Ключът на светлината

Единадесета глава

Флин се озова вътре с гръб към вратата и залитна, когато тя се затвори зад него. Малъри плъзна зъби и устни към врата му и в главата му не остана и капка кръв.

— О, почакай, Мал.

— Не искам да чакам. — Ръцете й работеха трескаво. Нима наистина й бе хрумнало, че ненавижда мъжете? Този определено й харесваше. Толкова много, че бе готова да го погълне на големи хапки. — Защо хората винаги казват, че трябва да чакаш? Искам да…

Всмука меката част на ухото му и прошепна интригуващо желание.

— Господи!

Не бе сигурен дали това е благодарствена молитва, или зов за помощ. Но знаеше, че волята му има граници и че бързо се приближава към тях.

— Добре, добре, да се успокоим за минута, Малъри. — Тя плъзна тялото си по неговото и докато пръстите й нетърпеливо се придвижваха надолу, за миг му се стори, че ще припадне. — Сега продължавай.

— Продължавам.

Наклони главата си назад и похотливо му се усмихна.

— Ха-ха. Разбира се. — Флин обхвана китките й и макар да съжаляваше, повдигна ръцете й към раменете си. Бе задъхан и едва сдържаше възбудата си. — Имаме избор. Сутринта или ти ще мразиш мен, или аз теб. — Очите й искряха, а устните й бяха така съблазнително начупени, че гърлото му пресъхна. — Господи, колко си хубава, когато си полупияна. Трябва да си легнеш.

— Добре. — Тя се притисна към него и чувствено раздвижи бедра. — Хайде да си лягаме.

Все по-трудно му бе да обуздае напиращата страст.

— Не, ще оставя пияната красавица да спи сама.

— Аха. — Малъри се повдигна на пръсти, отново докосна устните му със своите и почувства учестеното биене на сърцето му. — Няма да стигнеш до вратата. Зная какво правя и какво искам. Това плаши ли те?

— Доста. Скъпа, дойдох тук да поговорим за нещо, което вече не си спомням. Какво ще кажеш да направя кафе и…

— Явно ще се наложи аз да действам през цялото време.

С плавно движение свали нощницата си и я хвърли встрани.

— Мили боже!

Бледорозовата й плът бе неустоима, а буйните руси къдрици се спускаха над гърдите й и докосваха зърната им. Очите й, тъмносини и изведнъж доловили възбудата му, не откъснаха поглед от неговите, докато се приближаваше.

Ръцете й обгърнаха врата му и топлите й устни обсипаха неговите с копринени ласки.

— Няма от какво да се боиш — прошепна тя. — Добре ще се погрижа за теб.

— Не се и съмнявам. — Пръстите му неусетно се озоваха сред прелестните й къдрици. Тялото му бе в лабиринт от чувствени пориви и разумът не можеше да намери изход. — Малъри, аз не съм герой.

— Кой иска да бъдеш? — засмя се тя и всмука брадичката му. — Нека бъдем грешни, Флин. Много грешни.

— Щом настояваш. — Завъртя я така, че се озова притисната между тялото му и вратата. — Дано помниш чия беше идеята и че се опитах…

— Замълчи. Твоя съм.

Ако отиде в ада, щеше да се постарае да си струва. Обхвана ханша й, повдигна я на пръсти и забеляза тържествуващия израз на очите й, преди устните им да се слеят.

Сякаш държеше запален фитил. Тя бе опасна жена, която осъзнава силата си и подлага неговата на изпитание. По кожата й бе избила пот, а тихите звуци, които издаваше, ставаха все по-умоляващи. Вече отчаян, зарови лице косите й и плъзна ръка между бедрата й.

Последва изригване, стон и впиване на нокти в гърба му, докато ханшът й чувствено се поклащаше. Издърпа ризата му нагоре и зъбите й одраскаха рамото му, а бързите й ръце сграбчиха джинсите му.

— В леглото.

