Легенда за мостотворците

Речник

Вратник — поставя се в края и в началото на мост. Пространствен процеп, който значително спестява време и енергия за строенето на мост с действителна дължина, като по този начин укрепва и самата конструкция. Вътре в процепа времето има друга скорост и свойството да се разтегля и контролира, затова във външната реалност придвиждането е мигновено. Самият мост просто бива вмъкнат във Вратника и попада в пространство, което е паралелно или още неутрално. Принципът на построение не се променя, а околната среда има същите визуални качества като тази, в реално време, което помага на Мостотвореца да се ориентира. Мостът продължава по построение и излиза през вторичния Вратник на крайното място. Метод, владян само от мъже.

Каядиев камък — добива се на черни и бели пластове. Черният носи отрицателен заряд, а белият — положителен. Тези заряди са сходни с ауричната енергия на боравещия с каядий. Използват се само от обучени адепти. Най-добрите в работата с каядий на Лирика са Мостотворците и Гладиаторите. Свойствата на камъка се променят в зависимост от начина на шлифоване. Плочите на гладиаторската Арена са изсечени по хоризонталната структура на камъка и имат свойството веднага да влизат в контакт с енергията на докосващия ги. Дялането на Камъка на Адава е съобразено с вертикалната структура на каядийят, при което качествата му се променят.

Легендна обител — Великото обиталище и средище на магия, намиращо се в столицата Ескода Рила. Има легенда, че е построена върху дълбок и древен извор на магия, за да бъде тя разпръсквана из всички кътчета на Лирика от висшите магьосници. Там се обучават и всички, които имат магическа дарба.

Живаде — древното наименование на Мостотворец, което се използва и за обръщение, съдържащо уважение и почит.

Ирик-Рил — Вторият континент на Лирика.

Алак-Тройла — Първият континент на Лирика.

Палетра — официално прошение до Мостотворец, молещо за мостен път.

Камък на Адава, Черна гривна — Направени от каядиев монолит. Камъкът представлява идеален кръг от съвършено споени една в друга спирали от Черен и Бял каядий. Камъкът не изсмуква мигновено енергия при пряк допир, а служи като генерираща плоскост за енергия, която служещият си с него Мостотворец изсмуква от околната среда. Не може да действа без Черната гривна, с която образува контактна верига, в рамките на която се съхранява циркулиращата енергия.

Дракозащитници — древен човешки род, възникнал със създаването на Лирика, за да защитава драконите. Живеят в замък на по-нисък връх, съседен на Радензам, където живеят драконите.

Радензам — най-високият планински връх на Лирика. Намира се на планината Драккес. Там живеят драконите.

Дракони — живеят в замък, имащ формата на пръстен, които опасва най-високия планински връх Радензам. Техен единствен и най-могъщ господар е Невидимият дракон.

Невидимият дракон — още наречен „Господарят“. За пръв път покорен и обуздан от рицар Рай Зедар от третия клон на рода. По-късно драконът е прогонен чрез властна магия в Миналото.

Луни — тринадесет на брой. Съответно Келфа, Данийм, Ктрума, Туромея, Форвила, Зодиа, Ненейке, Дилмеде, Мутинси, Хелд̀с̀Моркета, Софалфер, Голен и Ардага.

Границата — най-явното доказателство за наличието на световете на Мрака, които противодействат по сили, устройство и прояви на тези на Светлината. Границата, олицетворяваща злото и отричаща всякаква логика и природни закони, служи за баланс в света на Лирика, който изцяло е изтъкан от добри намерения и положителни стремежи. Това е най-действителната неоспоримост за границата и противоборството между две реалности, съдържащи взаимно отичащи се енергийни полета. Намира се навътре в океана, но е видима от цяла Лирика. Може да се заобиколи, защото има овална форма. Във височина обаче достига почти до Болдонох, а овалът се заостря в правилна пирамида, на чиито връх пази равновесие друга пирамида. Границата винаги е обвита в плътен, светлонепропусклив воал, който дори нощем, остава ясно разграничим, заради липсата на всякаква светлина и звезди във вътрешността. Случват се обаче промени в структурата на воала, защото от време на време върху повърхността му се получават отражения на небето, океана или луните.

Арката — вход към Границата на Мрака. Вижда се от целия Първи континент. От Арката до най-доближения бряг, недалеч от деветте замъка на Рай Зедар, се материализира мост, по който се придвижват създания на Мрака. Отварянето на Арката става посредством астрални символи, изписани по гладката й повърхност, които започват да се въртят около центъра си през определен период от време. Преминаване по моста, свързващ двете измерения, е и едно от главните изпитания за завършил обучението си рицар Рай Зедар.

Рай Зедар — древен род на право — и законозащитници. Състои се от девет братя, положили основата на най-могъщото и водещо Рицарско братство на Лирика. От рода Рай Зедар се раждат силни дарби — рицари, лечители, магически адепти, жреци в многобройните религиозни течения. Рицарят Рай Зедар воюва с меча на своя предтеча. Той се предава по наследство от баща на син. Мечовете са девет, колкото са били и братята. Въпреки множеството наследници и разклонения, родословното дърво се следи строго без да се отклонява от основното си направление. Във всяко поколение, живеещо в своята крепост, винаги има по един рицар и следователно и деветимата рицари живеят в приблизително еднакво време. Първородното дете на рицар е винаги момче. Ако то не притежава дарбата да наследи баща си, следващото дете също е момче. Един рицар обикновено има четири деца, всяко от които има една от четирите силни дарби. Всеки рицар има родов белег, в който е заложено Съдбоопределящото заклинание. Когато рицарят наближи да завърши своето обучение, той се подлага на последното изпитание — преминаване по Моста. Предизвиканата му поява обаче е дело на магьосниците, рядко на действително отваряне. Спускането на моста не може да отвори пътя към вътрешността на Границата. Тя се отваря само отвътре и никой рицар не е влизал в реалните владения на Мрака.

Триомен — орден на Благословените лунни хвалителки на Лирика, които отслужват всички ритуали, свързани с почитането на луните. В тях служат само жени. Още от раждането се познава дали момичето ще служи на Ордена на Триомените. Всички жени имат черно — бели коси от редуващи се бели и черни кичури.

Пръстени — Болдонох и Халомей. Тънки скални пръстени, опасващи Лирика. Съставени от червено злато, мехурчеста скала, Лунномостен камък. Слънцето осветява пръстените и много често те засенчват луните с блясъка и красотата си. Също така отразяват и лунна светлина.

Рицар Хора — воин, отличен стрелец с лък. С помощта на дарбата си се приближава до мишената, независимо от разстоянието до врага. За да прилагат способностите си с пълна сила, Рицарите Хора трябва да образуват кръг от седмина.