Избрани творби в три тома, том 2

1

Хадес — в древногръцката митология — подземното царство. В САЩ думата се употребява като нарицателно със значението „преизподня“.

2

Според древногръцките предания фригийският цар Мидас се славел с несметните си богатства.

3

За бога, отечеството и Св. Мидас (лат.) — Б.пр.

4

Игра на думи — на англ. „kiss me“ (кис ми) означава „целуни ме“.

5

Благородството задължава (фр.). — Б.пр.

6

Герой от баладата на известния канадски поет Робърт Сървис (1874–1958). — Б.пр.

7

Недовършена поема от английския поет-романтик Самюел Колридж. — Б.пр.

8

Погрешна стъпка (фр.). — Б.пр.

9

И господарката, и чистачката в същността си са еднакви (произволен цитат от стихотворението „Жени“). — Б. пр.

10

Проститутки (фр.) — Б.пр.

11

Моля отговорете (фр.) — Б. пр.

12

Джордж Алфред Хенти (1832–1902) — английски журналист, автор на приключенско-исторически романи за деца и юноши.

13

Мери Робъртс Райнхарт (1876–1958) — нашумяла американска писателка, авторка на криминални четива и романи на ужаса.

14

„L’Allegro“ — ранна поема на Джон Милтън (1608–1674), в която поетът изобразява себе си като безгрижен юноша, отдал се на насладата от съзерцанието на природата.

15

Робърт Чамбърс (1865–1933) — нюйоркски писател, започнал артистичната си кариера като художник и илюстратор, но преориентирал се към по-доходното писане на стилизирани псевдо-исторически романи.

16

Дейвид Греъм Филипс (1867–1911) — американски журналист и писател, автор на есета, пиеса и 23 романа, в най-добрите от които разобличава корупцията в американското общество. Пресъздава социалните амбиции и независимостта на нов тип женски образи в литературата. Завършва живота си трагично, убит от психопат

17

Едуард Филипс Опънхайм (1866–1946) — английски писател, автор на около 200 романа за упадъка на нравите във висшето общество, а също и за машинациите в престъпния свят

18

Бут Таркингтън (1869–1946) — американски прозаик и драматург, автор на около 25 романа и 25 пиеси. Сюжетите на неговите произведения са изградени около една основна тема — преследването и пътя към богатството.

19

Стивън Филипс (1868–1915) — английски поет, създал лирично-романтични стихове и поеми

20

„Мистичната скръбна Долорес“ — балада от Суинбърн.

21

„La Belle Dame Sans Mersi“ — стихотворение от Джон Кийтс.

22

Джеймс Матю Бари (1860–1937) — английски журналист, романист и драматург, автор на известната детска пиеса „Питър Пан“. В творчеството си умело съчетава реалистичното описание с фантастични и романтични елементи.

23

Артър Уинг Пинеро (1855–1934) — английски драматург, автор на фарсове, сантиментални и драматични пиеси.

24

Ърнест Досън (1867–1900) — английски поет, най-стойностният от кръга на символистите декаденти. Основни теми в поезията му са любовта и смъртта

25

???

26

Артър Саймънс (1865–1945) — английски поет, критик и романист, чието творчество е дълбоко повлияно от модерната френска литература. Издател на списанието за изкуство и литература „Савой“ (1886), което отстоява модернизма и около което гравитират писателите декаденти.

27

Робърт Хю Бенсън (1871–1914) — английски писател, автор на религиозни романи. Бил е католически свещеник

28

Савойските опери — цикъл музикални комедии от английския драматург-хуморист Уилям Гилбърт (1836–1911) и композитора Артър Съливан (1842–1900), особено популярни в Англия и САЩ в края на XIX и началото иа XX век, които са били поставяни за първи път в лондонския театър „Савой“, построен специално за инсценизациите на тези комедии

29

Самуел Джонсън (1709–1784) — изтъкнат английски лексикограф и писател. Неговият приятел и почитател Джеймс Бозуъл (1740–1795) е автор на произведението „Житеописание на доктор Джонсън“, смятано за образец на художествено-биографичния жанр в английската литература.

30

„Новият Макиавели“ (1910) — роман от Хърбърт Уелс (1866–1946), в който се разработва идеята за съюз между учените в деловия свят за осъществяване на социални реформи

31

Удро Уилсън (1856–1924) — президент на САЩ в периода 1912–1919 г. От 1902 до 1910 г. е бил президент на Принстънския университет

32

„Масите“ — американски литературен месечник, в който са публикували произведенията си Джон Рид и редица други прогресивни писатели. Списанието е закрито в 1917 г. за антивоенна пропаганда

33

Едуард Карпентър (1844–1929) — английски поет, естет и моралист. Завършил в Кеймбридж, той отхвърля възможността да се отдаде на духовническа кариера. Отначало започва да преподава точни науки, после приема идеите на социализма, става работник, приобщава се към живота на работническата класа. По-късно се посвещава на земеделски труд. Създава поезия, драми, естетически и религиозни изследвания, автор е на трудове по социална и нравствена психология.

