Контролът

1

Залата е с прозорци от двете страни. Северната стена е сляпа. Южната — почти сляпа, там е желязната врата. За сметка на това към изток гледат три прозореца. И към запад — три. Прозорците са три човешки боя високи. Не обикновени три боя, а над средния. Железните черчевета са със сложни извивки. Отгоре стъклата са многоцветни.

Другарят Сталин заповяда Настя повече да не я държат в звуковия контрол: всеки може да слуша какво дърдорят хората. Другарят Сталин заповяда Настя да бъде натоварена с аналитична работа. И да й се създадат условия.

Щом другарят Сталин заповядва, на Холованов му остава само да скочи, да се изпъне, да тракне с токовете на полираните си ботуши и да отговори с ясен глас: „Слушам, да й се създадат условия.“

Какви са тия условия? Преди всичко — трябва й голяма светла стая. Тази става ли? Става. Не е ли голяма? Не, не е голяма. Какво друго? Целите стени да се облепят с коркови плоскости. Откъде да се набавят? Това си е грижа на Холованов. Спомни си Холованов колко натъртено изрече Сталин думата „осигурят“ и нищо не каза. Щом е заповядано, значи ще бъде осигурено.

Коркови плоскости с размер два на два фута и с дебелина два дюйма продава британската фирма „Еркол“. Канцелариите, заводите и складовете на тази фирма са близо до Рединг. Той се намира между Лондон и Бристол. Прескачаш със самолета до Лондон и ги докарваш. Колко му е?

Скръцна със зъби Холованов, но се качи на самолета. Докара ги. Облепиха стените. На Настя й хареса. Одобри. Какво ли е имало едно време в тази зала? Може би иконописна работилница и затова прозорците са толкова големи. А може би нещо друго. Залата е тъкмо такава, за каквато всеки зает с аналитичен труд трябва да мечтае. Старинната желязна врата замениха със съвременна стоманена. И завинтиха табелка: „Вход забранен!“

И уточнение:

„Вход разрешен.за:

1. Др. Холованов.

2. Професор др. Перзеев.

3. Др. Стрелецкая.“

Перзеев е професор психолог. Работи в манастирските мазета. На него и на Холованов им е разрешено да влизат в голямата светла зала, която отсега нататък се именува Зала на Жар-птицата. Стопанка тук е Настенка. Те са посетители, тя — постоянен работник.

Още преди засекретяването на залата първата работа на Настя беше да си поиска ламаринена печка. Монасите са живеели без отопление, тя също би могла, но с пламъци, с лек мирис на пушек, с пращене на боровите смолисти цепеници е по-добре. Освен това Настя заповяда да й сложат дълги и широки маси. Донесоха й от манастирската трапезария безкрайни дъбови маси. Черни. По на двеста години. С резбовани крака. Така ги нагласиха, че да не се клатят. Все едно че те и подът са изсечени от един камък. Не се помръдват.

Това бяха всичките условия за работа. Настя не е капризна.

В ъгъла до ламаринената печка Настя си сложи дъбово резбовано кресло. Не кресло, а трон. Облегалката му близо два метра висока, цялата резбована с дяволчета и лъвски муцуни. Заключи се Настя, разпали печката, седна на трона и се замисли: откъде да започна?

2

— Другарки девойки, днес пред вас ще говори нашият скъп професор Перзеев. Ние всеки ден работим рамо до рамо с този бележит човек, забравяйки, че той е един от най-големите познавачи на психологията изобщо и най-вече на психологията на човекоядството.

Момичетата заръкопляскаха. Перзеев стана и затули слънцето зад прозореца.

— Другарки девойки, човекоядството е най-интересната наука…

— А марксизмът-ленинизмът?

— Хъм. Това, разбира се, е така. Хъм. Да. Правилно. Аз бих го казал: марксизмът-ленинизмът е без конкуренция. Марксизмът-ленинизмът се извисява над всички науки и, естествено, е най-интересната наука, но веднага след марксизма се нарежда човекоядството.

Момичетата одобриха Перзеев: такъв не пада по гръб.

