Gang (нем.): външен коридор. (Бел.пр.)
Ауерова крушка (хим.): напоена с ториев или цериев окис чорапоподобна фина мрежа, която нагрята от газов пламък дава силна бяла светлина. (Бел.пр.)
Тарок (ар.): игра на карти, играна обикновено от четирима души. (Бел.пр.)
Неолог (гр.): приемащо определени реформи на еврейското вероучение лице, което съблюдава традициите по-малко, отколкото ортодоксалните последователи. (Бел.пр.)
Маца (ивр.): безквасни и безсолни питки, които евреите ядат по време на Пасха. (Бел.пр.)
Кашер (ивр.): способ за приготовление на храна, предписан от еврейското вероизповедание. (Бел.пр.)
Шабесгой (ивр.): съботянин-християнин. (Бел.пр.)
Фройлайн (нем.): госпожица. (Бел.пр.)
Хусар (унг.): конен войник или офицер. (Бел.пр.)
Холд (унг.): унгарска мярка за повърхнина, приблизително равна на 5 декара. (Бел.пр.)
Сепеш (унг.): историческа унгарска административна област, днес в Словакия. (Бел.пр.)
Крона (унг.): парична единица, използвана в Унгария от 1892 до 1926 година. (Бел.пр.)
Герой от едноименния роман на Миксат Калман „Случаят с младия Ности и Мари Тот“. Роман. София, „Народна култура“, 1958. Превод от унгарски: М. Кънчев, Б. Ников. (Бел.пр.)
Хедаля (унг.): една от най-прочутите исторически винарски провинции в Унгария, разположена в планината Земплен. (Бел.пр.)
Леополд II, Хабсбург-Лотарингски (1747–1792): унгарски крал, император на Свещената римска империя на германската нация (1790–92), трети син на Мария Терезия и Франц Лотарингски. (Бел.пр.)
Марамарош (унг.): административна област в историческа Унгария, днес в румънска Трансилвания. (Бел.пр.)
Бем, Йожеф (1794–1850): герой от освободителната борба от полски произход, генерал-лейтенант на унгарските хонведи. (Бел.пр.)
Вилагош: населено място в Румъния. На 13.08.1849 г. унгарската войска, предвождана от генерал Артур Гьоргеи, слага оръжие пред руската армия в близост до селището. Синоним на едно от най-големите поражения и унижения за унгарците. (Бел.пр.)
Да, да, каза, Вие имате добри препоръки при мен. (Бел.авт.)
Лабанц (унг.): привърженик на Хабсбургите, сражавал се в императорската наемна армия. (Бел.пр.)
Официално издание в Унгария, идентично на Държавен вестник. (Бел.пр.)
Чувство за дълг. (Бел.авт.)
Терезия, Мария (1717–1780): австрийска императрица, унгарска и чешка кралица (1740–80); дъщеря на император Карл VI, съпруга на Франц Лотарингски (от 1736). (Бел.пр.)
Шестак (унг.): монета от десет крайцера, съответно двайсет филера. (Бел.пр.)
Фелвидек (унг.): историческо наименование на Горна Унгария, днес в Словакия. (Бел.пр.)
Комитат (унг.): историческа административна единица в Унгария, днес област. (Бел.пр.)
Juste milieu (фр.): правилна среда, златна среда. (Бел.авт.)
Казинци, Ференц (1759–1831): унгарски поет, писател, водеща фигура при обновлението на унгарския език, член на УАН (1830). (Бел.пр.)
Алфьолд (унг.): наименование на голямата среднодунавска низина в Унгария. (Бел.пр.)
Преди обединението на Буда и Пеща през 1873 г. двата града са споменавани като Пещ-Буда. (Бел.ред.)
Национална партия на труда: основана през 1910 от Ищван Тиса (1861–1948) — унгарски политик, министър-председател (1903–1905), член на УАН, страстен привърженик на Компромиса от 1867 г. и защитник на интересите на едрия капитал. (Бел.ред.)
По случай петдесетгодишния юбилей от писателската дейност на Мор Йокаи (1825–1904) излиза стотомно луксозно издание на произведенията му (1894–1898). (Бел.ред.)
Арпад (?–907): главен вожд на унгарските племена, които през 896 г. се заселват на днешните унгарски територии и основават унгарската държава. Той е родоначалник на династията на Арпадите, която управлява страната до 1301 г. (Бел.ред.)
