ЧАСТ ПЪРВАГОЛГОТА
ГЛАВА ПЪРВАНАЧАЛОТО
1.1.1. Поява
„Атила“, „Балкан“, „Витоша“, „Скат“ — това бяха ключовите думи, които стояха в основата на разгорещен спор между група млади ентусиасти. Всеки на висок глас убеждаваше останалите, че неговото проекто-име е най-хубавото и най-подходящото. Спорът рискуваше да се превърне в твърде ожесточен и да се превърне в обикновена разпра, която можеше да прекъсне събранието, а дотам в никакъв случай не биваше да се стига. Защото се основаваше не просто поредната неправителствена организация (НПО), а една кауза. Разбира се, младежите все още не осъзнаваха този факт. Трябваше да минат години, за да разберат, че в този момент се случва историческо за голбала дело.
Демократичният вот реши:
„Витоша“! Изборът бе симптоматичен и трябваше да се изгради организация, устойчива и извисяваща се като едноименната планина.
1.1.2. Първи стъпки
И така, това се случи в един горещ летен ден на 2001 г. в една читалня на блок 55, вх. Б., в ЖК „Студентски град“, собственост на СУ „Св. Климент Охридски“. 6 август се оказа паметен ден за спорта сред хората с увреждания в България, защото се появи един от най-мощните спортни субекти в България за развитието на спорта сред хората в неравностойно положение.
Учредителите бяха все млади хора, в по-голямата си част между 18 и 25 години, но това не им пречеше, а тъкмо напротив — спомогна за високия им дух и цели, които демонстрираха на събранието. Те бяха само 12 души, но това по никакъв начин не ги обезкуражаваше.
Присъстваха следните млади хора, които в по-голямата си част бяха студенти, т.е., имаха желание и време, но нямаха условия за спортуване:
1. Веселин Иванов Кушнеренков.
2. Доброслав Ангелов Илиев.
3. Ели Иванова Кирилова.
4. Иван Димитров Янев.
5. Красимира Керанова Керанова.
6. Любомир Иванов Василев.
7. Михаил Иванов Илиев.
8. Никола Александров Захариев.
9. Недялка Василева Чомакова.
10. Николай Иванов Кацаров.
11. Станимир Мирославов Захариев.
12. Хари Савов Хараламбов.
Това бяха хората, заели се да променят неблагоприятните спортни условия, които съществуваха в страната ни. Никой от тях нямаше реална представа с какъв мащабен проект се захваща, но това може би беше добре, защото ако младежите имаха ясна представа за крайно негативната конюнктура, едва ли биха поели тази отговорност върху своите младежки плещи. Те вярваха, че просто трябва да търсят и ще намерят! Подготовката на това учредително събрание не бе никак голяма. Тя се състоеше в множество разговори, които най-често се провеждаха на добре известните студентски купони. Именно на подобен купон в началото на пролетта на 2001 г. бъдещите учредители Михаил Илиев и Веселин Кушнеренков в компанията и на други купонясващи разискваха въпроса за възникване на спортен клуб на студентите. Тяхната младост и неопитност им позволяваше да развихрят своето въображение. Те искаха да правят, да градят, да организират. Защото до този момент повечето студенти, имащи спортни наклонности, участваха в Спортен клуб за инвалиди „Самуил“, който обаче се управляваше от спортисти от по-възрастното поколение. Това обстоятелство невинаги кореспондираше със стремежите на студентите. Те имаха друга визия и представа за спорта сред незрящите и за неговото развитие. Все пак имаше една предучредителна среща, на която бяха поканени хора, на които идеята за създаване на спортен клуб не бе чужда. Тази предварителна среща се състоя в офиса на фондация „Хоризонти“, който се намира в бл. 55, вх. Г. В „Студентски град“. Така че тази фондация също има своята позитивна роля за създаването на спортното формирование.
Както си е по действащото законодателство, учредителите си гласуваха устав и Управителен съвет. Определиха се три ръководни длъжности, а именно: председател, заместник-председател и административен секретар.
Първият УС на Спортен клуб на хора с увреждания „Витоша“ се състави от следните 6 човека: Веселин Кушнеренков, Доброслав Илиев, Иван Янев, Михаил Илиев, Николай Кацаров, Хари Хараламбов.
Ръководните постове се разпределиха по следния начин:
— председател — Доброслав Илиев;
— заместник-председател — Иван Янев;
— административен секретар — Хари Хараламбов.
Учредителите нямаха никакъв управленски опит и не избраха най-гъвкавата и безболезнена схема на управление на организацията.
Процедурата по съдебната регистрация бе поверена в ръцете на единствения присъствал юрист, а именно Хари Хараламбов. На 22 август административният секретар подава молбата до Софийски градски съд, с която се иска регистриране на спортния клуб. Но според СГС уставът не кореспондира напълно с българското законодателство и бива върнат за редакция. Корекциите се правят на допълнително Общо събрание на учредителите, провело се на 12 септември. На събранието се унифицира уставът, който вече се намира в субординационен порядък спрямо действащото в страната законодателство. Осем дни след допълнителното събрание на 20 септември отново се подава заявление в СГС за регистрация на клуба. Този път всичко е наред и на 15 октомври 2001 г. новосформираното юридическо лице получава съдебна регистрация. Имаше нещо символично във факта, че именно на тази дата клубът се сдоби със съдебното си признаване, тъй като 15 октомври е Международния ден на зрително затруднените хора.
Но твърде тежката формула на управление бе предпоставка за недотам добре вършена работа. Според устава на организацията тя се представлява заедно от председателя и административния секретар, а при отсъствие на един от двамата бива заместен от заместник-председателя. Управленската формула на „Витоша“ е може би добра за големи финансови организации, но за НПО тя бе непригодна и нефункционална. Двете длъжности на заместник-председателя и на административния секретар бяха синекурни и нямаха реална полза за организацията, а тъкмо напротив, пречеха за по-гъвкавата работа.
Спортен клуб на хора с увреждания „Витоша“ се учреди от млади хора — предимно студенти. Зад тях не стояха големи фирми или организации, а ентусиазъм, идеи и желание за осъществяването им. Поставяйки основите на такава организация, те нямаха намерение това да бъде просто още една юридически създадена неправителствена организация, а да бъде организация, която работи и се бори за спорта сред хората в неравностойно положение.
1.1.3. Що е голбал?
След края на Втората световна война (1945 г.) много хора остават с трайни увреждания до края на своя живот. Немалка част от тях са със зрителни нарушения. Възниква потребност от рехабилитацията и ресоциализацията им, защото е добре известно, че колкото човек е по-възрастен, толкова по-трудно успява да се адаптира спрямо полученото увреждане. Едно от средствата за незрящите военни ветерани се явява интересният и увлекателен спорт — голбал.
Голбалът е създаден специално за хората със зрителни проблеми през 1946 г. от австриеца Ханс Лоренсен и германеца Сеп Райндле, в желанието им да помогнат в рехабилитацията на незрящите ветерани от войната. Играта е представена на света през 1976 г. на Параолимпийските игри в Торонто, Канада. Първото състезание се състои в Австралия през 1978 г. Оттогава популярността на голбала нараства прогресивно в различни региони на света.
Голбалът се играе в спортна зала, а размерите на игрището са 9 м ширина и 18 м дължина. Играе се от два отбора от по трима състезатели. Топката се търкаля по земята. Вътре в топката има звънчета, по чийто звук състезателите се ориентират за нейното местоположение. Трябва да се отбележи, че топката не е под въздушно налягане, както това е при футбола, баскетбола, волейбола и др. Произвежда се от твърда гума. За да се чуват звънчетата по-ясно, тя е осеяна с осем малки дупки, през които всъщност излиза шумът от звънчетата. На очите си състезателите имат маски. Предназначението им е за играчи, които имат остатъчно зрение да не могат да го използват, а да се ориентират само със слуха си. Играе се на голове в продължение на две полувремена от по 10 минути чисто време всяко. Състезателите са разпределени по следния начин: вратата е широка 9 метра и всеки от състезателите трябва да покрива зона от по три метра, като голбалистът, който е в средата е изтеглен по-напред, за да не се получават сблъсквания между играчите. Има и вариант, при който състезателите играят на една линия, т.е. подреждат се или на голлинията, или на 3-метровата линия, но за този начин на игра се изисква много тренировки и синхрон и не може да се каже еднозначно, че това е по-успешен начин на игра. Топката се улавя или избива посредством плонжове от страна на защитаващите вратата. Игрището е разделено на 6 триметрови зони. Първата зона на отборите е зона на защита, която продължава от голлинията до 3-тия метър. В тази зона защитаващите трябва да блокират топката, за да не влезе във вратата, т.е. не може топката да бъде неутрализирана преди тази зона. Втората зона е зона на нападение. Тя е разположена от края на защитната зона — от 3-тия до 6-тия метър. Нападателят при засилването си за удар може да отиде в тази зона и оттам да нанесе удара. Следващата зона е неутрална, тя е разположена от края на зоната на нападение — от 6-тия до 9-тия метър, или до централната линия на игрището. Така в центъра се оформя 6-метров неутрален участък. В съвременния голбал маските не са достатъчни за предотвратяване на некоректна игра. Има състезатели, които разместват своите маски с цел да използват своето остатъчно зрение и по този начин автоматично излизат с едни гърди пред своите противници. И поради този не особено лицеприятен факт Международната спортна федерация на незрящите (IBSA) прие правило, според което преди да се постави маската на лицето на очите на състезателя, се поставят специални лепенки, които допълнително повишават сигурността, че играчът не би могъл евентуално да използва своето остатъчно зрение. Безспорно един от най-интересните моменти в голбалната игра е отсъждането на наказателен удар. Дузпа се отсъжда, когато нападателят направи по-голямо засилване и топката не докосне зоната на нападение, а първото ѝ съприкосновение с настилката се осъществява в неутралната зона. Друг случай е, когато топката е тупкаща и прескочи двете неутрални зони. При тези случаи нарушителят пази сам цялата врата, а останалите двама голбалисти се извеждат от реферите извън полето. Наказателен удар също се свири, ако топката се задържи повече от 10 секунди в отбора. Като броенето на 10-те секунди започва от момента, когато топката докосне нечие тяло от защитаващия тим. Това условие прави голбала изключително динамична и интересна игра. Дузпа се свири и когато един състезател направи 3 поредни удара. Всеки от играчите има право най-много на 2 последователни хвърляния. Основна задача на центъра е да следи последователността на ударите на своите съотборници и да ги предупреждава в случай, че те се увлекат в играта и направят опит за 3-ти удар.
Състезателите се екипират с гащета и фланелки, но могат да се използват и клинове. Необходимо условие също е слагането на наколенки, налакътници, дунапрени на бедрата с цел при плонжиране да не се получават контузии. Слагат се и протектори на слабините, тъй като топката е твърде тежка. Тя тежи 1250 г. При много от отборите се забелязва тенденцията голбалът да се играе с ръкавици. Обикновено се използват вратарски футболни ръкавици. Така че екипировъчната палитра е твърде пъстра. Голбалната екипировка се състои от различни фрагменти от екипировка на много видове други спортове.
Голбал се играе от всички възрастови групи. Има мъжки, дамски и смесени отбори. В България обаче голбалът сред дамите не е особено популярен.
По голбал се организират европейски, световни първенства, международни съсрезания и други. Той също е параолимпийски спорт. Организират се множество регионални турнири от различни спортни организации.
В България до началото на 90-те години на XX в. голбалът е изключително добре развит спорт. Безспорно един от най-големите успехи на българския голбал е участието на родните национали на Олимпийските игри в Сеул през 1988 г. Републиканският шампионат се провежда регулярно и с голям брой отбори. Администрирането на този спорт, а и не само на него, се извършва от Съюза на слепите в България и със съдействието на секцията, отговаряща за спорта сред инвалидите към БСФС. Но след политическата промяна от 1989 г. и последвалата я икономическа стагнация се стига до тоталното замиране на този единствен колективен спорт за незрящи, практикуващ се у нас.
1.1.4. Първо възстановено републиканско първенство по голбал
Непосредствено след учредяването на клуба членовете му започнаха да проучват възможностите по какъв начин може да се осигури участието на отбора по голбал на републиканското първенство, което се проведе в средата на септември. Първо се получи разрешение от ССБ за участие, независимо от това, че съдебната регистрация все още не беше получена. Всъщност това беше пречка и за повечето от останалите отбори. След това пред клуба възникна още по-сложният въпрос как и по какъв начин да се екипира отборът? Ръководството поиска среща с председателя на Националната потребителна кооперация на слепите в България Михаил Кърлин и съгласие за такава бе дадено. На срещата младите хора изложиха своите идеи и целите, към които се стремят. Тази среща бе изключително ползотворна, защото на нея студентите получиха безрезервната подкрепа както на Михаил Кърлин, така и на ръководената от него кооперация. Бяха закупени седем комплекта екипировка и благодарение на този жест, който завинаги ще остане в историята на клуба като един от най-ярките и показателни моменти за безкористна и навременна подкрепа, без който просто, както впоследствие се разбра, най-стойностният отбор в страната нямаше да вземе участие в републиканското първенство.
С не особено високи цели голбалистите заминаха за Варна — с намерение най-вече да се синхронизират като колектив, защото голбалът е колективен спорт и един от най-важните елементи е колективното мислене и добрата сработка между играчите.
Първият мач на момчетата от „Витоша“ завърши твърде злощастно за тях, регистрираха загуба със 7:6, както по-късно разбраха, за поражението са допринесли и причини, нямащи нищо общо с честната игра. След този първи мач отборът набра скорост и прегази всички останали отбори, включително и отбора, който нанесе първата загуба. И така новото спортно формирование, за изненада на почти всички и най-вече на „старите пушки“, спечели първата си купа, която до момента се намира в канцеларията на г-н Кърлин на съхранение. „Витоша“ даде сериозна заявка за български голбален фаворит, но това разбира се трябваше да се докаже и занапред, защото не бе изключено новият отбор да е спечелил титлата по случайност, макар че всячески се опитваха определени фактори да повлияят негативно на студентския триумф.