— И тъй, какво представлява човекоядецът? Човекоядецът е най-обикновен човек, на когото много му се яде. Всички сме човекоядци, само че днес всеки от нас е получил вкусна закуска и всички сме сити. Но щом… С една дума, човекоядството е най-интересната наука на света, защото изучава психологията на човека, който се е превърнал в звяр. Особен интерес за науката представлява именно преломният момент, именно прагът, който разделя човешкото съществувание от скотското.

Превръщането на хората в скотове протича смайващо бързо. Недейте забравя — върху си имаме едва шест хиляди години цивилизация, това е съвсем тъничък слой, а ако го почегърташ, под този слой ще се покажат сто милиона години безпросветно зверство. Всеки човек пак го влече към това зверство, но не всеки си признава, че го влече. И не само психиката ни тегли към водовъртежа на зверството — случват се ситуации, когато трябва или да пукнеш, или да изплюскаш ближния си. Дори не така: да изплюскаш ближния си или ближният ти ще те изплюска. Няма какво да губиш и силният изяжда слабия.

Стане ли веднъж човекоядец, индивидът обикновено до края на живота си остава такъв, макар и да се старае да скрие това. То е като убийството: веднъж убиеш, втори път убиеш, а след това ти става навик! Човекоядството става навик по-бързо, отколкото обикновеното убийство. Човекоядството е по-силен наркотик от убийството без изяждане на трупа. В човекоядството се затъва веднага след първия акт, рядко — след втория. Завинаги. Ако след първия акт на човекоядство индивидът после винаги има достатъчно храна, то и тогава той тайно или явно си остава човекоядец. Той може да практикува човекоядството активно или само да мечтае за него, но това не променя нещата: той си е човекоядец. Впрочем както и всички ние.

Съветската наука като най-напредничава в света има уникален опит в изучаването на причините, условията, процесите и последиците на човекоядството. Нашата наука раз полагаше с абсолютно безпрецедентни възможности за всестранно изучаване на феномена масово човекоядство, особено през 1919-а и 1920 година, както и през 1932-ра и особено през 1933 година. О! Нашата наука докрай използва разкрилите се пред нея възможности…

— И вие ли, професоре — не се сдържа Настя, — лично сте виждали живи човекоядци?

Всички се разсмяха. Разсмя се и професорът:

— Само в мазето под камбанарията държа седемдесет и шестима човекоядци. За експерименти.

3

Всичко започва от организацията.

Във всяка работа трябва да се измисли някаква система, скала на ценностите, да се изобретят някакви координати, в които фактите и цифрите могат да бъдат разполагани и сравнявани.

Настя дълго гледа стената, а после подпря стълбата и забоде с кабърчета снимката на главния клиент — Николай Иванович Ежов. Снимката беше 30 на 40. А коркът й трябваше, за да може лесно да забожда с кабърчета снимки и документи.

Николай Иванович Ежов е изходната точка. Николай Иванович е най-близкият приятел на другаря Сталин, следователно — главният му враг. На Николай Иванович Ежов е поверена сигурността на страната, на правителството и лично на другаря Сталин. И ако е така, другарят Ежов е най-опасният човек.

Настя се отдръпна, наведеГЛАВА на една страна, взе да се любува на произведението си: стената е четири човешки боя висока и със съответна ширина. Цялата стена сега е мека и ароматна. Корковите плоскости излъчват изумителна миризма. До световъртеж. Корковите плоскости са просмукани с нещо възбуждащо-опияняващо.

На възбуждащата стена има една снимка, забодена с четири кабърчета: младичкият шеф на НКВД, на петлиците му звезди като на маршал. Под снимката Настя забоде съвсем кратка характеристика: „Роден на 1 май 1895 година. От пролетарски произход. Хубаво пее. Ценител на изкуствата. Образование няма. Лекувал се е от педерастия. Не се е доизлекувал.“

4

Чукна на вратата професор Перзеев, влезе, похвали я: „Браво, Жар-птицо, човек трябва да има портретите на клиентите пред очите си, по-честичко да надниква в техните очи. Да прониква във вътрешния им мир.“

