Избрани творби в осем тома (Том 6)

1

Марион Дьолорм — прочута през XVII в. френска куртизанка; събирала в своя салон цвета на придворната аристокрация. Епизодът за любовта на Марион и Дидие, залегнал в основата на драмата на Юго, е измислен.

2

Ланжели — историческа личност; произлизал от обеднял благороднически род. Известно време бил коняр у принц Конде след това — придворен шут на Луи XIII.

3

Лафема — също действителна личност; син на дребен благородник, близък помощник на Ришельо по съдебните дела; заради жестокостта си бил наречен „кардиналски палач“.

4

Херцог Дьо Белгард — в миналото фаворит на крал Анри IV, от 1620 г. херцог и пер на Франция; като политически противник на Ришельо, бил прогонен от Париж.

5

Предговорите към драмите, включени в тома, са от автора — Б.р.

6

… последователна забрана на две министерства — на Мартиняк и Полиняк… — Министерството на Мартиняк, опитвайки се да балансира между кралската партия и либералната опозиция, се задържа броени месеци и през август 1829 г. е сменено от крайно реакционното министерство на Полиняк.

7

… прочутата актриса, която така блестящо изпълни ролята на доня Сол… — При първата постановка на „Ернани“ през 1830 г. ролята на доня Сол се изпълнявала от знаменитата актриса Госпожица Марс.

8

… написа „Ода на коронясването“… — Юго създава тази ода в чест на провъзгласяването на Шарл X за крал в катедралата на Реймс през 1825 г.

9

… в духа на господстващите школи… — Авторът има предвид драматургията на епигоните на класицизма.

10

Видок не даваше път на Корней. — Франсоа Видок (1775–1857), известен френски авантюрист и престъпник, съден, избягал от каторгата, по-късно заемал висок пост в службите за сигурност на Франция, автор на четири тома „Мемоари“ със скандална слава.

11

… потънаха в бездната на 1830-а., както „глукист“ и „пичинист“ — в пропастта на 1789-а. — В навечерието на революцията от 1789 г. в Париж се води борба между две направления в оперната музика. Представител на едното е Глук (1714–1787), създал богати на вътрешни преживявания творби, а на другото — заселилият се в Париж италианец Пичини (1728–1800), автор на изящна и мелодична, но без особена дълбочина оперна музика.

12

… след регентството, след Волтер, Бомарше, Луи XV, Калиостро… че е възможен нов Карл Велики… — Регентството на Филип д’Орлеан (1715–1723, в годините на малолетието на Луи XV) е време на краен упадък на френския абсолютизъм; страната се намирала във властта на политически авантюристи и спекуланти. Волтер и Бомарше се споменават като писатели, отразили в своите произведения монархическата криза през XVIII в. и упадъка на аристокрацията. Граф Калиостро — италиански авантюрист и шарлатанин, подвизавал се в края на XVIII в. в много страни на Европа, включително във френския и руския двор; Карл Велики — крал на франките (768–814), а от 800 г. император, обединил под своя власт по-голямата част от Западна Европа.

13

… тази дума, която е нейно име, Стела. — От лат. stella — звезда.

14

… облечен по последната мода от 1683 година. — Ремарките, изискващи съблюдаване на историческата точност в костюмите, са едно от нововъведенията на драматурга Юго.

15

Ракан — френски придворен поет от XVII в., автор на галантни поеми и пасторали.

16

… сравняват го със „Сид“. — Постановката на трагикомедията „Сид“ от Корней (1626), около която възниква бурна полемика, се превръща в събитие в културния живот на Франция от това време.

17

Фрина — гръцка куртизанка, славеща се с красотата си.

18

Войната как върви? — Става дума за Тридесетгодишната война (1618–1648), противопоставила протестантските и католическите князе в Германия. През 1635 г. участие във войната взема и Франция.

19

… взехме уж Фигер… — Френското название на испанската крепост Фигерас, построена в близост до границата с Франция, за да охранява Испания от набезите на френските крале от север.

20

Безан — в хералдиката златен или сребърен диск на герб.

21

За него Скюдери не дава пукнат грош. — Жорж дьо Скюдери (1601–1667), второстепенен писател и драматург; безуспешно се опитвал да съперничи на младия Корней.

22

Нарича с името му всяко нещо той. — Поетиката на класицизма налагала да се избягва откритото назоваваме на всекидневните „низки“ предмети и явления и те да се заменят с описателни изрази.

23

„Пирам“ и „Брадамант“ — Корней такива няма. — Става дума за „Пирам и Тисба“ (1617) — трагедия от Теофил дьо Вио, и за „Брадамант“ (1580) — трагедия от Робер Гарние, един от предшествениците на класицизма.

24

Жан дьо Мере — драматург от XVII в., предшественик на Корней; един от създателите на френската класицистична трагедия.

25

Нима ще се сравни… с академиците? — За да постави литературата и театъра в услуга на своята политика, през 1629 г. Ришельо основава Френската академия, намираща се изцяло под негов контрол. Състояща се от второстепенни, но предани на всесилния министър писатели, Академията бързо се превръща в институция, насаждаща угодничество и догматизъм в изкуството.

26

След Теофил? Гарние? — Вж. бел. 22.

