Край на пътешествието

16.

Космическият кораб бе хитро маскиран да изглежда точно като Феърлаун, Ню Джърси. Истинският Феърлаун, Ню Джърси, просто бе вдигнат от мястото си и поставен в провинция Раджастан в Индия. Никой не забеляза разликата с изключение на израелците, които веднага изпратиха един равин и един специалист по партизанска война.

— Но аз още не мога да си спомня нищо — оплака се Хал на офицера за свръзка.

— Това е естествено. Ти остави банката на паметта си в един сейф на борда на кораба.

— Че защо съм го направил?

— За да не се чувстваш чужд. Старата ти памет ще се насложи плътно над настоящата. Аз ще ти помогна да се справиш.

Всички бяха на борда, живи и в добро състояние, с изключение на неизбежните жертви, убити по южноамериканските пристанища. Тези нещастници щяха да бъдат пресъздадени по-късно. Само дето щяха да изчакат по-дълго време, иначе нямаше да са прекарали по-зле.

Корабът излетя точно в полунощ. Полетът бе забелязан от корпуса за проследяване на американските военновъздушни сили в Скрапъл, Пенсилвания. Те обясниха, че изображенията на радара им се дължат на сериозно натрупване на блатен газ, съчетано с излитането на голямо лястовичо ято.

Въпреки досадния студ на космическото пространство Хал остана на мостика и наблюдаваше как Земята се губи в далечината. Той се връщаше към еднообразния живот на частично системния фотогномен конфигуратор, към съпругите и децата, към досадата от ръжда и лишеи.

Но си тръгна без съжаление. Знаеше, че Земята е чудесно място за почивка, но там всъщност не можеше да се живее.