Нещо много важно за голбала са маските, които се поставят на очите на всички състезаващи се в този вид спорт с цел, ако има състезатели с остатъчно зрение, то да бъде игнорирано, за да се ориентират всички единствено посредством слуха си. Отборът нямаше маски, но на помощ се притече Иван Кушнеренков от Добрич, който абсолютно безвъзмездно направи маски за целия отбор, а по-късно и за дублиращия състав.
1.1.5. Следващи успехи
На същото състезание паралелно се провеждаше и първенство по шахмат, на което клуб „Витоша“ имаше две квоти и след вътрешен шахтурнир първите двама се състезаваха от името на клуба и заеха 23-то и 24-то място.
В края на септември Федерация спорт за инвалиди (ФСИ) отправи покана за участие на лекоатлетически игри в Стара Загора, там отидоха петима състезатели и се представиха много добре. Още преди клубът да е получил съдебна регистрация се получи едно леко разцепление и няколко от членовете се отделиха и учредиха нов клуб с име „Средец“.
Така дойде и турнирът по голбал, организиран от „Успех“, Варна за Международния ден на хората с увреждания — 3 декември. Там новият шампион трябваше да докаже, че не случайно е станал първенец. Доказа по един перфектен начин и се поздрави с успех. В средата на декември бе организиран турнир от „Средец“, на който СКХУ „Витоша“ отново взе участие и окончателно установи своята голбална хегемония.
1.1.6. Първият финансиран проект
На 1 декември УС на СКХУ „Витоша“ взе решение организацията да кандидатства с проект пред Държавната агенция за младежта и спорта — програма „Младеж“. Проектът бе на тема „Почистване на околната среда — средство за интеграция на младите с увреждания“.
Екопроектът бе насочен към почистване на туристически места. Акциите бяха три на брой. Първата се проведе в Национален парк Витоша, където беше почистена околността на хижа „Алеко“. Второто почистване се състоя в Панчарево, а третото — отново в околностите на „Алеко“. Бенефициентите бяха предимно хора със зрителни затруднения. Но половината от участниците бяха ученици и хора без увреждания. Проектът предвиждаше във всяка от акциите да вземат участие 40 души — 20 човека с увреждания и 20 доброволци, чиято задача бе да спомагат за осъществяването на екоакциите.
Дейностите по проекта бяха предназначени основно за младежи със зрителни увреждания. Това наложи още при разработването на проекта да бъдат взети съответните мерки за адекватното участие на тези младежи и успешното провеждане на дейностите.
Групите, участващи във всяко от трите мероприятия, бяха съставени по такъв начин, че всички незрящи младежи имаха определени придружители (също студенти или ученици). Маршрутите и терените за почистване бяха избрани съобразно възможностите и на младежите със зрителни увреждания. Към групите участваше и медицинско лице. Единствените по-специални документи, които бяха издадени по повод изпълнението на проекта, бяха разрешенията на кмета на София за безплатно ползване на кабинковия лифт към хижа „Алеко“ и обратно. Департаментът по спорт към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ спомогна на проекта като осигури водач планинар, който трябваше да улесни дейностите. С тази нелека задача се нагърби Антон Хиджов, преподавател към СУ.
Реализирането на проекта протече по следния начин:
■ 25–26 май 2002 г. — почистване на околностите на хижа „Алеко“.
Участваха 21 членове на СКХУ „Витоша“ и 15 ученици от 55 СОУ „Петко Каравелов“, въпреки че в предварителния списък на желаещите бяха включени общо 40 души. При самото провеждане на мероприятието някои записали се не успяха да присъстват поради внезапни ангажименти, пътуване в провинцията и др.
На 25 май (събота) в 12:00 ч цялата група се събра на първата спирка на кабинковия лифт в Симеоново. Служителите, отговарящи за пътниците, бяха информирани за групата и оказаха съдействие за качването и настаняването на хората в кабинките. Превозването приключи до 13:00 ч и всички се придвижиха до хижа „Алеко“. До 14:00 ч всички бяха настанени по стаите и им беше определено свободно време до 15:30 ч. През това време (от 14 до 15:30 ч) ръководителят на групата, планинският водач и двама участници (единият от които напълно незрящ) обходиха и проучиха терена за почистване.
В 15:30 ч всички участници бяха събрани пред хижата и ръководителят на групата даде пояснения относно настоящия проект и конкретните дейности по него. Бяха раздадени чували за отпадъците. Участниците бяха така разпределени, че напълно незрящите да бъдат водени от виждащи.
Акцията за почистване започна в 16:00 ч като беше обходен и почистен теренът около пътя, водещ от хижата до хотел „Простор“. Бяха събрани около 50 чувала с отпадъци и изхвърлени в контейнери в близост до хотел „Простор“. Акцията приключи около 18:00 ч.
За 18:30 ч беше организирана вечеря в хижата. По време на вечерята бе определена и награда за екипа, събрал най-много боклук. Наградата бе бутилка шампанско.
По-късно в хижата (в ресторанта) имаше дискотека, на която присъстваха всички участници. Те имаха възможност да се отпуснат, да се опознаят и да влязат в контакти помежду си и да се повеселят.
На 26 май (неделя) беше предвидено почистване на околностите на хижата (в посока Черни връх). Но за съжаление заваля много силен дъжд, който не позволи каквото и да било напускане на хижата.
За 12:00 ч в хижа „Алеко“ бе предвидено откриването на спортен обект — стена за катерене. Обектът беше открит от кмета на София — Ст. Софиянски. Членове от проекта също присъстваха и взеха участие в откриването.
В 13:00 ч имаше тържествен обяд.
От 14:00 до 15:00 ч участниците бяха превозени обратно до Симеоново.
■ 15 юни 2002 г. — почистване на района на Панчарево.
Сборен пункт на участниците беше културният дом на Панчарево. В 10 ч групата се събра и ръководителят даде кратки указания за маршрута, който ще бъде обходен и почистен.
До 12:00 ч маршрутът беше обходен и почистен. Бяха събрани над 40 чувала с отпадъци по пътя от културния дом, покрай езерото и до последната спирка на автобусите.
След почистването участниците имаха 1 час за свободни занимания. Повечето от тях се ориентираха към езерото и се возиха на водни колела и лодки.
В 13:00 ч беше даден обяд. По време на обяда беше награден екипът, събрал най-много отпадъци.
■ 28.февруари — 02.март 2003 г. — почистване на околностите на хижа „Алеко“.
В 14:00 ч на 28.02.2003 г. (петък) всички участници се събраха на уговореното място — начална станция на кабинковия лифт в Симеоново. С помощта на служителите на лифта всички участници бяха настанени по кабинките и превозени до хижа „Алеко“.
В 16:00 ч се състоя първата (опознавателна) среща, на която всички участници се представиха. Това беше необходимо, тъй като имаше много участници, които не се познаваха — учениците от 55 СОУ и доброволците, които бяха поканени, не бяха познати за останалите (незрящите) участници. На тази среща беше оповестена и програмата на мероприятието.
За 19:00 ч бе предвидена вечеря, след което участниците останаха в хижата и продължиха да си общуват неформално.
На 01.03.2003 г. след закуска участниците опознаха района и набелязаха местата за почистване. След обяда (в 14:00 ч) участниците формираха групи от по 3–4 души и започнаха почистването, което приключи до 16:00 ч.
Известно неудобство през тези дни се създаде от провеждащите се в непосредствена близост до хижа „Алеко“ ски състезания. Но, от друга страна, това беше атракция за участниците и възможност за мнозина от тях да покарат ски или да се повозят на шейни, което се оказа естествен път за по-бързото сближаване на незрящите младежи със зрящите участници.
След вечеря в хижата беше организирана дискотека, на която присъстваха всички участници. Бяха обявени 2 награди — за най-добър доброволец и за група, събрала най-много отпадъци.
Дискотеката продължи до късно през нощта. Обстановката бе непринудена и всички се веселяха и танцуваха. Вечерта премина без никакви инциденти.
На 02.03.2003 г. (неделя) след закуска участниците си подготвиха багажа за заминаване (тъй като стаите трябваше да бъдат освободени преди обяд), наблюдаваха провеждащото се състезание, пързаляха се със шейни или ски и поддържаха неформални контакти помежду си.
След обяд в 14:00 ч групата напусна района на хижата и бе превозена с кабинковия лифт обратно до Симеоново.
Това беше успешен проект, който целеше най-вече да покаже на обществеността, че и хората с увреждания и в частност тези със зрителни такива също могат да бъдат полезни. Втора цел беше извършване на съвместна дейност на хора с увреждания и на хора, които нямат увреждания и които бяха доброволци. Особено радващо е обстоятелството, че именно доброволците бяха млади хора — ученици и студенти, т.е. новото поколение, което всъщност е бъдещето на страната. Разбира се, че трябва да се благодари на Столична община и на кмета по това време Стефан Софиянски, който разреши за целите на проекта да се използва лифта за превозване на целевата група абсолютно безвъзмездно. Автор и ръководител на проекта бе Доброслав Илиев, който се справи перфектно с неговото изпълнение.
1.1.1. Поява
„Атила“, „Балкан“, „Витоша“, „Скат“ — това бяха ключовите думи, които стояха в основата на разгорещен спор между група млади ентусиасти. Всеки на висок глас убеждаваше останалите, че неговото проекто-име е най-хубавото и най-подходящото. Спорът рискуваше да се превърне в твърде ожесточен и да се превърне в обикновена разпра, която можеше да прекъсне събранието, а дотам в никакъв случай не биваше да се стига. Защото се основаваше не просто поредната неправителствена организация (НПО), а една кауза. Разбира се, младежите все още не осъзнаваха този факт. Трябваше да минат години, за да разберат, че в този момент се случва историческо за голбала дело.
Демократичният вот реши:
„Витоша“! Изборът бе симптоматичен и трябваше да се изгради организация, устойчива и извисяваща се като едноименната планина.
1.1.2. Първи стъпки
И така, това се случи в един горещ летен ден на 2001 г. в една читалня на блок 55, вх. Б., в ЖК „Студентски град“, собственост на СУ „Св. Климент Охридски“. 6 август се оказа паметен ден за спорта сред хората с увреждания в България, защото се появи един от най-мощните спортни субекти в България за развитието на спорта сред хората в неравностойно положение.
Учредителите бяха все млади хора, в по-голямата си част между 18 и 25 години, но това не им пречеше, а тъкмо напротив — спомогна за високия им дух и цели, които демонстрираха на събранието. Те бяха само 12 души, но това по никакъв начин не ги обезкуражаваше.
Присъстваха следните млади хора, които в по-голямата си част бяха студенти, т.е., имаха желание и време, но нямаха условия за спортуване:
1. Веселин Иванов Кушнеренков.
2. Доброслав Ангелов Илиев.
3. Ели Иванова Кирилова.
4. Иван Димитров Янев.
5. Красимира Керанова Керанова.
6. Любомир Иванов Василев.
7. Михаил Иванов Илиев.
8. Никола Александров Захариев.
9. Недялка Василева Чомакова.
10. Николай Иванов Кацаров.
11. Станимир Мирославов Захариев.
12. Хари Савов Хараламбов.
Това бяха хората, заели се да променят неблагоприятните спортни условия, които съществуваха в страната ни. Никой от тях нямаше реална представа с какъв мащабен проект се захваща, но това може би беше добре, защото ако младежите имаха ясна представа за крайно негативната конюнктура, едва ли биха поели тази отговорност върху своите младежки плещи. Те вярваха, че просто трябва да търсят и ще намерят! Подготовката на това учредително събрание не бе никак голяма. Тя се състоеше в множество разговори, които най-често се провеждаха на добре известните студентски купони. Именно на подобен купон в началото на пролетта на 2001 г. бъдещите учредители Михаил Илиев и Веселин Кушнеренков в компанията и на други купонясващи разискваха въпроса за възникване на спортен клуб на студентите. Тяхната младост и неопитност им позволяваше да развихрят своето въображение. Те искаха да правят, да градят, да организират. Защото до този момент повечето студенти, имащи спортни наклонности, участваха в Спортен клуб за инвалиди „Самуил“, който обаче се управляваше от спортисти от по-възрастното поколение. Това обстоятелство невинаги кореспондираше със стремежите на студентите. Те имаха друга визия и представа за спорта сред незрящите и за неговото развитие. Все пак имаше една предучредителна среща, на която бяха поканени хора, на които идеята за създаване на спортен клуб не бе чужда. Тази предварителна среща се състоя в офиса на фондация „Хоризонти“, който се намира в бл. 55, вх. Г. В „Студентски град“. Така че тази фондация също има своята позитивна роля за създаването на спортното формирование.
Както си е по действащото законодателство, учредителите си гласуваха устав и Управителен съвет. Определиха се три ръководни длъжности, а именно: председател, заместник-председател и административен секретар.
Първият УС на Спортен клуб на хора с увреждания „Витоша“ се състави от следните 6 човека: Веселин Кушнеренков, Доброслав Илиев, Иван Янев, Михаил Илиев, Николай Кацаров, Хари Хараламбов.
Ръководните постове се разпределиха по следния начин:
— председател — Доброслав Илиев;
— заместник-председател — Иван Янев;
— административен секретар — Хари Хараламбов.
Учредителите нямаха никакъв управленски опит и не избраха най-гъвкавата и безболезнена схема на управление на организацията.
Процедурата по съдебната регистрация бе поверена в ръцете на единствения присъствал юрист, а именно Хари Хараламбов. На 22 август административният секретар подава молбата до Софийски градски съд, с която се иска регистриране на спортния клуб. Но според СГС уставът не кореспондира напълно с българското законодателство и бива върнат за редакция. Корекциите се правят на допълнително Общо събрание на учредителите, провело се на 12 септември. На събранието се унифицира уставът, който вече се намира в субординационен порядък спрямо действащото в страната законодателство. Осем дни след допълнителното събрание на 20 септември отново се подава заявление в СГС за регистрация на клуба. Този път всичко е наред и на 15 октомври 2001 г. новосформираното юридическо лице получава съдебна регистрация. Имаше нещо символично във факта, че именно на тази дата клубът се сдоби със съдебното си признаване, тъй като 15 октомври е Международния ден на зрително затруднените хора.