27

Александър Арди (1570–1632) — плодовит драматург, автор на трагедии, трагикомедии и пасторали.

28

Добре е, че Шаплен го смъкна от Парнас — Жан Шаплен (1595–1674), френски поет, осмян от Боало и Волтер. Известен с това, че е оставил отрицателен отзив за „Сид“.

29

Та Аристотел е посочил и метода… — В основата на догматичните правила на класицизма залегнала „Поетиката“ на Аристотел.

30

Ще падна с удара известен на Жарнак! — Барон Дьо Жарнак, живял през XVI в.; в прочутия дуел с Франсоа Дьо Вивон го победил с ненадеен, но почтен удар в прасеца (оттук и изразът „удар на Жарнак“).

31

Ехей, помнете Марийак! — Маршал Луи дьо Марийак, екзекутиран през 1632 г. за участие в заговора срещу Ришельо, организиран от майката и брата на краля.

32

За граф Бутвил си припомнете! — Ришельо забранил под страх от смъртно наказание дуелите, като обявил, че благородниците са длъжни да проливат кръвта си само в служба на краля. Пренебрегвайки забраната, през 1627 г. Франсоа дьо Монморанси, сеньор Дьо Бутвил се бил на дуел на кралския площад в Париж, за което бил екзекутиран.

33

… да бъда награден с едно парче въже от вашето бесило! — Съществувало народно поверие, че парче от въжето на обесения носи щастие.

34

Да се глоби Пеке… той живо псе дере. — Жан Пеке (1622–1674), френски лекар и анатом, занимавал се действително с вивисекция, Юго допуска неточност — през 1638 г., когато се развива действието, Пеке е бил едва на шестнадесет години.

35

Орден на Светия дух — рицарски орден, учреден във Франция от Анри III през 1578 г.

36

… Химена изиграй! — Химена, героиня от трагикомедията на Корней „Сид“.

37

Жената на Оргон — Елмира, героиня от комедията на Молиер „Тартюф“ (1664); Юго допуска анахронизъм, тъй като действието на „Марион Дьолорм“ се развива много преди написването на „Тартюф“.

38

… тъй Меровингите сам кралят наследи… — Меровинги, първата династия на франкските крале (V–VIII в.).

39

С плащ на алкад е той… — Алкад, областен съдия в Испания от онова време, обединяващ административните, съдебните и полицейските функции.

40

… ще произнасяте по стих от Ришельо. — Кардинал Ришельо съчинявал посредствени пиеси и ги публикувал под чуждо име.

41

… откакто монсеньор в двореца си прие го. — Със самото идване на младия Корней в Париж Ришельо му предложил да пише под прякото му ръководство. Корней се опитал да работи по този начин, но скоро се отказал от сътрудничеството с всесилния кардинал и предпочел да пише по собствено вдъхновение.

42

Ventre-Saint Cris (фр.) — изопачено произношение на думите „кълна се в кръвта Христова“, любим израз на крал Анри IV.

43

… как Приматис добре е украсил тавана! — Приматис е френското произношение на името на Франческо Приматичо, италиански художник, скулптор и архитект, поканен от Франсоа I да украси замъка в Шамбор.

44

Епископът надви… при Ла Рошел. — През 1628 г. Ришельо превзема крепостта Ла Рошел, последно убежище на хугенотите в Южна Франция.

45

При тоя девственик Луи… — От историята е известно, че Луи XIII бил много плах и стеснителен с жените.

46

… съсипа Лигата… — Светата Лига, военнополитически съюз на немските католически графове начело с император Фердинанд II, образуван по време на Тридесетгодишната война и поддържан от Испания против протестантската Уния. Неутралитетът на Франция в първите години на войната косвено спомогнал за успехите на Лигата, но с идването си на власт през 1624 г. Ришельо извършил поврат във външната политика на Франция и повел борба срещу австрийските и испански Хабсбурги, което предопределило поражението на Лигата във войната.

47

… Австрия, оттам е нашата кралица. — През 1615 г. Луи XIII сключва брак с Ана Австрийска, дъщеря на испанския крал Фелипе II и внучка на германския император Карл V.

48

Но пък лекувате от живеница вие. — Според народните вярвания кралят на Франция притежавал способността да лекува живеница само с едно докосване до болния.

49

Майка ми затуй пък заточава! — Майката на Луи XIII, Мария Медичи, след неуспешен заговор срещу Ришельо (1630), се укрива в Брюксел, а през 1638 г. по заповед на Ришельо се преселва в Англия.

50

Густав II Адолф — крал на Швеция (1611–1632).

51

Монфокон — местност североизточно от Париж, място за екзекуции.

52

Когато извергът… — Бащата на Луи XIII, Анри IV, бил убит през 1610 г. от фанатика йезуит Равайак.

53

Според Монтен „не знам“, според Рабле „възможно“ — „Не знам“, по-точно „Нима мога да знам?“ — фраза от „Опитите“ (1588) на френския хуманист Монтен, с която той дава израз на завършения си скептицизъм по отношение на религиозните и всякакви други ограничаващи човешкия ум догми. Според преданието Рабле (1494–1553), умирайки, казал: „Тръгвам да диря великото “може би"" (предадено в случая с „възможно“), с което изразил съмнение в задгробния живот.