Кръгът „Запад“ е обединен около едноименното литературно и критическо списание (1908–1941) за духовно обновление на унгарската култура от началото на XX век. (Бел.пр.)
Ракоши, Йеньо (1842–1929): писател, журналист, директор на театър; на страниците на „Будапещи хирлап“ неведнъж пише нападки срещу лириката на Ендре Ади, особено през 1909 и 1915 г. (Бел.ред.)
„Световен журнал на Толнаи“: илюстрован седмичник (1895–1944), предназначен за широка читателска публика, издаван от Печатницата на Шимон Толна в Будапеща. (Бел.ред.)
В унгарския език поздравът „Целувам Ви ръка!“ е възприет от мъжкото съсловие спрямо нежния пол, както и от децата — спрямо възрастните. (Бел.пр.)
Янко, Янош (1833–1896): унгарски художник, известен с реалистичните по своя маниер жанрови платна. В средата на 1860-те години се отдава на рисуването на карикатури. (Бел.пр.)
В унгарската кухня има обичай добавките към супата (фиде, варени зеленчуци, месо и т.н.) да бъдат сервирани в отделни съдове и да се добавят от всеки по желание. (Бел.пр.)
Органтин (фр.): корав памучен плат с рядка бродерия. (Бел.пр.)
Един беден пътник. (Бел.авт.)
Който е беден, да не пътува. (Бел.авт.)
Житейски фалш. (Бел.авт.)
Значи. (Бел.авт.)
Излияние. (Бел.авт.)
Адлер, Виктор (1852–1918): австрийски лекар, политик-социалист. Един от учредителите (1889) и ръководителите на Социалдемократическата работническа партия в Австрия, външен министър (1918). (Бел.пр.)
Редингот. (Бел.ред.)
Фалшиво, съвсем фалшиво! (Бел.авт.)
Шницлер, Артур (1862–1931): популярен автор на драми и романи. (Бел.ред.)
Хофманщал, Хуго фон (1874–1929): австрийски поет, писател, една от водещите фигури на символизма и сецесионизма. (Бел.ред.)
Алтенберг, Петер: псевдоним на Рихард Енглендер, популярен виенски поет и писател от края на XIX и началото на XX в. (Бел.ред.)
Такива са артистите! (Бел.авт.)
Хофер, Андреас (1767–1810): тиролски борец за свобода. Заловен и екзекутиран от французите по време на френско-баварската окупация. (Бел.пр.)
Темешвар (унг.): унгарско наименование на град Тимишоара, днес в Румъния. (Бел.пр.)
Каша (унг.): унгарско наименование на град Кошице, днес в Словакия. (Бел.пр.)
Намек за героя от романа на Мор Йокаи „Новият земевладелец“ (1863), асимилиралия се Анкершмит. (Бел.ред.)
Унгарското съсловно събрание. (Бел.ред.)
Discretio: изключително право върху нещо. (Бел.ред.)
Ишпан (унг.): кралски чиновник начело на околийското или областното съдилище. (Бел.пр.)
Съветник (Бел.ред.)
Компромис (ист.): съглашението между Австрия и Унгария през 1867 г. (Бел.пр.)
Почетна длъжност. (Бел.авт.)
Септемвир (лат.): член на седемчленна камара, висок съдийски ранг. (Бел.ред.)
Букурещ. (Бел.ред.)
Хойчи, Пал (1850–1927): журналист, автор на научно-популярни статии, главен редактор на популярния „Неделен вестник“ от 1905 до 1921 г. (Бел.ред.)
Пекар, Дюла (1867–1937): писател, журналист, популярна фигура от литературния живот на епохата. (Бел.ред.)
Паулини, Бела (1881–1945): редактор на вестници, сред тях еротичния литературно-хумористичен „Фидибус“ (1905–1927). Заедно с Жолт Харшани е автор на либретото на операта „Янош Хари“ от Золтан Кодай. (Бел.ред.)
Ти знаеш, скъпи. (Бел.авт.)
Всичко отминава, всичко се пречупва. (Бел.авт.)
Szamorodni (унг.): унгарско десертно вино, приготвено по специална технология в областта Токай. (Бел.пр.)
Пристъпвам към Господния олтар. (Бел.авт.)
И с душата Твоя… (Бел.авт.)
Духовен ръководител. (Бел.авт.)