Но твърде тежката формула на управление бе предпоставка за недотам добре вършена работа. Според устава на организацията тя се представлява заедно от председателя и административния секретар, а при отсъствие на един от двамата бива заместен от заместник-председателя. Управленската формула на „Витоша“ е може би добра за големи финансови организации, но за НПО тя бе непригодна и нефункционална. Двете длъжности на заместник-председателя и на административния секретар бяха синекурни и нямаха реална полза за организацията, а тъкмо напротив, пречеха за по-гъвкавата работа.
Спортен клуб на хора с увреждания „Витоша“ се учреди от млади хора — предимно студенти. Зад тях не стояха големи фирми или организации, а ентусиазъм, идеи и желание за осъществяването им. Поставяйки основите на такава организация, те нямаха намерение това да бъде просто още една юридически създадена неправителствена организация, а да бъде организация, която работи и се бори за спорта сред хората в неравностойно положение.
1.1.3. Що е голбал?
След края на Втората световна война (1945 г.) много хора остават с трайни увреждания до края на своя живот. Немалка част от тях са със зрителни нарушения. Възниква потребност от рехабилитацията и ресоциализацията им, защото е добре известно, че колкото човек е по-възрастен, толкова по-трудно успява да се адаптира спрямо полученото увреждане. Едно от средствата за незрящите военни ветерани се явява интересният и увлекателен спорт — голбал.
Голбалът е създаден специално за хората със зрителни проблеми през 1946 г. от австриеца Ханс Лоренсен и германеца Сеп Райндле, в желанието им да помогнат в рехабилитацията на незрящите ветерани от войната. Играта е представена на света през 1976 г. на Параолимпийските игри в Торонто, Канада. Първото състезание се състои в Австралия през 1978 г. Оттогава популярността на голбала нараства прогресивно в различни региони на света.
Голбалът се играе в спортна зала, а размерите на игрището са 9 м ширина и 18 м дължина. Играе се от два отбора от по трима състезатели. Топката се търкаля по земята. Вътре в топката има звънчета, по чийто звук състезателите се ориентират за нейното местоположение. Трябва да се отбележи, че топката не е под въздушно налягане, както това е при футбола, баскетбола, волейбола и др. Произвежда се от твърда гума. За да се чуват звънчетата по-ясно, тя е осеяна с осем малки дупки, през които всъщност излиза шумът от звънчетата. На очите си състезателите имат маски. Предназначението им е за играчи, които имат остатъчно зрение да не могат да го използват, а да се ориентират само със слуха си. Играе се на голове в продължение на две полувремена от по 10 минути чисто време всяко. Състезателите са разпределени по следния начин: вратата е широка 9 метра и всеки от състезателите трябва да покрива зона от по три метра, като голбалистът, който е в средата е изтеглен по-напред, за да не се получават сблъсквания между играчите. Има и вариант, при който състезателите играят на една линия, т.е. подреждат се или на голлинията, или на 3-метровата линия, но за този начин на игра се изисква много тренировки и синхрон и не може да се каже еднозначно, че това е по-успешен начин на игра. Топката се улавя или избива посредством плонжове от страна на защитаващите вратата. Игрището е разделено на 6 триметрови зони. Първата зона на отборите е зона на защита, която продължава от голлинията до 3-тия метър. В тази зона защитаващите трябва да блокират топката, за да не влезе във вратата, т.е. не може топката да бъде неутрализирана преди тази зона. Втората зона е зона на нападение. Тя е разположена от края на защитната зона — от 3-тия до 6-тия метър. Нападателят при засилването си за удар може да отиде в тази зона и оттам да нанесе удара. Следващата зона е неутрална, тя е разположена от края на зоната на нападение — от 6-тия до 9-тия метър, или до централната линия на игрището. Така в центъра се оформя 6-метров неутрален участък. В съвременния голбал маските не са достатъчни за предотвратяване на некоректна игра. Има състезатели, които разместват своите маски с цел да използват своето остатъчно зрение и по този начин автоматично излизат с едни гърди пред своите противници. И поради този не особено лицеприятен факт Международната спортна федерация на незрящите (IBSA) прие правило, според което преди да се постави маската на лицето на очите на състезателя, се поставят специални лепенки, които допълнително повишават сигурността, че играчът не би могъл евентуално да използва своето остатъчно зрение. Безспорно един от най-интересните моменти в голбалната игра е отсъждането на наказателен удар. Дузпа се отсъжда, когато нападателят направи по-голямо засилване и топката не докосне зоната на нападение, а първото ѝ съприкосновение с настилката се осъществява в неутралната зона. Друг случай е, когато топката е тупкаща и прескочи двете неутрални зони. При тези случаи нарушителят пази сам цялата врата, а останалите двама голбалисти се извеждат от реферите извън полето. Наказателен удар също се свири, ако топката се задържи повече от 10 секунди в отбора. Като броенето на 10-те секунди започва от момента, когато топката докосне нечие тяло от защитаващия тим. Това условие прави голбала изключително динамична и интересна игра. Дузпа се свири и когато един състезател направи 3 поредни удара. Всеки от играчите има право най-много на 2 последователни хвърляния. Основна задача на центъра е да следи последователността на ударите на своите съотборници и да ги предупреждава в случай, че те се увлекат в играта и направят опит за 3-ти удар.
Състезателите се екипират с гащета и фланелки, но могат да се използват и клинове. Необходимо условие също е слагането на наколенки, налакътници, дунапрени на бедрата с цел при плонжиране да не се получават контузии. Слагат се и протектори на слабините, тъй като топката е твърде тежка. Тя тежи 1250 г. При много от отборите се забелязва тенденцията голбалът да се играе с ръкавици. Обикновено се използват вратарски футболни ръкавици. Така че екипировъчната палитра е твърде пъстра. Голбалната екипировка се състои от различни фрагменти от екипировка на много видове други спортове.
Голбал се играе от всички възрастови групи. Има мъжки, дамски и смесени отбори. В България обаче голбалът сред дамите не е особено популярен.
По голбал се организират европейски, световни първенства, международни съсрезания и други. Той също е параолимпийски спорт. Организират се множество регионални турнири от различни спортни организации.
В България до началото на 90-те години на XX в. голбалът е изключително добре развит спорт. Безспорно един от най-големите успехи на българския голбал е участието на родните национали на Олимпийските игри в Сеул през 1988 г. Републиканският шампионат се провежда регулярно и с голям брой отбори. Администрирането на този спорт, а и не само на него, се извършва от Съюза на слепите в България и със съдействието на секцията, отговаряща за спорта сред инвалидите към БСФС. Но след политическата промяна от 1989 г. и последвалата я икономическа стагнация се стига до тоталното замиране на този единствен колективен спорт за незрящи, практикуващ се у нас.
1.1.4. Първо възстановено републиканско първенство по голбал
Непосредствено след учредяването на клуба членовете му започнаха да проучват възможностите по какъв начин може да се осигури участието на отбора по голбал на републиканското първенство, което се проведе в средата на септември. Първо се получи разрешение от ССБ за участие, независимо от това, че съдебната регистрация все още не беше получена. Всъщност това беше пречка и за повечето от останалите отбори. След това пред клуба възникна още по-сложният въпрос как и по какъв начин да се екипира отборът? Ръководството поиска среща с председателя на Националната потребителна кооперация на слепите в България Михаил Кърлин и съгласие за такава бе дадено. На срещата младите хора изложиха своите идеи и целите, към които се стремят. Тази среща бе изключително ползотворна, защото на нея студентите получиха безрезервната подкрепа както на Михаил Кърлин, така и на ръководената от него кооперация. Бяха закупени седем комплекта екипировка и благодарение на този жест, който завинаги ще остане в историята на клуба като един от най-ярките и показателни моменти за безкористна и навременна подкрепа, без който просто, както впоследствие се разбра, най-стойностният отбор в страната нямаше да вземе участие в републиканското първенство.
С не особено високи цели голбалистите заминаха за Варна — с намерение най-вече да се синхронизират като колектив, защото голбалът е колективен спорт и един от най-важните елементи е колективното мислене и добрата сработка между играчите.
Първият мач на момчетата от „Витоша“ завърши твърде злощастно за тях, регистрираха загуба със 7:6, както по-късно разбраха, за поражението са допринесли и причини, нямащи нищо общо с честната игра. След този първи мач отборът набра скорост и прегази всички останали отбори, включително и отбора, който нанесе първата загуба. И така новото спортно формирование, за изненада на почти всички и най-вече на „старите пушки“, спечели първата си купа, която до момента се намира в канцеларията на г-н Кърлин на съхранение. „Витоша“ даде сериозна заявка за български голбален фаворит, но това разбира се трябваше да се докаже и занапред, защото не бе изключено новият отбор да е спечелил титлата по случайност, макар че всячески се опитваха определени фактори да повлияят негативно на студентския триумф.
Нещо много важно за голбала са маските, които се поставят на очите на всички състезаващи се в този вид спорт с цел, ако има състезатели с остатъчно зрение, то да бъде игнорирано, за да се ориентират всички единствено посредством слуха си. Отборът нямаше маски, но на помощ се притече Иван Кушнеренков от Добрич, който абсолютно безвъзмездно направи маски за целия отбор, а по-късно и за дублиращия състав.
1.1.5. Следващи успехи
На същото състезание паралелно се провеждаше и първенство по шахмат, на което клуб „Витоша“ имаше две квоти и след вътрешен шахтурнир първите двама се състезаваха от името на клуба и заеха 23-то и 24-то място.
В края на септември Федерация спорт за инвалиди (ФСИ) отправи покана за участие на лекоатлетически игри в Стара Загора, там отидоха петима състезатели и се представиха много добре. Още преди клубът да е получил съдебна регистрация се получи едно леко разцепление и няколко от членовете се отделиха и учредиха нов клуб с име „Средец“.
Така дойде и турнирът по голбал, организиран от „Успех“, Варна за Международния ден на хората с увреждания — 3 декември. Там новият шампион трябваше да докаже, че не случайно е станал първенец. Доказа по един перфектен начин и се поздрави с успех. В средата на декември бе организиран турнир от „Средец“, на който СКХУ „Витоша“ отново взе участие и окончателно установи своята голбална хегемония.
1.1.6. Първият финансиран проект
На 1 декември УС на СКХУ „Витоша“ взе решение организацията да кандидатства с проект пред Държавната агенция за младежта и спорта — програма „Младеж“. Проектът бе на тема „Почистване на околната среда — средство за интеграция на младите с увреждания“.
Екопроектът бе насочен към почистване на туристически места. Акциите бяха три на брой. Първата се проведе в Национален парк Витоша, където беше почистена околността на хижа „Алеко“. Второто почистване се състоя в Панчарево, а третото — отново в околностите на „Алеко“. Бенефициентите бяха предимно хора със зрителни затруднения. Но половината от участниците бяха ученици и хора без увреждания. Проектът предвиждаше във всяка от акциите да вземат участие 40 души — 20 човека с увреждания и 20 доброволци, чиято задача бе да спомагат за осъществяването на екоакциите.
Дейностите по проекта бяха предназначени основно за младежи със зрителни увреждания. Това наложи още при разработването на проекта да бъдат взети съответните мерки за адекватното участие на тези младежи и успешното провеждане на дейностите.
Групите, участващи във всяко от трите мероприятия, бяха съставени по такъв начин, че всички незрящи младежи имаха определени придружители (също студенти или ученици). Маршрутите и терените за почистване бяха избрани съобразно възможностите и на младежите със зрителни увреждания. Към групите участваше и медицинско лице. Единствените по-специални документи, които бяха издадени по повод изпълнението на проекта, бяха разрешенията на кмета на София за безплатно ползване на кабинковия лифт към хижа „Алеко“ и обратно. Департаментът по спорт към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ спомогна на проекта като осигури водач планинар, който трябваше да улесни дейностите. С тази нелека задача се нагърби Антон Хиджов, преподавател към СУ.
Реализирането на проекта протече по следния начин:
■ 25–26 май 2002 г. — почистване на околностите на хижа „Алеко“.
Участваха 21 членове на СКХУ „Витоша“ и 15 ученици от 55 СОУ „Петко Каравелов“, въпреки че в предварителния списък на желаещите бяха включени общо 40 души. При самото провеждане на мероприятието някои записали се не успяха да присъстват поради внезапни ангажименти, пътуване в провинцията и др.
На 25 май (събота) в 12:00 ч цялата група се събра на първата спирка на кабинковия лифт в Симеоново. Служителите, отговарящи за пътниците, бяха информирани за групата и оказаха съдействие за качването и настаняването на хората в кабинките. Превозването приключи до 13:00 ч и всички се придвижиха до хижа „Алеко“. До 14:00 ч всички бяха настанени по стаите и им беше определено свободно време до 15:30 ч. През това време (от 14 до 15:30 ч) ръководителят на групата, планинският водач и двама участници (единият от които напълно незрящ) обходиха и проучиха терена за почистване.
В 15:30 ч всички участници бяха събрани пред хижата и ръководителят на групата даде пояснения относно настоящия проект и конкретните дейности по него. Бяха раздадени чували за отпадъците. Участниците бяха така разпределени, че напълно незрящите да бъдат водени от виждащи.
Акцията за почистване започна в 16:00 ч като беше обходен и почистен теренът около пътя, водещ от хижата до хотел „Простор“. Бяха събрани около 50 чувала с отпадъци и изхвърлени в контейнери в близост до хотел „Простор“. Акцията приключи около 18:00 ч.
За 18:30 ч беше организирана вечеря в хижата. По време на вечерята бе определена и награда за екипа, събрал най-много боклук. Наградата бе бутилка шампанско.
По-късно в хижата (в ресторанта) имаше дискотека, на която присъстваха всички участници. Те имаха възможност да се отпуснат, да се опознаят и да влязат в контакти помежду си и да се повеселят.
