Преди да успеят да разберат какво става, колата излетя от пътя и се заби в дървото, като почти го пречупи. То се кривна настрани, отрони шепа листа и започна да агонизира. От обелената му кора се стекоха няколко капки растителен сок и се смесиха с бликналото от колата масло.
Вътре никой не помръдна. Жената лежеше върху арматурното табло, все още пристегната с предпазния колан, а мъжът бе наполовина свлечен навън през отворената врата. От радиатора извираше пара, която постепенно свърши и свистенето престана. Изведнъж стана много тихо.
Жената помръдна. Мъжът я видя ясно как първо потрепва, а после вдига глава. Осъзна, че я вижда под някакъв особен ъгъл, но не можа да разбере какво означава това. Тя изстена и докосна с ръка слепоочието си. Извърна се и видя тялото му. Той също го видя.
— Господи! — прошепна жената и понече да го докосне, но спря ръката си по средата на движението.
Мъжът огледа критично колата и си каза, че вече за нищо не става. Килнатото на една страна дърво и полянката се отдръпнаха от него и той се издигна нагоре.
— Добре ли си? — попита жената, въпреки че виждаше неподвижното тяло на съпруга си.
Той кимна, но видя, че тялото му не помръдва и едва сега осъзна какво се бе случило с него. Понечи да направи каквото и да е движение, но въпреки свободата, която чувстваше, не успя. Просто нямаше какво да помръдне.
— Скъпи! — жената го разтърси, докосвайки бедрото му. За миг той спря да се издига, сякаш се бе закачил за нещо.
— За бога, събуди се! — извика жената, забравила за собствената си болка при удара. Тя се огледа безпомощно, а мъжът не знаеше какво да прави.
Той се понесе отново бавно нагоре, като съдеше за това по гледката под себе си. Натрошените стъкла блестяха на слънцето, а жената се измъкна припряно от колата и я заобиколи. Подхвана тялото му под мишниците и той почти усети това. Опита да се отблъсне от седалката, но нищо не се получи и продължи безучастно да наблюдава усилията й.
Тя го дърпаше и му приказваше. Молеше го да не умира, да дойде на себе си, да не я оставя сама… После го изпусна и тялото му тупна тежко в тревата. Той усети сътресението и изведнъж се озова съвсем близо до нея. Стори му се, че отваря уста и казва:
„Тук съм!“
Жената се надвеси над него и прокара пръсти по челото му. Той се отпусна и полека се заиздига нагоре. Полянката, дървото, колата, пътят… Всичко започна да се смалява. Малките фигурки на лежащ по гръб мъж и коленичила до него жена започнаха да се стопяват, когато той отново се озова само на метър зад гърба на плачещата жена. Тя беше хванала сакото за реверите и тресеше тялото му. Той мръдна още малко по-надолу и помисли: „Продължавай, продължавай да ме блъскаш в земята и аз ще се върна…“
В този момент жената го пусна, тялото му тупна в тревата и той увисна само на сантиметър над него.
„Блъскай ме! Продължавай да ме блъскаш!“ — извика мъжът.
Жената се захлупи по лице върху гърдите му и се разтресе от ридания.
— Извинявай, скъпи, не исках да съм груба…
„Продължавай! Разтърси ме!“ — изкрещя неистово той, но тя нямаше как да го чуе.
— Просто исках да се събудиш… — сълзите й мокреха ризата му. Той можеше да е сигурен в това.
Понесе се бавно нагоре и оттам извика: „Просто ме блъсни няколко пъти в земята!“.
Тя тупна с юмруче по неподвижните му гърди и от това той усети как нещо го връща надолу — леко, нежно, сякаш беше балон с топъл въздух и нечия детска ръчица дръпва кончето му.
— О, извинявай, скъпи! — Тя го целуна по хладните устни, а той изкрещя:
„Удряй! Блъскай ме! Не ме оставяй да си отида!“
Жената отметна кичур коса от челото му и го целуна отново.
„Блъскай ме! Не ме оставяй! Блъскай ме!“
Тя прокара пръсти през косата му и изхлипа.
От висините, малко преди всичко да се стопи и изчезне, той изкрещя към нея:
„Блъскай ме!“