Veni sancte (лат.): служба, с която се открива учебната година в католическите училища (по началните думи на молитвата: Ела, Дух Свети…) (Бел.ред.)
Абсолюция (лат.): опрощение. (Бел.ред.)
Изключване, подкана за напускане на училището. (Бел.авт.)
Денят, в който започва Унгарската революция против Хабсбургите през 1848 г. (Бел.ред.)
Старото име на остров Маргарита в Будапеща. (Бел.ред.)
Понграц Качох (1873–1923): композитор. Мараи погрешно му приписва авторството на „Самодивска любов“ (1907). Автор на произведението е Йеньо Хуска (1875–1960). (Бел.ред.)
Оперета на френския композитор Жан Робер Планкет (1848–1903). (Бел.ред.)
Оперета на Жак Офенбах (1819–1880), френски композитор от немски произход. (Бел.ред.)
Оперета на английския композитор Сидни Джонс. (Бел.ред.)
Сладък ванилов сос, приготвен от мляко и жълтък, с галушки от яйчена пяна в него. (Бел.пр.)
Лаборфалви, Роза (1817–1886): унгарска актриса, съпруга на писателя Мор Йокаи. Член на Националния театър, изпълнявала трагични роли. (Бел.пр.)
Serenissimus (лат.): височество, обръщение към владетел на малка държава (Бел.ред.)
Деак, Ференц (1803–1876): унгарски либерален политик, юрист, член на УАН. (Бел.пр.)
Йотвьош, барон Йожеф (1813–1871): унгарски писател, публицист, политик, член, сетне председател на УАН. Теоретик и представител на централистката група на либералната реформаторска опозиция. (Бел.пр.)
Толди (унг.): митичен герой от унгарския народен епос, главно действащо лице в едноименната поема на живелия през XIX в. писател Янош Арани. (Бел.пр.)
Лорантфи, Жужана (ок. 1600–1660): съпруга на трансилванския княз Дьорд Ракоци I, поддръжница на пуританите. През 1650 г. основава печатница. (Бел.пр.)
Хернад (унг.): унгарско име на река Хорнад, днес в Словакия. (Бел.пр.)
Луи Блерио (1872–1936): френски пилот и авиоконструктор, прелетял за пръв път над Ламанша от Кале до Довър на 25 юли 1909 г. (Бел.ред.)
Рефекторий (лат.): трапезария. (Бел.ред.)
Имре Сачваи (1845–1939): артист в Националния театър от 1884, през 1909 г. е обявен за пожизнен член на състава. Известен с изпълненията на роли на класически герои. (Бел.ред.)
Шайлок (англ.): бездушен лихвар, главен герой на „Венецианският търговец“ от Шекспир. (Бел.ред.)
Стенли, Хенри Мортън (1841–1904): английски изследовател на Африка. (Бел.пр.)
Щайн Марк, Аурел, сър (1862–1943): археолог, ориенталист, пътешественик, член-кореспондент на Унгарската академия на науките (1895). (Бел.пр.)
Бакон (унг.): горист район в Северозападна Унгария, тук се прави аналогия със стихотворението на Ади „Париж — моят Бакон“. (Бел.пр.)
Институт за изследване на печата. (Бел.авт.)
Schrippen (нем.): бяло разцепено хлебче. (Бел.пр.)
Земен дух. (Бел.авт.)
Театър. (Бел.авт.)
Baumkuchen (нем.): вид висок кейк. (Бел.пр.)
Hospiz (нем.): евангелистки приют. (Бел.пр.)
Tunke (нем.): сос. (Бел.пр.)
Ако си отчаян от злата си съдба, помисли за думите на крал Август: учи се да търпиш, без да се жалваш. (Бел.авт.)
Еренщайн, Алберт (1886–1950): австрийски поет и разказвач, член на първото поколение експресионисти. Сборникът с разкази „Tubutsch“ излиза през 1911 г. (Бел.ред.)
Ласкер-Шюлер, Елзе (1869–1945): немска поетеса и прозаичка, муза на поетите-експресионисти. (Бел.ред.)
Брезина, Отокар (1868–1929): чешки поет-символист, виден представител на спиритуално-философската лирика. (Бел.ред.)
Хайнеке, Курт (1891–1985): немски поет, започва като експресионист от кръга „Щурм“. (Бел.ред.)