На 26 май (неделя) беше предвидено почистване на околностите на хижата (в посока Черни връх). Но за съжаление заваля много силен дъжд, който не позволи каквото и да било напускане на хижата.
За 12:00 ч в хижа „Алеко“ бе предвидено откриването на спортен обект — стена за катерене. Обектът беше открит от кмета на София — Ст. Софиянски. Членове от проекта също присъстваха и взеха участие в откриването.
В 13:00 ч имаше тържествен обяд.
От 14:00 до 15:00 ч участниците бяха превозени обратно до Симеоново.
■ 15 юни 2002 г. — почистване на района на Панчарево.
Сборен пункт на участниците беше културният дом на Панчарево. В 10 ч групата се събра и ръководителят даде кратки указания за маршрута, който ще бъде обходен и почистен.
До 12:00 ч маршрутът беше обходен и почистен. Бяха събрани над 40 чувала с отпадъци по пътя от културния дом, покрай езерото и до последната спирка на автобусите.
След почистването участниците имаха 1 час за свободни занимания. Повечето от тях се ориентираха към езерото и се возиха на водни колела и лодки.
В 13:00 ч беше даден обяд. По време на обяда беше награден екипът, събрал най-много отпадъци.
■ 28.февруари — 02.март 2003 г. — почистване на околностите на хижа „Алеко“.
В 14:00 ч на 28.02.2003 г. (петък) всички участници се събраха на уговореното място — начална станция на кабинковия лифт в Симеоново. С помощта на служителите на лифта всички участници бяха настанени по кабинките и превозени до хижа „Алеко“.
В 16:00 ч се състоя първата (опознавателна) среща, на която всички участници се представиха. Това беше необходимо, тъй като имаше много участници, които не се познаваха — учениците от 55 СОУ и доброволците, които бяха поканени, не бяха познати за останалите (незрящите) участници. На тази среща беше оповестена и програмата на мероприятието.
За 19:00 ч бе предвидена вечеря, след което участниците останаха в хижата и продължиха да си общуват неформално.
На 01.03.2003 г. след закуска участниците опознаха района и набелязаха местата за почистване. След обяда (в 14:00 ч) участниците формираха групи от по 3–4 души и започнаха почистването, което приключи до 16:00 ч.
Известно неудобство през тези дни се създаде от провеждащите се в непосредствена близост до хижа „Алеко“ ски състезания. Но, от друга страна, това беше атракция за участниците и възможност за мнозина от тях да покарат ски или да се повозят на шейни, което се оказа естествен път за по-бързото сближаване на незрящите младежи със зрящите участници.
След вечеря в хижата беше организирана дискотека, на която присъстваха всички участници. Бяха обявени 2 награди — за най-добър доброволец и за група, събрала най-много отпадъци.
Дискотеката продължи до късно през нощта. Обстановката бе непринудена и всички се веселяха и танцуваха. Вечерта премина без никакви инциденти.
На 02.03.2003 г. (неделя) след закуска участниците си подготвиха багажа за заминаване (тъй като стаите трябваше да бъдат освободени преди обяд), наблюдаваха провеждащото се състезание, пързаляха се със шейни или ски и поддържаха неформални контакти помежду си.
След обяд в 14:00 ч групата напусна района на хижата и бе превозена с кабинковия лифт обратно до Симеоново.
Това беше успешен проект, който целеше най-вече да покаже на обществеността, че и хората с увреждания и в частност тези със зрителни такива също могат да бъдат полезни. Втора цел беше извършване на съвместна дейност на хора с увреждания и на хора, които нямат увреждания и които бяха доброволци. Особено радващо е обстоятелството, че именно доброволците бяха млади хора — ученици и студенти, т.е. новото поколение, което всъщност е бъдещето на страната. Разбира се, че трябва да се благодари на Столична община и на кмета по това време Стефан Софиянски, който разреши за целите на проекта да се използва лифта за превозване на целевата група абсолютно безвъзмездно. Автор и ръководител на проекта бе Доброслав Илиев, който се справи перфектно с неговото изпълнение.
ГЛАВА ВТОРАУТВЪРЖДАВАНЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА
1.2.1. Първи домакински турнир по голбал
След настъпването на новата 2002 г. дойде време да бъде направен опит за осъществяване на някои цели, които стояха пред организацията. Първата и една от най-важните беше да се организира пролетният турнир по голбал, който трябваше да стане традиционен. Важно за този спорт у нас беше факторът чуждо голбално присъствие на родна земя, за да могат българите да разберат колко точно са изостанали от своите чуждестранни колеги. Много усилия бяха положени за осъществяването на тази идея. Покани бяха изпратени до Австрия, Германия, Русия и др. Австрийците отговориха, че развиват предимно торбал, а германците — че твърде късно са получили поканата и не им е възможно да дойдат. Но как да им бъде изпратена по-рано покана, като самите организатори на турнира не знаеха ще успеят ли да се справят с тази нелека задача. Турнирът бе спретнат само за един месец, но през този месец наистина се наблюдаваше много усилена работа. Състезанието протече под девизите „Заедно можем“ и „Съединението прави силата“. Генерален спонсор на турнира бе ССБ, за което организаторите благодарят на господата Долапчиев и Стайков, които подкрепиха инициативата в този труден момент. Останалите спомоществователи бяха: Център за психологически изследвания, Сдружение с идеална цел „Зрение“, БК ЦСКА, ФК ЦСКА, Данон, Синхронинвест, Национално читалище на слепите в България „Луи Брайл“, Федерация спорт сред инвалиди, Дънкин Донатс, хотелите „Шератон“ и „Хилтън“, УДНЗ София.
Новото за клуб „Витоша“ бе, че участва в състезанието с два отбора, които заеха първо и трето място. Турнирът се проведе на 31 март и 1 април в баскетболната зала на ЦСКА, на стадион „Българска армия“ в Борисовата градина — за първи път от много години състезание по голбал се провеждаше в наистина професионална зала. Друго ново, за което започнаха дейците на организацията да се борят с успех, беше да се наложи излъчването и отразяването на голбалните прояви там, където им е мястото — в спортните емисии, а не единствено в социалните рубрики. Много медии подкрепиха усилията на организацията — Нова телевизия, Канал 1, b T V, телевизия „Скат“, списание „Егоист“, вестниците „Дума“ и „24 часа“. Друга новост, която въведе СКХУ „Витоша“ бе провеждането на курс за съдии, които бяха обучени и от този момент са рефери на организираните турнири на територията на страната. Разбира се, обучението бе проведено от хора от „Витоша“, които нямат международен сертификат за подобна дейност, но все пак беше ценно да бъдат привлечени хора, които да научат правилата на играта и да съдийстват.
В турнира участваха 6 отбора:
• СКХУ „Витоша“.
• „Атлантик“ — София (дублиращият отбор на „Витоша“.
• Училище за деца с нарушено зрение — София.
• „Средец“ — София.
• Училище за деца с нарушено зрение — Варна.
• „Успех“ — Варна.
Отборите бяха подбрани въз основа на тяхното представяне на Републиканското първенство от септември 2001 г. Двата дни на състезанието минаха много добре и състезателите останаха изненадани от високото ниво и перфектната организация, а това е необходимо условие за всяка уважаваща себе си организация. И този турнир, както предходните три, мина под безапелационната диктовка на „Витоша“, чиито победи бяха с двуцифрен резултат и от седем мача клубът спечели седем победи. През първия ден се играеше по системата всеки срещу всеки, а през втория ден имаше мач за пето и шесто място, полуфинали (първи срещу четвърти и втори срещу трети), малък финал и финал.
Класирането след изиграване на мачовете е следното:
1. СКХУ „Витоша“.
2. „Успех“ — Варна.
3. „Атлантик“ — София.
4. Училище за деца с нарушено зрение — Варна.
5. Училище за деца с нарушено зрение — София.
6. „Средец“ — София.
1.2.2. Конфликтът
В самото навечерие на пролетния турнир клубът бе разтърсен от сериозен конфликт в Управителния съвет. На 24 март 2002 г. на събрание на УС половината от състава му се обяви против управленския модел на ръководството. Поиска се вот на недоверие към председателя. Доброслав Илиев бе свален от поста председател на СКХУ „Витоша“. Той бе изключително амбициозен председател, но за съжаление неговата управленска неопитност и младост доведоха до депредседателирането му. Не може да се каже, че бунтарите бяха кой знае колко по-опитни, но все пак зад гърба си някои от тях имаха дейност и в други неправителствени организации. Административният секретар Хари Хараламбов демонстрира лоялност и още на следния ден подаде оставка от поста. Тази промяна стана възможна поради факта, че уставът предвиждаше УС да избира както председател, така също неговия заместник и административния секретар. Това обстоятелство бе променено още на Общото събрание, състояло се през ноември същата година. Хлъзгавото камъче, което преобърна управленската кола на клуба бе назначаването на технически секретар на организацията без председателят и административният секретар да осведомят и вземат мнението на УС. Договорът с Радостина Накова не бе денонсиран, а новото ръководство се опита да се възползва от нейните услуги, доколкото това бе възможно, защото клубът все още нямаше нито офис, нито техника. Но най-ценното, което Радостина направи, бе преводът на някои правилници от английски на български език за някои видове спорт. Безспорно тези събития разтърсиха организацията из основи, но все пак останалите момчета се сплотиха и тръгнаха твърдо напред. Бившият председател не можа да се примири със своето детрониране и по-късно напусна клуба и стана член на отявления противник „Средец“. Това обстоятелство също даде отражение и на голбалния отбор, тъй като Доброслав бе ключов играч в него. За нов председател на организацията УС избра Иван Янев, досегашен заместник-председател. За заместник-председател бе избран Николай Кацаров, а за административен секретар — Михаил Илиев.
1.2.3. Първо състезание зад граница
В началото на юни започна първият кръг на републиканското първенство по голбал, като тази година се предвиждаше да има два кръга, като след първия да се обособят А и Б групи. Този кръг мина някак си между другото за „Витоша“ и двата отбора, въпреки че отново първият отбор на клуба бе на първо място и победи най-големия си конкурент с впечатляващият резултат 10:1. Дублиращият отбор на „Витоша“, който в това републиканско първенство се състезаваше под името РСО — София, остана след заветното шесто място, до което отборите остават в А група. Втори във временното класиране се нареди вечният конкурент „Средец“, а трети останаха момчетата от „Успех“, Варна.
Друга мисъл не даваше мира на всички. Бяха получили така дългоочаквания шанс да участват на международна сцена. Поканата беше от Сато маре — Румъния, за техния традиционен турнир. Времето бе твърде малко, но всички момчета искаха на всяка цена да отидат на това състезание. Решаващата си подкрепа за тази голяма цел даде Илия Лалов и ръководената от него ФСИ. Средствата, които бяха отпуснати, покриха транспортните разходи, а всички момчета дори не повдигнаха въпрос за някакви командировъчни или дневни пари. Всички осъзнаваха, че това не е просто екскурзия, а е много важно събитие за тях самите от гледна точка на опита и професионализма, които всички желаеха да натрупат. И така на 21 юни рано сутринта в 02:30 ч голбалните „лъвове“ на България тръгнаха от София за Сато маре. Там пристигнаха с петчасово закъснение около 22:30 часа. След кратък разговор с домакините относно турнира, всички отидоха да почиват. На следващия ден предстояха 4 мача. Първият завърши с победа за българите с резултат 4:0, но от всички лъхаше онова притеснение, което най-много пречи на младите спортисти. В следващите мачове отборът претърпя поражения, съответно срещу домакините 5:3 с решителна подкрепа от страна на съдиите, с другия силен румънски отбор се стигна до резултат 7:2. Абсолютно с нищо не може да се оправдае тази загуба, още повече, че българите поведоха в началото с 2:0. И в последния мач с унгарците, може би най-силния отбор на турнира, се стигна до 8:5. Първенец на турнира стана отборът домакин, както се носеха слухове из голбалните кулоари, това е било задължително условие, за да се покаже на спонсорите, че не са инвестирали напразно в това събитие и да се запази ежегодното провеждане на турнира. На 24 юни рано сутринта отборът благополучно се завърна в София и всеки остана да премисля поуките от това международно участие на клуба.
1.2.4. Нови успехи през есента на 2002 г.
Първото мероприятие след лятната пауза, в което клубът взе участие, бяха традиционните лекоатлетически игри, организирани от ФСИ в края на септември, където „Витоша“ се представи с 10 участници и успя отборно да спечели купата за трето място при леката атлетика. Купата за първо място при плуването също стана притежание на състезателите на „Витоша“.
В Стара Загора момчетата направиха демонстрационни мачове по голбал като целта беше от следващата година и там да има турнир.
В началото на октомври организацията бе поканена на плувен празник, организиран от Спортно дружество „Левски“ на басейн „Спартак“. Представиха се четирима участници.
Спортен клуб „Левски“ подкрепи „Витоша“ за осъществяването на една наистина много хубава идея, а именно организирането на турнир по голбал за деня на белия бастун — 15 октомври. Клубът бе съорганизатор и на този турнир заедно със СИЦ „Зрение“, които поеха финансовото обезпечаване на турнира заедно с „Левски“ и много други фирми. Най-после дойде моментът да бъде решена още една голяма задача, а именно в турнира да участва отбор от чужбина. За голямо съжаление контактите с румънците и унгарците не се осъществиха и затова усилията бяха насочени към македонци и сърби. За последните два контакта благодарностите са за Петър Дечев от „Успех“ — Варна. Сърбите така или иначе не дойдоха, но спортистите от братска Македония се отзоваха с най-голямо удоволствие. Турнирът бе на високо ниво както от материална, така и от спортно-техническа гледна точка. Отборите от Варна и от Македония бяха настанени в Хотел „Левски“ на стадион „Георги Аспарухов“, а мачовете се играха във волейболната зала на „Левски Сиконко“ в жк Люлин. Тук отново отборът на „Витоша“ взе първото място, но след един наистина инфарктен последен мач с вечния си съперник „Средец“. За първи път отборът направи равенство 4:4, което се оказа обаче абсолютно достатъчно, за да грабне и този трофей. Безспорно вторият турнир бе поредната тухличка в изграждането на българската голбална стена. Вярно е, че чуждият отбор бе македонски, т.е. според някои не е имало фактически отбор от чужбина, но все пак беше някакво разнообразяване на българската голбална действителност.