54

«Invideo… invideo, quia quiescunt.» (Лат.) — Завиждам, завиждам им, защото почиват.

55

Оноре Габриел Рикети, граф Дьо Мирабо (1749–1791) — виден деец на Великата френска революция, вожд на конституционалистите, идеолог на либерално настроената аристокрация.

56

Нека старите правила на Д’Обиняк умрат заедно със старите обичаи на Кюжас… — Абат Д’Обиняк (1604–1676), в книгата си „Театралната практика“ (16S9) за първи път във Франция формулира „правилото на трите единства“ (време, място и действие), съблюдавано от драматургията на класицизма. Жак Кюжас — френски учен юрист от XVI в., считан за най-големия авторитет в областта на римското право.

57

„Romancero general“ (исп.) — сборник с испански романси, издаден за пръв път през XVI в., в превод на брата на Юго, Абел, през 1821 г. От него са заимствани мотивът за благородника, който става разбойник, за да отмъсти на краля, и името на главната героиня доня Сол.

58

Pendent opera interrupta, minaeque (Murorum) ingentesl (Лат.) — Недовършени крепости чакат, / секват строежи, стърчат до небето запуснати скели Вергилий, „Енеида“, IV, 88–89 ст. (превод Г. Батаклиев).

59

… по модата на Исабел Католическа — тоест по остарялата мода. Исабел Католическа — кралица на Кастилия от 1474 до 1504 г. (Действието в драмата се развива през 1519 г.)

60

Дон Карлос — крал на Испания под името Карлос I (1516–1556), избран през 1516 г. за император на Свещената римска империя под името Карл V.

61

Хуан от Авила (1500–1569) — испански проповедник, съветник на Игнаций Лойола, обявен за светец.

62

Когато Сид, Бернард живеели у нас… — Родриго Диас де Бивар, известен като Сид (1043–1099) — испански рицар, прославил се с победите си над маврите; Бернардо дел Карпио — кастилски герой, живял през XI в., победил според преданието Сид.

63

Със мен — саморски войн? — Самора, град в областта Леон, където Бернардо дел Карпио победил сарацините.

64

Туй „Златно руно“… — рицарски орден, създаден от бургундския херцог Филип III Добрия (1429), чийто отличителен знак е златен овен; въведен в Испания от Карл V.

65

… Максимилиян — владетеля германски. — Максимилиян I (1459–1519), германски император от 1493 до 1519 г., представител на Хабсбургската династия.

66

Тъй, императорът, мой дядо, е умрял! — Максимилиян I е баща на Филип Красивия и дядо на Дон Карлос.

67

На замъка Фигер наставник те поставих… — Вж. бел. 18 към „Марион Дьолорм“.

68

Франсоа е претендент. Саксонският херцог е негов конкурент. — Франсоа I (1494–1547), крал на Франция от 1515 до 1547 г., както и саксонският херцог Фридрих III Мъдрия (1463–1525), бил съперник на Карлос I за императорската корона.

69

На Шпейр, Екс ла Шапел, на Франкфурт те се спират… — Съветът, които избира Карлос за император, се събира в действителност във Франкфурт. Юго променя историческата истина, за да свърже провъзгласяването на Карл V с Екс ла Шапел, градът, в който е погребан легендарният император на франките Карл Велики.

70

При туй съм гражданин на Гент. — Карл V е роден във Фландрия, в град Гент.

71

Чух дядото на Луи… — Карлос има предвид Луи XII, крал на Франция от 1498 до 1515 г.

72

На Аркос наредих… — Херцог Аркос бил верен васал на Карлос.

73

И слънцето над тях не може да залезе! — Перифраза на думите, които според историците произнесъл Карл V: „Над моята империя слънцето никога не залязва.“

74

От моите четири Испании вземете… — В границите на испанската държава в началото на XVI в. влизали: Испания, Южна Италия, включително Сицилия, част от Нидерландия и владения в Южна Америка, която тогава наричали Индия.

75

Навярно прекосил Армила? — Селце, разположено на около 100 км от Сарагоса, през което преминавали всички поклонници, идващи от Северна Испания.

76

… граф Сфорца, Борджия и Лутер съм видял! — Миланският херцог Лодовико Сфорца, наричан Мавъра (1451–1508) и Цезар Борджия (1475–1507), незаконороден син на папа Александър VI, били известни със своите предателства и убийства; Лутер, основателят на немския протестантизъм, изглежда в очите на правоверния католик дон Руи Гомес въплъщение на ереста и безнравствеността.

77

… пира на Седемте глави… — Според средновековното народно предание седемте братя юноши от старинния кастилски род Лара били предателски въвлечени в засада от техния вуйчо и убити от маврите. На угощение в двореца на халифа на Кордова Алманзор той заповядал да поднесат на бащата главите на седемте му синове. Преданието за „Седемте инфанта на Лара“ е послужило на сюжет на множество романси и на едноименната епическа поема.

78

Не съм ни Боабдил… — Абдула ибн Мухаммад XI, познат под името Боабдил, последният мавритански владетел на Гренада (1482–1492), победен и прогонен от Фернандо II (1481).