Щрам, Аугуст (1874–1915): немски поет-експресионист. (Бел.ред.)
Верфел, Франц (1890–1945): австрийски поет и прозаик, най-известният представител на експресионистите. (Бел.ред.)
Бен, Готфрид (1886–1956): немски поет, един от най-големите лирици на века. (Бел.ред.)
Дойблер, Теодор (1876–1934): немски поет-експресионист, пробва перото си в много от „измите“ на авангарда. (Бел.ред.)
Шикеле, Рене (1883–1940): немски поет, романист и драматург. (Бел.ред.)
Дьоблин, Алфред (1878–1957): немски писател, автор на романа „Берлин, Александерплац“ (1929), в който показва многопластовия, противоречив лик на Ваймарската република. (Бел.ред.)
Verwandlung (нем.): метаморфоза. (Бел.пр.)
Леонард, Франк (1882–1961): немски писател, през 1920 г. издава сборник разкази „Човекът е добър“. (Бел.ред.)
Ендимион (гр.): в гръцката митология — потъналият във вечен сън любим на богинята на луната Селена. Заедно с приятеля си Мараи прави опит да издава списанието през 1919 г. в Лайпциг. (Бел.ред.)
Burschenschaft (нем.): студентска общност. (Бел.пр.)
Месечна издръжка. (Бел.авт.)
Брокхаус (нем.): немско книгоиздателство, особено известно с лексиконите си. Основано е от Фридрих Арнолд Брокхаус през 1805 г. (Бел.ред.)
Бедекер (нем.): книгоиздателска къща, основана през 1827 г. в Кобленц от Карл Бедекер. От 1872 седалището на фирмата се премества в Лайпциг. (Бел.ред.)
Drache (нем.): немското периодично издание „Дракон“, излизащо в Лайпциг. През 1919 г. Мараи нееднократно публикува в него. (Бел.ред.)
Паметникът на Битката на народите при Лайпциг през 1813 г. (Бел.ред.)
Residenz (нем.): седалище. (Бел.пр.)
Geheimrat (нем.): таен съветник (титла). (Бел.ред.)
Гьоц, Валтер; Фрайер, Ханс: немски философи. (Бел.ред.)
Нищо за учудване (лат.) (Бел.ред.)
Река в Североизточна Италия и Словения, където по време на Първата световна война австроунгарската армия води кръвопролитни сражения. (Бел.ред.)
Август, Карл: владетел на Ваймар. По покана на херцога през 1776 г. Гьоте постъпва на държавна служба, а от 1791 в продължение на повече от четвърт век е директор на ваймарския придворен театър. (Бел.ред.)
Коцебу, Аугуст (1761–1819): много популярен за времето си и изключително продуктивен немски драматург. През 1801 се връща във Ваймар, но отношенията му с Гьоте и неговия кръг са хладни. (Бел.ред.)
Вярвах, и едва сега вярвам истински,
ту чудесно, ту печално съдбата ми премина
и останах в ордена на вярващите.
(Бел.авт.)
Ти си прекрасен! (Бел.авт.)
Куденхове-Калерги, Рихард Николас (1894–1972): австрийски политик, писател. Основател на паневропейското движение (1923). (Бел.ред.)
Хуберман, Бронислав (1882–1947): полски цигулар, основател на палестинския симфоничен оркестър (1936). (Бел.ред.)
Миксат, Калман (1847–1910): унгарски писател, журналист, редактор. (Бел.пр.)
Кайо, Жозеф (1863–1944): френски радикален политик и икономист. (Бел.пр.)
Nihil obstat (лат.): разрешение на католическата цензура за отпечатване на църковните издания, букв. „без пречки“ (Бел.ред.)
Синклер, Ъптън (1878–1968): американски романист. (Бел.пр.)
Пеги, Шарл (1873–1914): френски поет, есеист, писател и издател. (Бел.пр.)
Господин съветник. (Бел.авт.)
Рихтер, Густав (1823–1884): немски художник, роден в Берлин. Въз основа на изследванията си в Египет рисува известната си картина „Строеж на пирамида“ (1873 г.). (Бел.пр.)
Куртс-Малер, Хедвиг (1867–1950): немска писателка, авторка на повече от 200 романа. Името й става синоним на автор, бълващ огромно количество нискокачествена словесност. (Бел.ред.)
Аpres (фр.): нещо, вече случило се. (Бел.авт.)
