Конституция на Съединените американски щати

ЧЛЕН I

§1. Цялата законодателна власт, давана с настоящото, принадлежи на Конгреса на Съединените щати, който се състои от Сенат и Камара на представителите.

§2.1. Камарата на представителите се състои от членове, избирани всеки две години от населението на отделните щати, като избирателите във всеки щат трябва да отговарят на същите изисквания, каквито са установени за избирателите на многобройната камара на щатското Законодателно събрание.

2. Представител не може да стане никое лице, което не е навършило 21-годишна възраст, не е било гражданин на Съединените щати в продължение на седем години и което не е гражданин на щата, в който се избира.

3. Представителите и преките данъци се разпределят между всички щати, които встъпват в този Съюз, пропорционално на числеността на населението им, при определянето на която към броя на всички свободни лица, включително онези, които са задължени да слугуват определен срок, и без да се броят необлаганите с данъци индианци, се прибавят три пети от броя на останалите лица1. Действителното преброяване се извършва не по-късно от три години след първата сесия на Конгреса на Съединените щати и всеки десет години впоследствие съобразно ред, който се установява със закон. Не може да бъде избиран повече от един представител на всеки тридесет хиляди жители, но всеки щат трябва да има поне един представител, а до провеждането на преброяването щатът Ню Хемпшър ще избира трима представители, Масачузетс — осем, Род Айлънд и плантациите Провидънс — един, Кънетикът — пет, Ню Йорк — шест, Ню Джързи — четири, Пенсилвания — осем, Делауер — един, Мериланд — шест, Вирджиния — десет. Северна Каролина — пет, Южна Каролина — пет и Джорджия — трима представители.

4. Когато се появят вакантни места за представителството на който и да било щат, изпълнителната власт на същия назначава избори за попълването на тези места.

5. Камарата на представителите избира свой спикер2 и други длъжностни лица и притежава изключителната власт за подвеждане под съдебна отговорност по реда на импийчмънт3.

§3.1. Сенатът на Съединените щати се състои от по двама сенатори от всеки щат, избирани за срок от шест години от щатското Законодателно събрание, като всеки сенатор има право на един глас.

2. Незабавно след като сенаторите се съберат след първите избори, те се разделят по възможност поравно на три групи. Местата на сенаторите от първата група се освобождават след изтичането на първите две години, местата на сенаторите от втората група — след изтичането на четири години, а местата на сенаторите от третата група — след шест години, така че на всеки две години се преизбира една трета от сенаторите; ако вакантни места се появят между сесиите на Законодателните събрания на който и да е щат, на населението на щатите, като към нея се прибавят и 3/5 от броя на робите. В резултат на оставка или по друга причина, изпълнителната власт на щата може да назначи сенатор временно, до следващото свикване на Законодателното събрание, което попълва овакантеното място.

3. Сенатор не може да стане никое лице, което не е навършило тридесетгодишна възраст, не е гражданин на Съединените щати от девет години и не е жител на щата, от който се избира, в момента на изборите.

4. Вицепрезидентът на Съединените щати е председател на Сената, но той гласува само в случай, когато гласовете се разделят по равно.

5. Сенатът избира други свои длъжностни лица, както и председател pro tempore4 в случаите на отсъствие на вицепрезидента или когато той изпълнява длъжността президент на Съединените щати.

6. Сенатът притежава изключителното право да води всички съдебни дирения по реда на импийчмънт. Заседавайки с тази цел, сенаторите полагат клетва или правят тържествена декларация. Ако подсъдимият е президентът на Съединените щати, председателства върховният съдия. Никое лице не може да бъде осъдено без съгласието на две трети от присъстващите сенатори.

7. Присъдата в случаите на импийчмънт се ограничава до отстраняване от длъжност и лишаване от правото на заемане на каквато и да било почетна, отговорна или платена държавна служба в Съединените щати. Но осъденият може да бъде подложен на по-нататъшно съдебно дирене, преследване, осъждане и изтърпяване на наказанието в съответствие със закона.

§4.1. Времето, мястото и редът на избиране на сенаторите и представителите се определят във всеки щат от щатското Законодателно събрание, но Конгресът може по всяко време със закон да установява или променя такива правила, с изключение на мястото на избиране на сенаторите.

2. Конгресът се събира не по-рядко от веднъж годишно и сесиите му започват в първия понеделник на месец декември, освен ако със закон не бъде установен друг ден.

