Делагера. — Който се е минал, си остава минат, пък ако ще й да е заложил на голяма игра. Ти вече безпричинно уби двама души. Сам не си наясно какво се опитваш да замажеш.

Грамадният мъж изруга грубо, вдигна отново с рязко движение лъскавия пистолет, после го свали бавно, с мръсна усмивка на устните. Ейдж каза с небрежна леност:

— По-спокойно, Джон. Нека сподели.

Делагера продължи със същия бавен, безизразен глас:

— Момичето там на дивана е сестра на двамата мъже, които убихте. Тя им разказала цялата история с планираното злепоставяне на Имлей, къде са снимките и как са попаднали у Донеган Мар. Филипинското ви главорезче всичко изпя. От него ми стана ясно в общи линии каква е работата. Не сте били сигурни, че Имлей ще убие Мар. Току-виж, Мар убил Имлей, но и в двата случая убийството ви вършело работа. Само че, ако Имлей успее да очисти Мар, случаят трябвало светкавично да се разреши. И точно тук сте се подхлъзнали. Взели сте да заличавате следите, преди да си изясните какво всъщност се е случило.

— Глупости дрънкаш, ченге! — рязко изрече Мастърс. — Само ми губиш времето.

Русокосата обърна глава към Делагера, после към гърба на Мастърс. Сега в погледа й имаше напрегната зелена омраза. Делагера едва забележимо сви рамене и продължи:

— За вас е било рутинна работа да изпратите убийци по следите на братята Чил. Рутинна работа е било да ме извадите от разследването, да ми лепнете лъжливо обвинение и да ми издействате уволнението, защото сте смятали, че съм на заплата към Мар. Но рутинната ви работа заяла, когато не сте открили къде е Имлей… и това ви е притиснало.

Твърдите черни очички на Мастърс бяха широко отворени и празни. Дебелият му врат се изду. Ейдж се отдели на няколко крачки от стената и застана сковано. След малко Мастърс цъкна през зъби и заговори много тихо:

— Това е интересно, ченге. Я ни разкажи още нещо.

Делагера докосна изцапаното си лице с два пръста и ги погледна. Очите му бяха бездънни.

— Имлей е мъртъв, Мастърс. Бил е мъртъв, преди Мар да бъде убит.

Стаята замря. Никой не помръдваше. Четиримата, в които Делагера се беше втренчил, бяха смразени от изненада. След доста време Мастърс шумно си пое въздух, изпусна го и почти прошепна:

— Говори, ченге. Говори бързо… или Бог ми е свидетел, ще те…

Гласът на Делагера го сряза студено, безразлично:

— Имлей наистина е отишъл да се срещне с Мар. Защо да не отиде? Не е знаел, че е предаден отвътре. Само че е бил при него снощи, а не днес. Двамата се качили с кола горе на езерото Пума, за да обсъдят всичко най-дружелюбно. Поне такива са били намеренията им. Само че там при езерото се изпокарали жестоко и Имлей е бил убит, хвърлен от ръба на верандата. Главата му се размазала долу в камъните. Мъртъв е като ланшна Коледа, в навеса за дърва до вилата на Мар… Значи Мар го скрива там и се връща в града. А днес му се обаждат по телефона, споменават името на Имлей, уговарят среща за дванайсет и петнайсет. Какво да прави? Започва да бави топката, естествено. Изпраща секретарката си да обядва, слага пистолета си на леснодостъпно място. Подготвил се е за всякакви неприятности. Само че посетителят му го изиграл и той не пуснал пистолета в действие.

— Стига си разтягал локуми — изръмжа Мастърс. — Няма начин да знаеш всичко това.

Големия Джон погледна към Дру. Лицето на градския полицейски началник беше посивяло, изопнато. Ейдж се отдалечи още малко от стената и застана близо до Дру. Русото момиче не помръдваше. Делагера продължи уморено:

— Да, догадки, но пасват на фактите. Така трябва да е станало всичко. Мар е бил бърз с пистолета и е бил нащрек, готов. Защо обаче не е стрелял? Защото обаждането е било от жена. Той вдигна ръка и посочи блондинката.

— Ето го вашия убиец. Тя е обичала Имлей, нищо че го е вкарала в клопката. Наркоманка е все пак, а наркоманите са си такива. След това й станало мъчно, взела да съжалява за стореното и сама хукнала да отмъщава на Мар. Питайте я!