34

Ралф Адамс Крам (1863–1942) — американски архитект и писател, изтъкнат специалист по история на готическото изкуство. В 1911 г. престроява църквата „Св. Йоана“ в Ню Йорк, придавайки й готически форми.

35

Оливър Лодж — английски физик, известен в с опитите си научно да обоснове спиритизма и възможностите за общуване с отвъдното

36

Пук — нарицателно име на малки пакостливи духове от старите английски поверия

37

Аарон Бър (1756–1838) — политически деец от епохата на Войните за независимост, вицепрезидент на САЩ в периода 1805–1807 г.

38

Хари Лий (1756–1818) — генерал от американската армия от годините на Революцията

39

Максфийлд Париш (1870–1988 — американски художник, илюстратор, декоратор, спечелил си слава в началото на века като пламенен защитник на модерното изкуство

40

(лат.) — използвай времето

41

(фр.) — не се занимавай с другите

42

Ела Уилър Уилкокс (1859–1919) — американска поетеса и белетристка, авторка е на 49 романтично-сантиментални стихосбирки на спиритически, метафизични завоалирано еретични теми. Добила скандална слава след заклеймяването на нейната поезия като „аморална“. Писала е също романи и разкази.

43

Хенри Луис Менкен (1880–1956) — американски критик и писател сатирик, един от видните дейци на литературния живот в САЩ през 20-те години. Активно подкрепя писателите реалисти. Жлъчно осмива невежеството, лицемерието и ограничеността на буржоазния манталитет

44

„Вандоувър и звярът“ — роман от американския писател натуралист Франк Норис (1870–1902).

45

„Проклятието на Теръм Уеър“ — роман от американския писател реалист Харолд Фредерик (1856–1898).

46

„Джени Герхард“ — роман от Теодор Драйзър

47

Комптън Маккензи (1883–1972) — английски писател, автор на блестящо остроумни, леки по настроение романи, в които се прокрадват нотки и на социална критика. Мотиви от неговия роман „Зловещата улица“ (1913) са вдъхновили някои сцени в „Отсам рая“

48

Мадам Дьо Монтеспан (1641–1707) фаворитка на Луи XV)

49

Фердинан Фош (1851–1929) — френски маршал, изиграл особено важна роля за победата на съюзническите войски в Първата световна война. Стоунуол Джаксън — прозвище на Томас Джонатан Джаксън (1824–1863), американски военачалник от армията на южняшката Конфедерация, командувал ловки военни операции срещу армиите на Севера.

50

Гуинъмър и сержант Йорк — герои от американските поделения, участвали в Първата световна война

51

Джон Джоувеф Пършинг, „Черния Джек“ (1860–1948) — офицер от американската армия

52

Томас Карлайл (1795–1881) — английски писател от викторианската епоха. Тук авторът има предвид неговата студия „Герои, култът към героите и героичното в историята“ (1841), в която се развива тезата, че историята се създава не от народите, а от велики личности

53

„Бостънските бардове и Хърстовите рецензенти“ — иронична парафраза на сатирата на Байрон „Английските бардове и шотландските рецензенти“ (1808), насочена срещу маститите авторитети в английската литература от онова време — поетите от „Езерната школа“ — и преди всичко срещу Уилям Уърдсуърт. В края на XIX и началото на XX век Бостън е център на групата на така наречените литературни „брамини“ — поети и критици, последователи на европейската литературна традиция. Периодиката, издавана от вестникарския концерн на Уилям Рандолф Хърст (1863–1951), има репутацията на „жълта преса“.

54

Вейчъл Линдси (1879–1931) — американски поет демократ, чието творчество е силно повлияно от индианския и негърския фолклор

55

Джеймс Джеръм Хил (1838–1916) — американски финансист, допринесъл за развитието на железопътната мрежа. Собственик на банки

56

Превод Кирил Кадийски. — Б. р.

57

Християнската наука — религиозна доктрина, проповядваща изцеление на духовните и физическите недъзи чрез молитва. Основана в 1864 г. от Мери Бейкър Еди, тази доктрина се е радвала на многобройни привърженици в САЩ в края на XIX и началото на XX век.

58

„Гранчестър“, „Уайкики“ — две от най-силните стихотворения на Рупърт Брук, писани в началото и в края на творческия му път.

59

„Недейте плака за мене, но плачете за себе си и за чадата си“ — евангелие от Лука, 23. 28.

60

Фридрих фон Берихарди (1849–1930) — немски генерал, командващ войските на Западния фронт по време на Първата световна война.

61

Бонар Ло (1858–1923) — английски политически деятел, станал министър-председател в 1922 г

62

Теобалд фон Бетман-Холвег (1856–1921) — канцлер на Германия през периода 1909–1917 г.

63

„Прищявката на Олмейър“ (1897) — романния дебют на Джоузеф Конрад, който очертана основната тема в творчеството на писателя — самотата на човека в буржоазното общество.

64

Едуард Бенсън (1867–1940) — английски романист, изразяващ в произведенията си своето упование в моралния ред. Неговото творчество бележи окончателния край на декадентското направление в английската литература

65

Джон Нюман (1801–1890) — английски католически кардинал и религиозен писател. С дейността на Нюман е свързани обновителното движение в английския католицизъм.