Легенда за хартиения космически кораб

Някъде към средата на Тихоокеанската война бях откомандирован от моята част в малко селце в сърцето на планината, където прекарах няколко месеца. Все още си спомням ясно пътя към селото, а в бамбуковата гора край него — безкрайния полет на хартиения самолет преследван от красива гола жена. Дори сега, години по-късно не мога да се освободя от мисълта, че това което тя сгъваше от хартия бяха не земни самолети, а космически кораб. Преди много години, дълбоко в онези планини остана всичко…

Хартиеният самолет пикира над земята, размахвайки крила над щръкналите бамбукови пръчки, над полузаринатите в пръст окапали листа, млечно-бяла мъгла го следва на талази, а той танцува нагоре и нагоре по гърба на нежния бриз. В бамбуковата горичка мъглата се сгъстява до непрогледен мрак. Здрачът настъпва бързо в тази планинска долина. Като кораб плуващ сред море от облаци хартиеният самолет се плъзга сред мъглата.

Женски глас пеещ в мъглата. Сякаш тласкан от този глас, хартиеният самолет се издига в безкраен полет. Бяла в своята голота го следва жената, промушвайки се през поклащащите се бамбукови пръчки в горичката.

Убий ги! Убий ги!

Неистов писък на сирени заглушава крещящите гласове.

Избийте всички! Това е заповед!