79

… погребан в „Торо“, храм покрай Валядолид. — Торо не е храм, а град в испанската провинция Самора, разположен в близост до Валядолид.

80

Той отърва Леон от данък — сто девици! — Леон, главен град в едноименната област (Северозападна Испания); след като претърпял поражение от маврите, градът се задължил да им предава всяка година по сто девойки.

81

„Свети Яков“ — рицарски орден, основан през 1175 г. за борба с маврите.

82

… завижда ни Манрике, ревнивец Лара става, и Аленкастро с тях. — Имена на прославили се през късното средновековие благородници, герои на много легенди и предания.

83

… Замет и маврите премазал… — Замет, арабски емир, владетел на Испания през VIII в., убит пред вратите на укрепената Тулуза (721).

84

… гробницата на Карл Велики в Екс ла Шапел. — Карл Велики е погребан в Екс ла Шапел, столицата на франкската държава, през 814 г.

85

Сеньор курфюрст от Трир… — Архиепископът на немския град Трир бил наместник на катедралата в Екс ла Шапел.

86

Гота, Хохенбург — имена на действително съществували немски херцози, но заговорът им срещу Карл V е плод на авторова измислица.

87

Съборът разисква в този миг. — Става дума за Съвета на седемте велики електори: епископите на Кьолн, Майнц и Трир, Бохемският крал, Фридрих Саксонски, маркграфът на Бранденбург и палатинският граф.

88

Трибуле — вж. бел. 5 към „Кралят се забавлява“.

89

Говорехте на „ти“. — Обръщението на „ти“ от страна на краля било изключителна привилегия на испанските грандове, както и правото да стоят с шапка на главата в присъствие на краля.

90

Гадателят Агрип във бъдното чете… — Корнелий Агрипа с прозвище Трисмегист (1486–1536). Лекар, автор на книга за окултната наука (1533); гадател, по-късно историограф на Карл V.

91

Отец Тритем това предсказал… — Жан Тритем (1461–1516), абат на „Свети Якоб“ във Вюрцбург. Историк и автор на религиозни трактати, според преданието придворен теолог и гадател на Франсоа I.

92

В тях живеят двата Рима… — тоест могъществото на античния императорски Рим и на новия папски Рим.

93

Ad augusta. Per angusta. (Лат.) — Към трона. По тесни пътища.

94

От днес сте мой алкад! — Алкад — вж. бел. 38 към „Марион Дьолорм“.

95

… държите този свят чрез римската корона! — Свещената римска империя на германската нация била основана още през X в. като съюз на папската и императорската власт при фактическото подчинение на папата на германския император. Последният претендирал за ролята на „светски глава на целия християнски свят“, затова и империята му се наричала „свещена“.

96

… щом Фридрих се отрече! — Вж. бел. 15.

97

Подготвяхме за вас пира на Валтасар. — Според библейската легенда последният вавилонски цар Валтасар, обсаден от персите в двореца си, устроил пир, по време на който невидима ръка изписала на стената огнени слова, възвестяващи гибелта на царя и царството му. Същата нощ пророчеството се сбъднало.

98

Родриго — кралят, е създал граф Хулиан! — След като предводителят на вестготите в Испания Родриго обидил дъщерята на граф Хулиан, последният разгромил войската му с помощта на маврите и го убил (711).

99

Изидор Тейлор (1789–1879) — през 1824 г. заемал длъжността комисар на Комеди Франсез; допринесъл много за поставянето на «Ернани» на сцената.

100

Харта — истина — става дума за конституцията (харта) от 1830 г., която премахвала формално цензурата над театралните представления. Драмата на Юго „Кралят се забавлява“ е забранена по силата на декрет от 1806 г.

101

Франсоа Видок — вж. бел. 9 към „Марион Дьолорм“.

102

… нещо като битката при Монлери… — Битката при Монлери се състояла през 1465 г. между войските на френския крал Луи XI и войските на неговите врагове феодали начело с бургундския херцог Шарл Смели.

103

Трибуле — придворен шут на Луи XII и Франсоа I, упоменат в хрониките от това време. Истинското му име било Фьориал; славел се с остроумие и злоезичие. Персонажът, въведен от Юго под това име, е измислен, както и целият сюжет на драмата.

104

Дьо Косе — пълководец на Франсоа I, маршал на Франция; Дьо Сен Валие — благородник от двора на Франсоа I. Всичко, което се говори в драмата за дъщерята на Сен Валие Диан дьо Поатие, не съответства на историческите факти. Поради ритмични съображения в българския превод на пиесата тя се явява като Диана дьо Поатие.

105

Жан Реняр (1655–1709) — френски драматург, автор на развлекателни комедии, нерядко с фриволно съдържание.

106

„Училище за жени“, „Амфитрион“ — комедии от Молиер, в които се изобразяват двусмислени положения, свързани с въпросите на брака и на любовта.

107

Данден, Сганарел — персонажи от комедии на Молиер, ревнивци, измамени от жените си.

108

Honest Jago! (Англ.) Реплика на Отело от едноименната трагедия на Шекспир: Честни Яго (когото виждам явно огорчен)… (II действие, III сцена, превод Валери Петров.)