Блондинката се метна плавно напред. Дясната й ръка конвулсивно се измъкна изпод възглавниците на дивана, стиснала малкия автоматичен пистолет, с който бе простреляла Делагера. Зелените й очи бяха бледи, празни и вцепенени. Мастърс се извъртя рязко и замахна към ръката й с лъскавия револвер.

Тя го простреля два пъти от упор, без да се колебае дори за част от секундата. Отстрани на дебелия му врат бликна кръв, шурна по предницата на сакото. Той политна, изпусна лъскавия револвер почти в краката на Делагера. Залитна назад към стената зад стола на полицая, едната ръка търсеше опора в нея. Китката му се удари в мазилката и се провлачи надолу, докато той падаше. Строполи се тежко и повече не помръдна. Делагера почти се докопа до лъскавия револвер.

Дру беше скочил и крещеше. Момичето бавно се извърна към Ейдж, без да обръща внимание на Делагера. Ейдж рязко измъкна лугера изпод мишницата си и събори Дру с един замах. Малкият автоматичен пистолет и лугерът прогърмяха едновременно. Малкото оръжие не улучи. Момичето бе отметнато назад към дивана, лявата му ръка вкопчена в гърдите. Подбели очи, опита се повторно да вдигне пистолета. После рухна на една страна върху възглавничките и лявата му ръка се отпусна вяло, тупна встрани от гърдите. Предницата на роклята й внезапно се обагри с кръв. Очите й се отвориха и затвориха, пак се отвориха и си останаха така.

Ейдж рязко насочи лугера си към Делагера. Веждите му бяха изкривени нагоре в остра гримаса на изключително напрежение. Гладко сресаната тъмно руса коса обгръщаше кокалестия му череп като нарисувана.

Делагера го простреля четири пъти с такава бързина, че изстрелите прозвучаха като чаткането на картечница.

В момента, преди да падне, лицето на Ейдж стана тънко, празно като на старец, очите — безсмислени като на идиот. После длъгнестото му тяло се сгъна надве на пода, все тъй стискаше лугера в ръка. Единият му крак се подгъна под него, като че ли нямаше кости.

Остър мирис на барут изпълни стаята. Въздухът бе изненадан от избухналите изстрели. Делагера бавно се изправи и махна на Дру с лъскавия револвер.

— Оттук нататък ти влизаш в играта, господин началник. Така ли я искаше картината?

Дру бавно кимна, лицето му бе бяло, трепкащо. Преглътна, бавно затътри крака по пода и мина по край проснатото тяло на Ейдж. Погледна към момичето на дивана, поклати глава. Отиде при Мастърс, коленичи на един крак, докосна го. Пак се изправи. — Всички са мъртви — промърмори.

— Чудесно — отвърна Делагера. — А какво стана с онзи едрия, бияча?

— Отпратиха го. Аз… не мисля, че имаха намерение да те убият, Делагера.

Делагера кимна едва забележимо. Лицето му започна да се отпуска, вдълбаните бръчки се позагладиха. Половината му лице, което не беше кървава маса, отново възвърна човешкия си вид. Попи лицето си с носна кърпа. Тя подгизна от кръв. Той я захвърли и леко оправи с пръсти сплъстената си коса, която се беше спекла, засъхнала в кръв.

— Имаха, и още как! — промърмори той.

Къщата беше смразена. Отвън не долиташе никакъв шум. Дру се ослуша, подуши, отиде до верандата пред входа и се огледа. Улицата отпред беше тъмна, смълчана. Върна се и застана плътно до Делагера. Много бавно по лицето му си проби път усмивчица.

— Страхотно звучи — обяви той, — когато полицейският началник трябва сам да играе ролята на внедрен агент… а честният полицай е уволнен заради несправедливо накисване, с цел да му окаже помощ.

Делагера го погледна безизразно.

— Така ли искаш да звучи?

Дру заговори спокойно. Розовината се върна върху лицето му.

— За доброто на отдела, човече, и на града… и за наше добро. Друг начин няма.

Делагера го погледна право в очите.

— И на мен ми допада — изрече с мъртвешки глас. — Ако прозвучи точно така.