В съседство Настя закрепи снимката на жена му — Женечка Хаютина-Ежова, с характеристиката: „Предана на делото на партията. Проявява революционна бдителност. Настойчиво изучава теорията на марксизма-ленинизма. Обича червения хайвер. Бие слугините си. Облича се в Париж. Притежава най-богатата в Москва колекция на дамски тоалети. Любим парфюм — «Лориган Коти». Любими скъпоценни камъни: сапфири на черни точки; цейлонски изумруди, светли, с вътрешен блясък; безцветни или розови брилянти. Добре се ориентира в скалата на прозрачността на брилянтите. Лятото прекарва в Ялта, зимата — в Барвиха и в австрийски курорти. Съжителства — виж специалната папка 29/815. Съжителствала с Ежов, докато мъж й бил Хаютин.“ Пак там кратичко и за Хаютин: „Враг. Троцкист. Терорист. Вредител. Разобличен от собствената си жена, че поддържа връзки с германското, полското и японското разузнаване. Ликвидиран.“

Под снимките на Ежов, на жена му и на бившия й мъж са портретите на Ежовите заместници: другарите Фриновски, Заковски, Белски, Жуковски и Чернишов. Още по-отдолу — портретите на началниците на главни управления, на централни управления, на републиканските наркоми, на началниците на областните и лагерните управления. И жените им до тях.

Важно е за жените да се знае повече. Ако някоя жена командва мъжа си, снимката на такава жена Настя слага не на едно равнище с мъжа, а малко над него. Та да бие на очи. А ако мъжът е главният в семейството, тогава снимката на мъжа е малко над снимката на жената. Но това е рядко.

Със самия Ежов не е ясно. От записите на разговорите излиза, че жена му го управлява както Бонапарт — Европа. Но напие ли се Николай Иванич (а се напива често), вече той става Бонапарт. Затова портретите на Ежов и на жена му висят един до друг. На едно равнище.

Настя съединява портретите с конци. Всичко трябва да бъде сведено до система. За да проличат закономерностите. Ако са свои хора — значи двата портрета трябва да се съединят с червен конец. Всеки началник си има група, с която го свързва споразумение за взаимна подкрепа, а може би и кръв. Своята група всеки началник тегли след себе си нагоре по служебните стълбици. От всеки началник към нижестоящите — червени конци, свои момчета са. Враждата е черен конец между два портрета. Тайното недоброжелателство — сив. Изведнъж сива паяжина оплете всички портрети. Извънбрачните полови връзки — с жълт конец. Цяла макара не й стигна. Педерастичните отношения — с небесносин.

Дойде Холованов: брей, че картина. Голяма умница си, Настя. Жалко, че не можем да закараме на другаря Сталин тая картина в Кремъл и да му я продемонстрираме. Нищо. Другарят Сталин от време на време прескача насам. Ще му я покажем. Едно е да прелистваш папки, да прехвърляш хартийки, да кихаш от канцеларския прах, друго — картина колкото цялата стена: стоте главни лидери на НКВД с жените, с любовниците и с интимните им приятелчета. Цялата стена е изпъстрена като с мозайка. Имаше смисъл да разкарваме самолета до Лондон. Имаше смисъл да купуваме корковите плоскости на фирмата „Еркол“. И колко лесно е в случай на промяна да забодеш ново портретче и да опънеш нови конци. Беше другарят Прокофиев, заместник-нарком на НКВД, прехвърлиха го заместник-нарком на съобщенията, на неговото място сложиха другаря Берман, после другаря Берман назначиха за нарком на съобщенията, другаря Рижов на неговото място, разстреляха Рижов и креслото на зам-нарком на НКВД зае другарят Жуковски. Ако нещата продължат да се развиват по същия начин, ще трябва портретчето да се сменя през всеки три-четири месеца. На това място надали някой ще се задържи колкото другаря Берман, цели десет месеца. Ако всичко бъде приведено в система, не ще е трудно да се разбере, че скоро ще се наложи другарят Жуковски да бъде свален от стената, а на мястото му да се окачи портретът на другаря филаретов. Но и той надали ще виси тук повече от месец…

И колко лесно е да се окачи на корковата стена ново портретче. И да се свърже с другите портрети с конци: червени, сиви, черни, жълти, небесносини.