На втория кръг на републиканското първенство по голбал, провел се в края на ноември в Сливен, шампионската титла бе дублирана, като отборът на „Витоша“ спечели всичките мачове. В Сливен се определи национален отбор от 6 души, като 4-ма бяха състезатели на СКХУ „Витоша“. Националният отбор игра контролни срещи във Варна с Македония и местни отбори. Всъщност разширеният национален отбор бе обявен още на първия кръг на републиканското първенство, но реално той не бе свикван до есента. Треньор на националите стана Илия Попов, който е спортен педагог и специалист по лека атлетика. Илия Попов е бивш състезател по десетобой и петобой. Той е балкански шампион по петобой за юноши и републикански шампион по десетобой в същата възрастова група.
СКХУ „Витоша“ от началото на учебната 2001–2002 г. води системни тренировки в спортната зала на 55 СОУ „Петко Каравелов“. Всъщност, ако ръководството на училището не бе предоставило абсолютно безвъзмездно условията за ползотворен тренировъчен процес, то тези резултати нямаше начин да се постигнат. Големи благодарности заслужават както директорът на училището г-жа Петкова, така също и административният директор г-жа Димитрова. Изключително радващо е, че все още се срещат такива отзивчиви и добри хора, които помагат безкористно, тъкмо когато е нужно.
Трябва да се отбележи като актив в дейността на „Витоша“, преводът на правилника по голбал. Раздаден на отборите, той беше приложен на турнира от 19–20 октомври.
Бяха преведени също и правилници за други спортове, приложими за хора със зрителни проблеми, които обаче не се тестваха на практика, защото не се създадоха условия за развитието на много други спортове. А не се създадоха условия, най-вече защото липсваха както финансов, така също и организационен ресурс.
1.2.5. Общо отчетно-изборно събрание (17.11.2002 г.)
След пролетния конфликт в организацията УС остана да работи с четирима от своите членове: Иван Янев, Михаил Илиев, Николай Кацаров, Веселин Кушнеренков. Очевидна бе нуждата от провеждане на извънредно отчетно-изборно събрание, на което трябваше да се промени уставът и начинът на управление в организацията. Свитият УС на свое заседание от 1 септември взе решение Общото събрание на организацията да се състои на 17 ноември 2002 г. в зала „Рила“, хотел „Шератон“. УС взе решение да подаде колективна оставка. На това събрание се направиха нужните промени в устава за по-добра и гъвкава работа на организацията. Промените предвиждаха УС вече да се състои от трима души, а не от шестима, както това бе до момента. Също се премахваха постовете на заместник-председател и административен секретар. Взе се решение за избиране на контрольор, чиято основна задача бе да следи законосъобразността на действията на УС. Именно на това ОС официално бе промотиран химна на СКХУ „Витоша“ — „Витоша е тим на шампиони“, по текст, музика и изпълнение на Станимир Колев.
След края на това дълго Общо събрание пред клуба стояха достатъчно възможности за прогрес, защото структурата бе, от една страна, опростена, а от друга — работоспособна. Но голбалното лоби запазваше сериозните си позиции в управлението, тъй като председателят Иван Янев бе активен състезател, а Никола Захариев освен състезател бе и треньор на отборите на „Витоша“. Единствено третият член на УС — Михаил Илиев, не беше активен състезател, но той не веднъж е доказвал, че милее и прави всичко по силите си за голбала. За контрольор бе избран Хари Хараламбов, впрочем единственият, който отговаряше на уставните изисквания за този пост.
1.2.1. Първи домакински турнир по голбал
След настъпването на новата 2002 г. дойде време да бъде направен опит за осъществяване на някои цели, които стояха пред организацията. Първата и една от най-важните беше да се организира пролетният турнир по голбал, който трябваше да стане традиционен. Важно за този спорт у нас беше факторът чуждо голбално присъствие на родна земя, за да могат българите да разберат колко точно са изостанали от своите чуждестранни колеги. Много усилия бяха положени за осъществяването на тази идея. Покани бяха изпратени до Австрия, Германия, Русия и др. Австрийците отговориха, че развиват предимно торбал, а германците — че твърде късно са получили поканата и не им е възможно да дойдат. Но как да им бъде изпратена по-рано покана, като самите организатори на турнира не знаеха ще успеят ли да се справят с тази нелека задача. Турнирът бе спретнат само за един месец, но през този месец наистина се наблюдаваше много усилена работа. Състезанието протече под девизите „Заедно можем“ и „Съединението прави силата“. Генерален спонсор на турнира бе ССБ, за което организаторите благодарят на господата Долапчиев и Стайков, които подкрепиха инициативата в този труден момент. Останалите спомоществователи бяха: Център за психологически изследвания, Сдружение с идеална цел „Зрение“, БК ЦСКА, ФК ЦСКА, Данон, Синхронинвест, Национално читалище на слепите в България „Луи Брайл“, Федерация спорт сред инвалиди, Дънкин Донатс, хотелите „Шератон“ и „Хилтън“, УДНЗ София.
Новото за клуб „Витоша“ бе, че участва в състезанието с два отбора, които заеха първо и трето място. Турнирът се проведе на 31 март и 1 април в баскетболната зала на ЦСКА, на стадион „Българска армия“ в Борисовата градина — за първи път от много години състезание по голбал се провеждаше в наистина професионална зала. Друго ново, за което започнаха дейците на организацията да се борят с успех, беше да се наложи излъчването и отразяването на голбалните прояви там, където им е мястото — в спортните емисии, а не единствено в социалните рубрики. Много медии подкрепиха усилията на организацията — Нова телевизия, Канал 1, b T V, телевизия „Скат“, списание „Егоист“, вестниците „Дума“ и „24 часа“. Друга новост, която въведе СКХУ „Витоша“ бе провеждането на курс за съдии, които бяха обучени и от този момент са рефери на организираните турнири на територията на страната. Разбира се, обучението бе проведено от хора от „Витоша“, които нямат международен сертификат за подобна дейност, но все пак беше ценно да бъдат привлечени хора, които да научат правилата на играта и да съдийстват.
В турнира участваха 6 отбора:
• СКХУ „Витоша“.
• „Атлантик“ — София (дублиращият отбор на „Витоша“.
• Училище за деца с нарушено зрение — София.
• „Средец“ — София.
• Училище за деца с нарушено зрение — Варна.
• „Успех“ — Варна.
Отборите бяха подбрани въз основа на тяхното представяне на Републиканското първенство от септември 2001 г. Двата дни на състезанието минаха много добре и състезателите останаха изненадани от високото ниво и перфектната организация, а това е необходимо условие за всяка уважаваща себе си организация. И този турнир, както предходните три, мина под безапелационната диктовка на „Витоша“, чиито победи бяха с двуцифрен резултат и от седем мача клубът спечели седем победи. През първия ден се играеше по системата всеки срещу всеки, а през втория ден имаше мач за пето и шесто място, полуфинали (първи срещу четвърти и втори срещу трети), малък финал и финал.
Класирането след изиграване на мачовете е следното:
1. СКХУ „Витоша“.
2. „Успех“ — Варна.
3. „Атлантик“ — София.
4. Училище за деца с нарушено зрение — Варна.
5. Училище за деца с нарушено зрение — София.
6. „Средец“ — София.
1.2.2. Конфликтът
В самото навечерие на пролетния турнир клубът бе разтърсен от сериозен конфликт в Управителния съвет. На 24 март 2002 г. на събрание на УС половината от състава му се обяви против управленския модел на ръководството. Поиска се вот на недоверие към председателя. Доброслав Илиев бе свален от поста председател на СКХУ „Витоша“. Той бе изключително амбициозен председател, но за съжаление неговата управленска неопитност и младост доведоха до депредседателирането му. Не може да се каже, че бунтарите бяха кой знае колко по-опитни, но все пак зад гърба си някои от тях имаха дейност и в други неправителствени организации. Административният секретар Хари Хараламбов демонстрира лоялност и още на следния ден подаде оставка от поста. Тази промяна стана възможна поради факта, че уставът предвиждаше УС да избира както председател, така също неговия заместник и административния секретар. Това обстоятелство бе променено още на Общото събрание, състояло се през ноември същата година. Хлъзгавото камъче, което преобърна управленската кола на клуба бе назначаването на технически секретар на организацията без председателят и административният секретар да осведомят и вземат мнението на УС. Договорът с Радостина Накова не бе денонсиран, а новото ръководство се опита да се възползва от нейните услуги, доколкото това бе възможно, защото клубът все още нямаше нито офис, нито техника. Но най-ценното, което Радостина направи, бе преводът на някои правилници от английски на български език за някои видове спорт. Безспорно тези събития разтърсиха организацията из основи, но все пак останалите момчета се сплотиха и тръгнаха твърдо напред. Бившият председател не можа да се примири със своето детрониране и по-късно напусна клуба и стана член на отявления противник „Средец“. Това обстоятелство също даде отражение и на голбалния отбор, тъй като Доброслав бе ключов играч в него. За нов председател на организацията УС избра Иван Янев, досегашен заместник-председател. За заместник-председател бе избран Николай Кацаров, а за административен секретар — Михаил Илиев.
1.2.3. Първо състезание зад граница
В началото на юни започна първият кръг на републиканското първенство по голбал, като тази година се предвиждаше да има два кръга, като след първия да се обособят А и Б групи. Този кръг мина някак си между другото за „Витоша“ и двата отбора, въпреки че отново първият отбор на клуба бе на първо място и победи най-големия си конкурент с впечатляващият резултат 10:1. Дублиращият отбор на „Витоша“, който в това републиканско първенство се състезаваше под името РСО — София, остана след заветното шесто място, до което отборите остават в А група. Втори във временното класиране се нареди вечният конкурент „Средец“, а трети останаха момчетата от „Успех“, Варна.
Друга мисъл не даваше мира на всички. Бяха получили така дългоочаквания шанс да участват на международна сцена. Поканата беше от Сато маре — Румъния, за техния традиционен турнир. Времето бе твърде малко, но всички момчета искаха на всяка цена да отидат на това състезание. Решаващата си подкрепа за тази голяма цел даде Илия Лалов и ръководената от него ФСИ. Средствата, които бяха отпуснати, покриха транспортните разходи, а всички момчета дори не повдигнаха въпрос за някакви командировъчни или дневни пари. Всички осъзнаваха, че това не е просто екскурзия, а е много важно събитие за тях самите от гледна точка на опита и професионализма, които всички желаеха да натрупат. И така на 21 юни рано сутринта в 02:30 ч голбалните „лъвове“ на България тръгнаха от София за Сато маре. Там пристигнаха с петчасово закъснение около 22:30 часа. След кратък разговор с домакините относно турнира, всички отидоха да почиват. На следващия ден предстояха 4 мача. Първият завърши с победа за българите с резултат 4:0, но от всички лъхаше онова притеснение, което най-много пречи на младите спортисти. В следващите мачове отборът претърпя поражения, съответно срещу домакините 5:3 с решителна подкрепа от страна на съдиите, с другия силен румънски отбор се стигна до резултат 7:2. Абсолютно с нищо не може да се оправдае тази загуба, още повече, че българите поведоха в началото с 2:0. И в последния мач с унгарците, може би най-силния отбор на турнира, се стигна до 8:5. Първенец на турнира стана отборът домакин, както се носеха слухове из голбалните кулоари, това е било задължително условие, за да се покаже на спонсорите, че не са инвестирали напразно в това събитие и да се запази ежегодното провеждане на турнира. На 24 юни рано сутринта отборът благополучно се завърна в София и всеки остана да премисля поуките от това международно участие на клуба.
1.2.4. Нови успехи през есента на 2002 г.
Първото мероприятие след лятната пауза, в което клубът взе участие, бяха традиционните лекоатлетически игри, организирани от ФСИ в края на септември, където „Витоша“ се представи с 10 участници и успя отборно да спечели купата за трето място при леката атлетика. Купата за първо място при плуването също стана притежание на състезателите на „Витоша“.
В Стара Загора момчетата направиха демонстрационни мачове по голбал като целта беше от следващата година и там да има турнир.
В началото на октомври организацията бе поканена на плувен празник, организиран от Спортно дружество „Левски“ на басейн „Спартак“. Представиха се четирима участници.
Спортен клуб „Левски“ подкрепи „Витоша“ за осъществяването на една наистина много хубава идея, а именно организирането на турнир по голбал за деня на белия бастун — 15 октомври. Клубът бе съорганизатор и на този турнир заедно със СИЦ „Зрение“, които поеха финансовото обезпечаване на турнира заедно с „Левски“ и много други фирми. Най-после дойде моментът да бъде решена още една голяма задача, а именно в турнира да участва отбор от чужбина. За голямо съжаление контактите с румънците и унгарците не се осъществиха и затова усилията бяха насочени към македонци и сърби. За последните два контакта благодарностите са за Петър Дечев от „Успех“ — Варна. Сърбите така или иначе не дойдоха, но спортистите от братска Македония се отзоваха с най-голямо удоволствие. Турнирът бе на високо ниво както от материална, така и от спортно-техническа гледна точка. Отборите от Варна и от Македония бяха настанени в Хотел „Левски“ на стадион „Георги Аспарухов“, а мачовете се играха във волейболната зала на „Левски Сиконко“ в жк Люлин. Тук отново отборът на „Витоша“ взе първото място, но след един наистина инфарктен последен мач с вечния си съперник „Средец“. За първи път отборът направи равенство 4:4, което се оказа обаче абсолютно достатъчно, за да грабне и този трофей. Безспорно вторият турнир бе поредната тухличка в изграждането на българската голбална стена. Вярно е, че чуждият отбор бе македонски, т.е. според някои не е имало фактически отбор от чужбина, но все пак беше някакво разнообразяване на българската голбална действителност.