§5.1. Всяка камара сама решава въпросите, засягащи изборите, резултатите им и пълномощията на членовете й, като мнозинството във всяка от тях представлява кворум, необходим за работата й, но всяка камара с по-малък състав може да отсрочва работата си от един ден за друг и може да бъде упълномощавана да настоява отсъстващите й членове да вземат участие в работата й, като го прави по такъв начин и налагайки такива наказания, каквито тя сметне за необходимо.

2. Всяка камара може сама да определя регламента на заседанията си, да наказва членовете си за нарушаване на реда и с мнозинство от две трети да ги изключва от своя състав.

3. Всяка камара води протоколи на заседанията си и периодично ги публикува, с изключение на онези раздели, които по нейно мнение изискват секретност; гласуванията „за“ и „против“ на членовете на всяка камара по един или друг въпрос се отбелязват в протоколите при желание на една пета от участващите.

4. По време на сесията на Конгреса нито една от камарите не може да прекратява работата си за повече от три дни без съгласието на другата или да провежда заседанията си на друго място освен на определеното за местопребиваването на двете камари.

§6.1. Сенаторите и представителите получават възнаграждение, определено със закон и изплащано от държавното съкровище на Съединените щати. Във всички случаи освен на държавна измяна, углавно престъпление и нарушение на обществения ред те имат привилегията да не подлежат на арест по време на присъствието им на заседания на съответната камара или по пътя на отиване или връщане от същата; за изказванията или участието им в дебатите в съответната камара те не могат да бъдат разпитвани на никое друго място.

2. Никой сенатор или представител не може по време на мандата си да бъде назначен на каквато и да било друга гражданска длъжност на държавна служба на Съединените щати, ако тази длъжност е била създадена или възнаграждението, получавано за нея, е било увеличено през посочения период; нито едно лице на държавна служба на Съединените щати не може да бъде член на която и да било от камарите, докато заема тази длъжност.

§7.1. Всички законопроекти за събиране на държавни приходи изхождат от Камарата на представителите, но Сенатът може да прави предложения или да участва в обсъждането им и да предлага поправки както и по отношение на всички други законопроекти.

2. Всеки законопроект, приет от Камарата на представителите и от Сената, преди да стане закон, трябва да бъде представен на президента на Съединените щати; ако одобри законопроекта, той го подписва, а ако не го одобри, го връща с възраженията си на камарата, която го е предложила, като камарата вписва поправките в протоколите си и се заема с преразглеждането му. Ако след подобно преразглеждане законопроектът бъде утвърден с две трети от гласовете на камарата, той се изпраща заедно с възраженията на президента в другата камара, която също преразглежда законопроекта, и ако бъде одобрен с две трети от гласовете й, той става закон. Във всички подобни случаи членовете на двете камари гласуват със „за“ или „против“, а имената на гласуващите за или против законопроекта се вписват в протоколите на съответната камара. Ако законопроектът не бъде върнат от президента в продължение на десет дни (като се изключват неделите), след като му бъде представен, той се превръща в закон по същия начин както при подписването му от президента освен в случай, че не е върнат на Конгреса поради прекъсване на работата на последния, като в този случай законопроектът не се превръща в закон.

3. Всички постановления, резолюции или решения, за които е необходимо съгласието и на двете камари (освен по въпроса за прекъсване на работата им), се представят на президента на Съединените щати и преди всеки подобен акт да влезе в сила, той трябва да бъде одобрен от президента; в случай на неодобрение той трябва да бъде наново утвърден с две трети от гласовете в Сената и в Камарата на представителите в съответствие с правилата и условията, определени за приемането на законопроект.

§8. Конгресът има правото:

1. Да определя и събира данъци, мита, акцизи и налози, да изплаща дългове и да осигурява общата отбрана и благоденствието на Съединените щати, като всички данъци, налози и акцизи трябва да бъдат уеднаквени за цялата територия на Съединените щати;

2. Да сключва заеми от името на Съединените щати;

3. Да регулира търговията с други държави, между отделните щати и с индианските племена;

4. Да установява еднакви правила за натурализация и еднакви закони за фалит за цялата територия на Съединените щати;

5. Да сече монети, да регулира тяхната стойност, както и стойността на чуждестранните монети и да установява стандарта за мерки и теглилки;

6. Да определя наказания за фалшифициране на ценни книжа и на намиращите се в обръщение монети на Съединените щати;

7. Да учредява пощенски служби и пощенски пътища;