На другата стена — карта на Съюза от тавана до пода. Със знаменца на картата са отбелязани републиканските и областните управления, лагерните управления, затворите, лагерите, забранените зони, санаториумите на НКВД, почивните домове, почивните домове за деца на ръководните работници от НКВД, поправително-трудовите лагери за децата на разстреляните работници от НКВД. Също впечатляваща картина. Между прозорците Настя е разположила структурите на сродните организации. Системата е същата: пирамида от портрети на началниците и техните жени — това е официалната картина. А като съединиш портретите с разноцветни конци, изведнъж виждаш неофициалната картина.

Настя подрежда портретите на онези, които преди време са работили в НКВД, и разцъфват дивни шевици: Наркоматът на горската промишленост, като се повгледаш — филиал на НКВД. Наркоматът на съобщенията а всичките му началници са от НКВД. Строителството на железопътните линии — пак филиал на НКВД. Овладяването на Севера — пак НКВД. Овладяването на Далечния изток — пак филиал. Безброй строежи — и всичките са филиали. Много филиали, няма да стигне мястото по стените.

Трябва да се поръчат табла на стойки.

5

Москва пак за Робеспиер дърдори. Московчани проявяват особен интерес към френската революция. Паралелите се натрапват: там разрушавали църквите — и тук у нас; там терор и тук у нас; там Робеспиер бил провъзгласен за Върховно същество, хъм, тук паралел не се проследява; там Робеспиер започнал да реже главите на вождовете — и у нас има процеси срещу вождовете, вярно, не им режат главите, а само ги прострелват; а после Робеспиер… го отаковали. Неговите си хора.

6

Настя окачи и плакати с отличителните знаци на чекистите. Тук има нюанси. Във всички главни управления на НКВД отличителните знаци са като в армията, но в НКВД съществува съвсем особена структура — ГУДС: Главно управление на Държавната сигурност. На тази структура са дадени привилегии и предимства. Най-долният чин е сержант от Държавна сигурност, а отличителните му знаци са като на армейски, граничарски или гулаговски младши лейтенант. А лейтенантът от Държавна сигурност носи траверса като капитан. Майорът от Държавна сигурност — три траверси като полковник. И чиновете са особени, в ГУДС например — старши майор от Държавна сигурност. Някой не е бил много наясно с езиците, когато е измислял такъв чин. Майор си значи старши. А старши майорът е, тъй да се каже, два пъти старши. Старши майорът от Държавна сигурност има на петлиците си ромб. Във всички други главни управления на НКВД и в армията ромб има комбригът. Не са му се досвидели на другаря Сталин отличителните за Главното управление на държавната сигурност. Жалко, чекистите не отвръщат на Сталиновите грижи с благодарност, ами плетат заговори. В съседната стая има трийсет хиляди папки с досиета на чекисти заговорници. Това са само онези, които се наложило да бъдат ликвидирани през последните година и половина. Къде е гаранцията, че оцелелите не плетат нови заговори?

7

Седи Настя сама. Не знае кога е ден, кога е нощ. Очите й червени. Понякога почукат на вратата: обедът. Хубави обеди й носят. А после ги отнасят. Непипнати. Доста рядко наминава Холованов.

— Какво стана, принцесо Несмеяно? Изчисли ли ги?

— Нищо не съм изчислила.

— Я излез да потичаш…

— Голямо тичане ни чака, Драконе. Помни ми думата, крака няма да ни останат от тичане.

— Вземи да се посгрееш в банята… Ще ти олекне.

— Здравата ще се сгреем, Драконе. Тепърва ще се сгреем.

8

Мина се месец. Два се минаха. Отслабна отшелничката. Стана бледа.

Неразбираеми са разговорите на чекистите. По-точно казано, разбираеми са, но не всички. Помежду си те се наричат не с имената, а с прякорите си. Това им е нещо като професионален шифър. Често сменяван. Чекистите се сменят на цели пластове. Докато Институтът на Световната революция се ориентира на кого какъв му е прякорът, вече ново поколение е заело началническите кресла и е въвело нови прякори…

— Вехнеш като в харем, Настьона.