В съзнанието му се въртяха еротични видения как дава воля на страстта си до вратата, но удоволствието би било твърде кратко. Затова я заобиколи и захвърли обувките си, когато се препъна с тях в някакъв ръб. Все едно й бе къде. Единственото, което я интересуваше, бе да утоли напиращата жажда. Носеше се във вихър от завладяващи усещания и всяко докосване, всяко вкусване от тях още повече я разпалваше. Искаше да чувства трептенето на мускулите му, топлината, струяща от позите му, и дълбоко в себе си да знае, че причината е тя. Отпуснаха се на леглото, останали без дъх, и безумно се вкопчиха един в друг върху пастелните чаршафи. Тя се засмя, когато ръцете му енергично повдигнаха нейните над главата й.

— Нека не бързаме — успя да промълви Флин.

Изви гръбнак и се притисна към него.

— Защо?

— Ще ти покажа неща, за които е нужно време.

Малъри облиза горната си устна.

— Откъде искаш да започнем?

Стомахът му бе свит до болка. Сведе глава, за да започне от горещите й устни. Вдъхна от опияняващия й аромат и плъзна език към вдлъбнатината под шията й, където се долавяше пулсът й. Бавно продължи надолу към нежните й гърди и когато обхвана зърната им с устни, тоновете й станаха неудържими.

Тя копнееше за блаженството да бъде покорена. Тялото й се предаде на ласките на ненаситните му устни и изучаващи ръце. Когато я издигна, сякаш полетя свободна, носена от гореща струя въздух, а после отново се спусна към него и го притегли към себе си.

Зърна го на светлината, която достигаше до тях от коридора, и сърцето й изведнъж подскочи, щом срещна съсредоточения му поглед. Любовта и насладата се надпреварваха у нея. Достигна до отговора поне на един от въпросите си.

Вече бе сигурна, че са един за друг. Повдигна се и обви тялото си около неговото в изблик на радост.

Устните им отново се сляха в дълбока, пламенна целувка.

Ароматът й бе загадъчен. Ухаеше на съблазън. Задъханите й викове го разсичаха като малки сребърни остриета. Обзе го желание да усеща допира й до края на света. Когато ръцете й бавно се плъзнаха по плътта му и стоновете, които се изтръгваха от гърлото й, издадоха одобрение, изведнъж се запита дали не е попаднал в рая.

Ноктите й леко одраскаха корема му и го накараха да затрепери.

— Желая те. Искам да те почувствам в себе си. Кажи ми, че ме желаеш.

— Разбира се. Желая те, Малъри. — Още веднъж впи устни в нейните. — От първия миг.

— Зная. — Тя отново се изви към него. — Сега.

Подготви се за този миг, но сред лудостта му проблесна искрица здрав разум.

— Господи. Презерватив. В портфейла. В джоба на панталона. Къде е панталонът ми?

— Ммм. Спокойно. — Малъри се претърколи над него и всмука кожата на рамото му, докато отваряше чекмеджето на нощното шкафче. — Тук.

— Споменавал ли съм, че обичам практичните, подготвени жени?

— Какво ще кажеш да ти помогна с това?

Нежните й пръсти го накараха да зарови юмруци в смачканата завивка, сякаш се боеше да не полети към тавана.

„Тази жена има вълшебни ръце“, помисли си той и издаде сподавен стон.

Тя се надвеси над него, тръсна косите си назад и с усмивка промълви:

— Сега.

Бързо я повали по гръб и я притисна с тялото си.

— Сега — повтори той, докато навлизаше дълбоко в плътта й.

Проследи промяната в израза на лицето й, когато слетите им тела завибрираха в ритъм.

Без да откъсва поглед от очите му, тя се раздвижи и го накара да почувства опияняващ допир на коприна. Името й отекваше в съзнанието му като песен или молитва.

Предаде се на това ехо и нишките на разума напълно се загубиха.

Малъри политна към връхната точка. Мигове на пълно блаженство. Потъваше в забрава и отново идваше на ебе си. Разсъдъкът й бе замъглен. С една последна дълга въздишка се понесе по гребена на вълната.

Притисна го и го издигна до там, където се намираше тя.