Macabre (фр.): погребални. Според средновековното поверие — мъртвешки танц. (Бел.пр.)
Бонзелс, Валдемар (1881–1952): немски поет и писател, неоромантик. (Бел.ред.)
Бубер, Мартин (1878–1965): еврейски философ-персоналист, пишещ на немски език. През 1906 г. издава хасидските легенди, а през 1907 „Легендите на Бал-Шем“. (Бел.ред.)
Ратенау, Валтер (1867–1922): немски политик, едър индустриалец, философ. (Бел.пр.)
Еберт, Фридрих (1871–1925): немски социалдемократ, първият президент на Ваймарската република (1919–1925). (Бел.ред.)
Опит за реставрация на монархията в Германия под ръководството на крайнодесния политик Волфганг Кап и генерал Валтер фон Лютвиц през март 1920 г. (Бел.ред.)
Минерална вода, по името на немското село Фахинген, където през 1745 г. е открита тази лечебна алкална солена вода. (Бел.ред.)
Щинес, Хуго (1870–1924): едър немски индустриалец, роден в провинция Рур. (Бел.пр.)
Девойка. (Бел.авт.)
Слуга, куриер (англ.) (Бел.ред.)
Той имаше право. (Бел.авт.)
Словото погубва живота. (Бел.авт.)
Жалко за хората. (Бел.авт.)
Храма на главния бог от германската митология, където живеят духовете на загиналите герои. (Бел.ред.)
„Позор, позор!“ (Бел.авт.)
Burschenschaft (нем.): студентско дружество, кръжок. (Бел.ред.)
Гашпар, д-р Ференц (1862–1923): пътешественик, който обикаля света като лекар и разказва за преживяванията си в популярна форма. (Бел.ред.)
Шекълтън, сър Ернст Хенри (1874–1922): английски изследовател на Южния полюс, загива по време на четвъртата си полярна експедиция. (Бел.ред.)
Където чуеш песен,
спокойно остани,
лошите хора никога не пеят.
(Бел.авт.)
Notverordnung (нем.) — указ за въвеждане на извънредно положение във Ваймарската република. (Бел.ред.)
Chichi (фр.): маниерно поведение, каприз. (Бел.пр.)
Boche (фр.): подигравателно име на немците във френски език. (Бел.пр.)
Кайен: пристанищен град във Френска Гвиана, френска затворническа колония през 1852–1948 г. (Бел.пр.)
Fascio (ит.): име на съставляващите фашизма политически групировки. (Бел.пр.)
„Походът към Рим“ (итал.): превратът, с който фашистите идват на власт в Италия и влизането им в Рим на 28 октомври 1922 г. (Бел.ред.)
Сладко безделие. (Бел.авт.)
Будимски (от Будапеща): Мараи прави асоциация с многобройните мостове над Дунава в Будапеща — т.е. от дясната страна по течението на реката. (Бел.пр.)
Браунинг, Робърт (1812–1889): английски поет, с жена си Елизабет Барет Браунинг (1806–1861) се заселват във Флоренция след сключването на брак (1846) и живеят там петнайсет години. (Бел.ред.)
Мебелирана къща. (Бел.авт.)
Преходни. (Бел.авт.)
Благодаря, господине! (Бел.авт.)
Мелон, Ендрю Уйлям (1855–1937): американски банкер, министър на финансите на САЩ (1921–1932). (Бел.ред.)
Bottin mondain (фр.): бюлетин с имената и адресите на членовете на висшето общество. (Бел.ред.)
Благодаря, Ваше Величество! (Бел.авт.)
Cafe concert (фр.): кафене, в което свирят музика на живо. (Бел.ред.)
Френски вестник, излизащ от 1789 г. През 1799–1848 г. е официален орган на френското правителство. (Бел.ред.)
Кайо, Йозеф Мари Огюст (1863–1944): френски политик, през 1911–1912 г. е министър-председател и министър на вътрешните работи, по време на Първата световна война минава в опозиция, а след войната е осъден на три години затвор; през 1924 г. се връща в политическия живот. (Бел.ред.)
Линдберг, Карл Аугуст (1902–1974): американски пилот, който за първи път прелетява сам над Атлантическия океан на 21–22 май 1927 г. по линията Ню Йорк — Париж за 33,5 часа. (Бел.ред.)