Това е дреболия. Ще дойде време за веселби. А сега трябва да се работи. Трябва да се събират късченца информация и да се подреждат в система. Всичко е взаимосвързано. Само че тези връзки не винаги са разбираеми. И се иска всичко да бъде свързано. А това е труд. Настя работи така, че чак й призлява от недоспиване, работи така, че пред очите й започват да се въртят зелени кръгове. Възможностите на човешкия мозък се подценяват катастрофално. Настя прелиства папки, чете, запомня, сама се учудва: колко неща трябва да се запомнят!

9

— Не — казва Холованов. — Тая няма да я бъде. Стига толкова. Тръгваш с мен. Насила ще те откъсвам от умствената работа. Заповед: обличай кожените дрехи, излитаме за Хабаровск.

Далеч е Хабаровск. Кацане в Куйбишев, зареждане. Кацане в Новосибирск, зареждане, преспиване. После Иркутск. И чак след това е Хабаровск. Маршрутът е прокаран още по-нататък — до Владивосток. Това е направено нарочно.

А засега самолетът си лети. В кабината са Холованов, радистът и бордовият механик. А в салона Настя е сама — спецкуриерка. Настя се е загърнала в северни кожи. Постоплила се е. Не й се помръдва. Двигателите на две крачки от нея реват, нажежили са се. По крилата скреж, а двигателите от жегата са в трепкаща мараня и от тях излизат огнени опашки. Колко енергия се хвърля за охлаждане на двигателите. А все някой ден хората ще измислят начин да прехвърлят част от топлината на двигателите в кабината и да я загряват и тогава пътниците ще летят не с космати ботуши, не с полярни якета, не във вълчи кожи, а просто по палта или дори шлифери.

10

Второто кацане е в Новосибирск.

Военно летище в гората.

Холованов закара самолета до една отдалечена площадка. За такива самолети е предвидено специално място зад три реда бодлив тел. Влекачът докара цистерната с гориво. Инженери и техници налетяха с отвертки на двигателите. Страховит караул застана на пост около „Сталински маршрут“. Приближи се кола. „Москвич“. Тя е дошла да вземе бордовия механик и радиста. На тях мястото им е в командирския хотел. Това не са просто членове на екипаж, а членове на екипажа на Сталиновия самолет: в хотела за полковници.

А за Холованов (личния Сталинов пилот) и за Настя (спецкуриерката на ЦК) — друга кола и друг хотел. Правителствен.

Това е в обратната посока. В гората отвъд бодливия тел, отвъд зеления стобор. Близо до аеродрума, само че в друг свят.

11

Страната се възражда, строи заводи гиганти, например най-мощния авиационен завод в света, а до завода се строи град Комсомолск. Страната ги строи със свои сили, живее в землянки и бараки, но американските инженери трябва да бъдат настанени така, че да не ни е срам за страната на Съветите. И затова в живописната гора край бъдещия Комсомолск зад бодлив тел и зелен стобор се строи американско градче. Строи се по американски проекти, с използване на американска техника и американски строителни материали. Малки уютни двуетажни къщички. За да ти е приятно да живееш и да работиш: седем-осем стаи, салон за приеми, кухня с бокс за закуски, трапезария, вечерен салон, съвсем малък басейн в къщата и още един — край къщата, гараж за две-три коли, мазета за разни нужди и малка градинка околовръст. И само толкова. За семейство от двама-трима души напълно стига. Уличка от малки красиви къщички, кино, американски магазин, малко ресторантче, поликлиника — това е цялото градче.

И охрана около него.

Още един пример. В Магнитогорск се строи свръх-мощен металургичен комбинат. Нужна ни е стомана за танкове. Наблизо зад зелен стобор — градче за американските инженери.

Страната строи и Челябинския танков завод — пак американско градче.

И по цялата страна.

И за съветските ни ръководители — американски градчета.

По американски проекти. С използване на американска техника. От американски материали.