Не бе способен да мисли. При подобни обстоятелства мисленето не можеше да бъде продуктивно и затова реши напълно да изключи разума си и да изживее върховата наслада от допира на една нежна, страстна жена. Ако не мислеше, може би отново щеше да се предаде на изкушението да се люби с нея. И щяха да последват нови мигове на пълна забрава.

Колко ли дълго би могъл да продължи така? Може би вечно.

Когато тя се раздвижи под тялото му и лениво се протегна, това му се стори чудесна възможност.

— Искам вода. — Погали го по гърба. — Жаден ли си?

— Не, ако трябва да помръдна през следващите петдесет години.

Леко го ощипа.

— Ще се наложи да помръднеш, защото аз съм жадна.

— Добре. — Но остана неподвижен още миг, заровил нос в косите й. — Ще донеса.

— Не се безпокой. — Тя го побутна и се измъкна изпод него. — Аз ще отида.

Застана до гардероба и загърна прелестното си тяло с нещо лъскаво и ефирно, преди да тръгне към вратата.

„Може би сънувам или фантазирам, а всъщност се намирам у дома в леглото си и Мо хърка на пода до мен“.

А може би не.

Флин се надигна и потърка очи. За съжаление, неволно започна да мисли. Бе дошъл, защото се чувстваше объркан и ядосан заради сцената в офиса сутринта, а сега бе гол в нейното легло и току-що бяха изживели истинско блаженство. Докато тя бе пияна. Може би не до забрава, но все пак замаяна.

Трябваше да си отиде, да намери моралната сила да се отскубне от обятията на голата, изгаряща от желание жена, чиито задръжки бяха заличени от алкохола.

Но нима бе светец?

Когато Малъри влезе по къс червен халат, той се намръщи.

— Аз съм човешко същество. Мъж.

— Да, убедих се в това.

Седна на леглото до него и му подаде чаша вода.

— Ти беше гола. — Взе чашата и почти я пресуши на един дъх. — И ме желаеше.

Тя наклони глава встрани.

— Какъв е проблемът?

— Ако съжаляваш…

— Защо да съжалявам? — Взе чашата от ръката му и изпи последната глътка, която бе останала. — Беше съзнателно. Бях пийнала, Флин, но знаех какво правя.

— Добре тогава. Добре. Просто… след онова, което каза тази сутрин…

— Че съм влюбена в теб? — Сложи чашата на подложката върху нощното шкафче. — Истина е.

Изведнъж го завладяха горещи емоции, които не можа да разгадае. Но най-силната от тях бе неописуем страх.

— Малъри. — Тя продължи да го гледа с мълчаливо търпение и страхът скова гърлото му. — Слушай, не искам да те нараня.

— Тогава недей. — Леко стисна ръката му. — Всъщност не аз имам за какво да се безпокоя, а ти.

— Така ли?

— Да. Обичам те, което, естествено, означава, че искам да отвърнеш на чувствата ми. Не винаги получавам каквото искам, но обикновено намирам начин. Всъщност почти винаги. Предупреждавам те, че скоро и ти ще се влюбиш в мен. Ако мисълта за това те плаши, наистина имаш по-сериозен повод за безпокойство, отколкото аз. Прокара пръст по гърдите му. — Забележителна фигура за човек, който работи на бюро.

Сграбчи ръката й, преди да стане горещо.

— Да не се разсейваме. Това просто не влиза в плановете ми.

— Защото веднъж си пострадал. — Наведе се и леко го целуна. — Нормално е това да остави следа у теб. За твой късмет, аз съм търпелива. И внимателна — добави тя, надигна се и го притисна между бедрата си. — Но упорито преследвам целта си.

— За бога, Малъри…

— Отпусни се и изживей удоволствието да бъдеш ухажван.

Обзет от възбуда и благодарност, той се предаде на ласките й.

— Не бих пропуснал тази възможност.

— Няма смисъл да упорстваш. — Развърза халата си и остави да се свлече от раменете й. Плъзна длани нагоре по гърдите му, а след това обхвана лицето му и го омая с целувките си. — Един ден ще се омъжа за теб — промълви тя и избухна в смях, когато тялото му потръпна. — Не се безпокой. Скоро ще свикнеш с тази идея.

Заглуши възраженията му с устни.