Изкуството да обичаш - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Ерих Фром (ч. notes)

1

За по-подробно запознаване с проблемите на садизма и мазохизма виж Фром, Е. Бягство от свободата. С, 1992.

2

Spinoza. Ethics IV, Def. 8.

3

За повече подробности върху тази ориентация на характера виж Fromm, Е. Man for Himself. New York, 1947, Chap. Ill, pp. 54— 117

4

Сравнете дефиницията на радостта, дадена от Спиноза.

5

„Nationalokonomie und Philosofie“, 1844, published in Karl Marx’Die Fruhschriften, Alfred Kroner Verlag. Stuttgart, 1953, pp. 300, 301 (My translation, E. F.)

6

Библия или Свещеното писание на Стария и Новия завет, София, 1924, с. 924.

7

Babel, I. The Collected Stories. New York, 1955.

8

Това схващане има важен аспект по отношение ролята на психологията в съвременната западна култура. Голямата популярност на психологията естествено свидетелства за един интерес към познаването на човека, но също така издава и фундаментална липса на обич в човешките отношения днес. Така психологическото познание измества ролята на пълноценното опознаване чрез обичта, вместо да го допълва.

9

Nicholson, R. A. Rumi. London, 1950, pp. 122–123.

10

Вж. Фройд, 3. Психология на сексуалността. С, 1991. — Бел. бълг. ред.

11

Самият Фройд направи първата крачка в тази посока с концепцията си от по-късен период за инстинкта за съхранение на рода и влечението към смъртта. Идеята му за първия инстинкт (eros) като принцип на синтеза и обединяването е в съвсем различен план от концепцията за либидото.

12

Виж описанието на този процес в труда на Съливан The Interpersonal Theory of Psychiatry, New York, 1953.

13

Weill, S. Gravity and Grace. New York, 1952, p. 117.

14

Същата идея изразява и Херман Коен в книгата ой: Re-ligion der Vernunft aus den Quellen des Judentums. Frankfurt am Main, 1929, p. 168.

15

Paul Tillich в обзор за The Sane Society. — Pastoral Psychology, September, 1955, е на мнение, че би било по-добре да подменим неясния термин „да обичаш себе си“ с „естествено самоутвърждаване“ или „парадоксално самоодобряване“. Макар че според нае подобно предложение има много достойнства, засега не бихме могли да се съгласим с автора. В термина „да обичаш себе ой“ по-ясно е изразен парадоксалният елемент на обичта към себе си. Изтъкнат е фактът, че обичта е едно и също отношение към вдигани обекти, включително и към мен самия. Не бива да се забравя, че терминът „да обичаш себе ой“ в смисъла, в който се използва тук. има своя история. Библията повелява „Обичай съседа ой, както обичаш себе си“ и Майстер Екхарт говори за това в същия смисъл.

16

Calvin, /. Institute of the Christian Religion. Philadelphia, 1928, Chap. 7, par. 4, p. 622.

17

Meister Eckhart. New York, 1941, p. 204.

18

Псалом 22: 9.

19

Това се отнася особено за монотеистичните религии ма Запада. В индийските религии фигурата на майката запазва значително влияние, например богинята Кали. В будизма и даоизма концепцията за Бог — или богиня — няма съществено значение, ако изобщо може да става дума за такова.

20

Библия или Свещеното писание на Стария и Новия завет. София, 1924, Стар завет, Изход, глава 3, абзац 13, с. 55.

21

Виж маймонидската концепция за отрицателните атрибути в The Guide for the Perplexed.

22

Aristotle, Metaphysics, Book Gamma. 1005b. 20. Цитирано по: Aristoteles Metaphysics, New York, 1952.

23

Lao-tse, The Tao Teh King, The Sacred Books of the East, ed. by F. Max Mueller, Vol. XXXIX., London, 1927, p. 120.

24

Capelle, W. Die Vorsokratiker Stuttgart, 1953, p. 134 (My translation, E. F.).

25

Ibid., p. 132.

26

Ibid, p. 133.

27

Mueller, op. cit, p. 69.

28

Ibid., p. 79.

29

Ibid., p. 112.

30

Ibid., p. 113.

31

Ibid., p. 47.

32

Ibid., p. 57.

33

Ibid., p. 100.

34

Zimmer, H. R. Philosophies of India, New York, 1951.

35

Ibid.

36

Ibid., p. 424.

37

Zimmer, Ibid., p. 424.

38

Meister Eckhart, превод R. B. New York, 1941, p. 114.

39

Ibid., p. 247.

40

Meister Eckhart. Op. cit, pp. 181–182.

41

За по-подробно изясняване на проблема за отчуждението и влиянието на съвременното общество върху характера на човека вж. Fromm, E. The Sane Society, New York, 1955.

42

Freud, S. Civilization and its Discontents. London, 1053 p 69

43

Ibid., p. 69.

44

Ibid., p. 21;

45

Freud, S. Gesamte Werke. London, 1940–52, Vol. X.

46

Единственият ученик на Фройд, който никога не се отдели от своя учител и въпреки тава в последните години на живота си промени своите възгледи върху любовта, бе Шандор Ференчи. За великолепните му разсъждения по този въпрос вж. The Leaven oi Love by Izette de Forest. New York,. 1954.

47

Sullivan. H. S. The Interpersonal Theory oi Psychiatry. New York, 1953, p. 246. Трябва да се отбележи, макар че Съливан дава дефиниция във връзка с влеченията през периода на пубертета, той говори за тях като интеграционни тенденции, възникващи през време на пубертета, „които след пълноценно развитие можем да наречем любов“, и добавя, че през време на пубертета тази любов „представлява начало на нещо много наподобяващо напълно разцъфтяваща, психиатрично дефинирана любов“.

48

Ibid., p. 246. Друго определение на Съливан за любовта, според което тя започва, щом едно лице почувства, потребностите на друго лице еднакво важни само своите, не е толкова неговите от пазарния аспект на горната дефиниция.

49

За по-подробна представа за съсредоточеността, дисциплината, търпението и заинтересуваността препоръчваме на читателя Herrigel. Е. Zen in the Art of Archery, New York, 1953.

50

Докато на Изток, особено в индийските културни системи по този въпрос има богата теория и практика, подобни цели също се поставят през последните години и на Запад. Най-значителното начинание според нас е школата на Гиндлер, чиято цел е да се постигне усещане за собственото тяло. За запознаване с метода на Гиндлер вж. също работите на Шарлот Селвър: лекциите и курсовете й в Ню Скул, Ню Йорк.