8. Да насърчава прогреса на науките и полезните занаяти, осигурявайки на авторите и изобретателите изключителни права за определен срок върху съответните им произведения и открития;

9. Да учредява съдилища, подчинени на Върховния съд;

10. Да дефинира и наказва пиратство и други престъпления, извършени в открито море, както и нарушения на международното право;

11. Да обявява война, да издава позволителни за каперство5 и за репресии и да установява правила за пленяване на суша и по море;

12. Да набира и издържа армия, като набиранията на парични средства за тази цел не могат да се правят за срок, по-дълъг от две години;

13. Да създава и издържа флот;

14. Да издава правила за ръководство и организация на сухопътните и морските сили;

15. Да свиква народно опълчение за налагане на законите на Съюза, за потушаване на бунтове и за отблъскване на нападения отвън;

16. Да осигурява организирането, въоръжаването и обучението на народното опълчение и да осъществява командването на онази част от него, която се използва на служба на Съединените щати, запазвайки на щатите правото да назначават офицерите и да осигуряват обучението на опълчението в съответствие с уставните положения, утвърдени от Конгреса;

17. Да упражнява в пълен обем изключителната законодателна власт над окръга (чиято площ не трябва да надхвърля десет квадратни мили), който ще бъде предоставен от някой от щатите и приет от Конгреса за седалище на правителството на Съединените щати, както и да упражнява същата власт над всички територии, придобити със съгласието на съответните щатски Законодателни събрания за строителство на укрепления, държавни складове, арсенали, докове и други необходими съоръжения;

18. Да издава всякакви закони, необходими и подходящи за осъществяване както на горепосочените права, така и на всички други права, които настоящата Конституция предоставя на правителството на Съединените щати, техните ведомства и длъжностни лица.

§9.1. До настъпването на хиляда осемстотин и осма година Конгресът няма да забранява преместването и имигрирането в който и да било от щатите на лица, които те сметнат за уместно да приемат, но имиграцията може да се облага с данък или мито, непревишаващо десет долара на човек.

2. Не се допуска никакво суспендиране на действието на Habeas corpus6, освен ако това се налага от съображения за обществената безопасност в случай на нашествие или бунт.

3. Не могат да се приемат ex post facto7 никакви закони за лишаване от граждански и имуществени права, нито други закони.

4. Не се допуска облагане с никакъв поголовен данък или с други преки данъци освен в съответствие с данните от преброяването или с горепосоченото (вж. член I, §3 — Бел.ред.) изчисление на населението.

5. Не могат да се облагат с данъци и мита никакви стоки, изнасяни от който и да било щат.

6. Никакви търговски или данъчни правилници не могат да дават предимства на пристанищата на един щат пред пристанищата на друг, нито корабите, тръгващи от или пристигащи в пристанище на някой щат, могат да се принуждават да влизат в друго пристанище, да го напускат или да плащат там такси.

7. Никакви парични суми не могат да се теглят от държавното съкровище освен в резултат на набирания, предвидени със закон, а редовните отчети за приходите и разходите на всички обществени парични средства подлежат на периодично публикуване.

8. Съединените щати не удостояват с никакви благороднически титли и нито едно лице, заемащо платена или почетна държавна служба, не може без съгласието на Конгреса да приема каквито и да било подаръци, възнаграждения, служби или титли от никой крал, княз или чужда държава.

§10.1. Никой щат не може да встъпва в договори, съюзи или конфедерации, да издава позволителни за каперство и репресии, да сече монети, да емитира книжни пари, да въвежда каквото и да било друго платежно средство за погасяване на дългове освен златна и сребърна монета, да приема закони за лишаване от граждански и имуществени права, закони ex post facto или закони, нарушаващи договорни задължения, нито да удостоява с каквито и да било благороднически титли.

2. Никой щат не може без съгласието на Конгреса да облага с мита или с такси вноса или износа на стоки освен в случаите, когато това е абсолютно необходимо за изпълнението на законите на щата за инспекция; при това чистият доход от всички мита и такси, налагани от който и да било щат върху вноса и износа, постъпва в държавното съкровище на Съединените щати, а всички подобни закони подлежат на преразглеждане и контрол от страна на Конгреса.

3. Никой щат не може без съгласието на Конгреса да облага с такси тонаж, да издържа войски или военни кораби в мирно време, да сключва договори или съглашения с друг щат или с чужда държава, да започва война, освен ако бъде нападнат или се окаже в непосредствена опасност, която не търпи отлагане.