На втория кръг на републиканското първенство по голбал, провел се в края на ноември в Сливен, шампионската титла бе дублирана, като отборът на „Витоша“ спечели всичките мачове. В Сливен се определи национален отбор от 6 души, като 4-ма бяха състезатели на СКХУ „Витоша“. Националният отбор игра контролни срещи във Варна с Македония и местни отбори. Всъщност разширеният национален отбор бе обявен още на първия кръг на републиканското първенство, но реално той не бе свикван до есента. Треньор на националите стана Илия Попов, който е спортен педагог и специалист по лека атлетика. Илия Попов е бивш състезател по десетобой и петобой. Той е балкански шампион по петобой за юноши и републикански шампион по десетобой в същата възрастова група.
СКХУ „Витоша“ от началото на учебната 2001–2002 г. води системни тренировки в спортната зала на 55 СОУ „Петко Каравелов“. Всъщност, ако ръководството на училището не бе предоставило абсолютно безвъзмездно условията за ползотворен тренировъчен процес, то тези резултати нямаше начин да се постигнат. Големи благодарности заслужават както директорът на училището г-жа Петкова, така също и административният директор г-жа Димитрова. Изключително радващо е, че все още се срещат такива отзивчиви и добри хора, които помагат безкористно, тъкмо когато е нужно.
Трябва да се отбележи като актив в дейността на „Витоша“, преводът на правилника по голбал. Раздаден на отборите, той беше приложен на турнира от 19–20 октомври.
Бяха преведени също и правилници за други спортове, приложими за хора със зрителни проблеми, които обаче не се тестваха на практика, защото не се създадоха условия за развитието на много други спортове. А не се създадоха условия, най-вече защото липсваха както финансов, така също и организационен ресурс.
1.2.5. Общо отчетно-изборно събрание (17.11.2002 г.)
След пролетния конфликт в организацията УС остана да работи с четирима от своите членове: Иван Янев, Михаил Илиев, Николай Кацаров, Веселин Кушнеренков. Очевидна бе нуждата от провеждане на извънредно отчетно-изборно събрание, на което трябваше да се промени уставът и начинът на управление в организацията. Свитият УС на свое заседание от 1 септември взе решение Общото събрание на организацията да се състои на 17 ноември 2002 г. в зала „Рила“, хотел „Шератон“. УС взе решение да подаде колективна оставка. На това събрание се направиха нужните промени в устава за по-добра и гъвкава работа на организацията. Промените предвиждаха УС вече да се състои от трима души, а не от шестима, както това бе до момента. Също се премахваха постовете на заместник-председател и административен секретар. Взе се решение за избиране на контрольор, чиято основна задача бе да следи законосъобразността на действията на УС. Именно на това ОС официално бе промотиран химна на СКХУ „Витоша“ — „Витоша е тим на шампиони“, по текст, музика и изпълнение на Станимир Колев.
След края на това дълго Общо събрание пред клуба стояха достатъчно възможности за прогрес, защото структурата бе, от една страна, опростена, а от друга — работоспособна. Но голбалното лоби запазваше сериозните си позиции в управлението, тъй като председателят Иван Янев бе активен състезател, а Никола Захариев освен състезател бе и треньор на отборите на „Витоша“. Единствено третият член на УС — Михаил Илиев, не беше активен състезател, но той не веднъж е доказвал, че милее и прави всичко по силите си за голбала. За контрольор бе избран Хари Хараламбов, впрочем единственият, който отговаряше на уставните изисквания за този пост.
ГЛАВА ТРЕТАСВЕТЛИНА В КРАЯ НА ТУНЕЛА ИЛИ НАСРЕЩЕН ВЛАК
1.3.1. За първи път на турнир в Сърбия и Черна гора
Началото на 2003 г. започна с единствената мисъл български национален отбор да отиде на квалификациите за Параолимпийските игри в Канада, които бяха от 2 до 12 август. Тъй като гръбнакът на националния отбор по голбал бе съставен от момчета из средите на „Витоша“, това ги задължаваше да продължат своята подготовка на клубно ниво. В края на януари пристигна покана от гр. Косиерич — Сърбия и Черна гора, и местния клуб за зрително затруднени спортисти „Ирис“. Благодарение на Министерството на младежта и спорта и Съюза на слепите в България „Витоша“ успя да откликне на тази покана и за втори път в кратката си история да посети международно състезание. Турнирът се състоя на 29 и 30 март. В това съревнование отборът се представи далеч по-добре в психологически план в сравнение с румънското си участие. За отбелязване е, че на този турнир участваха третите в света — отборът от Словения.
Отборът потегли на 28 март рано сутринта с микробус на Министерството на спорта. Дестинацията до гр. Косиерич (около 450 км) бе преодоляна без абсолютно никакви трудности и момчетата пристигнаха около 13:00 ч местно време.
Косиерич е малко градче, намиращо се на около 100 км южно от Белград. Отборите бяха настанени в хотел „Скрапеж“ в центъра на града.
Техническата конференция беше насрочена за същата вечер от 20 ч в ресторанта на хотела, а мачовете в следващите два дни — в спортната зала на града.
В началото на техническата конференция стана ясно, че отсъствието на българите от световната голбална сцена е допринесло за изоставането на голбала у нас, както в технически, така също и в информационен аспект.
С оглед на развитието на спортно-техническите качества на спортистите с увредено зрение се променя и усъвършенства и правилникът.
Поканени бяха клубни отбори от бившите югославски републики и отборите на „Витоша“ от България и на Будапеща от Унгария. Унгарците не пристигнаха по неизвестни за българите причини. Общо отборите бяха шест: „Ирис“ — Косиерич, „Напредък“ — Белград, „Любляна“ — Словения, „Куманово“ — Македония, „Зеница“ — Босна и Херцеговина, и „Витоша“ — България.
Предвид броя на отборите, бе приета схема за игра всеки срещу всеки и така жребият отреди първата среща на „Витоша“ да бъде с отбора на Словения, в чийто състав тримата титуляри бяха и състезатели на националния отбор на Словения, заел трето място на Световното първенство в Бразилия през 2002 г., където за първи път е приложен и новият правилник. Обяснимо българите загубиха този двубой. Втората среща също бе злополучна за „Витоша“. Тя бе с „Напредък“ от Белград, в чиито състав се състезаваха и част от бившите олимпийски шампиони от Сеул. Въпреки че момчетата се хвърлиха срещу този корав съперник с много желание и след като на два пъти повеждаха в резултата, в крайна сметка инкасираха загуба. Третият двубой бе с македонците от Куманово, които българите победиха без особени затруднения. Възлов мач за третото място стана с домакините от Косиерич, но въпреки равностойната игра в края на срещата „Ирис“ ликуваше с минимална победа. Последният мач бе с отбора от Босна и Херцеговина, с който Витошките момчета приключиха за по-малко от едно полувреме.
В крайна сметка се стигна до следното класиране:
1. „Любляна“ — Словения.
2. „Напредък“ — Белград.
3. „Ирис“ — Косиерич.
4. „Витоша“ — София.
5. „Куманово“ — Македония.
6. „Зеница“ — Босна и Херцеговина.
1.3.2. Домакински пролетен турнир
СКХУ „Витоша“ отправи покани към участниците на турнира в Косиерич да вземат участие в пролетния турнир, на 26 и 27 април в София. Отзоваха се два отбора от Сърбия и Черна гора и отборът на Македония. Видя се голямата разлика в играта на един отбор в зависимост от това къде са състезанията — в чужбина или вкъщи. На турнира в София състезателите на „Витоша“ нямаха абсолютно никакви проблеми с тимовете, които само преди месец им създадоха толкова много грижи на игралното поле и в крайна сметка „Витоша“ отново триумфира с титлата.
Състезанието се проведе в Зимния дворец на спорта в София. Организатори и администратори на турнира бяха Спортен клуб на хора с увреждания „Витоша“ и СИЦ „Зрение“. Двете организации положиха големи усилия за намирането на средства за спортното мероприятие. Основни спомоществователи станаха Професионалната футболна лига, Българският футболен съюз, Съюзът на слепите в България, Минерална вода Девин, Роял кейк, Сладкарници Неделя, Самсунг, Стъклен свят и Министерството на младежта и спорта. Участниците в турнира бяха седем отбора: четири от България — „Витоша“, „Средец“, РСО, „Фаворит“ — всички от София, и три отбора от чужбина — „Напредък“ — Белград, „Ирис“ — Косиерич, от Сърбия и Черна гора, и отборът на Куманово, Македония. Тъй като състезанието съвпадна с един от най-големите християнски празници — Великден, преди началото на всяка среща капитаните на отборите в центъра на терена премерваха символично сили, чукайки се с яйца. Този турнир се очерта като най-силният от много години, а също така и с най-голямо международно участие.
1.3.3. Към Канада
В края на месец май и началото на месец юни отборът взе участие в друг турнир в София, организиран от столичния клуб „Средец“. Бяха поканени същите два отбора от Сърбия и Черна гора. За първи път отборът на „Витоша“ бе взел решение да участва, не за да се бори на всяка цена за поредната купа, а да се обиграе максимално добре като колектив. Така че на този турнир в основния състав бяха включени повече момчета, които до този момент са нямали възможност да играят по-дълго. И въпреки това отборът се представи повече от достойно, загуби срещата с единия сръбски отбор — „Напредък“ от Белград, което изпрати тима на второто място след него, но се видя, че отборът вече се чувства твърде стабилен и няма какво повече да научи в България.
Беше обявен новият състав на националния отбор, в който попаднаха пет момчета от „Витоша“ и всички се надяваха, че на този отбор ще се предоставят необходимите условия за качествена подготовка, за да се очаква и добро представяне на Световните игри за незрящи в Канада.
Набързо се проведоха две лагер-школи на твърде високо ниво като физическа подготовка и може би изтощиха момчетата непосредствено преди големия форум в Квебек, Канада.
Именно там за първи път от много години насам българските национални състезатели видяха колко много са изостанали в голбално отношение и разбраха, че трябва още много и системно да работят, ако искат да доближат нивото на своите колеги. Игрите бяха и квалификация за олимпийските игри в Атина, 2004 г. Тогава Държавата даде необходимия ресурс и за първи път от много години се сформира български национален отбор по голбал. Но за огромно съжаление отборът бе организиран по възможно най-непрофесионалния начин.
Най-напред със заминаването на българските момчета се ангажира министър Лучано, който лично декларира държавната подкрепа пред шефа на Българската параолимпийска асоциация Илия Лалов и пред председателя на най-силния голбален клуб в България „Витоша“ Иван Янев. Но както често става и тогава се получи на практика, че царят дава, а пъдарят не. Но въпреки всичко бяха стъкмени набързо през последния месец преди заминаването две лагер-школи. По-добрата школа се състоя в гр. Сопот, а куриозното бе, че имаше вопиюща нужда от голбални топки. Трябваше много да внимават националите с наличните топки, защото в цялата страна нямаше повече топки, а те като че ли нарочно се пукаха една след друга. Имаше реална опасност националите да останат без топки за тренировките. Залата в Сопот е много добра за подготовка, храната беше добра, но общежитието, в което бяха настанени националите, беше под всякаква критика. Те съжителстваха с различни по вид гадинки, но мъжки издържаха и това изпитание. Интересното бе, че другият лагер се проведе в столицата, а националите трябваше да пътуват всеки ден с градския транспорт от единия край на града до другия, преодолявайки усиления трафик и губейки по 2 часа в едната посока, за да стигнат до спортната зала. Но все пак всички стоически търпяха несгодите.
Те не знаеха, че каквото и да се случи, нищо кой знае какво по-добро не чакаше българския голбал. Единствено провал в Канада, като че ли щеше да налее вода във воденицата на онези, които постоянно се оправдаваха, че правят всичко за този спорт, но просто конюнктурата е твърде сложна и лабилна. А и самото заминаване въпреки министерското обещание бе на прага на провала.
Само няколко дни преди заминаването и връщайки се от лагера в гр. Сопот, отборът разбира, че няма визи за Канада. Да се каже, че бяха разочаровани е твърде слабо и неточно. И както се случва нерядко при такива важни моменти решението дойде спонтанно. Всички национали се отправиха към Министерството на младежта и спорта да търсят подкрепа от министър Лучано. Но, както се и очакваше, министърът не бе там. И след като представители на бунтарите изложиха създалата се абсурдна ситуация пред секретарката, тя своевременно взе мерки и министърът бе уведомен. Чест прави на Васил Иванов, че веднага се зае с решаването на този голбален ребус. Дали някой умишлено се бе постарал или просто по стечение на обстоятелствата, но участието на българския национален отбор по голбал се бе превърнало в доста заплетен казус, с чието решаване трябваше да се заеме лично министърът. Само за един ден бе организиран транспорт до румънската столица, където се намира най-близкото канадско посолство. Изпуснат бе моментът да се вземат визи от легацията в София, в която ежеседмично се подават документи, които след това се обработват от посолството в румънската столица. Беше повече от видно, че някой е проявил престъпна небрежност или просто някой е искал да осуети участието на българския национален отбор на световните игри. Все пак с допълнителни разходи за транспорт, изнурително пътуване, излишно хабене на нерви и ходатайство на министъра пред посолството на Канада, националите почти веднага след пристигането си в Букурещ бяха приети за интервюта. На всички бяха визирани паспортите.
