Легенда за разблудната царкиня

VI

Бурята стръвно изхвръкна

из свойте подводни гнезда,

едва затрептяла звезда

в облаци черни помръкна —

пламък и гръм небеса разлюляха…

— Аз пих сладостта на упойни треви…

„Плаха царкиньо, заспи, забрави —

заспи, забрави!“

Бурята огнено жали

над тебе и твоя позор,

не чуваш ли в хиляден хор

мощни вълни заридали —

ридаят те с твоята мъка несдържна…

— Аз пих сладостта на упойни треви

и мракът чрез мен светлините надви…

„Тъжна царкиньо, заспи, забрави —

заспи, забрави!“

Бяла вълна ще отмие

следите на черната сласт —

и нова, неведома власт —

и нова, неведома власт

утринна шир ще открие

пред взора на твоята бодрост победна…

— Не чакам ни мир, ни утеха, уви!

„Бедна царкиньо, аз плача — заспи, забрави, —

заспи, забрави!“