109

Mulier formosa superne (лат.). — Жената, горе прекрасна (завърши с опашка на риба…). (Хораций, „Поетическо изкуство“, V, IV, превод Георги Батаклиев.)

110

Пиер Брантом (1538–1614) — френски писател, автор на мемоари, в които се рисува колоритна картина на придворния живот и нрави от това време. Съчинението му „Животът на прославени мъже и на велики пълководци“ е един от основните източници на Юго при работата му над „Кралят се забавлява“.

111

Клеман Маро (1496–1544) — френски поет, камериер при Франсоа I, след това придворен поет на Маргьорит дьо Навар, сестрата на Франсоа I; автор на изящни жизнерадостни стихове, в които отразява нравите на придворното общество.

112

В писанието ви за Пешиер… — Автор на поемата за обсадата на Пешиер (1509) е бащата на Клеман Маро — Жан Маро, заемал при Франсоа I длъжността кралски историограф.

113

… при някой друг Бедфорд… — Джон Ланкастърски, херцог Бедфорд (1389–1435) — син на английския крал Хенри IV, протектор на Англия и регент на Франция по време на Стогодишната война; водил борба срещу Жана д’Арк — оттук и намекът за обсадата на Кале от англичаните, където Жана д’Арк командвала отряд.

114

На моята сестра иди кажи го… — Сестрата на Франсоа I Маргьорит д’Ангулем или Дьо Навар (1492–1549), кралица на Навара; високо ерудирана поетеса и писателка, авторка на сборника „Хептамерон“, покровителка на изкуствата и литературата; подслонявала в замъците си известни учени хуманисти, някои от които били преследвани като еретици.

115

… парите отивали в Навара… — Вж. бел. 16. Кралство Навара било независимо от Франция, макар че в определени периоди имали един и същ крал.

116

Да стигна бос до Грев… — Авторът има предвид площадът пред днешното парижко кметство, известен с това, че там се изпълнявали всички смъртни присъди от 1310 до 1830 г.

117

… вие, Франсоа дьо Валоа… — Франсоа I принадлежи към кралската династия Валоа която е на престола във Франция от 1328 до 1589 г.

118

… посветен за рицар от Байар… — Пиер дю Терай сеньор Дьо Байар (1476–1524) известен като „безукорният и безстрашен рицар“. В битката при Мариняно през 1515 г. (вж. бел. 25) той се биел редом с краля, който го помолил да го посвети в рицарство на бойното поле.

119

А у нас сестра ми Магелона… — Вероятно Юго е заимствал името на Магелона от средновековните разкази и предания за хубавата Магелона в Пиер дьо Прованс.

120

Трептяща грация, опряна върху Сила… — Според католическата догматика главните християнски добродетели са; Сила, Вяра, Надежда и Милосърдие.

121

Но твойта мебел е на Маринян била. — Вж. бел. 25.

122

Кой твоя католик и твоя див осман смущава? Дория, Карл Пети, Сюлейман? — Франсоа I водил ожесточени войни с Карл V за господство в Северна Италия. В хода на тези войни той се присъединил към Лигата, организирана против Хабсбургите от папа Климент VII и английския крал, а през 1535 г. сключил съюз срещу Карл V с турския султан Сюлейман Великолепни. Андреа Дория стоял начело на генуезкия флот по време на италианските войни на Франсоа I и отначало поддържал французите срещу миланския херцог; но когато Франсоа I отказал да даде на Генуа обещаното злато, Дория внезапно минал на страната на Карл V.

123

… той, който цяла нощ при Маринян… — Битката при Мариняно (преводачът е възприел френската транскрипция поради ритмични съображения) се е състояла през 1515 г. между войските на Франсоа I и обединената армия на миланския херцог и на швейцарците, разпореждащи се по онова време в Северна Италия. Победата, извоювана в това сражение от Франсоа I е важен етап в борбата на френските крале за Миланското херцогство.

124

Действащи лица — много от персонажите в пиесата са исторически личности. Симон Рьонар (умр. в 1575 г.) — испански дипломат, посланик на Карл V при двора на Мария Тюдор. Лорд Клинтън — английски адмирал, приближен на Мария Тюдор; през 1554 г. участвал в потушаването на въстанието на Томас Уайът (вж. бел. 21). Лорд Монтагю — придворен на Мария Тюдор, водил по нейна заръка преговори с папата за възстановяване на католицизма в Англия. Лорд Гардинър, епископ на Уинчестър — активен деец на католическата църква. При Едуард VI бил хвърлен в затвора; при Мария Тюдор придобил голямо политическо влияние и станал лорд-канцлер на Англия.

125

Тауър (букв. Лондонската кула) — крепост на брега на река Темза в Лондон. Започва да се строи през 1078 г., разширявана е нееднократно през XII и XIII в.; в различни времена е била кралска резиденция, тъмница за престъпници, обвинени в държавна измяна, монетен двор и др.

126

Уестминстър — през XVI в. местност край Лондон, където се намирали Уестминстърският кралски дворец (седалище и на Парламента) и Уестминстърското абатство, където се коронясват всички крале на Англия от времето на Вилхелм Завоевателя до наши дни.

