Картината

ГЛАВА ЧЕТИРСЕТ И ВТОРА

След полунощ, когато Койотът стана от леглото, видя развеселен как Джуд и Уилийн се прибират от нощните си купони и събират прането от сушилнята.

— Какво по дяволите е това? — каза Джуд, като държеше панталоните си, покрити целите с малки зелени пухчета. — Тези евтини кърпи на Ибън са се разпаднали.

— Нямаше да се налага да ги използваме, ако някъде в този бардак имаше други поне малко по-прилични кърпи.

— Парцалите ми трябва да са изгладени до четвъртък — Джуд тръсна в безполезен опит панталона си. — И ще занеса тези в химическото чистене утре сутринта.

— Щом искаш, можеш да занесеш и роклята ми — каза Уилийн саркастично.

Койотът се изсмя на глас.

— Вие двамката започвате да губите. Но не знаете какво още… — той спря като чу името му да се споменава.

— …няма начин този път Койотът да ни изиграе отново, нали, Джуд?

Койотът продължи да се смее и си довърши изречението.

— …добре де, може би все пак знаете какво ще загубите — и изгаси лампата, нетърпелив всичко да свърши през следващите четирсет и осем часа.