Амануллах (1892–1960): афгански емир (1919–1926), по-късно крал (1926–1929), който защитава независимостта на страната си от Великобритания, през 1929 г. е принуден да емигрира. (Бел.ред.)
Бриан, Аристид (1862–1932): френски политик, социалист, многократно министър-председател, един от основателите и ръководителите на Обществото на народите. (Бел.ред.)
Думе, Пол (1857–1932): френски държавник, многократно министър на финансите, през 1927 г. е председател на Сената, през 1931 г. — президент на републиката. Става жертва на атентат. (Бел.ред.)
Ротшилд, Анри (1872–1942): френски лекар, меценат на изкуствата, който пише драми под името Андре Паскал. (Бел.ред.)
Има се предвид Кошутовата емиграция след унгарската борба за свобода през 1848–49 г., оставила трайни следи в културата на приелите я нации. (Бел.пр.)
Кокто, Жан (1889–1963): френски писател, поет, член на движението на дадаистите и сюрреалистите; през двайсетте години пише либрето за опери и драми. (Бел.ред.)
Коняк със сода. (Бел.авт.)
Паскен, Жюл, роден Юлиус Пинкас (1885–1930): художник от български произход, учил и работил във Виена, Германия, САЩ, където приема американско гражданство. След Първата световна война се заселва окончателно в Париж и става един от талантливите художници на бохемския живот. (Бел.ред.)
Сладък живот. (Бел.авт.)
Доде, Леон (1867–1942): френски писател. (Бел.ред.)
Търговски фонд. (Бел.авт.)
Приходяща домашна прислужница. (Бел.авт.)
Между двора и градината. (Бел.авт.)
Думи на френския крал Анри IV Наварски (1553–1610), първият крал от Бурбонската династия. Във войната между хугеноти и католици той е вожд на хугенотите. Признават го за крал, когато през 1593 г. се покръства в католицизма: „Париж си заслужава една литургия!“ (Бел.ред.)
И какво още, мадам? (Бел.авт.)
Сладкар (фр.) (Бел.ред.)
Дребни сладки. (Бел.авт.)
Въжето, ако обичате! (Бел.авт.)
Code civile (фр.): френски граждански кодекс (1804), приет по времето на Наполеон, който съдържа правните основи на гражданското общество. (Бел.ред.)
Метален зооморфен съд за вода (лат.) (Бел.ред.)
Вехтошар. (Бел.авт.)
Агент. (Бел.авт.)
Гражданско възпитание. (Бел.авт.)
Литературно направление от втората половина на XIX в., което се обявява за формалното съвършенство и неангажираност в поезията. (Бел.ред.)
Закони. (Бел.авт.)
Конституционни листи. (Бел.авт.)
Дом. (Бел.авт.)
Дълбината, същината [на нещата]. (Бел.авт.)
Духът (добрата репутация) на училището. (Бел.авт.)
Апони, граф Алберт (1846–1933): консервативен политик, член на УАН. След Първата световна война е водач на унгарската мирна делегация (1919–20), по-късно като главен представител на Унгария в Лигата на нациите (1923–33) се бори за ревизиране на мирния договор. (Бел.пр.)
Саболчка, Михай (1862–1930): поет, реформаторски духовник, член на УАН. Късен представител на народно-националната поезия, консервативен по схващания. (Бел.пр.)
Хортобад (унг.): равнинна местност в Унгария, известна със съхранените си национални обичаи и бит. (Бел.пр.)
Известен площад в центъра на Пеща с форма на осмоъгълник. (Бел.пр.)
Черна овца, тоест изкупителна жертва. (Бел.авт.)
Бержени, Даниел (1776–1836): поет, член на УАН. Един от най-големите унгарски майстори на класическото метрическо стихосложение. Подобно на Хораций той изобразява задушевно идилията на естествения живот, все пак основният тон на поезията му е разочарованието. (Бел.пр.)
Вираг, Бенедек (1754–1830): поет, писател, преводач, католически реформаторски свещеник. Значителна фигура на ранната унгарска елегийна поезия. (Бел.пр.)
Липотварош, Йожефварош: квартали в централната част на Пеща. (Бел.пр.)
Има се предвид монумента „Рибарски кули“, който се намира в централната част на Буда и предоставя чудесна панорама към града. (Бел.пр.)
Ошват, Ерньо (1876–1929): редактор и критик, основател на списание „Нюгат“.