127

… обичаше кардинал Поул. — Реджиналд Поул, виден деец на католическата църква (1550–1558); при Хенри VIII напуснал Англия; при Мария Тюдор оглавил кралския съвет и станал архиепископ на Кентърбъри; близък съветник на Мария Тюдор, съдействал за помиряването на Англия с папския двор в Рим през 1554 г. В даден момент имал намерение да се откаже от духовния сан и да се венчае с Мария Тюдор.

128

… имуществото на лорд Талбът… — В историческите източници се споменава лорд Талбът, участник в Стогодишната война (XV в.). Очевидно Юго си е послужил с името му за този измислен епизод.

129

Норфолк — близък съветник на Мария Тюдор; оказвал подкрепа на кралицата срещу другата претендентка за английския престол, Джейн Грей; заедно с лорд Клинтън участвал в потушаването на въстанието на Томас Уайът.

130

Орден на жартиерата — висшият рицарски орден в Англия, учреден от Едуард III около 1348 г. В него влизали само двадесет и пет кавалери от висшата английска аристокрация. За глава на ордена се считал английският крал.

131

Томас Пърси, граф Нортъмбърланд — виден сановник от времето на Мария Тюдор; при нейната приемница Елизабет бил осъден на смърт за участие в католическия заговор в подкрепа на Мария Стюарт.

132

… в Тайбърн има седемдесет нови бесилки… — Тайбърн, селце близо до Лондон, където от XII в. до 1783 г. се изпълнявали всички публични екзекуции.

133

… певци от Авиньонската капела… — През XVI в. папската резиденция била временно преместена от Рим в град Авиньон, Южна Франция, където папата се намирал под контрола на френския крал.

134

… урежда всеки ден в двореца си спектакли, театрални представления… — В началото на своето царуване, за да подчертае разрива си с религиозния аскетизъм на английската реформация, Мария Тюдор се заобиколила с разкош и поощрявала пищните празненства.

135

Вие сте Амонски байи във Франшконте, поданик сте на императора… — Байи, представител на кралската власт в провинцията, обединявал съдебната и военната власт; Франшконте, старинно владение на бургундските херцози, преминало в края на XV в. в ръцете на австрийския ерцхерцог Максимилиян (бъдещия германски император) след брака му с Мари дьо Бургон, дъщеря и наследница на Шарл Смели. По-късно, при внука на Максимилиян, император Карл V, който бил също и испански крал, областта Франшконте преминала във владение на Испания.

136

… испанския принц, бъдещия съпруг на кралицата. — Мария Тюдор встъпила през 1554 г. в брак със сина на Карл V, бъдещия испански крал Филип II.

137

… управлението на Хенри Осми. — Крал на Англия и Ирландия от 1509 до 1547 г., участник на страната на Светата лига във войната й с Франция (1511–1514), баща на Мария Тюдор.

138

… сменяше жените си, както жените сменят роклите си. — Английският крал Хенри VIII действително бил женен шест пъти, при това с някои от жените си разтрогнал брака, а други осъдил на смърт по обвинение в съпружеска измяна.

139

… бесеха тези, които бяха за папата, а онези, които бяха против, изгаряха… — В хода на реформацията Хенри VIII водил борба с едрите духовни и светски феодали, прикриващи под знамето на католицизма нежеланието си да се подчиняват на кралската власт. От друга страна, той енергично се борел против буржоазната реформация, която заплашвала непоклатимостта на абсолютизма. Ето защо след разрива с Рим и конфискацията на манастирски имоти в Англия били запазени външните белези на католическото църковно устройство и обреди, продължило преследването на протестантите и най-вече борбата с ересите.

140

Папа Павел III — Алесандро Фарнезе (1468–1549), римски папа от 1534 до 1549 г.; възражда Инквизицията в Италия и въвежда строга цензура, насочена срещу писанията и проповедите на еретиците.

141

Лорд Паджет — бидейки от неблагороден произход, при Хенри VIII се издигнал и станал държавен секретар и пазител на кралския печат. При Мария Тюдор, ползвайки се с протекцията на лорд Гардинър, получил титлата лорд и станал кавалер на Ордена на жартиерата.

142

Превод Константни Крумов. — Б.р.

143

… предаде на съда Трогмортън… — В един от историческите източници, използвани от Юго, се споменава някой си Трогмортън, даден през 1555 г. под съд, но отказал да признае престъплението си въпреки мъченията, а после оправдан от съдиите, на които впоследствие били наложени тежки наказания.

144

… вие дадохте достоен отпор на Жан дьо Монморанси и на Тулузкия граф в преговорите с императора, моя чичо. — Мария Тюдор била в родствени връзки с Карл V, племенник на майка й, Катерина Арагонска. Бракът на Мария Тюдор с Филип II допринесъл за сближаването на Англия и Испания, бил нежелателен за френския кралски двор, поради което Монморанси, ръководещ външната политика на Франция при Хенри II, с всички средства се стремял да го осуети.

145

Та нали вие избихте хората на Томас Уайът… — Томас Уайът (1521–1554) английски благородник, организатор на най-масовия протестантски бунт срещу Мария Тюдор, назована Кървавата Мария поради преследването на протестантите по време на царуването й, който избухва през януари 1554 г. в графство Кент: екзекутиран на 11 април същата година.