Така ще живеят всички хора през двайсет и третия век. Ако не се разплодят прекалено много. А сега-засега можем да строим така само за онези, които са на отговорна работа. Само онези, които водят света към Световната революция, към всеобщото щастие и равенство.

Отвори шофьорът вратата на колата — Настя слезе цялата в кожи. Пухкава като полярник. И Холованов слезе — също пухкав. Пред тях се издига малък дворец. Бял дворец в синкавата сибирска тайга. Американски проект. Отчетливи прави линии. Никакви излишества. Както се изразяват архитектите: обектът е ориентиран хоризонтално. Бял гранит. Такъв и у капиталистите няма да срещнеш. Правилно. Трябва да се строи за векове. Така да се строи, че потомците да не се срамуват за дедите си. Тишина над двореца. Само вятърът шуми в короните на боровете, но не нарушава тишината, а я подчертава.

12

Камериерката поведе Настя и Холованов към покоите им. На Настя северното крило, на Холованов — източното.

Казва се хотел и затова очакваш широки коридори и червени килими по лъснати паркети. Както навсякъде у нас. И очакваш врати отляво и отдясно.

А тук не е така.

Тук планировката е свободна. Както трябва да е в дворец, като в космически кораб от двайсет и четвъртия век. Основната идея е да не се позволи на погледа да обхване всичко наведнъж. Затова няма отчетливи граници между стаите и салоните, затова коридорите плавно преминават в стълбища, а стаите — в галерии и балкони. Затова зад всеки завой виждаш нещо съвсем ново. Затова вратите на покоите излизат не в прав като улица „Горки“ коридор, а в салони с неуловима форма с огромни камини, с широки възглавници-канапета, с пеещо между камъните сред тропически орхидеи ручейче, пропълзяващо от единия салон в другия, със стъклена стена над обраслата скала, с истински сибирски водопад, който реве зад прозрачната преграда, хвърляйки искрящата си мощ в главоломни дълбини.

Ах, където трябва са врязали двореца. С пипе. Дворецът трябва да се разположи така, че под балконите и галериите дива река да се устремява с рев между скалите към кристално езеро, водният прах от водопада да затуля ждрелото, да се върти като снежна мъгла при лошо време и да святкат в него дъги от слънчевия лъч. Трябва да се избере такова езеро, в което водата е прозрачна до самите дълбини, в което се вижда всяко камъче на дъното, всяка рибка между камъните. Такова езеро трябва да се избере, в което на отсрещната недостъпна страна право от прозрачните води щръкват канари от бордови гранити, а от всеки корниз в скалите към небето се извисяват златни кедри. Мястото трябва да се избере там, където мирисът на смолиста тайга се е просмукал в земята и небето завинаги.

Настя хвърли косматите ботуши, якето от вълча кожа, дебелото вълнено бельо и лекото копринено. Ваната е малък басейн, бълбукащ отвътре. Досами спалнята има и малка сауна. Хубаво е след многочасовата побъркваща самолетна вибрация да хвърлиш тежката си екипировка и да се потопиш в бълбукаща вана. Хубаво е след това да се гмурнеш в леден басейн. Хубаво е да си полегнеш на парещите дъски на сауната.

Холованов би могъл да отпраши със самолета и по-нататък, без преспиване в Новосибирск. Той изобщо е способен да лети по четирийсет и осем часа. Но измисли преспиването, за да откъсне Настя от книжата. Да я проветри над облаците, да я напои с мразовития въздух на височината.

Тихо е в горския дворец. Тук рядко отсядат гости. И слуги не се виждат. Попитаха Настя, попитаха Холованов: какво искат за вечеря. Желаете ли да гледате филми? Кои именно? Трябват ли ви преводачи? Кога да ви събудим? Кога да сервираме закуската? И каква да бъде закуската?

Въпросите са изчерпани, отговорите — получени, слугите изчезнаха.

Тихо е като в безлюден космически кораб. Само смолистите чукани в камината изпукват от време на време. Само миризмата на пушек леко те стряска. Само далечният шум на тайгата буди неясни спомени.

Дракона и Жар-птицата са сами. В целия дворец. В цял Сибир. За цялата нощ.