И така след всички перипетии, които се наложи да преодолее българският национален отбор по голбал, трябваше да се търси успешно представяне в Квебек. А там си бяха дали среща 26 национални отбора по голбал. Отсъстваха единствено най-големите, които си бяха осигурили вече място на олимпиадата. Като се има предвид, че български национали излизаха за първи път на такъв голям форум след 1989 г., начинът им на игра предизвикваше истински интерес. Схемата на тяхната игра — може би добра за 80-те години, беше направо смешна за 2003 г. Още след жребия българите се поуспокоиха, защото такива имена като Мексико или Алжир в голбално отношение не им говореха нищо. А на Бразилия, Финландия, Италия и Израел трябваше да се противодейства без да се подценяват. Но още след първия двубой българите разбраха, че безумно много са изостанали и най-напред се наложи да си променят начина на игра, който трябваше да се унифицира със съвременния голбал. Това им се отдаде криво-ляво. В следващите двубои те се държаха по-добре, но отново губеха катастрофално. Беше повече от нормално всички от отбора да се сринат психически. Повечето от националите бяха млади и неопитни момчета, които не бяха стъпвали до този момент на подобна голяма голбална арена. Техните въздушни кули рухваха. Мечтите им за олимпийски игри бяха утопия. Това участие бе изключително разочароващо, но в същото време и полезно, защото се видя посоката, в която трябва да се работи.
Трябваше голбалният Феникс да се роди и излети от пепелищата в Канада.
1.3.4. След шока в Квебек
След завръщането на българския национален отбор в средата на август от Канада започна трескава организационна дейност по осигуряване на участие на клубния отбор „Витоша“ в турнира по голбал, който щеше да се проведе в края на същия месец. Благодарение на Министерството на младежта и спорта два клубни български отбора взеха участие на състезанието в Белград, а това бяха „Витоша“ и „Средец“. Участието на „Витоша“ на този турнир се оказа твърде успешно. За първи път отборът завоюва второ място на международна сцена, а също и другият български отбор се представи добре, завоювайки третото място. Трябва да се отбележи, че отборът на „Витоша“ на това състезание участва без своя треньор, който по неясни причини не пътува за сръбската столица. През есента СКХУ „Витоша“ организира най-силния до момента турнир по голбал — като участие от чужбина, но за съжаление и най-слабия — като финансиране. На това състезание за първи път в най-новата история на българския голбал българска покана бе уважена от Чехия. Отборът домакин се класира на 3-то място, а 1-то и 2-то места заеха съответно сърбите от „Напредък“ — Белград, и чехите, като изиграха невероятен мач помежду си завършил с 2:1 за сърбите.
1.3.5. Шахматисти на „Витоша“ за първи път на състезание зад граница
През месец септември 2003 г. връзките със спортния клуб на „Ирис“ — Косиерич, Сърбия и Черна гора, се разшириха и освен голбални контакти, бяха установени и шахматни. Двама шахматисти бяха изпратени на силен балкански шахматен турнир в гр. Косиерич. Двамата бяха излъчени след провеждането на вътрешен шахматен турнир. Въпреки незадоволително им класиране това бе успех, защото наистина в Косиерич се бе събрал цветът на балканския шахмат. Двамата шахматисти бяха Стефан Гергов, най-силният шахматист на клуба и Янко Петров, който също притежава значителен шахматен потенциал. Въпреки че те неведнъж са участвали в миналото на силни шахматни състезания, явно са изпитвали и известни психологически трудности, тъй като за първи път от много години отиват зад граница.
1.3.6. Принадлежност към Алма матер
В началото на 2004 г. в клубната история се случи нещо, което е от голямо значение за развитието на спортния клуб. „Витоша“ стана асоцииран член към Департамента по спорт към СУ „Св. Климент Охридски“ и започна да носи името Спортен клуб на хора с увреждания „Витоша“ — Софийски университет. Оттогава спортният клуб се радва на безрезервната подкрепа на университета. Директорът на Департамента Емил Прокопов има твърде позитивно отношение към „Витоша“ и прави всичко по силите си за улесняването и развитието дейността на тази организация. Като пряка връзка между клуба и департамента бе определен Галин Попов, преподавател в СУ — много добронамерен и полезен човек. Фани Благоева е също от Департамента и с нейните публикации във вестник „Софийски университет“ допринесе немалко за популяризирането на университетския спорт за хората с увреждания. Друг безспорен приятел е Петко Горанов, който е директор на поделение „Социално битово обслужване към СУ“. Това е човекът, който предостави, ремонтира, адаптира и устрои офис на клуба. Членовете на „Витоша“ се гордеят със своята принадлежност към първото висше училище в България и се надяват, че това партньорство ще продължи и занапред. Като се има предвид, че все повече студенти със зрителни, а и не само със зрителни увреждания биват приемани във висшето училище, то ролята на клуба ще се разширява и задълбочава.
1.3.7. Голбална меланхолия
Първата половина на 2004 г. се оказа много ялова за голбала и едва през месец юни от 11 до 13 СКХУ „Витоша“ отново със съдействието на много организации успя за пореден път да организира турнир с международно участие. Гости на мероприятието бяха „Ирис“ — Косиерич от Сърбия и Черна гора, а така също и националният отбор на Македония. „Витоша“ изнесе добър турнир и заслужено се поздрави с първото място следван от „Ирис“ и отборът на Македония. Срещите се играха в баскетболната зала на ЦСКА и това допринесе неимоверно много за високата организация и качество на този спортен форум.
След това състезание „Витоша“ остана без треньор. Досегашният треньор Никола Захариев, без да съобщи на ръководството или на отбора, просто преустанови своята треньорска дейност. Момчетата въпреки всичко го очакваха и мислеха, че става въпрос за временно отсъствие, но още през септември стана ясно, че не е така. Н. Захариев е човек, който изключително много допринесе за възраждането и развитието на голбала у нас. Но за съжаление така и не станаха ясни причините за неговото дезертиране от клуба.
В началото на септември „Витоша“ — Софийски университет, взе участие в турнир по голбал в гр. Стара Загора, където трябваше да участват поне 4–5 отбора, но в крайна сметка пристигна единствено „Успех“ — Варна. За да се проведе това състезание — парадоксално по своя състав, отборът на „Витоша“ взе решение да се раздели на два отбора. Класирането бе следното: на първо място — „Витоша“1; на второ място — „Витоша“2, и на трето — отборът на Варна. След този турнир Департаментът по спорт към СУ осигури лагер-школа на отбора. Но за съжаление лагерът не бе използван от отбора за качествена подготовка. В края на септември продължи веригата, проектирана от Министерството на младежта и спорта с турнир в София, където „Витоша“ за първи път след утвърждаването си претърпя поражение на родна сцена от български отбор — вечният си противник „Средец“. И така конкуренцията се поздрави с успех, но това не подейства особено обезпокоително в емоционално отношение.
Получи се покана за турнир в Македония, който бе насрочен за 8 октомври. Принципно най-големите трудности са били свързани с осигуряването на транспорта. В този случай председателят на ССБ отпусна микробус, но при условие да се състави национален отбор, или „Витоша“ и „Средец“ да излъчат по 4-ма участници и да пътуват като два отбора. Тъй като колегите от другия отбор не се съгласиха да се състави сборен отбор, наложи се вторият вариант и по 4 души от всеки отбор тръгнаха за Неготино, където щеше да се проведе състезанието. Трябва да се подчертае, че поради липса на места момчетата от „Витоша“ — и четиримата с увреждане първа степен с чужда помощ, нямаха възможност да вземат нито треньор, нито водач, а за резерви не можеше и да става дума. Въпреки всички трудности състезателите ни стиснаха зъби и се държаха достойно. Те завоюваха второто място, като първото остана за гостите от „Ирис“ — от Косиерич, за които остана съмнението, че играеха с елементи на некоректност и липса на феърплей. Изключително жалко беше, че колегите от другия отбор, които заедно с резервите брояха трима души, т.е. нямаха резерви, а просто една тройка за всякакви случаи, не проявиха разбиране и не отстъпиха четвъртото си място, което да стане пето за „Витоша“. Евентуално подобна постъпка щеше да бъде приета с голяма благодарност от „Витоша“, но не би. Те предпочетоха с тях да пътува просто един придружител, който не можеше дори да им помага от резервната скамейка.
Следващата седмица след турнира в Македония се проведе републиканското първенство. За първи път от неговото възстановяване, „Витоша“, след три поредни години, в които бе неизменен шампион, загуби титлата от конкурента си „Средец“. Това на пръв поглед твърде неприятно събитие не беше от особено значение, тъй като клубът се стремеше преди всичко да възстанови връзките си с чуждите силни отбори, а у нас дали „Витоша“ или „Средец“ ще бъде шампион нямаше съществено значение. Определящо е кой клуб работи последователно и кой клуб чака на случайността, за да спечели някой турнир или среща.
В началото на декември бе и последният турнир за 2004 г. във Варна. С натрупаната спортна злоба след загубата на шампионската титла момчетата се хвърлиха да отмъщават на вече новия шампион. В първия двубой това не се постигна, но във втория „Средец“ буквално бе разбит с резултат 7:1 и отново „Витоша“ се върна на върха.
1.3.1. За първи път на турнир в Сърбия и Черна гора
Началото на 2003 г. започна с единствената мисъл български национален отбор да отиде на квалификациите за Параолимпийските игри в Канада, които бяха от 2 до 12 август. Тъй като гръбнакът на националния отбор по голбал бе съставен от момчета из средите на „Витоша“, това ги задължаваше да продължат своята подготовка на клубно ниво. В края на януари пристигна покана от гр. Косиерич — Сърбия и Черна гора, и местния клуб за зрително затруднени спортисти „Ирис“. Благодарение на Министерството на младежта и спорта и Съюза на слепите в България „Витоша“ успя да откликне на тази покана и за втори път в кратката си история да посети международно състезание. Турнирът се състоя на 29 и 30 март. В това съревнование отборът се представи далеч по-добре в психологически план в сравнение с румънското си участие. За отбелязване е, че на този турнир участваха третите в света — отборът от Словения.
Отборът потегли на 28 март рано сутринта с микробус на Министерството на спорта. Дестинацията до гр. Косиерич (около 450 км) бе преодоляна без абсолютно никакви трудности и момчетата пристигнаха около 13:00 ч местно време.
Косиерич е малко градче, намиращо се на около 100 км южно от Белград. Отборите бяха настанени в хотел „Скрапеж“ в центъра на града.
Техническата конференция беше насрочена за същата вечер от 20 ч в ресторанта на хотела, а мачовете в следващите два дни — в спортната зала на града.
В началото на техническата конференция стана ясно, че отсъствието на българите от световната голбална сцена е допринесло за изоставането на голбала у нас, както в технически, така също и в информационен аспект.
С оглед на развитието на спортно-техническите качества на спортистите с увредено зрение се променя и усъвършенства и правилникът.
Поканени бяха клубни отбори от бившите югославски републики и отборите на „Витоша“ от България и на Будапеща от Унгария. Унгарците не пристигнаха по неизвестни за българите причини. Общо отборите бяха шест: „Ирис“ — Косиерич, „Напредък“ — Белград, „Любляна“ — Словения, „Куманово“ — Македония, „Зеница“ — Босна и Херцеговина, и „Витоша“ — България.
Предвид броя на отборите, бе приета схема за игра всеки срещу всеки и така жребият отреди първата среща на „Витоша“ да бъде с отбора на Словения, в чийто състав тримата титуляри бяха и състезатели на националния отбор на Словения, заел трето място на Световното първенство в Бразилия през 2002 г., където за първи път е приложен и новият правилник. Обяснимо българите загубиха този двубой. Втората среща също бе злополучна за „Витоша“. Тя бе с „Напредък“ от Белград, в чиито състав се състезаваха и част от бившите олимпийски шампиони от Сеул. Въпреки че момчетата се хвърлиха срещу този корав съперник с много желание и след като на два пъти повеждаха в резултата, в крайна сметка инкасираха загуба. Третият двубой бе с македонците от Куманово, които българите победиха без особени затруднения. Възлов мач за третото място стана с домакините от Косиерич, но въпреки равностойната игра в края на срещата „Ирис“ ликуваше с минимална победа. Последният мач бе с отбора от Босна и Херцеговина, с който Витошките момчета приключиха за по-малко от едно полувреме.
В крайна сметка се стигна до следното класиране:
1. „Любляна“ — Словения.
2. „Напредък“ — Белград.
3. „Ирис“ — Косиерич.
4. „Витоша“ — София.
5. „Куманово“ — Македония.
6. „Зеница“ — Босна и Херцеговина.
1.3.2. Домакински пролетен турнир
СКХУ „Витоша“ отправи покани към участниците на турнира в Косиерич да вземат участие в пролетния турнир, на 26 и 27 април в София. Отзоваха се два отбора от Сърбия и Черна гора и отборът на Македония. Видя се голямата разлика в играта на един отбор в зависимост от това къде са състезанията — в чужбина или вкъщи. На турнира в София състезателите на „Витоша“ нямаха абсолютно никакви проблеми с тимовете, които само преди месец им създадоха толкова много грижи на игралното поле и в крайна сметка „Витоша“ отново триумфира с титлата.
Състезанието се проведе в Зимния дворец на спорта в София. Организатори и администратори на турнира бяха Спортен клуб на хора с увреждания „Витоша“ и СИЦ „Зрение“. Двете организации положиха големи усилия за намирането на средства за спортното мероприятие. Основни спомоществователи станаха Професионалната футболна лига, Българският футболен съюз, Съюзът на слепите в България, Минерална вода Девин, Роял кейк, Сладкарници Неделя, Самсунг, Стъклен свят и Министерството на младежта и спорта. Участниците в турнира бяха седем отбора: четири от България — „Витоша“, „Средец“, РСО, „Фаворит“ — всички от София, и три отбора от чужбина — „Напредък“ — Белград, „Ирис“ — Косиерич, от Сърбия и Черна гора, и отборът на Куманово, Македония. Тъй като състезанието съвпадна с един от най-големите християнски празници — Великден, преди началото на всяка среща капитаните на отборите в центъра на терена премерваха символично сили, чукайки се с яйца. Този турнир се очерта като най-силният от много години, а също така и с най-голямо международно участие.
1.3.3. Към Канада
В края на месец май и началото на месец юни отборът взе участие в друг турнир в София, организиран от столичния клуб „Средец“. Бяха поканени същите два отбора от Сърбия и Черна гора. За първи път отборът на „Витоша“ бе взел решение да участва, не за да се бори на всяка цена за поредната купа, а да се обиграе максимално добре като колектив. Така че на този турнир в основния състав бяха включени повече момчета, които до този момент са нямали възможност да играят по-дълго. И въпреки това отборът се представи повече от достойно, загуби срещата с единия сръбски отбор — „Напредък“ от Белград, което изпрати тима на второто място след него, но се видя, че отборът вече се чувства твърде стабилен и няма какво повече да научи в България.