146

Ще се качиш на ешафода като Съфолк и Нортъмбърланд. — Херцог Нортъмбърланд преди смъртта на Едуард VI се опитвал да предотврати възкачването на Мария Тюдор на престола и подкрепял нейната съперница и родственица по баща Джейн Грей. Последната била арестувана от Мария и всичките й поддръжници, в това число и Нортъмбърланд, били осъдени на смърт и екзекутирани. Съфолк — мъж на Джейн Грей. Възползвайки се от недоволството, което предизвикал в Англия бракът на Мария Тюдор с Филип II, Съфолк замислил да свали кралицата и да възстанови на престола своята жена. За тази цел той се съюзил с Томас Уайът. Близо до Лондон Съфолк предателски изоставил своите войски; лошо организираните сили на Уайът също започнали да се разпадат. На 8 февруари 1554 г. Уайът бил разбит заедно с лорд Клинтън, взет в плен и екзекутиран заедно със Съфолк. Споменаването на тези събития в пиесата е анахронизъм, доколкото действието се разиграва преди брака на Мария.

147

… вие сте канцлер на Англия… — Лорд-канцлерът на Англия е едновременно председател на Камарата на лордовете, висше съдебно длъжностно лице и главен съветник на правителството по юридически и конституционни въпроси.

148

Звездната камара — върховният кралски съд, който бил натоварен с решаването на спешни политически дела. Създаден от Хенри VII за борба с крупните феодали, той просъществувал от 1487 до 1641 г. Залата в Уестминстърския кралски дворец, в която заседавал, била с таван, украсен с позлатени звезди, откъдето произлиза и наименованието му.

149

Принцеса Елизабет подстрекава вече неведнъж… — Елизабет (1533–1603), дъщеря на Хенри VIII и Ан Болейн, призната за законна наследница на баща си през 1544, г., затворена в Тауър поради подозрение за съучастие в бунта на Томас Уайът, провъзгласена за кралица на Англия след смъртта на Мария Тюдор (1558).

150

… заговорът на Пиетро Каро. — Пиетро Каро, италианското произношение на името на Питър Карю, вдигнал едновременно с Томас Уайът въстание срещу Мария Тюдор в Корнуол, но впоследствие изоставен от привържениците си и избягал във Франция.

151

Крал Франсоа Първи заповядал да изпишат върху един от витражите в двореца Шамбор… — За Франсоа I вж. бел. 15 към „Ернани“. През 1519 г. Франсоа I предприема строежа на кралска резиденция на 14 км от град Блоа, чиято вътрешна украса била възложена на прочутите италиански художници Бенвенуто Челини, Приматичо и други.

152

Пиемонтският принц — явно авторът има предвид савойския херцог (Пиемонт по това време бил част от Савоя) Еманюел-Филибер, който бил главнокомандващ на войските на Карл V и играл важна роля в европейската политика.

153

Лорд Кортни — представител на старинния френски благороднически род Куртие, един клон от които се укрепил в Англия през XI в., след завладяването й от нормандците. В началото на царуването на Мария Тюдор лорд Гардинър настоявал за брака й с лорд Кортни.

154

… храненикът на кардинал Дьо Гранвел… — Антоан дьо Гранвел (1517–1586), френски кардинал, държавен деец, министър по време на управлението на Карл V и Филип II.

155

Преводът на „Руи Блас“, дело на покойния наш преводач от френски език Димитър Симидов, е взет от петтомното издание „Избрани произведения“ на Виктор Юго („Народна култура“, 1967 г.) и се печата без промени. Транскрипциите на испанските лични и собствени имена и топоними, някои от които следват една остаряла вече традиция, са запазени в драмата, тъй като коригирането им би довело до нарушаване на метриката и съответно до нанасяне на нови поправки, недопустими от гледна точка на преводаческата етика.

156

Действащи лица — по-голямата част от имената Юго е почерпал от историческите източници, най-вече от многотомното съчинение на френския историк от втората половина на XVII в. Жан дьо Верак „Днешното положение на Испания“: дон Салуст де Басан, дон Сесар де Басан (в превода дон Цезар де Басан), дон Гуритан, граф Де Кампореал, маркиз Де Санта Крус, граф Алба. Независимо от това характерите на лицата, фигуриращи под тези имена в драмата, са плод на творческа измислица. Мария Нойбургска, кралица на Испания, дъщеря на баварския курфюрст Вилхелм-Филип, встъпила в брак с Карлос ІІ през 1690 г., по-малко от година след смъртта на първата му жена, френската принцеса Луиз д’Орлеан. В противоположност на нея, Мария Нойбургска била крайно непопулярна в Испания, херцогиня Албукеркска — придворна дама не на Мария Нойбургска, а на Луиз д’Орлеан. Алкад — вж. бел. 38 към „Марион Дьолорм“. Алгуасил — съдебен пристав.

157

Сиреч пред стила. Защото действието може в много случаи да се изрази чрез самото действие, докато страстите и характерите, с малки изключения, се изразяват само чрез словото. И тъй, словото на сцената, твърдо установеното, а не витаещото слово, е стилът. Нека всяко действащо лице говори така, както трябва да говори. Sibi constet — както казва Хораций. — Всичко е там. — Б.а.

