Кървави сълзи

Бяха минали 12 дена от битката им. Всеки се беше прикрил някъде в гората и си беше направил жилище. Някой по — групи, други сами. Например Рей, Алексис и Лиодайн бяха построили доста сполучлива къщурка (С малко помощ от другите разбира се) след 4 дена работа и оттогава живееха в нея. Бяха успели да я обзаведят след като Кроу и Кът отидоха до един близък град и взеха „назаем“ няколко меберли и вещи. От друга страна колкото и странно може да звучи Кроу и Кът бяха станали много добри приятели и живееха в една доста хубава пещера сущо бозаведена. Ники се бе спотаила близо до малката река откъдето вземаха питеина вода. Фейнт и Джури се бяха настанили във най — старото дърво вв гората. То бе високо няколкостотин метра и около 50 метра в ширина. Двамата се бяха настънили на един от клоните който можеха спокойно да си бъдат отделно дърво. Фейнт бе „моделирал“ цяла стая във този грамаден клон със красиви прозорци и даже бе изкопал няолко тунела за забавлението на Мърфи. Джури бе направила магия която да скрива прелесният им нов дом от опасност и бе призовала всичките си мебели, вещи и неща. Всички бяха спокойни, контаткуваха често и просто се наслаждаваха. Може би се чудите защо бяха решили да се разделят на групи или да останат в тази гора. Да кажем просто, че някой хора не си съвпадаха, а и всички бяха решили, че трябва да останат в гората („По-добре тука отколкото в блатата на изток“ — както бе казала Рей, която бе проучила целият район.) Още една причина да се разделят бе, че можеха да наблюдават по-голяма част от гората и да могат да реагират на опасностите по — бързо вместо да стоят вкупом скътани в някоя миризлива пещера чакащи да дойде нещо и да ги избие. Да всичко беше спокойно, поне засега…

Фейнт отвори бавно очи. Нямаше и следа от импровизираните къщурки. Лежеше на поляната, а около него се бяха скупчили спътниците му.

— Какво стана? — попита той и механично постави ръка ан главата си усещайки с върховете ан пръстите си цицина.

— Един от калните гномове-простичко обясни Рей. — Беш-е се измъкнал и те халоса по главата с някаква сопа.

— А къде е той сега-Фейнт се изправи олюлявайки се.

— Там-посочи Лиодайн към купчинка пепел в тревата.

— Рей се погрижи за фламбето-подметна шеговито и Алексис.

— Значи си нямаме къщурки? — попита глуповато полу демонът, а другите се разсмяха, кой на думите му, кой на изражението му.

— Незнам какво си сънувал през тези 10 минути, но изглежда ти е харесало… е нищо де… — каза развеселено Ники. След битката тя се чустваше преливаща от енергия.

— Какво ще кажете да идем до близкото село… има таверна, там можем да намерим стаи където да пренущуваме, за предпочиатен е отколкото в някоя влажна пещера-предложи Рей.

— Ами по-добре отколкото да стоим на ендо място-съгласи се вампирът.

— А защо не си построим къщурки? — попита глухо Фейнт отново предизвиквайки смехът на останалите.