Беше обявен новият състав на националния отбор, в който попаднаха пет момчета от „Витоша“ и всички се надяваха, че на този отбор ще се предоставят необходимите условия за качествена подготовка, за да се очаква и добро представяне на Световните игри за незрящи в Канада.
Набързо се проведоха две лагер-школи на твърде високо ниво като физическа подготовка и може би изтощиха момчетата непосредствено преди големия форум в Квебек, Канада.
Именно там за първи път от много години насам българските национални състезатели видяха колко много са изостанали в голбално отношение и разбраха, че трябва още много и системно да работят, ако искат да доближат нивото на своите колеги. Игрите бяха и квалификация за олимпийските игри в Атина, 2004 г. Тогава Държавата даде необходимия ресурс и за първи път от много години се сформира български национален отбор по голбал. Но за огромно съжаление отборът бе организиран по възможно най-непрофесионалния начин.
Най-напред със заминаването на българските момчета се ангажира министър Лучано, който лично декларира държавната подкрепа пред шефа на Българската параолимпийска асоциация Илия Лалов и пред председателя на най-силния голбален клуб в България „Витоша“ Иван Янев. Но както често става и тогава се получи на практика, че царят дава, а пъдарят не. Но въпреки всичко бяха стъкмени набързо през последния месец преди заминаването две лагер-школи. По-добрата школа се състоя в гр. Сопот, а куриозното бе, че имаше вопиюща нужда от голбални топки. Трябваше много да внимават националите с наличните топки, защото в цялата страна нямаше повече топки, а те като че ли нарочно се пукаха една след друга. Имаше реална опасност националите да останат без топки за тренировките. Залата в Сопот е много добра за подготовка, храната беше добра, но общежитието, в което бяха настанени националите, беше под всякаква критика. Те съжителстваха с различни по вид гадинки, но мъжки издържаха и това изпитание. Интересното бе, че другият лагер се проведе в столицата, а националите трябваше да пътуват всеки ден с градския транспорт от единия край на града до другия, преодолявайки усиления трафик и губейки по 2 часа в едната посока, за да стигнат до спортната зала. Но все пак всички стоически търпяха несгодите.
Те не знаеха, че каквото и да се случи, нищо кой знае какво по-добро не чакаше българския голбал. Единствено провал в Канада, като че ли щеше да налее вода във воденицата на онези, които постоянно се оправдаваха, че правят всичко за този спорт, но просто конюнктурата е твърде сложна и лабилна. А и самото заминаване въпреки министерското обещание бе на прага на провала.
Само няколко дни преди заминаването и връщайки се от лагера в гр. Сопот, отборът разбира, че няма визи за Канада. Да се каже, че бяха разочаровани е твърде слабо и неточно. И както се случва нерядко при такива важни моменти решението дойде спонтанно. Всички национали се отправиха към Министерството на младежта и спорта да търсят подкрепа от министър Лучано. Но, както се и очакваше, министърът не бе там. И след като представители на бунтарите изложиха създалата се абсурдна ситуация пред секретарката, тя своевременно взе мерки и министърът бе уведомен. Чест прави на Васил Иванов, че веднага се зае с решаването на този голбален ребус. Дали някой умишлено се бе постарал или просто по стечение на обстоятелствата, но участието на българския национален отбор по голбал се бе превърнало в доста заплетен казус, с чието решаване трябваше да се заеме лично министърът. Само за един ден бе организиран транспорт до румънската столица, където се намира най-близкото канадско посолство. Изпуснат бе моментът да се вземат визи от легацията в София, в която ежеседмично се подават документи, които след това се обработват от посолството в румънската столица. Беше повече от видно, че някой е проявил престъпна небрежност или просто някой е искал да осуети участието на българския национален отбор на световните игри. Все пак с допълнителни разходи за транспорт, изнурително пътуване, излишно хабене на нерви и ходатайство на министъра пред посолството на Канада, националите почти веднага след пристигането си в Букурещ бяха приети за интервюта. На всички бяха визирани паспортите.
И така след всички перипетии, които се наложи да преодолее българският национален отбор по голбал, трябваше да се търси успешно представяне в Квебек. А там си бяха дали среща 26 национални отбора по голбал. Отсъстваха единствено най-големите, които си бяха осигурили вече място на олимпиадата. Като се има предвид, че български национали излизаха за първи път на такъв голям форум след 1989 г., начинът им на игра предизвикваше истински интерес. Схемата на тяхната игра — може би добра за 80-те години, беше направо смешна за 2003 г. Още след жребия българите се поуспокоиха, защото такива имена като Мексико или Алжир в голбално отношение не им говореха нищо. А на Бразилия, Финландия, Италия и Израел трябваше да се противодейства без да се подценяват. Но още след първия двубой българите разбраха, че безумно много са изостанали и най-напред се наложи да си променят начина на игра, който трябваше да се унифицира със съвременния голбал. Това им се отдаде криво-ляво. В следващите двубои те се държаха по-добре, но отново губеха катастрофално. Беше повече от нормално всички от отбора да се сринат психически. Повечето от националите бяха млади и неопитни момчета, които не бяха стъпвали до този момент на подобна голяма голбална арена. Техните въздушни кули рухваха. Мечтите им за олимпийски игри бяха утопия. Това участие бе изключително разочароващо, но в същото време и полезно, защото се видя посоката, в която трябва да се работи.
Трябваше голбалният Феникс да се роди и излети от пепелищата в Канада.
1.3.4. След шока в Квебек
След завръщането на българския национален отбор в средата на август от Канада започна трескава организационна дейност по осигуряване на участие на клубния отбор „Витоша“ в турнира по голбал, който щеше да се проведе в края на същия месец. Благодарение на Министерството на младежта и спорта два клубни български отбора взеха участие на състезанието в Белград, а това бяха „Витоша“ и „Средец“. Участието на „Витоша“ на този турнир се оказа твърде успешно. За първи път отборът завоюва второ място на международна сцена, а също и другият български отбор се представи добре, завоювайки третото място. Трябва да се отбележи, че отборът на „Витоша“ на това състезание участва без своя треньор, който по неясни причини не пътува за сръбската столица. През есента СКХУ „Витоша“ организира най-силния до момента турнир по голбал — като участие от чужбина, но за съжаление и най-слабия — като финансиране. На това състезание за първи път в най-новата история на българския голбал българска покана бе уважена от Чехия. Отборът домакин се класира на 3-то място, а 1-то и 2-то места заеха съответно сърбите от „Напредък“ — Белград, и чехите, като изиграха невероятен мач помежду си завършил с 2:1 за сърбите.
1.3.5. Шахматисти на „Витоша“ за първи път на състезание зад граница
През месец септември 2003 г. връзките със спортния клуб на „Ирис“ — Косиерич, Сърбия и Черна гора, се разшириха и освен голбални контакти, бяха установени и шахматни. Двама шахматисти бяха изпратени на силен балкански шахматен турнир в гр. Косиерич. Двамата бяха излъчени след провеждането на вътрешен шахматен турнир. Въпреки незадоволително им класиране това бе успех, защото наистина в Косиерич се бе събрал цветът на балканския шахмат. Двамата шахматисти бяха Стефан Гергов, най-силният шахматист на клуба и Янко Петров, който също притежава значителен шахматен потенциал. Въпреки че те неведнъж са участвали в миналото на силни шахматни състезания, явно са изпитвали и известни психологически трудности, тъй като за първи път от много години отиват зад граница.
1.3.6. Принадлежност към Алма матер
В началото на 2004 г. в клубната история се случи нещо, което е от голямо значение за развитието на спортния клуб. „Витоша“ стана асоцииран член към Департамента по спорт към СУ „Св. Климент Охридски“ и започна да носи името Спортен клуб на хора с увреждания „Витоша“ — Софийски университет. Оттогава спортният клуб се радва на безрезервната подкрепа на университета. Директорът на Департамента Емил Прокопов има твърде позитивно отношение към „Витоша“ и прави всичко по силите си за улесняването и развитието дейността на тази организация. Като пряка връзка между клуба и департамента бе определен Галин Попов, преподавател в СУ — много добронамерен и полезен човек. Фани Благоева е също от Департамента и с нейните публикации във вестник „Софийски университет“ допринесе немалко за популяризирането на университетския спорт за хората с увреждания. Друг безспорен приятел е Петко Горанов, който е директор на поделение „Социално битово обслужване към СУ“. Това е човекът, който предостави, ремонтира, адаптира и устрои офис на клуба. Членовете на „Витоша“ се гордеят със своята принадлежност към първото висше училище в България и се надяват, че това партньорство ще продължи и занапред. Като се има предвид, че все повече студенти със зрителни, а и не само със зрителни увреждания биват приемани във висшето училище, то ролята на клуба ще се разширява и задълбочава.
1.3.7. Голбална меланхолия
Първата половина на 2004 г. се оказа много ялова за голбала и едва през месец юни от 11 до 13 СКХУ „Витоша“ отново със съдействието на много организации успя за пореден път да организира турнир с международно участие. Гости на мероприятието бяха „Ирис“ — Косиерич от Сърбия и Черна гора, а така също и националният отбор на Македония. „Витоша“ изнесе добър турнир и заслужено се поздрави с първото място следван от „Ирис“ и отборът на Македония. Срещите се играха в баскетболната зала на ЦСКА и това допринесе неимоверно много за високата организация и качество на този спортен форум.
След това състезание „Витоша“ остана без треньор. Досегашният треньор Никола Захариев, без да съобщи на ръководството или на отбора, просто преустанови своята треньорска дейност. Момчетата въпреки всичко го очакваха и мислеха, че става въпрос за временно отсъствие, но още през септември стана ясно, че не е така. Н. Захариев е човек, който изключително много допринесе за възраждането и развитието на голбала у нас. Но за съжаление така и не станаха ясни причините за неговото дезертиране от клуба.
В началото на септември „Витоша“ — Софийски университет, взе участие в турнир по голбал в гр. Стара Загора, където трябваше да участват поне 4–5 отбора, но в крайна сметка пристигна единствено „Успех“ — Варна. За да се проведе това състезание — парадоксално по своя състав, отборът на „Витоша“ взе решение да се раздели на два отбора. Класирането бе следното: на първо място — „Витоша“1; на второ място — „Витоша“2, и на трето — отборът на Варна. След този турнир Департаментът по спорт към СУ осигури лагер-школа на отбора. Но за съжаление лагерът не бе използван от отбора за качествена подготовка. В края на септември продължи веригата, проектирана от Министерството на младежта и спорта с турнир в София, където „Витоша“ за първи път след утвърждаването си претърпя поражение на родна сцена от български отбор — вечният си противник „Средец“. И така конкуренцията се поздрави с успех, но това не подейства особено обезпокоително в емоционално отношение.
Получи се покана за турнир в Македония, който бе насрочен за 8 октомври. Принципно най-големите трудности са били свързани с осигуряването на транспорта. В този случай председателят на ССБ отпусна микробус, но при условие да се състави национален отбор, или „Витоша“ и „Средец“ да излъчат по 4-ма участници и да пътуват като два отбора. Тъй като колегите от другия отбор не се съгласиха да се състави сборен отбор, наложи се вторият вариант и по 4 души от всеки отбор тръгнаха за Неготино, където щеше да се проведе състезанието. Трябва да се подчертае, че поради липса на места момчетата от „Витоша“ — и четиримата с увреждане първа степен с чужда помощ, нямаха възможност да вземат нито треньор, нито водач, а за резерви не можеше и да става дума. Въпреки всички трудности състезателите ни стиснаха зъби и се държаха достойно. Те завоюваха второто място, като първото остана за гостите от „Ирис“ — от Косиерич, за които остана съмнението, че играеха с елементи на некоректност и липса на феърплей. Изключително жалко беше, че колегите от другия отбор, които заедно с резервите брояха трима души, т.е. нямаха резерви, а просто една тройка за всякакви случаи, не проявиха разбиране и не отстъпиха четвъртото си място, което да стане пето за „Витоша“. Евентуално подобна постъпка щеше да бъде приета с голяма благодарност от „Витоша“, но не би. Те предпочетоха с тях да пътува просто един придружител, който не можеше дори да им помага от резервната скамейка.
Следващата седмица след турнира в Македония се проведе републиканското първенство. За първи път от неговото възстановяване, „Витоша“, след три поредни години, в които бе неизменен шампион, загуби титлата от конкурента си „Средец“. Това на пръв поглед твърде неприятно събитие не беше от особено значение, тъй като клубът се стремеше преди всичко да възстанови връзките си с чуждите силни отбори, а у нас дали „Витоша“ или „Средец“ ще бъде шампион нямаше съществено значение. Определящо е кой клуб работи последователно и кой клуб чака на случайността, за да спечели някой турнир или среща.
В началото на декември бе и последният турнир за 2004 г. във Варна. С натрупаната спортна злоба след загубата на шампионската титла момчетата се хвърлиха да отмъщават на вече новия шампион. В първия двубой това не се постигна, но във втория „Средец“ буквално бе разбит с резултат 7:1 и отново „Витоша“ се върна на върха.
ТЕЛЕГРАМКанал с обзорами, анонсами новинок и книжными подборками
Книжный Вестник
Бот для удобного поиска книг (если не нашлось на сайте)
Поиск книг
Свежие любовные романы в удобных форматах
Любовные романы
О психологии, саморазвитии и личностном росте
Саморазвитие
Детективы и триллеры, все новинки
Детективы
Фантастика и фэнтези, все новинки
Фантастика
Отборные классические книги
Классика
ВКОНТАКТЕБиблиотека с любовными романами, которая наверняка придётся по вкусу женской части аудитории
Любовные романы
Библиотека с фантастикой и фэнтези, а также смежных жанров
Фантастика
Самые популярные книги в формате фб2
Топ фб2
книги