158

… Карлос II Испански не е личност, а сянка. — Карлос II (управлявал от 1665 до 1700 г.), един от най-бездарните владетели в историята на страната. Възкачил се на престола на седемгодишна възраст, до пълнолетието си той остава послушно оръдие в ръцете на майка си Ана Австрийска на духовенството и министрите. Карлос бил женен два пъти — за Луиз д’Орлеан, а след нейната смърт за Ана Нойбургска (изобразена в драмата на Юго) Останал без наследници, със смъртта му династията на Хабсбургите угасва в Испания.

159

… Луи XIV наследи Карл V… — Карл V се споменава тук като олицетворение на миналото величие на Испания. След смъртта на Карлос II на испанския престол бил възкачен Филип д’Анжу, внук на френския крал Луи XIV.

160

… орденът на „Златното руно“… — Вж. бел. 11 към „Ернани“.

161

… той е кавалер на „Свети Яков“… — Вж. бел. 28 към „Ернани“.

162

… на път за Монс… — Монс (нидерландски Берген), старинен търговски град във Фландрия, завладян през 1691 г. от Луи XIV.

163

Браганс — точната испанска транскрипция на името е Браганса — португалски благороднически род, допринесъл много за освобождаването на страната от испанско владичество.

164

Аранхуес — кралски дворец, започнат при Фелипе II близо до град Аранхуес, южно от Мадрид. Ескуриал — дворец в околностите на Мадрид, построен от Фелипе II.

165

Караманчел — Юго греши в името. Всъщност става дума за Карабанчел — градче в околностите на Мадрид.

166

Ления — пристанище и укрепен град в кралство Валенсия.

167

Санта Мария Есклава — става дума не за светица, както погрешно твърди Юго, а за едно от наименованията на Богородица в испанския език.

168

… светия цар Гаспар… — единият от тримата влъхви, които според Светото писание идват, напътствани от ярка звезда, да се поклонят пред новородения Христос във Витлеем.

169

… двете Индии… — Юго има предвид Източна (днешна) Индия и Западна Индия — общо название на испанските владения в Южна Америка.

170

… секретар на островите. — Става дума за Балеарските и Канарските острови.

171

… ордена „Калатрава“… — религиозен и военен рицарски орден, основан през 1158 г. от кастилския крал Санчо ІІІ за борба с маврите.

172

… Майорка той държи под острия си нокът, а и на Тенериф… — Майорка, най-големият от Балеарските острови; Тенериф, най-обширният и богат от Канарските острови.

173

… Бразилия от нас без битка се откърти… — Бразилия се възползва от бунта на херцог Де Браганса (вж. бел. 7), отделя се от Испания и става португалска колония (1640).

174

Елзас ни бе отнет… Щайнфорд във Люксембург и после Франшконте, Ормуз и Русийон и Гоа в океана. От Фернанбуко пък и помен не остана. — Елзас е присъединен към Франция по силата на Вестфалския мирен договор (1648). По времето на Карлос II (1665–1700) Испания, която до този момент владеела Южна Нидерландия (част от днешна Белгия), загубва Щайнфорд (1681), след това графство Франшконте (1678). Провинция Русийон е отстъпена на Франция през 1659 г. по силата на Пиренейския мирен договор. Остров Ормуз в Индийския океан е отнет от Испания през 1623 г. От 1640 г. индийският град Гоа е португалска провинция, Фернанбуко, пристанищен град в Бразилия.

175

Баварският дофен умира. — Синът на Максимилиян II, Емануил, умира на 8 февруари 1699 г. на осемгодишна възраст.

176

Медина във разврат Неапол цял удавя… — Херцог Медина-Чели, едновременно вицекрал на Неапол и главнокомандващ войските; известен прахосник и развратник, той размирявал двора с прищевките си.

177

… безочлив Водемон Милано разпродава. — Шарл-Анри дьо Водемон, владетелят на Милано, бил испански гранд, но водел политика в полза на френския крал Луи XIV. В случая се намеква за опитите му да върне областта Лорен на Франция, като я замени срещу Милано.

178

Карл Пети — вж. бел. 7 към „Ернани“.

179

Д’Аркур — Херцог Д’Аркур (1654–1718), назначен от Луи XIV за посланик на Франция в Мадрид през 1697 г.; правел опити да възстанови на испанския престол френската кралска династия в лицето на Анжуйския херцог.

180

… в стената издълбан от Филип Трети. — Фелипе III, крал на Испания (1598–1621), с неразумната си политика предизвиква стопанска разруха в страната.

181

… граф Арах ме точно информира… — Граф Харах (1637–1706), дипломатически представител на германския император в испанския кралски двор, съперник на Д’Аркур за политическо влияние.

182

… а ерцхерцогът щом си много позволи, ще имаме война. — Германският император Леополд I издигал като кандидат за испанския престол своя син ерцхерцог Карл. В това отношение срещал съпротивата на Луи XIV, който се стремял да направи внука си испански крал. Последвалата след смъртта на Карл II „война за испанското наследство“ (1701–1713) завършила с възкачването на престола на френския принц.